Алейда Гевара: Много журналисти днес се превръщат в тъжни папагали

27.11.2017 /19:37 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Алейда Гевара по време на интервюто. Снимка: Ивайло Атанасов

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

Гостуването в България на Алейда Гевара, най-голямото от живите днес деца на легендарния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара, фокусира вниманието на много медии у нас. Бяха публикувани и излъчени многобройни нейни интервюта. Присъствието й повиши и медийния интерес към събитието, за което тя пристигна - състоялата се в София от 17 до 19 ноември т.г. Трета среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа с участието на представители от 22 държави.

Съдействах на всички колеги, поискали да интервюират Алейда - защото просто имам привилегията да се познавам с нея още от 1985 г., когато заедно със сестра си Селия тя за първи път дойде в България. Тогава интервюирах и двете за в. „Народна младеж".

Оттогава е и общият им вълнуващ спомен, за който и при сегашното си гостуване Алейда разказа многократно като за нещо най-скъпо, изживяно в България. Става дума за срещата с младежка бригада от завод в Перник, която носеше името „Ернесто Че Гевара". Тя изработваше колективно и ежедневно и трудовата норма на патрона си.  А заплатата му ежемесечно внасяше във фонд „Антиимпериалистическа солидарност". „Беше страхотно! Усетихме със Селия сякаш баща ни е жив и прави онова, което най-много би искал - помага за солидарността! Само тогава и само в България изпитахме това удивително чувство - че той е тук, до нас, в строя!" - разказва и сега Алейда.

Второто ми интервю с нея се състоя 25 години по-късно, през 2010 г., в София, където тя бе дошла за провеждащата се тогава у нас 15-та общоевропейска среща за солидарност с Куба.

Третото интервю взех през ноември 2016 г. в Стокхолм, където Алейда беше гост на вече 17-ата също такава общоевропейска среща за солидарност с Куба.

И ето сега, четвъртото ми интервю с нея отново дължа на солидарността - Алейда бе у нас от 16 до 23 ноември във връзка със споменатата Трета среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа.

Алейда си тръгна от София точно ден преди рождения си ден. Тя е родена на 24 ноември 1960-та. Носи името на майка си - съратничката на Че от кубинската партизанска война Алейда Марч, която става негова втора съпруга и му ражда четири деца. След малката Алейда идват Камило (1962), Селия (1963) и Ернесто (1965).

Че е имал и дъщеря от предишния си брак с перуанката Илда Гадеа, с която се запознава по време на гватемалската революция през 1954 г. След като САЩ свалят с интервенция правителството на гватемалския демократ Хакобо Арбенс, посмял да национализира собствеността на „Юнайтед фрут къмпани”, Ернесто и Илда емигрират в Мексико, където се женят. Там през 1956 г. се ражда дъщеря им Илда. В края на същата година Ернесто Гевара заминава с кубинските си приятели да вдига революция на техния остров и се сдобива с партизанския прякор Че (често използвано ог аржентинците междуметие), а двете Илди остават в Мексико.

Събират се отново в Хавана през 1959-та, след победата на революцията. Перуанката се установява да живее в Куба, но с Че се развеждат и той се жени за кубинката. Малката Илда расте край него заедно с другите му деца. Тя е най-голямата сред тях и най-добре разбира какво става, когато Че е убит през 1967 г. в Боливия... В прощалното си писмо, адресирано до петте му деца, легендарният команданте им завещава: „Бъдете способни да чувствате остро всяка несправедливост, където и по света да е извършена”.

Порасналата Илда се омъжва за мексиканец и ражда две момчета, но умира от рак през 1995 г. Тогава е на 39 години - на същата възраст, на която е загинал и баща й...

Децата на Че остават четири и най-голямата от тях е Алейда, която продължава лекарската професия на баща си - педиатър алерголог е в една от хаванските болници. Но освен това е натрупала и много опит като лекар в трудни мисии в Ангола, Никарагуа, Еквадор и т.н. По-малката сестра Селия е ветеринар и се грижи за морските обитатели на Националния аквариум в Хавана. Братята им Камило и Ернесто са адвокати.

Майка им - Алейда Марч, която наскоро закръгли 80 г., през 2008-ма издаде книга със спомени за живота си с Че, озаглавена „Възпоменание”. В нея разказа и за партизанския им период, и за семейството им. Тя оглавява Изследователския център „Че Гевара” в Хавана.

С дъщерята Алейда Гевара разговаряхме за много неща при сегашното ни, вече четвърто интервю. За навършилия се тази година половин век от убийството на баща й в Боливия на 9 октомври 1967 г. За възпоменанията по този повод из цял свят, в които е била канена да участва. За днешния отзвук от идеите на Че и в какво се изразяват сега революционните промени в Латинска Америка. За етиката, която е ключова за всеки революционен водач и без която никой народ няма да му повярва и да го последва. За решенията, които търси днес Куба в новия етап от развитието на своя социалистически модел, стимулиращ и кооперативите, и дребната и средна частна инициатива.

Реших обаче да задам на Алейда и въпроси за нещо по-специфично - за журналистиката.

Какво мислиш за днешните журналисти, които навсякъде по света те обсаждат с въпроси за баща ти?

