Христо Гърбов: Да си смел журналист днес е изключително тежко

22.11.2017 /07:18 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Гърбов

Любимият на много поколения актьор харесва професията ни и адмирира всички смели журналисти, които са на най-горещите точки. Не вярва в независимата журналистика, но знае, че неподкупни журналисти има и те са нашата съвест.

Христо Гърбов е роден на 23 септември 1957 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Елка Михайлова. Става носител на престижната награда „Аскеер“ още през 2000-а година. Изиграл е десетки роли в театъра и в киното. Участва в емблематичното предаване „Улицата“ на Теди Москов, в „Комиците“, в сериала „Столичани в повече“. Телевизията го обича и го прави много популярен. Но Христо Гърбов не страда от звездомания.

Последнта му роля е във филма на неговата половинка - режисьорката Иглика Трифонова - „Асансьор за пациенти“. Кинотворбата е на екрана на столичните кина от една седмица.

Христо Гърбов е и дядо на малката Христина, която го радва много, макар и да е само на годинка и четири месеца.

 

- Христо, нека започнем от най-новото. Ролята на доктор Паскалев в „Асансьор за пациенти“ е сериозно завоевание за теб. Какво би споделил за този си образ, който е встрани от обичайното ти амплоа на комик?

- Този образ ми е много близък. Все едно, че съм аз, а не го играя.

Радвам се, че Иглика ми се довери и се спря на мен, защото е вярно, изградил съм си име на „тежък“ комик. Много трудно се разбиват клишета. Въпреки че в киното аз имам предимно драматични роли...

Още като прочетох сценария, разбрах, че това е „моят човек“. Страшно ми хареса. А сценарият е още от 2002-2003-а година. При Иглика хубавото е, че тя първо пише историите си, после ги заснема и ги прави на филм. Това са две различни дарби. Тя, слава Богу, притежава и двете.

Не случайно на „София филм фест“ „Асансьор за пациенти“ взе наградата на публиката. Това е най-важното признание. В този филм си партнирам с много добри актьори. И от по-утвърдените като Светлана Янчева и Бойка Велкова, и от по-младите. Всички са много точни, искрени и истински. За моя образ разговарях и с психолози, за да навляза съвсем в него, четох много литература и въобще се готвех много сериозно, защото това е отговорна роля за мен. Знаех си ролята наизуст още преди снимките. Изключително се радвам, че работих с Иглика.

- Тандемът Христо Гърбов-Иглика Трифонова заявка ли е за успех? Трудно ли се работи с човек, с когото сте тандем и в живота?

- Аз страшно много й вярвам. И тя ми се доверява. Това вече е заявка за успех. Иглика е изключителен професионалист и се срещаме с нея на снимачната площадка като професионалисти. Нейните филми не са лесни, затова е трудно да се нацелят нещата.

- Киното или театърът – кое от тези две изкуства те провокира повече като човек и го предпочиташ?

- Аз тръгнах от театъра и много го харесвам. Там веднага получаваш одобрение или неодобрение за работата си. Имаш директен контакт с публиката и веднага усещаш става ли или не става. Имаш моментната обратна връзка с хората.

Киното го харесвам, защото при добър образ, добър сценарий и режисура става добър филм и ти си горд, че си част от него. Пък и можеш да се гледаш отстрани... Никога не съм ги разделял като приоритети.

Напоследък се занимавам повече с театър. Дори и в телевизионните ми изяви не съм спирал да се занимавам с театър. Освен ролите ми в Сатирата, от седем години работя и с Русенския драматичен театър. Там направихме четири постановки с мое участие. По схема в трупата влиза известен актьор и носи приходи за целия театър.

Продължавам и с представленията ми в Сатирата - във „Вечеря за тъпаци“ от Франсис Вебер в постановка на Иржи Менцел, едно от най-играните представления, в афиша е от 2001-а година, както и в „Скакалци“ от Ст. Л. Костов със звездите на театъра и със Стоянка Мутафова. Играя и във „Фенове“ - на 12 декември ще имаме представление в „Сълза и смях“. Освен това играя и във „Възраждане“  - в „Измамници“ и „Криворазбрана цивилизация“.

- Какво е за теб партньорството на сцената и пред камерата, на екрана?

- Това е нещо много важно, особено на сцената. В киното има първи дубъл, втори дубъл... В театъра става на мига. Партньорът е нещо изключително важно – трябва да разчиташ на човека до теб и срещу теб.

- Помага ли популярността в живота и какво мислиш за нея?

- По-често помага, променя хората за добро.

- Какво са за теб учителите в живота?

- Много уважавам учителите си. Учил съм се от всеки човек, до когото съм се докоснал в тази професия, търсил съм освен професионални умения, и знания. Благодарен съм на моята професорка – Елка Михайлова в НАТФИЗ. Тя ми даде много, развихри въображението ми. Поклон пред нея и пред всички, които ме научиха на актьорлък.

Благодарен съм и на Иглика, на срещата ми с нея. Тя ми даде много не само в живота, а и в творчеството ми. Благодарен съм и на срещата ми с Иржи Менцел – за работа ми с него в „Още веднъж отзад“, за тази роля имам „Аскеер“, и във „Вечеря за тъпаци“.

- Какво е мястото на изкуството и културата днес в това бездуховно прагматично време?

- Мястото е трудно. Това е битка и борба напрекъснато да се доказваш, че има нужда и от теб. А според политиците ни дори няма място за нас в живота.

- Няма?

- Да, това сочат не само срамните средства, които се отпускат за изкуство и култура, но и отношението на властта показва това. Години наред поколения се възпитават в бездуховност и това се дължи именно на липсата на каквато и да е съпричастност от страна на управляващите към изкуствата. Кризата на духа започва отгоре надолу. А това води до големи дупки, които не могат да се запълнят вече. Иначе властимащите се ласкаят от известни актьори най-вече, или от известни творци и интелектуалци...

- А какво е заплащането в театъра? Вярно, ти си „глезен“ от телевизията и от години си на свободна практика. И все пак, каква е заплатата на един актьор днес?

- Около минималната за страната.Това е средната заплата на акьорите. Такива са заплатите и на драматурзите по театрите. Обидно е, наистина.

- Какво мислиш за българската журналистика, какво е най-голямото й завоевание след 28 години демокрация?

- Журналиститите трябва да преследват истината докрай. Има много свестни журналисти, честни с материалите си, но има какво още да се желае. Жълтата журналистика засега има превес над останалата. Разбира се, има много добри журналисти. Харесвам и уважавам Иван Гарелов, той е цяла школа, харесвам Елена Йончева, журналистите от Дарик радио също.

Но понеже в голямата си част журналистите са обвързани с политиците, те могат лесно и да бъдат манипулирани. Дори да бъдат накарани да млъкнат.

Адмирирам всички смели журналисти, защото да си смел в тази професия днес е изключително тежко и трудно. На всички куражлии журналисти стискам палци, прегръщам ги и им пожелавам успех.

- Ако един ден решиш да предадеш щафетата, какво би завещал на по-младите си колеги?

- Защо трябва да завещавам моженето си на някого? Това е друга дарба. Ако мога да „заразя“ колегите си, ако мога да им бъда учител, без да съм непременно преподавател - добре. Той, Краси Рядков, отдавна е признал, че ми е фен, че съм му кумир...

- Какво би пожелал на читателите на нашия сайт ?

- Здраве и да се четат едни други. И повече обратна връзка.

Сподели в
 

Тези дни стана известно,че две години след като беше уволнена от Националното радио като директор на програма „Хоризонт“, Лили Маринкова беше върната на работа по решение на Висшия касационен съд. Макар и по-голямата част от журналистическата гилдия да се зарадва на новината, се разбра, че след възстановяването й на поста е освободена заради… придобито право на пенсия.

12.07.2018/21:40

В дните, когато всички говорят за визитата на китайския премиер в България и участието му в срещата „16+1“, в СБЖ гостува наш колега от Поднебесната. Това е зам.-главният редактор на Българската редакция в Радио Китай за чужбина Дин Хао, който обаче се оказа,че носи и името… Павел.

05.07.2018/19:24

В Центъра за фотография „Братя Люмиер“ в Москва е представен фото проектът „NOOR. Иди и виж“. Това е първата по рода си изложба в Русия на независимата агенция NOOR, която бе създадена преди 10 години. Чрез подредените фотографии, журналистически публикации и мултимедия изложбата в Москва разказва разтърсващо за насъщните проблеми през последното десетилетие.

30.06.2018/22:28

Светът не е престанал да бъде интересен, пълно е с важни събития, просто трябва да знаем къде да ги търсим, смята известната журналистка и писателка

27.06.2018/20:05

Известно е, че за това какъв е човек, говорят неговата работа, усмивката и отношението му към околните. Като че ли когато са измисляли тази максима, за образец е послужил репортерът от bTV Новините Борислав Лазаров. Той е съчетал всичките тези важни за добрия човек качества безгрешно.

16.06.2018/14:43
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

Преди десетилетия големият публицист Юлиус Фучик написа, че „Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага.“. Днес тази мисъл звучи с още по-голяма сила, особено когато отваряме голямата тема за истината за медийната среда в България.

13.07.2018 /00:02

УС на СБЖ изразява дълбоко възмущение и остър протест от нарушаването правата на журналистите и свободата на словото, което особено зачести през последните месеци: уволнения, съкращения, неплащане на трудови възнаграждения, драстични нарушения на трудовото законодателство в национални и регионални медии.

08.07.2018 /12:58

 Мнения

Историята е проста. В няколко поредни петъка Слави Трифонов в своето предаване по Би Ти Ви учи Кристиан Талев, наричан още Криско, как се прави шоу. Хрумването е кръстено „Експериментът „Гледай как се прави”.

24.06.2018 /15:19 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки