Светлана Савицка: Трите стълба на журналистиката: професионализъм, обич към родината, честност

23.11.2017 /09:54 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Светлана Савицка е известна и като прекрасна майсторка на кукли. Тя участва със свои изработки в изложба в посолството на Сърбия

Светлана Савицка е писател, журналист, д-р по философия, президент на Сдружението за литературни организации и учредител на Националната литературна награда „Златно перо на Русия“. Наред с многото теми, които я вълнуват, се оказа, че и един период от нашата история се е превърнал в нейна любима и важна тема. И това е Руско-турската война 1877-1878 и Освобождението на България. На нея е посветила и новата си книга.

За да я напише, е обиколила България и се е докоснала до всички свети места, разказващи за това колкото трагично, толкова и пълно с незабрава героично време.

Светлана е миньон, кипящ от енергия и щедро раздаващ усмивки. Вероятно и затова не е обречена само на едно занимание и непрекъснато търси все нови и нови предизвикателства, а в шарения живот те не са никак малко.Светлана излъчва и нещо детско и си мисля, дали пък и затова не се обрекла на приказките и на куклите. Но освен това е и автор на сериозни произведения, като една от книгите, които е написала наскоро, е посветена на Руско-турската война 1877-1878 и на боевете за Стара Загора. 

Съпруга на полковник в оставка и майка на трима сина. И да не повярва човек, че е и баба на четири внука.    

С нея се срещнахме в София, когато всички почитатели на Бисер Киров отбелязаха неговата 75-годишнина преди два месеца. С големия български певец я свързва 15-годишно приятелство и той е написал четири песни по нейни текстове. Пожелах тя да сподели за сайта на СБЖ своите размисли несамо за литература, но и за журналистиката, приказките и куклите.   

Работите и на полето на историята, Светлана Василиевна. Какво ви е интересно да търсите и проучвате? Дори сте написали книга за Руско-турската война1877-1878, и по конкретно за боевете за освобождението на Стара Загора. И защо точно за този наш град решихте да пишете?

Знаете ли, да намериш писател не е никак трудно и мен хората ме намират. Така и аз бях открита от старозагореца Любомир Вълков, който е един голям патриот и славянофил и който работи в името на паметта за руско-турската война и за българо-руската дружба. Та той ме намери и ме убеди, че тази тема ще ми е интересна. Изпрати ми документални и игрални филми, които не бях гледала, като „Юлия Вревска“, „Героите на Шипка“. Изгледах ги и веднага разбрах, че това е моята тема. Дойдохме в България и той ни показа около 30 града, сред които Габрово, Стара Загора, Велико Търново, Шумен, Плиска, Бяла, където е погребана Юлия Вревска. Разведе ме по музеите и аз се докоснах до вашата историческа и народна памет. Най-голямото впечатление за мен беше Стара Загора, по време на тържествата. Целият град се беше събрал край мемориала „Самарското знаме“, всички паднаха на колене. Дотогава никога не бях заставала на колене и за мен това беше откровение и заедно с българите го направих. А от костницата като че ли се чу въздишка, която ме потресе, сякаш някой ни прости за нещо. За мен това беше мистика. След време разбрах, че това е моята тема и аз трябва да напиша книга. Така и стана.   

Предстои да отбележим 140-годишнината от Освобождението на България. Имате ли намерение да напишете още нещо на тази тематика?

Тук съм точно с тази цел, за да популяризирам това, тъй като в Русия не знаят много за този период от вашата история. В руските учебници по история за тази война има само един ред, но аз смятам, че и в училищната програма трябва да се включи информация за войната. Книгата ми предстои да бъде преведена несамо на български, но и на арабски език.

Наричат ви разказвачката на приказки. Защо? Вероятно у вас някои са видели героиня от приказките или…

Вече имам зад гърба си 65 книги, половината от тях са с приказки. Над 500 са приказките, които съм написала, романите ми са 5 и някъде около 80 разказа. Но основното, което пиша, са приказки и притчи, които са преведени на 17 езика и затова ме наричат разказвачката на приказки. 

Днес трудно ли се пишат приказки? И за кого е по-лесно да се пишат приказки – за големи или за малки?