- За беда журналистите преди всичко в Европа, но и в Латинска Америка, много често се превръщат в тъжни папагали. Получават новини, произведени от големите центрове за доминиране чрез информацията, и стават техни разпространители дори без да проверят фактите. Губи се есенцията на журналистиката - да се разследва и да се представя на народа надеждна, достоверна информация.

Журналистът притежава една от най-големите власти в света - може да променя мнението на хората. Затова трябва да притежава висока отговорност и не може да търгува с нея.

Мисля, че днес журналистите трябва повече да уважават сами себе си като професионалисти. За щастие познавам няколко такива в Европа. Но голямото мнозинство е друго. Дезинформацията, манипулацията на информацията е едно от нещата, които особено тежко накърняват жителите на света.

Има една дума, която не бива да се забравя - уважение! Уважавайте и себе си, и аудиторията. Не можете да давате мнение за реалност, която не познавате.

Аз съм живяла около две години в Ангола. Работих като медик педиатър там. Не съм в състояние да съдя анголците. Това не е моя работа. Мога само да разказвам какво преживях там и как се засили у мен антиколониалното и антирасисткото ми съзнание. Но не мога да казвам как трябва да се подреди животът в Ангола. Това само нейният народ може да решава.

А при много от журналистите днес ме изумява как идва някой, който дори не е стъпвал във Венесуела, например, и приказва глупости, с които нанася вреда на хората. Защото те го уважават като носител на новини, те му вярват. Не бива да се разпространява непроверена информация! Ако не си сигурен, не повтаряй лъжите!

А какво ще кажеш за баща ти Че Гевара като журналист?

- Баща ми беше много прям, имаше много ясен изказ. Много прозрачен. В зависимост от това, кой беше насреща му, той можеше да комуникира с него с разбираеми думи, ясни, точни. Беше човек, който спокойно казваше онова, което мисли. Това му донесе голямо уважение и почит сред нашия народ. Когато татко пишеше статии за списание „Верде оливо”, той се подписваше като „Снайперист”. Имаше много интересни публикации, много ясни. С тях стигаше до възможно най-широк кръг от народа. На мен ми харесва такава журналистика. Лесноразбираема. С много ясен, образован, но лек език. Това помагаше на хората да го разбират.

Очевидно Че много добре е осъзнавал ролята и влянието на журналистиката, след като именно той става инициатор за създаването на „Радио Ребелде” („Радио Въстаник”) още по време на партизанската война в Куба и то излъчва от импровизирана барачка в планината Сиера Маестра...

- Разбира се. Но искам да напомня също, че татко създаде не само „Радио Ребелде”, а и информационната агенция Пренса Латина. Целта й беше да разнесе истината за Куба и за нашата Америка по цял свят. Днес такава е и целта на венесуелската телевизия „ТелеСур”.

Явно Че Гевара дава импулса на журналистиката на истината в Латинска Америка.

- Така е. Той за това се бореше. За истината преди всичко.

 

Сподели в
 

Преди малко повече от седмица за пореден път се разчу, че български журналист е бил бит. Това се случи в Червен бряг и пострадалият колега е Христо Гешов, който е известен със своите разследващи материали, разкриващи корупция и нарушения на закона. СБЖ не закъсня и публикува декларация на УС на Съюза, в която защити правата и работата на журналиста.

18.05.2018/14:31

Признавам, че съм от късметлиите, на които им върви да се срещат с интересни хора. В това се уверих, за пореден път, когато срещу моя диктофон седна не кой да е, а известният като Сладкодумец Храбър топ радиожурналист Еди Емирян.

16.05.2018/20:21

Иракският колега Мунтазар аз-Зайди, който сега се кандидатира за депутат в родината си, разговаря с отговорния редактор на сайта на СБЖ по време на участие в международен форум във Венецуела миналата есен

12.05.2018/21:25

Популярната водеща на новинарски емисии по БНТ-1 е убедена, че никой не бива да се самозабравя. Тя смята за задължителни в работата си самообладанието, добрата информираност, бързата реакция при извънредни ситуации, острата мисъл

12.05.2018/20:10

Проф. Вера Ганчева е сред много уважаваните и ценени български интелектуалци. За нея вероятно не би трябвало да се говори много, защото приносите са тези, които правят хората, а нейните достойни дела са не едно или две. Тя е от онзи тип хора, с които винаги е интересно да седнеш и да разговаряш, защото няма да си тръгнеш „празен“, а обогатен и научил нещо, което винаги да си спомняш.

08.05.2018/19:58
?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

По повод нападението над разследващия журналист Христо Гешов Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своето възмущение и осъжда този акт на насилие.

15.05.2018 /14:37

На 3 май 2018 година – Световния ден на свободата на пресата (World Press Freedom Day), УС на Съюза на българските журналисти организира журналистическа дискусия на тема: „Кризата в медиите - криза в журналистиката!”. По този повод до участниците във форума отправи специално приветствие вицепрезидентът на Международната федерация на журналистите ДЖИМ БЮМЕЛА.

03.05.2018 /18:05

 Мнения

Стотици, хиляди столичани утре ще се отправят за Борисовата година, за да отпразнуват 1 май, а заедно с това и Деня на вестник „Дума” и на левия печат.

30.04.2018 /18:12 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки