Начало
 
 

Посмъртно Петко Тотев бе отличен със „Златното перо“ на СБЖ

29.11.2017 /10:58 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ако си позволя да ползвам Дядо Вазов, бих казала за един друг също достоен българин и уважаван автор и журналист, че неговите книги все ще се четат. Защото всеки би могъл да научи нещо ново и ценно за себе си от написаното от Петко Тотев, който преди четири месеца си тръгна от този свят към онзи другия – по-добрия. Но че не е забравен показа и вечерта в СБЖ, която събра негови приятели и почитатели на словото му, за да си спомнят за него и да кажат, че не е забравен.

„Считаме за свой дълг несамо да го споменем, а да говорим за неговото творчество и за това, което той ни завеща“ – каза председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която бе водеща на вечерта. Тя не пропусна да подчертае, че се събираме да си спомним за един изключително скромен, но същевременно много талантлив и с богата душевност творец в навечерието на отбелязването на рождението на друга велика личност и голям приятел на България - акад. Дмитрий Лихачов, с когото вероятно са се видели, ако има живот и след смъртта там, където отлитат душите. И това не е случайно, защото именно Петко Тотев беше един от първите, който успя да се докосне до огромната вселена на академика и да му разкрие България, която световният учен нарече „Държава на духа“. Според нея текстовете на Тотев звучат актуално и сякаш са написани за днешния ден. „Той е възрожденска личност, с която всяка една държава би се гордяла“ – каза Снежана Тодорова.  

За единословията и провидчествата на отишлия си от брътвежите на деня, от надпреварите и съперничествата, които винаги са му били чужди и непознати, Петко Тотев говори писателката Елена Алекова. „Той отдавна бе станал поданик на държава, в която земната суета е немислима – онази безсмъртна Държава на духа, която ние, българите, сме получили по наследство от славни предци и която продължава да съществува още благодарение на строители в Духа като Петко Тотев“ - каза тя. Според нея цялото му творчество е изтъкано от провидчества, от които тя нееднократно се е изенадвала, защото той в разговори с нея винаги е предсказвал това, което е предстояло да се случи, което сякаш го е доближавало до древните оракули. За съжаление,обаче, нашето време не провидя в Петко Тотев строителя на Духа. „Не поиска и не можа – сподели Елена Алекова. – Може би защото просто ГОЛЯМОТО се вижда от разстояние. Или защото Петко Тотев е от онези писатели и мислители, личности,

които се появяват далеч преди времето си,

за да напътят своя народ – в посока, единствено вярна. Появяват се не като хора сами по себе си, живели през еди-кои си години на еди-кой си век, а като въплътено лице, чрез (или през) което интуитивно проговарят дълбините народни. Тъкмо затова тези писатели, мислители, личности остават някак „непознати”, „скрити”, „невидими” за своите съвременници и едва след тях – в годините и столетията нататък, когато интуитивните им прозрения постепенно се въплътят и станат реалност – се провижда истинският им облик и се проявява настоящият им духовен и нравствен ръст.“

Цялото творчество на Тотев е изтъкано от предчувствия и провидчества, които тепърва ще се сбъдват в българското историческо и литературно време и пространство, е убедена тя. Елена Алекова сподели за своите многобройни срещи и разговори с Петко Тотев, които са й донесли нови познания, нови идеи и нови пътища към непознатите светове на творчеството. Тя говори и за неговия стил и похват в дебрите на литературния анализ, който той прави дори и със злободневията на деня. За Петко Тотев това е възможно, „всичко хубаво, което може да се получи в литературата и публицистиката като синтез и като спойка, е възможно, колкото и невъзможно да изглежда на пръв поглед“. Елена Алекова не пропусна да сподели,че зад целия огромен труд на Петко Тотев не стои само неговият гений, а стои и всеотдайността на неуморната му спътница в живота и в Духа Петрана Колева, която с упорития си труд му помагаше да бъде това, което е днес, и което ще остане в бъдеще чрез книгите си.

Че

авторът на „Единословия български“ е име, което ще го има винаги

говори и поетът и журналист Велин Георгиев, който заедно с Елена Алекова винаги стоят „на капрата“ на „Старинния файтон“ – огнището, което пръска жаравата и топлината на българската литература в днешното толкова объркано време. „Този човек ми липсва, точно както и моята Муза, защото с тези двама понякога говорех без думи и се разбирахме за най-важното – творчеството – изповедно споделя Велин Георгиев. - Нали е казано, че който не разбира мълчанието, не разбира и думите… Не правя това признание за първи път. И неза първи път ще кажа, че Петко Тотев не знаеше само колко много знаеше. А не се мислеше за многознайко. Той беше постигнал себе си и живееше скромно, тихо, ненатрапващо се с мисъл за невидимото, към което бе насочил вътрешното си уморено зрение… А и какъв тандем бяха с неговата Петрана Колева – скачени съдове, както ние със Снежана. Добре е, че Петрана не спира да го превръща във физиономични книги,защото той се е изговорил в хиляди страници.“

За своята съвместна работа с Петко Тотев във в. „Антени“ и във възрожденското дело за опазване на българската книжнина и духовност говори журналистката Калина Канева. Тя разказа за пламенното му дело да брани и изследва духовното дело на великите българи. И за това,че именно той е този, който постави началото на откриването на акад.Лихачов за българите, защото Петко Тотев е един от малцината, които са имали шанса да се срещат с големия учен. И още нещо може да се каже за духовното дело на Петко Тотев, припомни Калина Канева, и то е свързано с това, че именно той с още неколцина творци са проправили пътя на Кирило- и Методиевото дело към Русия, за да има днес там вече не един или два паметника на Светите братя, а и страната да ги чества като творците на писменото слово. За своето приятелство и работа с Тотев върнаха лентата на спомените и писателят Михаил Кръстев и Георги Чаталбашев. И тъй като знаем колко са скъпи мъжките сълзи, то Михаил Кръстев не ги скри своите, които проля, спомняйки си колко много е направил за него Петко Тотев.

По време на вълнуващата вечер се случи и нещо приятно. Макар и закъсняло, но Петко Тотев получи и признанието на СБЖ за своето възрожденско и рицарско дело в името на опазването на българската духовност и култура. Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова го удостои посмъртно с голямото отличие на Съюза „Златно перо“ за активната му журналистическа и литературна дейност.

Отличието прие от името на съпругата на Тотев Петрана Колева проф. Николай Големанов, който благодари за него, казвайки,че Петко Тотев е заслужил много повече известност, но никога не е обръщал на това внимание, воден от своята изключителна скромност.

Актрисата Богдана Вульпе развълнува всички, прочитайки откъси от творби на Петко Тотев  

Снимки Иван Василев    

Сподели в
 

Конкурсът в памет на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес се организира със съдействието на СБЖ и на Roca и отличава журналистика, сближаваща България и испаноезичния свят, спазваща принципите на професионалната и гражданска етика, разпространяваща култура и отговорност към обществото и природата

13.12.2017/19:19

„Винаги съм искал да се зарадвам с автора на сполуката му, да му стисна с благодарност ръката, да го посоча на читателите. Тогава изпитвам удовлетворение и радост. За какво ми е на мен литературна критика, ако това не мога да кажа и да направя“ – е изповядал журналистът и литературен критик Пенчо Чернаев, на чийто 90-годишен юбилей се събраха и препълниха залата на пресклуб „Журналист“ негови приятели и колеги, и то предколедно и в най-краткия ден на годината.

13.12.2017/14:38

Хасковлийка дари на Регионалния исторически музей екземпляр от издадения през 1938 г. от Григор Пасков фотоалбум, озаглавен „България. Нашата Родина”.

11.12.2017/21:04

Едно събитие, свързано с Поднебесната, се състоя в СБЖ, където беше представена книгата на журналиста от Радио Китай за чужбина в Пекин Тодор Радев „Един пояс, един път“, посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика. Книгата се появява на българския книжен пазар благодарение на издателство „Ентропи 1“ и неговия издател Станислава Пекова, която заедно с Петър Красимиров са нейни редактори

11.12.2017/18:48

СБЖ е съорганизатор за възпоменанието за големия български публицист, оглавявал и нашия Съюз. Тази година той би навършил 90, ако не ни бе напуснал без време. На 13 декември от 18:00 ч. в Централния военен клуб по случай юбилея ще се състои вечер в негова памет под надслова „Аз пак съм тук!”

08.12.2017/20:33

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки