Христо Гърбов: Да си смел журналист днес е изключително тежко

22.11.2017 /07:18 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Гърбов

Любимият на много поколения актьор харесва професията ни и адмирира всички смели журналисти, които са на най-горещите точки. Не вярва в независимата журналистика, но знае, че неподкупни журналисти има и те са нашата съвест.

Христо Гърбов е роден на 23 септември 1957 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Елка Михайлова. Става носител на престижната награда „Аскеер“ още през 2000-а година. Изиграл е десетки роли в театъра и в киното. Участва в емблематичното предаване „Улицата“ на Теди Москов, в „Комиците“, в сериала „Столичани в повече“. Телевизията го обича и го прави много популярен. Но Христо Гърбов не страда от звездомания.

Последнта му роля е във филма на неговата половинка - режисьорката Иглика Трифонова - „Асансьор за пациенти“. Кинотворбата е на екрана на столичните кина от една седмица.

Христо Гърбов е и дядо на малката Христина, която го радва много, макар и да е само на годинка и четири месеца.

 

- Христо, нека започнем от най-новото. Ролята на доктор Паскалев в „Асансьор за пациенти“ е сериозно завоевание за теб. Какво би споделил за този си образ, който е встрани от обичайното ти амплоа на комик?

- Този образ ми е много близък. Все едно, че съм аз, а не го играя.

Радвам се, че Иглика ми се довери и се спря на мен, защото е вярно, изградил съм си име на „тежък“ комик. Много трудно се разбиват клишета. Въпреки че в киното аз имам предимно драматични роли...

Още като прочетох сценария, разбрах, че това е „моят човек“. Страшно ми хареса. А сценарият е още от 2002-2003-а година. При Иглика хубавото е, че тя първо пише историите си, после ги заснема и ги прави на филм. Това са две различни дарби. Тя, слава Богу, притежава и двете.

Не случайно на „София филм фест“ „Асансьор за пациенти“ взе наградата на публиката. Това е най-важното признание. В този филм си партнирам с много добри актьори. И от по-утвърдените като Светлана Янчева и Бойка Велкова, и от по-младите. Всички са много точни, искрени и истински. За моя образ разговарях и с психолози, за да навляза съвсем в него, четох много литература и въобще се готвех много сериозно, защото това е отговорна роля за мен. Знаех си ролята наизуст още преди снимките. Изключително се радвам, че работих с Иглика.

- Тандемът Христо Гърбов-Иглика Трифонова заявка ли е за успех? Трудно ли се работи с човек, с когото сте тандем и в живота?

- Аз страшно много й вярвам. И тя ми се доверява. Това вече е заявка за успех. Иглика е изключителен професионалист и се срещаме с нея на снимачната площадка като професионалисти. Нейните филми не са лесни, затова е трудно да се нацелят нещата.

- Киното или театърът – кое от тези две изкуства те провокира повече като човек и го предпочиташ?

- Аз тръгнах от театъра и много го харесвам. Там веднага получаваш одобрение или неодобрение за работата си. Имаш директен контакт с публиката и веднага усещаш става ли или не става. Имаш моментната обратна връзка с хората.

Киното го харесвам, защото при добър образ, добър сценарий и режисура става добър филм и ти си горд, че си част от него. Пък и можеш да се гледаш отстрани... Никога не съм ги разделял като приоритети.

Напоследък се занимавам повече с театър. Дори и в телевизионните ми изяви не съм спирал да се занимавам с театър. Освен ролите ми в Сатирата, от седем години работя и с Русенския драматичен театър. Там направихме четири постановки с мое участие. По схема в трупата влиза известен актьор и носи приходи за целия театър.

Продължавам и с представленията ми в Сатирата - във „Вечеря за тъпаци“ от Франсис Вебер в постановка на Иржи Менцел, едно от най-играните представления, в афиша е от 2001-а година, както и в „Скакалци“ от Ст. Л. Костов със звездите на театъра и със Стоянка Мутафова. Играя и във „Фенове“ - на 12 декември ще имаме представление в „Сълза и смях“. Освен това играя и във „Възраждане“  - в „Измамници“ и „Криворазбрана цивилизация“.

- Какво е за теб партньорството на сцената и пред камерата, на екрана?

- Това е нещо много важно, особено на сцената. В киното има първи дубъл, втори дубъл... В театъра става на мига. Партньорът е нещо изключително важно – трябва да разчиташ на човека до теб и срещу теб.

- Помага ли популярността в живота и какво мислиш за нея?

- По-често помага, променя хората за добро.

- Какво са за теб учителите в живота?

- Много уважавам учителите си. Учил съм се от всеки човек, до когото съм се докоснал в тази професия, търсил съм освен професионални умения, и знания. Благодарен съм на моята професорка – Елка Михайлова в НАТФИЗ. Тя ми даде много, развихри въображението ми. Поклон пред нея и пред всички, които ме научиха на актьорлък.

Благодарен съм и на Иглика, на срещата ми с нея. Тя ми даде много не само в живота, а и в творчеството ми. Благодарен съм и на срещата ми с Иржи Менцел – за работа ми с него в „Още веднъж отзад“, за тази роля имам „Аскеер“, и във „Вечеря за тъпаци“.

- Какво е мястото на изкуството и културата днес в това бездуховно прагматично време?

- Мястото е трудно. Това е битка и борба напрекъснато да се доказваш, че има нужда и от теб. А според политиците ни дори няма място за нас в живота.

- Няма?

- Да, това сочат не само срамните средства, които се отпускат за изкуство и култура, но и отношението на властта показва това. Години наред поколения се възпитават в бездуховност и това се дължи именно на липсата на каквато и да е съпричастност от страна на управляващите към изкуствата. Кризата на духа започва отгоре надолу. А това води до големи дупки, които не могат да се запълнят вече. Иначе властимащите се ласкаят от известни актьори най-вече, или от известни творци и интелектуалци...

- А какво е заплащането в театъра? Вярно, ти си „глезен“ от телевизията и от години си на свободна практика. И все пак, каква е заплатата на един актьор днес?

- Около минималната за страната.Това е средната заплата на акьорите. Такива са заплатите и на драматурзите по театрите. Обидно е, наистина.

- Какво мислиш за българската журналистика, какво е най-голямото й завоевание след 28 години демокрация?

- Журналиститите трябва да преследват истината докрай. Има много свестни журналисти, честни с материалите си, но има какво още да се желае. Жълтата журналистика засега има превес над останалата. Разбира се, има много добри журналисти. Харесвам и уважавам Иван Гарелов, той е цяла школа, харесвам Елена Йончева, журналистите от Дарик радио също.

Но понеже в голямата си част журналистите са обвързани с политиците, те могат лесно и да бъдат манипулирани. Дори да бъдат накарани да млъкнат.

Адмирирам всички смели журналисти, защото да си смел в тази професия днес е изключително тежко и трудно. На всички куражлии журналисти стискам палци, прегръщам ги и им пожелавам успех.

- Ако един ден решиш да предадеш щафетата, какво би завещал на по-младите си колеги?

- Защо трябва да завещавам моженето си на някого? Това е друга дарба. Ако мога да „заразя“ колегите си, ако мога да им бъда учител, без да съм непременно преподавател - добре. Той, Краси Рядков, отдавна е признал, че ми е фен, че съм му кумир...

- Какво би пожелал на читателите на нашия сайт ?

- Здраве и да се четат едни други. И повече обратна връзка.

Сподели в
 

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки