Джеймс Балог: Реквием за дивата природа, или Портрети на изчезващата красота

17.10.2017 /11:39 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Джеймс Балог е журналист и фотограф, отдаден на благородната идея да се спаси планетата от гибел

Това са думи на невероятен наш съвременник - Джеймс Балог. Те изразяват същността му като човек и майстор на камерата, които може да се изразят с една дума: тревога! Неговите снимки не могат да се гледат спокойно, те действат като шок върху съзнанието и чувствата на днешния човек, прекалено задоволен от благата на неудържимата, и в крайна сметка гибелна, техническа революция. Шок от непознатата, наистина невиждана красота – и от това, което тя вещае...

Когато да първи път прочетох за  американския журналист и фотограф Джеймс Балог и гледах документалната му лента Chasing Ice, на която е един от авторите, първото, което ми хрумна, беше: дворецът на  Снежната кралица! Снимките му на ледници и айсберги от цял свят  представляваха декор от фантастична приказка. Същевременно обаче ме обзе смразяващ страх от внушението, което идваше от тази сякаш неземна красота, че тя е осъдена на смърт...

Но кой е

 

„Покорителят на Аляска” Джеймс Балог

 

и защо той се е посветил на дългогодишно изследване с помощта на фотокамерата на гибелта на ледниците и айсбергите? Не само талантлив фотограф, но и журналист и писател, Балог иска, очевидно, зрително да покаже и напомни на всички, че природата и хората са едно цяло и не бива да посягаме на може би по-добрата си половина. Завършил е журналистика, но преди всичко е отдаден на фотообектива и е напълно обладан от желанието си да изследва взаимоотношенията между човека и природата. От 1980 г. негови теми са застрашени видове животни, горите от Северна Америка и полярните ледници. Аляска и негови материали и снимки много често могат да се видят по сателитния канал „Нешънъл Джиографик”, където той работи като фотожурналист. Бих казала, че те са изумителни и посланието, което ни изпраща чрез тях, е, че планетата ни трябва да бъде съхранена, че глобалното затопляне вече си казва думата и на полюсите, и в Гренландия, Аляска, Аржентина... Неведнъж се е излагал на големи опасности, само и само да изследва и документира видяното. Най-известният проект на Балог е да изследва въздействието на изменението на климата върху световните ледници. През 2007 г. инициира изследването на екстремните ледове, което се явява най-широкото наземно фотографско изследване на ледниците, провеждано някога. Списание National Geographic представи работата на фотожурналиста през юни 2007 г. и юни 2010 г. Проектът е включен в документалния филм Extreme Ice от NOVA за 2009 г., както и в 75-минутния филм Chasing Ice, която премиера беше през януари 2012 г. Книгата „Balog Ice: Портрети на изчезващите ледници в света“ обобщава работата на проучването за екстремни ледове през 2012 година.

Благодарение на неговия висок професионализъм фотографиите му на дивата природа никога не омръзват да бъдат гледани. Наричат го безстрашния фотограф, който неведнъж се е подлагал на смъртна опасност само и само да хване онези невероятни мигове в природата. Наричат го още и ловецът на добрата фотография, който е обиколил вече повече от половината планета от Африка до Гренландия, като никога не се опира на вече постигнатото, а продължава да търси и върви напред. Имало е моменти, когато е спал в палатка при минус 30 градуса, само за да хване с обектива си онези гибелни мигове за ледниците, които затоплянето на планетата и замърсеният въздух са осъдили на смърт. Човешката ръка трябва да направи всичко, което е нужно,

 

да запази тази уникална природа

 

– казва Джейм Балог. За своите снимки и филми той е носител на престижни награди на международни фестивали и на наградата на сп. „Грейфис” за книгата си „Откривател”. Той е първият фотограф, упълномощен от правителството на САЩ да създаде фотоенциклопедия на природата. За изменението на климата разказва увлекателно в документалната си лента „В преследване на леда”. Търпеливо, със седмици изчаква да види какво ще се случи с даден ледник, какъвто е случаят в Гренландия, от който се откъсват 7,4 куб. км лед. "Огромни блокове лед изскачаха от водата, извисяваха се на 180 метра и рухваха обратно с трясък. Това продължи 75 минути. Гледката беше все едно Манхатън се разпада пред очите ти - казва по-късно той за това, което е заснел. - Все едно че присъстваш на екзекуция!” През 2005-та Балог посещава ледник в Исландия и не повярвал на това, което виждали очите му само 6 месеца след като е бил там. „Солхейм” вече се бил отдръпнал толкова назад, че Джеймс и сътрудниците му трябвало да сравняват с предишните снимки, за да се убедят, че не са сбъркали мястото. И тогава се ражда идеята за Extreme Ice Survey (EIS), което ще рече с помощта на Националното географско дружество в САЩ да бъдат монтирани 325 камери по далечни места в Исландия, Гренландия, Аляска и Канада, които да правят снимки по една на всеки час в светлата част на денонощието в продължение на три години. Този проект се разшири и вече на 16 места по света има разположени  камери, които запечатват какво се случва в тези определени точки на планетата и какви щети са нанесени на природата.

За себе си Джеймс Балог казва: „Провървя ми да пътешествам по целия свят в качеството си на екологичен кореспондент на списание TIME. Бил съм в тропическите гори, в Хималаите, на кораловите рифове. Но несъмнено най-особените места, на които съм стъпвал, това беше крайният север на Гренландия. Там видях огромни плоски листове лед, които се простираха навсякъде около мен, без да им видя края. Видях айсберги, които бяха с големината на океански лайнери, оцветени в чисто небесно-синьо. Наблюдавах ледници, които бяха толкова огромни, че ми се струваха неразрушими, но в следващия миг чувах оглушителен грохот и те се разцепваха на огромни късове”. За тези опасни процеси разказва в книгата си „Ледът: портрети на изчезващите ледници”. С много тревога споделя, че дебелите ледове на полюсите вече са много уязвими, а снимките му допълват размислите му за това как ерозията и глобалното затопляне стопяват ледниците. Според него 95 процента от ледниците в света се оттеглят или свиват, защото валежните и температурни модели се променят. Издига се равнището на световния океан, цели страни може да потънат, фатално за човека се променя климатът.

 

Няма значителен научен спор по този въпрос!

 

Наблюдавано е, измерено е, това е непоклатима информация. А страхотната ирония и трагедия на нашето време е, че голяма част от обществеността смята, че науката още спори за това. Науката не спори за това. „На тези снимки виждаме лед от огромни глетчери, ледени пластове на възраст стотици хиляди години да се разбиват на парчета, и парче по парче, айсберг по айсберг да се превръщат в повишаване на глобалното морско равнище - споделя с тревога Джеймс Балог. - Намираме се почти на ръба на криза, но все още имаме възможност да се изправим срещу най-огромното предизвикателство пред нашето поколение, а всъщност и на нашия век.Това е призив да постъпим правилно за себе си и за бъдещето. Надявам се да имаме мъдростта да оставим ангелите на нашата по-добра природа да се надигнат по случая и да сторят, каквото е нужно.” 

Джеймс Балог е носител на много престижни награди за огромния си труд и усилия в борбата за защита на природата. Сред тях са медалът на Кралската асоциация на фотографите, наградата „Хайнц“ за 2010 г., отличието на университета Дюк, отличието на Джули Уолтърс на колежа Дикинсън, Аспен и други. Беше избран за фотограф на годината за 2008-ма и лице на Photo Media за 2011 година. Балог е доктор хонорис кауза на университета в Албърта. В резултат на своята работа през 2009 г. е бил представител на САЩ (НАСА) на конференцията на ООН за изменението на климата (COP-15) в Копенхаген, а през 2015-та прави четири презентации на COP-21 в Париж.
През януари 2016 г. фотожурналистът продуцира документалния филм с работно заглавие "Life Tectonic", посветена на изследването на въздействието на антропогенния парников ефект върху околната среда. Дебютът на филма е планиран за началото на 2018 година.

Освен него, и други фотографи снимат „изчезващите ледове” - Ана Морено, Ейнджъл Уилямс, Кристоф Бергер, Джеф МакНийл, Стив Ъруин... Някои ги привлича „изчезващата красота”, други чрез тези снимки изразяват тревогата си. За Джеймс Балог двете неща са неделими: едното прави по-човешко и по-болезнено другото. „С екстремното ледено проучване сме се посветили да съберем тези две части на човешкото разбиране, да слеем изкуство и наука с цел да ни помогнат да разберем по-добре природата и отношенията на човечеството с нея. Можете да гледате тези снимки отново и отново, защото има такова странно очарование да виждаш тези неща, които обикновено няма как да видиш... образите правят невидимото видимо. Отварят се огромни ледникови пукнатини. Отчупват се огромни ледени острови...”

Само ледени ли? Само на полюсите ли? А може би и дълбоко в нас?

Сподели в
 

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки