Понката: с длетото – скулптури, с перото – опивни думи

24.10.2017 /19:22 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„И ушите имат стени”, шегува се Панайот Димитров – Понката

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

Понката е името, с което е известен 83-годишният скулптор Панайот Петров Димитров. Роден е в Сливен, нарицателните тамошни ветрове го отвявят в Бургас, но от 1965-а е великотърновец. Вече над половин век.

Учи в Художествената академия в София и – по собствените му думи – „прилично я завършва“. Като скулптор  -- при доцент Михаил Кац. По-късно сам е преподавател във великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а сетне минава на свободна практика. Свободен дух, свободен артист, свободна практика...

Работи и с дърво, но е отдаден на камъка

Творби от него имат галерии, музеи,частни колекционери в Австрия, Белгия, САЩ, Русия, Германия...

Член е на Римската академия за модерно изкуство, но е кавалер и на наградата на Велико Търново. Радва се  на почетно гражданство на Царевград Търнов.

Всеки петък, вече няколко десетилетия, събира в ателието си приятели – художници, артисти, писатели, поети, музиканти, учени... „Петъците на Понката“, тъй се знаят из целия град.

През последните 5 години издава и 3 книги: „Огрени сенки“, „Отзад напред и нататък“, „Забравени страници от „Огрени сенки“

Втората и третата са написани на ръка – в буквалния смисъл на израза. Като и оформлението, и шаржовете са си на автора.

Калейдоскопични са тия томчета. В тях чакат читателя спомени за детството, за приятелствата с Александър Дяков, Васил Стоилов, истории с неповторимия Дечко Узунов, с много, много още помнещи се личности. Спотаени са размисли за историята, за съвремието ни, пътеписни впечатления от САЩ, цитати от Жорж Помпиду, лорд Байрон, Торквато Тасо, Франсоа Рабле... Отново се раждат и зазвучават представления в софийската оперета с Мими Балканска, с търновеца Асен Русков, с Видин Даскалов, Тинка Краева, Минко Босев, Любомир Бодуров. 

Редуват се – като кадри в отколешен филм, и

десетки случки от артистичния живот на старата престолнина  

перипетии около създаването на не един и два паметника, сладки раздумки в стария „Балкантурист“, в уютния словашки ресторант „Кошице“ в хотел „Етър“, диалози с цапнатата в устата (тоя израз си е само на търновци) аптекарка Мара Михалска, несравнима – освен с всичко друго – и с умението си да гледа на кафе...

... Колят се прасета по Коледа, гаси се с вино и ракия пожарът от пиршеството подир тоя вековен ритуал, стрелват се пиперливи определения за жената от дядо Петко Славейков, чак напред се навеждат и набраните букви от редовете  по страниците на преклонение пред Андрей Николов, Михаил Кац, Илия Бешков, Янаки Манасиев, Радко Радков, бургазлията Вили...

Сред любимците на почитателя на шахмата и на стенографията – Понката,  е и О Хенри, известен с неочакваните  завършеци на написаното. Понката пък е неповторим във встъпленията. Ала всичко това е безсмислено да се преразказва, може да го усетите истински само когато прочетете споменатите книги.

В тях има и тъга, но и искрящ, забравен във вълчето ни време хумор. Отвътре му идват игрите с думите на мрамороделеца. И, прочел и каламбурите – отделих, към края, няколко от тях. Кръстени са тия  творения  „Огледални отражения“.

Опитайте ги:

  • Таз година люлка, догодина булка.
  • Гладно просо кокошка сънува.
  • На гол пищов чифте тумбаци.
  • След качулка дъжд.
  • От всяка свирка дърво не става.
  • Не оставяй утрешната работа за днес.
  • Който го е страх от гората, да не ходи при мечките.
  • Дъжд от мокър не се бои.
  • Трай, хубост, за баба.
  • Черни пари за бели дни.
  • По-добре никога, отколкото късно!
  • И ушите имат стени.
  • Покрай суровото гори и сухото.
  • Тоягата скача според кучето.
  • Тиганът е в морето, той слага рибата.
  • Всеки гьол да си знае жабата.
  • Хилава баба девет бебета!
  • Сламката се хваща и за удавник...
  • Торба в шило не стои.
  • Дървото не пада по-далеч от крушата.
  • От глава имане не боли.
  • Изтървеш ли дивото, ще гониш питомното.
  • От старо яре коза...
  • Хубавият чул и под вола личи.
  • Бият магарето да се сеща самарът.
  • Всяко жило си има пчела.
  • Много нищо за шум!

х х х

Дами и господа, това е Панайот Димитров – Понката. Незабравим и недостижим. Чудо без подобие, явяващо се като кометата на Халей – веднъж само на много, много години...

Колко е хубаво, че го има!


 

Сподели в
 

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

13.11.2017/19:01

Наричат я с много любов един от символите на Москва, град в града, пътя до седмото небе и с още много други ласкави имена… Но тя си остава тв кулата „Останкино“, откъдето тръгват всички новини по света и Русия и която е приютила много телевизионни канали и радиа. Достатъчно е само да споменем Първи канал и НТВ, а другите се равняват по тях.

08.11.2017/11:23

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

24.10.2017/19:22

Със Златния глас на Родопите Валя Балканска се срещаме преди известно време, този път пред фонтаните на Народния театър. Пътят от служебния вход на театъра до сцената се изминава само за пет минути време, а на нас ни отне повече от половин час, защото почти на всяка крачка ни спираха хора от различна възраст, но като че ли май повечето бяха млади, които й целуваха ръка или нея самата, или пък искаха да се снимат с нея.

24.10.2017/15:24

„Ако има нещо, от което се нуждаем в българската журналистика, това е отговорност и пред собствения си занаят, и пред чуждия. Самият факт, че медиите направиха на пет стотинки един политик, който се показа такъв, какъвто е, показва, че свободното слово в определени случаи е на почит!” - споделия големият българско художник

22.10.2017/20:49

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 55 гости

Бързи връзки