Попитали един художник лесно ли се рисуват картини, а той отговорил: или лесно, или невъзможно. И аз така казвам – приказки се пишат лесно или невъзможно. Вероятно това е моята мисия – да пиша приказки. Когато бях съвсем малка, пишех приказки, които пеех. Бяха приказки мюзикъли. А след като станах голяма, съчинявах малки приказки за тв предавания със заглавие „Сказы Богородского уезда“, които бяха 300 на брой и към които рисувах илюстрации. Като че ли някак си у мен изведнъж се роди тази способност. Това е нещо, което не мога да си обясня. Приказките, които пиша, основно са за възрастни. И това са предимно притчи. Първата ми книга илюстрира Никас Сафронов. Втората илюстрира Джуна, а третата, която предстои да излезе, се казва „Притчи за мъдреци“.     

Основател сте и президент на Сдружението на литературни организации „Златното перо на Русия“. Каква е цената на тази награда, не става реч за материалната й стойност, и много ли са достойните за тази награда?

Моралната цена на тази награда е много висока,тя носи диплома в различните категории. Самото отличие е изработено от чисто злато и този, който го е получил, автоматично става член на Съюза „Златното перо на Русия“. В тази плеяда на лауреатите са Евгений Евтушенко, Рима Казакова, Бисер Киров, Михаил Ножкин, Николай Сличенко, Марина Попович, Куклачов, знаменитият основател на Театър на котките, Станка Шопова.

Каним много известни дейци от литературни институти, хора, които ръководят или членуват в писателски организации, а от 2004 г. нашият сайт събира много талантливи хора по света, несамо от първата вълна емигранти, но и от последвалите я, както и тези които напуснаха страната ни след перестройката. Често ни упрекват, че сме националисти, защото нашата награда е национална, както и затова, че сме награждавали дори хора от друга етническа група, за пример ще посоча еврейската, пък уж сме били руска организация. На тях отговарям, та нали и те са носители на нашата руска литература и култура, на нашия манталитет и дори на славянството. Така че не е никак важно, че прадядото на Пушкин е бил арап, а Багратион грузинец, всички ние говорим, пишем и мислим на руски език. И както няма граници нито за зайците, нито за мишките, нито за другите животни, но тези, които са измислили хората, за съжаление ни разделят. Така че се получи един проект без граници и сме щастливи да контактуваме с най-добрите световни умове.

Разбрах, че вие имате намерение да учредите и номинация на името на нашия голям певец Бисер Киров.

Да, ще го направим. За съжаление той вече не е между нас, но за нашето Сдружение е направил много, защото е автор на неговия химн. Това беше негова идея. Когато идваше на нашите церемонии, той винаги казваше, че всичко е прекрасно, но има един недостатък. Разбира се, на мен ми беше неприятно от приятел да чуя такива критични думи, че има недостатък. На моя въпрос той ми отговори, че нямаме химн. Отдъхнах си. Тогава той ми каза да седна и да напиша текст. И така се роди химнът ни. За съжаление той го изпълни само един път. Когато почина, единодушното мнение на организационния комитет на наградите реши да учредим номинация в категорията „Духовност“ на неговото име. В нея има и такава на името на поета Михаил Ножкин, който всяка година лично я връчва на наградените.         

Наричат ви също и майстор на кукли. Разкажете за това ваше занимание?

Така е и това пак е заради приказките ми.Трябваше да направя кът, където да подредя куклите от моите приказки. Никога не съм правила кукли, но като хванах иглата и конеца, то взе че се получи. И оттогава започнах да правя кукли за кътовете за приказки в библиотеките.

Но освен това и журналистиката не ви е чужда. Били сте водеща в тв канала „Московия Восток“, главен редактор на общоруския независим вестник „Младежта на Московия“. Не бих пропуснала да ви попитам как се отнасяте към фалшивите новини? И смятате ли, че в Русия журналистиката е четвъртата власт?

Ако в дадена редакция работят в името на разрухата, то тогава новините са фалшиви, но ако журналистиката е задълбочена и истинска, а и работи в името на държавността, то тя е народна. Разликата е огромна. Ако на поръчковите журналисти им плащат,за да пишат само отрицателни неща в името на постигане на някакви цели, за мен това не е истинска журналистика. За съжаление много от медиите се финансират от Запада и ние не можем засега да направим нищо, защото са силни и ние губим информационната война. Затова и нашият конкурс „Златно перо“, макар и малък, е партизанин в собствената си страна. Ние сме истински журналисти и се опитваме да водим борба.    

Журналистика и литература. Кое ги обединява и на вас, като писател, какво ви дава журналистиката?

О, много ми дава, защото най-важното за журналиста е основата. Той се различава от писателя по това,че не може да каже своето мнение. Той работи по схема и показва всичко честно – какво е видял или чул. Докато писателят ако напише по същата тема, по която е писал преди това журналистът, той ще го облече във форма, ще му предаде чувства. Създава настроение. Тоест писателят изказва своята собствена позиция. В произведенията му присъства още един главен герой и това е самият автор. А това не е допустимо в журналистиката, защото никой не се интересува от неговото мнение и какво мисли по един или друг повод. Ето точно в това е разликата между литературата и журналистиката.    

А в какво се състои мисията на професионалната журналистика през ХХІ век?

Несамо мисията на журналистиката, но и на всеки професионалист се състои в три качества: трябва да е добър професионалист, да обича родината си и да бъде честен. Ако не обича родината си, той не струва и стотинка и е излъгал читателя. Именно професионализмът, любовта към родината и честността са трите стълба, на които стъпва „Златно перо“. 

Идва ли краят на печатните издания, Светлана?  Електронните издания вече навлязоха в живота. Как мислите, на децата и младите интересно ли им е да се докоснат до книгите?

Това е много важен въпрос. Преди 30 години у нас се говореше непрекъснато, че идва краят на театъра, защото има телевизия. Но той оцеля, защото е много важен близкият контакт между зрители и актьори. Същото е и с книгите. Цялата електронна система е виртуална, т. е. не съществува, защото е една илюзия. Но ако го няма книжният носител, няма да има толкова знания, защото изпращате написаното в мрежата и то изтича. Но ако то е написано на хартия и отпечатано – остава. Затова съветвам всички читатели и на медии, и на книги да пазят добрите, умни стари книги, учебници, защото този, който ги притежава, винаги ще побеждава.

Децата или внуците четат вашите приказки, или може би всички в дома ви?

Знаете ли, четат ги деца, но не моите, четат ги внуци, но не моите. Вкъщи аз се занимавам с всичко, което прави домакинята – пера, варя компоти, правя ремонти.

Никой ли от тях не ви е казвал, идвайки у вас: Знаеш ли, мамо или бабо, днес попаднах на една книга с много интересни приказки, а те били твоите.

Няма такива неща. Идва внукът и ми казва да му дам пари, защото гледал някакъв филм, а за него имало и книга и иска да си я купи. Аз се радвам, защото все пак детето иска да си купи книга, а не се интересува от само от компютърни игри. Все едно дали е преразказан някакъв си филм, но все пак иска да си купи книга. 

 

Снимки Валя Чрънкина и архив

Сподели в
 

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

На 11 декември от 11 ч. в пресклуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде представена книгата „Един пояс, един път“ на Тодор Радев, работещ в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. Тя е посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика.

08.12.2017/09:11

За него може да се каже, че от породата скромни и с нищо не парадиращи хора. И ако трябва да го асоциираме, най-вярно ще му пасне образът на голяма част от героите в прекрасните стихове на Борис Христов – онези, които са свити и които не блестят в светлината на самодоволството и пъченето. Но когато дребният на ръст Пенчо Чернаев се изправи пред аудитория, колкото и да е бъбрива залата, моментално замлъква и го слуша с интерес и респект.

01.12.2017/12:00

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

27.11.2017/19:37

Не е за вярване, че в пренаселения и шумен център на столицата все още може да има кът на спокойствие и предразполагаща атмосфера, за да се отдаде човек на мисли за култура и изкуство. Ще попитате къде е това райско кътче, на което веднага ще ви отвърна – офиса на портала „Култура“, приютил се в старинна софийска къща в уютно закътано дворче.

25.11.2017/13:52

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки