Начало
 
 

Един век Зимният дворец е държавен музей

12.11.2017 /16:47 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Зимният дворец е осветен в червено, както по времето на император Николай ІІ преди 100 години

Цял век измина откакто Зимният дворец бе обявен за държавен музей. Царската резиденция отвори врати за всички желаещи да се докоснат до голямото световно и руско изкуство. Днес „Ермитажът“ влиза в челното място на списъка на най-посещаваните световни музеи и притежава най-богатата колекция от произведения на изкуството.

Ако разтворим архивите на вестниците, ще видим, че в първите години на новия строй съветските вестници пишат, че „колекцията е голяма, а не достига място, където тя да бъде изложена“. Там четем също, че „Зимният дворец днес не е просто царска резиденция, а нов музей, който е отворен несамо за придворните особи, а и за всички желаещи да се докоснат до блясъка на изкуството“. Днес свидетел за онова време е запазената табела „Държавна собственост. Входът е забранен“. Тя говори, че на новите стопани им предстои да въведат нов ред в двореца след неговия щурм, да опишат богатствата, а и да преустроят царските покои. Като че ли точно от това зависи да не се върне монархията. „Днес Александровската зала си е останала такава, каквато е била – разказва зам.-завеждащият отдел „Западноевропейско изкуство“ на „Ермитажа“ Михаил Дединкин. – Докато целият трети етаж, където са се намирали стаите на фрейлините и коридора, са напълно преустроени. Големите парадни зали веднага са дадени за Дворец на изкуствата, а в Георгиевската, Колонната зала и в киносалона са поставяли спектакли.  По това време „Ермитажът“ е бил празен, защото в навечерието на Гражданската война спешно са откарали всички експонати в Москва. Поради това много ценна е била и първата изложба, която са организирали тук.“  Това се случва през 1919 г. и в експозицията са събрани на едно място футуристи, авангардисти, передвижници. Изложбата е била в жилищните покои на царската фамилия. Те били изложени и в стаите на императрица Мария Александровна. На позлатените стени място намерили творбите на Рьорих, Кустодиев и други членове на обединението „Светът на изкуствата“.Експонатите в изложбата наброявали над 1800.  Ще е заблуда, ако се вярва,че в онези смутни времена хората са се редили на опашка единствено, за да видят платната на известните художници. Обикновените руснаци, които вече се смятали за равни с равните, са се тълпели на опашка, за да се докоснат до разкоша на императорския дворец, да усетят как е живяло царското семейство. Само за два месеца тогава

през залите на Зимния дворец са минали над 40 хиляди души,

а и изложбата е била безплатна. След това тя е била затворена за посещение, а царското имущество – сервизи, тъкани, мебели… разпродавани. Според Елена Соломаха, зам.-завеждащ отдела за ръкописи и документалния фонд на „Ермитажа“, стигало се е и до комични ситуации – чинии от сервизите били предлагани за по няколко копейки или рубла, две.

Новите зали започвали да се пълнят с национализирани експонати и с иззети картини от частни колекции. Дори част от новопостъпилите експонати били предлагани на търг. През 20-те години на миналия век процесът на разграбване така се развихрил, че от „Ермитажа“ даже изчезнали и шедьоврите „Поклонението на влъхвите“ на Ботичели, „Св. Георги“ на Рафаел и около20 платна на Рембранд. Чрез разпродажбата на ценните реликви властта се опитвала да напълни хазната на току що пръкналата се социалистическа република, която била извънредно бедна. Разбира се, това не минало без протестите на екипа на музея, но….  Директорът на „Ермитажа“ Михаил Пиотровски припомня, че в началото на новия живот хората, работещи в музея, се изхитряли и къде чрез умишлени грешки в описите, или в телеграмите, които изпращали, успявали да задържат и спасят някои от ценните експонати, или пък ги подменяли с други, които не стрували кой знае колко. Така например от търг било спасено платното на Рембранд „Блудният син“, за сметка на това и до днес не е прежалена картината „Мадона Алба“. „Музеят не просто е намерил зрителите – казва Михаил Пиотровски, - „Ермитажът“ привлече зрителите. Важен период от неговата история е времето, когато пролетариатът, средният човек бяха привличани, за да могат да повишат своята образованост.“

Днес най-големият музей в света не е просто музей, а научен комплекс и най-големият реставрационен център. Той е най-посещаван от туристи,

като годишно през залите му минават над 6 милиона души

На неговите колекции биха завидели други емблематични музеи, защото той притежава три милиона експонати, обхващащ цвета на световното изкуство. Тук са творби на Леонардо да Винчи,Караваджо, Тициан, Рубенс, Ван Дайк и много други майстори на изкуството.

Според занимаващи се със статистиката, дори ако един посетител отдели по минута за всеки един шедьовър, то не биха му стигнали и десет години, за да разгледа музея.

По повод 100-годишнината от обявяването на Зимния дворец в Държавен музей още в края на октомври той беше осветен в червено. И ако си мислите, че това е намек за червената революция, се лъжете, защото така е бил осветяван Зимният по времето на император Николай ІІ преди 100 години, когато там са се събирали революционните маси. В него е подредена голяма изложба под надслова „Щурмът на Зимния“. И за разлика от двореца в Тюйлери, който френските комунари опожариха и разрушиха, то болшевиките поне не унищожиха Зимния дворец. Е, вярно, че разкошните му зали са били разграбени, портретите на царската фамилия и ценни картини разсечени с щикове. Дори платното, изобразяващо в цял ръст Александър ІІ, не е пощадено, а на обратната му страна в цял ръст бил нарисуван вождът на революцията Ленин. И всичко това може да се види в експозицията на изложбата. Отделна специална експозиция „Сергей Айзенщайн. „Октомври в Зимния“ е опит да се възстанови творбата на великия режисьор и на Г. Александров“Октомври“, заснета през 1927 г. по повод 10-годишнината от преврата.

В две от залите има подредени уникални печатни документи, плакати, агитационни материали, издания на Маяковски, и най-вече оригиналният екземпляр на поемата „12“ на Александър Блок, издадена през 1918 година в огромния за онова време тираж 150 екземпляра.

За първи път в „Ермитажа“ експонатите са подсилени със светлинни, визуални и звукови ефекти, което придава мистична атмосфера на фаталните събития отпреди един век. Изложбата ще продължи до февруари 2018 година.           

Сподели в
 

Празничният 22 септември ще бъде отбелязан в Плевен пред паметната плоча срещу входа на Драматично-куклен театър „Иван Радоев” на площад „Стефан Стамболов”.

21.09.2018/19:12

85-годишен дядо в Истанбул уби 76-годишната си съпруга заради нейната ревност, породена от активността му в социалните медии, съобщава турският в. "Хюриет дейли нюз".

20.09.2018/18:51

Нациионална научна конференция, посветена на 100-годишнината от Дойранската епопея и героичното участие на славната 9-а Плевенска пехотна дивизия е открита в Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен.

20.09.2018/18:15

В рамките на Десетия международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите” своята притча за хората, войните и бежанците ще изиграе и театър Biuro Podróży

20.09.2018/14:28

Това е само едно от приключенията с големи испански творци, които могат да изживеят и децата ви покрай проекта на Фондация „Културадас” под надслова „Пътуваща галерия с изкуство от Испания”. Фиестата стартира днес от 19.30 ч. с прожекция на прочутата анимация за възрастни „Чико и Рита” на Фернандо Труеба, Тоно Ернандо и Хавиер Мариксал

20.09.2018/14:06

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки