Начало
 
 

Събудете Волтер!

30.11.2017 /20:01 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

Професията ни стана сапьорска. Не знаеш къде ще стъпиш и къде ще избухне. Мине се не мине месец или седмица - и ето ти нов колега, хвръкнал след грешна стъпка върху мина.

Така се получи, че в рамките на броени дни един след друг гръмнаха два нови поредни случая. И двата -

възмутителни заради посегателството над изричащи "неудобни" истини журналисти.

Единият - с известната журналистка Люба Кулезич, чието критично предаване „Често казано” беше свалено от ефира на частна телевизия без вразумителна мотивация, но с подозрително напътствие към повече въздържаност в критиката. Другият - с издателя на врачанския сайт „Зов Нюз” Георги Езекиев и с неговата репортерка Мария Димитрова, получили закани за разправа заради участието на изданието в парещо съвместно разследване на наркомафията заедно с „Биволъ”.

По първия случай имаше логична остра реакция отначало от самата Люба Кулезич, която не е от срамежливите и мълчаливите, когато така безпардонно се нарушават журналистическите й права. А после и от многобройните й почитатели сред зрителската аудитория. Както самата Люба отбеляза в едно свое интервю, от журналистическата гилдия също дойде подкрепа за нея, но „не толкова”. (Все пак се надяваме да е забелязала поне категоричната позиция по нейния казус, изразена от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова - публикувана е на нашия сайт).

По втория случай шумът стигна по-гръмки децибели. Преди всичко за него научихме не откъде да е, а от международната организация за защита на свободата на словото „Репортери без граници”. Която трудно ще да се е добрала сама до данни за медийния и криминалния климат във Враца. Очевидно е, че е имала нашенски информатори. След което се разнесе и вътрешно ехо по врачанското направление - от страна на пет български извънпарламентарни партии („Да, България", ДЕОС, „Зелените", ДСБ и БЗНС), които приеха специална декларация в защита на Георги Езекиев и свободата на словото.

Мимоходом в тази декларация се споменава и за „силно безпокойство”, разбудено от прокурорска проверка на издателите на една медийна групировка, „както и от случващото се в доскоро добилата популярност като гражданска телевизия BIT”.

Последната ремарка очевидно се отнася до казуса с Люба Кулезич, която обаче дори не е спомената поименно. А формулировката е толкова обтекаема, че незапознатият изобщо няма да разбере за какво става дума.

Но да оставим на мира партиите. Те толкова могат.

По-важното е как реагираме ние, журналистите, когато мачкат един или друг от нас. Защо в едни случаи се вдигаме дори на протест (както съвсем наскоро стана по повод нароченото за закриване „Радио България” към БНР или по повод заплахите на двама висши политици към телевизионния водещ Виктор Никоаев), а в други случаи минаваме само с тих ропот в социалните мрежи? Защо все пак пробилите напоследък филизи на журналистическата солидарност се разлистват толкова трудно и бавно?

Съвсем наясно съм, че всеки случай е различен. И че самата Люба Кулезич няма еднозначна професионална и идейна таректория, която вкупом да тласка цялата колегия в нейна защита. Същото, впрочем, важи и за много други отделни журналисти. В една или в друга степен.

Херувими или угодни всекиму в нашата професия няма.

Но с всичките ни личностни и професонални специфики, плюсове, минуси, пристрастия и житейски обрати, упражняваната от нас професия ни дава огромната власт на обществени рупори. А тази отговорност би трябвало да акумулира у нас и отговорност към нас самите, към колегията, към етичните послания, които отправяме спрямо аудиторията. Ние сме тези, които градим координатната ос на обществения морал. Затова би трябвало да сме способни да я спазваме и на вътрешнопрофесионален терен.

Да, самата Люба Кулезич не излезе на онзи протест на 11 октомври т. г. по повод заплахите срещу Виктор Николаев. Не успя да проедолее уязвеността си, че при предишните й две уволнения от други телевизии никой не е излизал да протестира в нейна защита. Не прие аргументите, че журналистическата солидарност все някога трябва да се събуди и все от нещо трябва да започне.

Сега нейни разстроени от свалянето й от екран зрители сърдито питат къде е журналистиеската колегия и защо не се надига дружно в нейна защита, след като е очевидно, че запушването на устата на един от нас е удар по свободата на словото на всички ни.

Прави са да питат. А всички ние трябва да се запитаме още колко мини трябва да гръмнат из журналистическото ни поле, за да събудят в нас духа на Волтер и чувствителността ни към онази негова легендарна реплика:  „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.”

Колеги, ако не приемем това послание от епохата на Просвещението като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак.

И накрая, но в никакъв случай не на последно място - добре е да се научим да се чуваме взаимно, а не да спираме до лични симпатии и антипатии. Защото - харесвана от едни или дразнеща други - повечето от онова, което казваше Люба Кулезич преди сега да й „дръпнат шалтера”, всъщност е

истината за българската блатна действителност,

пред която мнозина в нашия бранш предпочитат да мижат с широко затворени очи...

Разбира се, тя далеч не е единствената, осмеляваща се да изрича тази истина. ВСИЧКИ, които го правят (а те не са малко, въпреки налагания обществен скептицизъм), заслужават нашата безусловна и принципна солидарност и подкрепа. Ще спомена тук Елена Йончева и разкритията й в нейния наскоро представен филм „Граница”. Да, Елена вече е депутатка, но нима сме забравили, че на първо място тя е журналист от най-висока класа? Ако страхът от сегашната й политическа обвързаност възпира журналистическия рефлекс на колегията да я подкрепи в обективните й и обосновани разобличения, това вече е диагноза и за гилдията ни, и за обществото ни...

Та, за да тръгнем все някога и отнякъде, дали не е време заедно и единни да изискаме като за начало прозрачна собственост и ясни правни норми в медийната сфера, както и законови гаранции за журналистическия труд и свободата на словото? СБЖ отдавна е внесъл в Народното събрание законодателни инициативи точно с такава насоченост.

В интерес на цялата гилдия, на цялото общество и на самата демокрация е те по-бързо, по-ефективно и под засилен граждански контрол да бъдат превърнати в действен правен механизъм. Ако го имаме, и изричането на истината ще стане не толкова взривоопасно занятие.

 

Сподели в
 

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки