Алейда Гевара: Много журналисти днес се превръщат в тъжни папагали

27.11.2017 /19:37 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Алейда Гевара по време на интервюто. Снимка: Ивайло Атанасов

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

Гостуването в България на Алейда Гевара, най-голямото от живите днес деца на легендарния латиноамерикански революционер Ернесто Че Гевара, фокусира вниманието на много медии у нас. Бяха публикувани и излъчени многобройни нейни интервюта. Присъствието й повиши и медийния интерес към събитието, за което тя пристигна - състоялата се в София от 17 до 19 ноември т.г. Трета среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа с участието на представители от 22 държави.

Съдействах на всички колеги, поискали да интервюират Алейда - защото просто имам привилегията да се познавам с нея още от 1985 г., когато заедно със сестра си Селия тя за първи път дойде в България. Тогава интервюирах и двете за в. „Народна младеж".

Оттогава е и общият им вълнуващ спомен, за който и при сегашното си гостуване Алейда разказа многократно като за нещо най-скъпо, изживяно в България. Става дума за срещата с младежка бригада от завод в Перник, която носеше името „Ернесто Че Гевара". Тя изработваше колективно и ежедневно и трудовата норма на патрона си.  А заплатата му ежемесечно внасяше във фонд „Антиимпериалистическа солидарност". „Беше страхотно! Усетихме със Селия сякаш баща ни е жив и прави онова, което най-много би искал - помага за солидарността! Само тогава и само в България изпитахме това удивително чувство - че той е тук, до нас, в строя!" - разказва и сега Алейда.

Второто ми интервю с нея се състоя 25 години по-късно, през 2010 г., в София, където тя бе дошла за провеждащата се тогава у нас 15-та общоевропейска среща за солидарност с Куба.

Третото интервю взех през ноември 2016 г. в Стокхолм, където Алейда беше гост на вече 17-ата също такава общоевропейска среща за солидарност с Куба.

И ето сега, четвъртото ми интервю с нея отново дължа на солидарността - Алейда бе у нас от 16 до 23 ноември във връзка със споменатата Трета среща за солидарност с Куба на страните от Централна и Източна Европа.

Алейда си тръгна от София точно ден преди рождения си ден. Тя е родена на 24 ноември 1960-та. Носи името на майка си - съратничката на Че от кубинската партизанска война Алейда Марч, която става негова втора съпруга и му ражда четири деца. След малката Алейда идват Камило (1962), Селия (1963) и Ернесто (1965).

Че е имал и дъщеря от предишния си брак с перуанката Илда Гадеа, с която се запознава по време на гватемалската революция през 1954 г. След като САЩ свалят с интервенция правителството на гватемалския демократ Хакобо Арбенс, посмял да национализира собствеността на „Юнайтед фрут къмпани”, Ернесто и Илда емигрират в Мексико, където се женят. Там през 1956 г. се ражда дъщеря им Илда. В края на същата година Ернесто Гевара заминава с кубинските си приятели да вдига революция на техния остров и се сдобива с партизанския прякор Че (често използвано ог аржентинците междуметие), а двете Илди остават в Мексико.

Събират се отново в Хавана през 1959-та, след победата на революцията. Перуанката се установява да живее в Куба, но с Че се развеждат и той се жени за кубинката. Малката Илда расте край него заедно с другите му деца. Тя е най-голямата сред тях и най-добре разбира какво става, когато Че е убит през 1967 г. в Боливия... В прощалното си писмо, адресирано до петте му деца, легендарният команданте им завещава: „Бъдете способни да чувствате остро всяка несправедливост, където и по света да е извършена”.

Порасналата Илда се омъжва за мексиканец и ражда две момчета, но умира от рак през 1995 г. Тогава е на 39 години - на същата възраст, на която е загинал и баща й...

Децата на Че остават четири и най-голямата от тях е Алейда, която продължава лекарската професия на баща си - педиатър алерголог е в една от хаванските болници. Но освен това е натрупала и много опит като лекар в трудни мисии в Ангола, Никарагуа, Еквадор и т.н. По-малката сестра Селия е ветеринар и се грижи за морските обитатели на Националния аквариум в Хавана. Братята им Камило и Ернесто са адвокати.

Майка им - Алейда Марч, която наскоро закръгли 80 г., през 2008-ма издаде книга със спомени за живота си с Че, озаглавена „Възпоменание”. В нея разказа и за партизанския им период, и за семейството им. Тя оглавява Изследователския център „Че Гевара” в Хавана.

С дъщерята Алейда Гевара разговаряхме за много неща при сегашното ни, вече четвърто интервю. За навършилия се тази година половин век от убийството на баща й в Боливия на 9 октомври 1967 г. За възпоменанията по този повод из цял свят, в които е била канена да участва. За днешния отзвук от идеите на Че и в какво се изразяват сега революционните промени в Латинска Америка. За етиката, която е ключова за всеки революционен водач и без която никой народ няма да му повярва и да го последва. За решенията, които търси днес Куба в новия етап от развитието на своя социалистически модел, стимулиращ и кооперативите, и дребната и средна частна инициатива.

Реших обаче да задам на Алейда и въпроси за нещо по-специфично - за журналистиката.

Какво мислиш за днешните журналисти, които навсякъде по света те обсаждат с въпроси за баща ти?

- За беда журналистите преди всичко в Европа, но и в Латинска Америка, много често се превръщат в тъжни папагали. Получават новини, произведени от големите центрове за доминиране чрез информацията, и стават техни разпространители дори без да проверят фактите. Губи се есенцията на журналистиката - да се разследва и да се представя на народа надеждна, достоверна информация.

Журналистът притежава една от най-големите власти в света - може да променя мнението на хората. Затова трябва да притежава висока отговорност и не може да търгува с нея.

Мисля, че днес журналистите трябва повече да уважават сами себе си като професионалисти. За щастие познавам няколко такива в Европа. Но голямото мнозинство е друго. Дезинформацията, манипулацията на информацията е едно от нещата, които особено тежко накърняват жителите на света.

Има една дума, която не бива да се забравя - уважение! Уважавайте и себе си, и аудиторията. Не можете да давате мнение за реалност, която не познавате.

Аз съм живяла около две години в Ангола. Работих като медик педиатър там. Не съм в състояние да съдя анголците. Това не е моя работа. Мога само да разказвам какво преживях там и как се засили у мен антиколониалното и антирасисткото ми съзнание. Но не мога да казвам как трябва да се подреди животът в Ангола. Това само нейният народ може да решава.

А при много от журналистите днес ме изумява как идва някой, който дори не е стъпвал във Венесуела, например, и приказва глупости, с които нанася вреда на хората. Защото те го уважават като носител на новини, те му вярват. Не бива да се разпространява непроверена информация! Ако не си сигурен, не повтаряй лъжите!

А какво ще кажеш за баща ти Че Гевара като журналист?

- Баща ми беше много прям, имаше много ясен изказ. Много прозрачен. В зависимост от това, кой беше насреща му, той можеше да комуникира с него с разбираеми думи, ясни, точни. Беше човек, който спокойно казваше онова, което мисли. Това му донесе голямо уважение и почит сред нашия народ. Когато татко пишеше статии за списание „Верде оливо”, той се подписваше като „Снайперист”. Имаше много интересни публикации, много ясни. С тях стигаше до възможно най-широк кръг от народа. На мен ми харесва такава журналистика. Лесноразбираема. С много ясен, образован, но лек език. Това помагаше на хората да го разбират.

Очевидно Че много добре е осъзнавал ролята и влянието на журналистиката, след като именно той става инициатор за създаването на „Радио Ребелде” („Радио Въстаник”) още по време на партизанската война в Куба и то излъчва от импровизирана барачка в планината Сиера Маестра...

- Разбира се. Но искам да напомня също, че татко създаде не само „Радио Ребелде”, а и информационната агенция Пренса Латина. Целта й беше да разнесе истината за Куба и за нашата Америка по цял свят. Днес такава е и целта на венесуелската телевизия „ТелеСур”.

Явно Че Гевара дава импулса на журналистиката на истината в Латинска Америка.

- Така е. Той за това се бореше. За истината преди всичко.

 

Сподели в
 

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

13.12.2017/21:03

На 11 декември от 11 ч. в пресклуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде представена книгата „Един пояс, един път“ на Тодор Радев, работещ в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. Тя е посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика.

08.12.2017/09:11

За него може да се каже, че от породата скромни и с нищо не парадиращи хора. И ако трябва да го асоциираме, най-вярно ще му пасне образът на голяма част от героите в прекрасните стихове на Борис Христов – онези, които са свити и които не блестят в светлината на самодоволството и пъченето. Но когато дребният на ръст Пенчо Чернаев се изправи пред аудитория, колкото и да е бъбрива залата, моментално замлъква и го слуша с интерес и респект.

01.12.2017/12:00

Според дъщерята на Че Гевара, гостувала наскоро у нас, журналистите често само преповтарят новините, разпространявани от големи центрове за доминиране на информацията, дори без да ги проверяват. Тя разказва също за баща си като журналист - как е пишел и защо е създал „Радио Ребелде” и агенция „Пренса Латина”

27.11.2017/19:37

Не е за вярване, че в пренаселения и шумен център на столицата все още може да има кът на спокойствие и предразполагаща атмосфера, за да се отдаде човек на мисли за култура и изкуство. Ще попитате къде е това райско кътче, на което веднага ще ви отвърна – офиса на портала „Култура“, приютил се в старинна софийска къща в уютно закътано дворче.

25.11.2017/13:52

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки