Спомен за бай Драган Тенев

13.11.2017 /19:01 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Драган Тенев с Йорданка Христова (снимка, архив: Иван Григоров)

Наскоро разгръщах архивите си, сиреч бумагите, които някога съм счел за ценни и към които в повечето случаи никога повече не се връщах, въпреки първоначалните ми намерения.

Тук попаднах на изрезка от някогашното ни списание „Български журналист” – едно интервю на колежката Галина Рулева с Драган Тенев. И си спомних една моя случка с бай Драган.

Беше през 90-те години на миналия век. Тогава Съюзът на журналистите се управляваше от т.нар. Съюзен съвет. Негов днешен еквивалент е Управителният съвет. Та в това управително тяло аз бях най-младият, а бай Драган – най-възрастният.

Не бях единственият от провинцията, пък и никога не съм страдал от липса на самочувствие. Обаче като вземеше думата бай Драган, аз жадно попивах всяка негова фраза и придружаващите я жестове. Та веднъж на един от тези съюзни съвети бай Драган страшно ни се ядоса.

Може би ставаше дума за нещо лично – за някой негов приятел, когото сме обсъждали за награда, или друг подобен казус. Та взе той думата, изправи се и от висотата на ръста си ни произнесе поучителна тирада, построена по всички правила на ораторското изкуство.

Спомням си, че в знак на превъзходство над нас – простосмъртните, дори изтъкна, че е бил офицер на Негово величество, а ние – не и няма и да бъдем. Вярно – бил съм в бойно поделение в армията над 2 години и съм давал клетва, но явно не е същото. Никога не съм бил монархист и така и не схванах какво точно намират в по-сетнешния министър-председател феновете му.

Но тогава се почувствах дребен и нищожен

Почувствах се недоучил провинциалист. А речта на бай Драган обаче помня и до днес. Като патос, настроение, гордост и самочувствие. После прочетох, че бай Драган бил един от най-добрите столични адвокати. Освен, разбира се, сценарист, автор на „Чудната история на изкуството” и преводач от френски, немски, руски и английски.

Кой е Драган Тенев? Той е роден в София през пролетта на следвоенната 1919 г. С две висши образования – право и философия. Съдия, адвокат, юрист, редактор, сценарист... Дядо му по майчина линия, на когото е кръстен, е герой опълченец от Освободителната война, “незаменим шегаджия и добряк” ще каже внукът в книга, посветена на него. Бабата, пак по майчина линия, е една от първите български учителки - привързаността си към книгата успява да внуши и на своя внук.

Бащата Димитър Тенев е художник от стар сливенски корен Създава, по строгата преценка на сина си, и няколко “прилични” картини. Занимава се основно с пространствено оформление, дори е считан за един от основоположниците му у нас. Участвал е като художник в изготвянето на проекти за български парични знаци (бонове).

Майката, Ружа Драганова Тенева, е силистренка

Тя е известна повече с писателския си псевдоним Северина. Свои творби публикува още 16-годишна. През 1905 г. завършва историко-филологическия факултет към Парижкия университет – първата българка, получила диплома в Сорбоната А през 1914 г. в Женева завършва история и социология.

Учителства най-напред в Ихтиман и там се запознава с поета Димчо Дебелянов. Дружбата им е сърдечна, но само приятелска – Ружа е дружка на голямата му любов Иванка Дерменджиева. Любопитното е, че в джобовете на убития поет намират 2 нейни писма. В края на Първата световна война тя се премества в София, пак е учителка.

Омъжва се на 36 години и има само един син – Драган. Стиховете й са посветени на природата и на най-съкровените женски чувства. Има стихотворения, посветени на “моето дете”: Обичам те. Това е малко да се каже./ Ти си ми всичко. Чрез тебе виждам вселената...

Синът й се прекланя пред нея:

“Никога в живота си не срещнах повече друга такава начетена и умна жена като нея. И по-добра”. Посвещава й няколко книги. Тя е сред първите поетеси на България, наричана “нежната поетеса”. Първата си книга - “Сини върхове”, отпечатва на 44 години – стихове в проза. Корицата я изработва съпругът й. Смята се за създателка на този жанр у нас – “лирична проза”. Превежда от френски език, но знае още италиански, немски и руски.

Драган Тенев работи 25 години като авторитетен столичен юрист. И той като майка си издава първата си книга твърде късно, вече 42-годишен – “Малки разкази за велики хора”. Автор е на 20 книги И все многотиражни, някои с по две-три издания. Негов почитател е изчислил, че общият им тираж е към 1 млн.

Особено ценни са популярно написаните му книги за изобразителното изкуство. Например “Чудната история на изкуството”, посветена на родителите му - “на които дължа всичко добро в моя живот”. Тя има 4  тиража, а четвъртият е от 60 000. Или “Вечното зелено клонче”, получила национална награда.

С не по-малък интерес са посрещнати спомените му ”Тристахилядна София и аз между двете войни”. Те внасят неповторим колорит и свежест в художествено-документалните четива за някогашната столица. Не могат да се преразкажат, но се запомнят завинаги, защото са необичайно съчетание от обществено значими и любопитно-пикантни моменти, случаи, епизоди и лица.

Неведнъж той казва при случай:

"Провървя ми на семейство и среда, в които, щеш-не щеш, придобиваш огромни енциклопедични познания и широка култура". Веднъж, вече поотраснал юноша, малко неуместно пита баща си защо е трябвало като дете всяка вечер да го мъкнат със себе си по кафенета и ресторанти.

Баща му, не без огорчение, му отговаря: “Мъкнахме те с нас не само по кафенета и ресторанти, но и в операта, по театри, по концерти и дори на художествени изложби, за да свикнеш от малък с онова, което се нарича духовен живот на един народ”.

Драган Тенев неизменно впечатляваше събеседниците си именно с това, както и с неизтощимата си бодрост и несекващо сладкодумие. Още като дете родителите му вдъхват един естествен пиетет към жената. Това по-късно се превръща във възпитание, в културни жестове, в изисканост и внимание в присъствието на дами.

Представителките на слабия пол добре познаваха неговото шумно и възторжено кавалерство и въпреки че в него различаваха шлифованата му галантност, приемаха го с удоволствие и за настроение. Никога не се притесняваше да признае гласно и публично, че обича дома и съпругата си Надя.

На Надя посвещава 3 книги – “За нашите 27 години”, после за общите им 36 години и накрая – за 45-те години брак. Особено силна е обаче любовта към единственото им дете, дъщеря му Северина (името й идва от писателския псевдоним на майка му).

Дъщеря му, неговата любима Севка умира твърде млада, но вече като утвърдена талантлива актриса. Нейното име стои на първата страница на няколко негови книги, включително и в последната: “Писма до Северина или малки разкази за голямото изкуство”. После Драган Тенев губи и съпругата си.

В очите му заседна трайно тъгата:

“Всичко, всичко съм имал и имам. Няма ми ги най-свидните хора”, казваше той и човек можеше да го види всеки ден как обикаля улиците около Военното училище или седи самотен в някоя сладкарница на ул. „Иван Асен ІІ”.

Своята потиснатост и усещане за самота той прогонваше с писане на книги и документални сценарии, с участия в популярни телевизионни предавания. Почина през 1999 г., 80-годишен. Наскоро след смъртта му някои вестници съобщиха, че домът му е обран.

Но дори ако от този фамилен дом на ул. “Иван Асен ІІ” No 16 са откраднати ценни картини, редки книги и албуми, както и други антикварни ценности, в библиотеките останаха написаните от него книги. А в паметта на софиянци останаха неговият бодър глас и винаги елегантна фигура, безукорните му маниери, смайващите му познания, чувството му за хумор.

-----
* Може би е време да предложим СБЖ да попита отговорните държавни институции какво става с документалното наследство на Драган Тенев


 

Сподели в
 

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

18.12.2018/13:55

Къде можете единствено да видите стълб за осветление насред улица, или пък как да се пречистим като използваме древната техника да си наливаме в носа солена вода, или пък дете, израснало по сметищата, да тръгва на училище с мерак. Ами да, сетихте се веднага – в „Пълен абсурд“ на сутрешния блок „Здравей, България”на Нова тв, която рубрика се води от Румен Бахов.

17.12.2018/14:52

Проблемите идват от липсата на адекватна политика на държавата в подкрепа на образованието и културата, защото именно те променят душите и съзнанието на хората, смята диригентът на Биг-бенда на БНР

14.12.2018/11:12

Когато се докоснеш до една легенда, чувството е за цял живот, и то се пренася върху всички, които са били близки и свързани с нея. Личности като Петър Увалиев завинаги остават с сърцата. И то е така по право несамо защото са хора на духа, а и за това,че са заели достойно място в олтара на будителите. Тези дни се навършват 20 години откакто майсторът на изящното българско слово не е между нас.

11.12.2018/08:05

Преди двайсет години на 11 декември ни напусна майсторът на изящното българска реч Петър Увалиев, който ни показа със слово и обич как се гради имидж на една държава, за да има тя величие и достолепие.Ще припомня какво ми каза за него през декември 2014 г. тогавашният вицепрезидент на страната Маргарита Попова: "Личност, която прави магистрали не от бетон, а магистрали за мислене и духовност, за архитектурата на света. Увалиев е от личностите, които помагат да се изведе светът на такова стъпало, където ценностите са от друг порядък – не дневен и материален.“

11.12.2018/08:00

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

Съгласно решение на последното Общо събрание на СБЖ, проведено на 10 ноември т.г., да бъде огласен изходът от делата по искове на шест члена на СБЖ срещу решенията на ОС на СБЖ, проведено на 14 и 15.03.2015 г., предоставяме следната информация:

16.11.2018 /20:32

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ: Общинският съвет по наркотични вещества - Благоевград, изпрати писмо до СБЖ по повод предаване „На кафе” по Нова телевизия, излъчено на 14 ноември т.г.

16.11.2018 /12:04

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки