Акад. Светлин Русев: „Където има успех, е Учителят. Където има поражение, е предателството“

22.10.2017 /20:49 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Светлин Русев

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

Той няма нужда от представяне. Известен  е не само с творчеството си, но и с ярката си гражданска позиция. Големият български художник е роден на 14 юни 1933 г. в село Върбица, Плевенска област. Негови произведения красят Националната художествена галерия, както и множество галерии и частни колекции у нас и в чужбина.

Носител е на много наши и международни награди. Въпреки голямата си ангажираност, Маестрото беше любезен да даде интервю за сайта на СБЖ.

- След традиционната Ви изложба за рождения Ви ден — тази година под мотото „Картини с посвещение” в галерия „Нирвана” — готвите ли нещо ново за ценителите Ви?

- Новото беше след изложбата — участието ми, по традиция, в Есенния салон в Париж и сега участие с няколко колеги, с групова изява в Гоце Делчев. Иначе вероятно ще има една изложба по случай 20 години от откриването на галерия „Пролет” в Бургас и може би на края на годината — в галерия „Арте” в София. Но какво и как е опасно да се говори, преди да е станало.

- Какво са за Вас учителите в живота? Ученик сте на Дечко Узунов. Какво заимствахте от него и от други майстори на четката? Имате ли свои кумири?

- За учителите много пъти съм писал и в конкретен, и в символичен смисъл. Ще си позволя да повторя това, което навремето съм споделил: „След толкова години на превратности и изпитания, иска ми се да вярвам, че не сме загубили памет за своите учители. Иска ми се да вярвам, че нощта отминава. И когато всичко е потънало в мрак, когато не остана неоплют и неотречен, когато не остана спестена болка, когато уморени и изтощени, загубили Път и Вяра, когато и последната надежда ни напусне — отново се завръщат Учителите при побелелите деца, които са играли на възрастни, без да разберат правилата на живота. Идват Учителите, съхранили невинността на своите някогашни ученици и мъдростта на своя изстрадан път. Казано е - там, където има успех, е Учителят. Там, където има поражение, е предателството.“

Трудно ми е да определя какво от кого съм получил и научил като художник. Може да звучи малко наивно, но винаги съм се чувствал ученик, дори и когато съм преподавал. Преди Академията, в Плевен, мои учители бяха Христо Бояджиев (ученик на Борис Митов) и Дило Дилов - учил в Белград.

Но истинското училище в Плевен беше ателието на един изключителен скулптор, за съжаление малко познат - Ангел Спасов, който е завършил живопис заедно с Владимир Димитров-Майстора. Това беше и професионално, и морално-етично училище по изкуство.

А Дечко Узунов нямаше стройна педагогическа система, но когато влизаше в ателието, като че ли с него влизаше изкуството — от красивото и изискано поведение до магията, когато вземеше четката и поправяше ученическите ни упражнения.

Трудно ми е да изредя всички, които малко или много съм считал и считам за свои учители — от неканонизирания светец Кирил Петров, който в Сталийска махала изгради своята уникална живописна вселена, до пространствените уроци на Бешков, или дванадесетте тома „История” на Николай Райнов. Не става дума за кумири, но който се срещне с „Блудния син” на Рембранд, „Страшният съд” на Микеланджело, или „Черната серия” на Гоя, извънземната Нефертити, или портрета на Папа Инокентий на Веласкес – може само да се чувства дарен с възможност да живее във вселената на духа.

- А какво са учениците за Вас, Маестро? На какво сте ги научил през всичките тези години?

- Учениците винаги, при всички промени, които времето носеше и различността на различните курсове, които водех, винаги са били надеждата ми за развитие и изграждане на изкуство с трайни пластически, емоционални и индивидуални качества. На шега при подобен въпрос отговарях - да идват навреме за работа (имах предвид Академията), за да не закъснеят в живота.

На какво съм ги научил — те биха могли да кажат. Аз мога да кажа към какво съм се стремил с педагогическата си система — уважение и разбиране на пластическото, емоционалното и духовното начало. Всъщност, думите нямат никакво значение извън практическото материализиране на проблемите. А за това може да се напише цял учебник, който може да обясни само донякъде сложността на пластическото възпитание.

- Вие сте творец с активна гражданска позиция. Какво Ви тревожи и огорчава днес в обществото ни?

- Оварваряването на цялото човечество и тоталното обезсмисляне на всякакви духовни и човешки критерии. Материализиране на човешкия живот във всичките му дейности и поведение. С малки изключения — вижте световните политически и държавни лидери!? Елементарна двуизмеримост и липса на други измерения извън грубия материализъм и интереси!?

Развитието на всички нови съвременни технологии на практика превърна световното пространство в пространство, в което живеят и се развиват най-ниските човешки страсти и интереси. Не знам, ако на кантара се сложат всички технологични постижения, с които живее светът днес, и злоупотребите с тях - кое ще натежи повече? Не случайно в древността знанието е било окултно и не всеки е имал право на него. Очевидно е, че в човешката същност има тъмни и зловещи сили, които днешният ден ги подхранва и отглежда...

- Какво е мястото и значението на изкуството и културата в живота ни днес? За култура се отделят обидно малко проценти от държавния бюджет...

- Очевидно, че не само отделянето на минимални средства определя къде е изпратена културата и кой доколко има нужда от нея. Изкуството и културата живеят на други нива. Тяхна територия е духовното начало във всичките му измерения и превъплъщения. Там, където живее духът, мракът и ниските страсти нямат място.

Светлината, която носи и съдържа изкуството, е трудният път към спасение и съхраняване на човешкото в човека. Но докато държавници и политици не станат активна част от зрителите, слушателите, читателите, докато самите те не почувстват нужда - дотогава единственото спасение е, както някога на един пленум на Комитета за култура се изцепих с изказване: „че само нравствена, интелигентна и естетическа диктатура ще оправи нещата”.

За съжаление, диктатурата в обществото е псевдодемокрацията — нещо като някогашния „демократичен централизъм”. С други думи демокрацията ни нито е нравствена, нито интелигентна, нито естетическа — диктатура на познатото ниво на съвременния политически живот.

- Какво е в състояние да Ви вдъхнови за една картина? Рисувате ли всеки ден, имате ли си свой режим на творене?

- Не знам какво е вдъхновение! Има неща, моменти, хора, събития, природа, най-различни неща — от една олющена стена и грубата мазилка, до сухите клони на едно дърво, от една тъжна възрастна жена до детската невинност... Изобщо най-различни и невероятни неща са повод за едно вълнение, от което може би ще излезе картина...

Няма рецепти за „вдъхновение”. Може нещо много да ме развълнува, но пътят до картината е доста по-различен от литературното понятие „вдъхновение”. Искам или не, живея с това, което ми е занаятът. Как ще го наречем - работи, рисуване или нещо подобно – няма значение. Има периоди, в които имам режим и други, в които няма ден и нощ. В различно време, при различни обстоятелства и ангажименти „режимът” е различен. По-важното е да се работи, независимо къде и кога!

- На какво се уповавате в живота? Вярващ ли сте?

Вярващ съм, но не в религиозен смисъл. Вярата, а не институцията ме държи буден! Упованието е вярата в смисъла на това, което правиш, илюзията, че има смисъл, независимо от редовните разочарования. Отговорността за това, което ни е дадено, и задължението да го споделим и с други, независимо дали са по-близки или по-далечни.

- Неотдавна станахте инициатор на протест в защита на бившия вече паметник пред НДК „1300 години България”. Готов ли сте на нови каузи и какви биха били те?

- Това, което направиха с паметника „1300 години България”, беше чисто варварство — израз на ниски страсти на разрушението, облечени и гримирани с лъжеисторически, лъжеполитически, лъжетехнологически, лъженационални и лъжепатриотични обяснения!

Защитата на паметника на Старчев беше кауза изобщо за спасение не само на едно изключително произведение, а кауза за спасение на духовната, на творческата, на историческата памет. Обидата и разочарованието, да не кажа отчаянието ми е пълно - от власт, политика, безхаберие, равнодушие... И от времето, което се храни с убиването на произведение на духа.

Разбира се, за подобна кауза винаги, не само сега, съм готов. За съжаление, всяка от тези каузи отново и отново потвърждава убеждението ми, че духът на разрухата, независимо от политическите му превъплъщения, е жив и властва над съзидателните ни илюзии.

Откакто се помня, от времето на кандидат-студентските години, след това младежките години, след това годините в Съюза на художниците, в държавни и обществени дейности — годините на илюзии и промени минаха в небезсмислени, но в последна степен безмислени битки и барикади в името на каузи на съзиданието. Не знам, може да е много наивно, особено при моя опит, но отново бих застанал зад някоя „безсмислена” кауза!

- Какво е според Вас мястото на българската журналистика в обществено- политическия живот у нас? От какво се нуждаят българските медии, освен от свобода на словото?

- Винаги съм се отнасял с уважение към българската журналистика. Старал съм се да разбирам поведение и действие, с които съм се разминавал, особено във време, когато нещата се диктуваха от позиция на чл. 1 на старата конституция.

Но днес, когато в най-лошия случай може да те разкарат по-елегантно или грубо от работа, ако не обслужваш работодателя си или поръчителя, да действаш в стила и методите на познатата социалистическа цензура — не мога да разбера!

Цялата кампания с разрушаването на паметника на Старчев мина под една мимикрия на свобода на словото, а всъщност „свободата“ беше до определена степен, след нея цензурата беше директна и груба. И тук става дума не само за мой материал с ясна позиция, който беше на няколко пъти отхвърлен, а за безсрамието да застанеш зад разрушението, когато беше очевидно кой и защо стои зад него!

Как Ви изглежда от камбанарията „Свобода на словото” — с мой материал съм обиждал зам.-кмета д-р Чобанов! А той като непрекъснато ръсеше неверни истории — не обижда Старчев?!

Мисля, „Свободата на словото” у нас и не само у нас е колкото относителна, толкова и зависима от политическа съобразителност, пристрастия и собствена цензура. За коя свобода на словото говорим и за кои медии изобщо!? За тези, които са пожълтели от зловещи лъжи, за които няма нищо свято или за тези, които внимават да не обидят д-р Чобанов, а иначе са „политически коректни”!?

Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!

- Какво бихте пожелал на читателите на нашия сайт?

- Да четат материалите така, като че ли са писани от тях!

Сподели в
 

За него журналисти и политици единодушно са на мнение,че познава журналистиката до най-малките и най-непопулярните й страни, като при това е обединяваща фигура и най-подходяща да е начело на Съюза на журналистите на Русия (СЖР). И може би поради това Владимир Соловьов беше единодушно избран в края на миналата година за председател на организацията.

18.07.2018/20:55

Тези дни стана известно,че две години след като беше уволнена от Националното радио като директор на програма „Хоризонт“, Лили Маринкова беше върната на работа по решение на Висшия касационен съд. Макар и по-голямата част от журналистическата гилдия да се зарадва на новината, се разбра, че след възстановяването й на поста е освободена заради… придобито право на пенсия.

12.07.2018/21:40

В дните, когато всички говорят за визитата на китайския премиер в България и участието му в срещата „16+1“, в СБЖ гостува наш колега от Поднебесната. Това е зам.-главният редактор на Българската редакция в Радио Китай за чужбина Дин Хао, който обаче се оказа,че носи и името… Павел.

05.07.2018/19:24

В Центъра за фотография „Братя Люмиер“ в Москва е представен фото проектът „NOOR. Иди и виж“. Това е първата по рода си изложба в Русия на независимата агенция NOOR, която бе създадена преди 10 години. Чрез подредените фотографии, журналистически публикации и мултимедия изложбата в Москва разказва разтърсващо за насъщните проблеми през последното десетилетие.

30.06.2018/22:28

Светът не е престанал да бъде интересен, пълно е с важни събития, просто трябва да знаем къде да ги търсим, смята известната журналистка и писателка

27.06.2018/20:05
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

Преди десетилетия големият публицист Юлиус Фучик написа, че „Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага.“. Днес тази мисъл звучи с още по-голяма сила, особено когато отваряме голямата тема за истината за медийната среда в България.

13.07.2018 /00:02

УС на СБЖ изразява дълбоко възмущение и остър протест от нарушаването правата на журналистите и свободата на словото, което особено зачести през последните месеци: уволнения, съкращения, неплащане на трудови възнаграждения, драстични нарушения на трудовото законодателство в национални и регионални медии.

08.07.2018 /12:58

 Мнения

Историята е проста. В няколко поредни петъка Слави Трифонов в своето предаване по Би Ти Ви учи Кристиан Талев, наричан още Криско, как се прави шоу. Хрумването е кръстено „Експериментът „Гледай как се прави”.

24.06.2018 /15:19 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки