Понката: с длетото – скулптури, с перото – опивни думи

24.10.2017 /19:22 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„И ушите имат стени”, шегува се Панайот Димитров – Понката

Хора като него са същинска рядкост. Те – като никой друг, дават живец на всяка компания, на всеки разговор, на всяко селце или град. Благодарение на дарбите, с които Господ ги е дарил и погалил като щедър орисник...

Понката е името, с което е известен 83-годишният скулптор Панайот Петров Димитров. Роден е в Сливен, нарицателните тамошни ветрове го отвявят в Бургас, но от 1965-а е великотърновец. Вече над половин век.

Учи в Художествената академия в София и – по собствените му думи – „прилично я завършва“. Като скулптор  -- при доцент Михаил Кац. По-късно сам е преподавател във великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а сетне минава на свободна практика. Свободен дух, свободен артист, свободна практика...

Работи и с дърво, но е отдаден на камъка

Творби от него имат галерии, музеи,частни колекционери в Австрия, Белгия, САЩ, Русия, Германия...

Член е на Римската академия за модерно изкуство, но е кавалер и на наградата на Велико Търново. Радва се  на почетно гражданство на Царевград Търнов.

Всеки петък, вече няколко десетилетия, събира в ателието си приятели – художници, артисти, писатели, поети, музиканти, учени... „Петъците на Понката“, тъй се знаят из целия град.

През последните 5 години издава и 3 книги: „Огрени сенки“, „Отзад напред и нататък“, „Забравени страници от „Огрени сенки“

Втората и третата са написани на ръка – в буквалния смисъл на израза. Като и оформлението, и шаржовете са си на автора.

Калейдоскопични са тия томчета. В тях чакат читателя спомени за детството, за приятелствата с Александър Дяков, Васил Стоилов, истории с неповторимия Дечко Узунов, с много, много още помнещи се личности. Спотаени са размисли за историята, за съвремието ни, пътеписни впечатления от САЩ, цитати от Жорж Помпиду, лорд Байрон, Торквато Тасо, Франсоа Рабле... Отново се раждат и зазвучават представления в софийската оперета с Мими Балканска, с търновеца Асен Русков, с Видин Даскалов, Тинка Краева, Минко Босев, Любомир Бодуров. 

Редуват се – като кадри в отколешен филм, и

десетки случки от артистичния живот на старата престолнина  

перипетии около създаването на не един и два паметника, сладки раздумки в стария „Балкантурист“, в уютния словашки ресторант „Кошице“ в хотел „Етър“, диалози с цапнатата в устата (тоя израз си е само на търновци) аптекарка Мара Михалска, несравнима – освен с всичко друго – и с умението си да гледа на кафе...

... Колят се прасета по Коледа, гаси се с вино и ракия пожарът от пиршеството подир тоя вековен ритуал, стрелват се пиперливи определения за жената от дядо Петко Славейков, чак напред се навеждат и набраните букви от редовете  по страниците на преклонение пред Андрей Николов, Михаил Кац, Илия Бешков, Янаки Манасиев, Радко Радков, бургазлията Вили...

Сред любимците на почитателя на шахмата и на стенографията – Понката,  е и О Хенри, известен с неочакваните  завършеци на написаното. Понката пък е неповторим във встъпленията. Ала всичко това е безсмислено да се преразказва, може да го усетите истински само когато прочетете споменатите книги.

В тях има и тъга, но и искрящ, забравен във вълчето ни време хумор. Отвътре му идват игрите с думите на мрамороделеца. И, прочел и каламбурите – отделих, към края, няколко от тях. Кръстени са тия  творения  „Огледални отражения“.

Опитайте ги:

  • Таз година люлка, догодина булка.
  • Гладно просо кокошка сънува.
  • На гол пищов чифте тумбаци.
  • След качулка дъжд.
  • От всяка свирка дърво не става.
  • Не оставяй утрешната работа за днес.
  • Който го е страх от гората, да не ходи при мечките.
  • Дъжд от мокър не се бои.
  • Трай, хубост, за баба.
  • Черни пари за бели дни.
  • По-добре никога, отколкото късно!
  • И ушите имат стени.
  • Покрай суровото гори и сухото.
  • Тоягата скача според кучето.
  • Тиганът е в морето, той слага рибата.
  • Всеки гьол да си знае жабата.
  • Хилава баба девет бебета!
  • Сламката се хваща и за удавник...
  • Торба в шило не стои.
  • Дървото не пада по-далеч от крушата.
  • От глава имане не боли.
  • Изтървеш ли дивото, ще гониш питомното.
  • От старо яре коза...
  • Хубавият чул и под вола личи.
  • Бият магарето да се сеща самарът.
  • Всяко жило си има пчела.
  • Много нищо за шум!

х х х

Дами и господа, това е Панайот Димитров – Понката. Незабравим и недостижим. Чудо без подобие, явяващо се като кометата на Халей – веднъж само на много, много години...

Колко е хубаво, че го има!


 

Сподели в
 

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки