Начало
 
 

Събудете Волтер!

30.11.2017 /20:01 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

Професията ни стана сапьорска. Не знаеш къде ще стъпиш и къде ще избухне. Мине се не мине месец или седмица - и ето ти нов колега, хвръкнал след грешна стъпка върху мина.

Така се получи, че в рамките на броени дни един след друг гръмнаха два нови поредни случая. И двата -

възмутителни заради посегателството над изричащи "неудобни" истини журналисти.

Единият - с известната журналистка Люба Кулезич, чието критично предаване „Често казано” беше свалено от ефира на частна телевизия без вразумителна мотивация, но с подозрително напътствие към повече въздържаност в критиката. Другият - с издателя на врачанския сайт „Зов Нюз” Георги Езекиев и с неговата репортерка Мария Димитрова, получили закани за разправа заради участието на изданието в парещо съвместно разследване на наркомафията заедно с „Биволъ”.

По първия случай имаше логична остра реакция отначало от самата Люба Кулезич, която не е от срамежливите и мълчаливите, когато така безпардонно се нарушават журналистическите й права. А после и от многобройните й почитатели сред зрителската аудитория. Както самата Люба отбеляза в едно свое интервю, от журналистическата гилдия също дойде подкрепа за нея, но „не толкова”. (Все пак се надяваме да е забелязала поне категоричната позиция по нейния казус, изразена от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова - публикувана е на нашия сайт).

По втория случай шумът стигна по-гръмки децибели. Преди всичко за него научихме не откъде да е, а от международната организация за защита на свободата на словото „Репортери без граници”. Която трудно ще да се е добрала сама до данни за медийния и криминалния климат във Враца. Очевидно е, че е имала нашенски информатори. След което се разнесе и вътрешно ехо по врачанското направление - от страна на пет български извънпарламентарни партии („Да, България", ДЕОС, „Зелените", ДСБ и БЗНС), които приеха специална декларация в защита на Георги Езекиев и свободата на словото.

Мимоходом в тази декларация се споменава и за „силно безпокойство”, разбудено от прокурорска проверка на издателите на една медийна групировка, „както и от случващото се в доскоро добилата популярност като гражданска телевизия BIT”.

Последната ремарка очевидно се отнася до казуса с Люба Кулезич, която обаче дори не е спомената поименно. А формулировката е толкова обтекаема, че незапознатият изобщо няма да разбере за какво става дума.

Но да оставим на мира партиите. Те толкова могат.

По-важното е как реагираме ние, журналистите, когато мачкат един или друг от нас. Защо в едни случаи се вдигаме дори на протест (както съвсем наскоро стана по повод нароченото за закриване „Радио България” към БНР или по повод заплахите на двама висши политици към телевизионния водещ Виктор Никоаев), а в други случаи минаваме само с тих ропот в социалните мрежи? Защо все пак пробилите напоследък филизи на журналистическата солидарност се разлистват толкова трудно и бавно?

Съвсем наясно съм, че всеки случай е различен. И че самата Люба Кулезич няма еднозначна професионална и идейна таректория, която вкупом да тласка цялата колегия в нейна защита. Същото, впрочем, важи и за много други отделни журналисти. В една или в друга степен.

Херувими или угодни всекиму в нашата професия няма.

Но с всичките ни личностни и професонални специфики, плюсове, минуси, пристрастия и житейски обрати, упражняваната от нас професия ни дава огромната власт на обществени рупори. А тази отговорност би трябвало да акумулира у нас и отговорност към нас самите, към колегията, към етичните послания, които отправяме спрямо аудиторията. Ние сме тези, които градим координатната ос на обществения морал. Затова би трябвало да сме способни да я спазваме и на вътрешнопрофесионален терен.

Да, самата Люба Кулезич не излезе на онзи протест на 11 октомври т. г. по повод заплахите срещу Виктор Николаев. Не успя да проедолее уязвеността си, че при предишните й две уволнения от други телевизии никой не е излизал да протестира в нейна защита. Не прие аргументите, че журналистическата солидарност все някога трябва да се събуди и все от нещо трябва да започне.

Сега нейни разстроени от свалянето й от екран зрители сърдито питат къде е журналистиеската колегия и защо не се надига дружно в нейна защита, след като е очевидно, че запушването на устата на един от нас е удар по свободата на словото на всички ни.

Прави са да питат. А всички ние трябва да се запитаме още колко мини трябва да гръмнат из журналистическото ни поле, за да събудят в нас духа на Волтер и чувствителността ни към онази негова легендарна реплика:  „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.”

Колеги, ако не приемем това послание от епохата на Просвещението като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак.

И накрая, но в никакъв случай не на последно място - добре е да се научим да се чуваме взаимно, а не да спираме до лични симпатии и антипатии. Защото - харесвана от едни или дразнеща други - повечето от онова, което казваше Люба Кулезич преди сега да й „дръпнат шалтера”, всъщност е

истината за българската блатна действителност,

пред която мнозина в нашия бранш предпочитат да мижат с широко затворени очи...

Разбира се, тя далеч не е единствената, осмеляваща се да изрича тази истина. ВСИЧКИ, които го правят (а те не са малко, въпреки налагания обществен скептицизъм), заслужават нашата безусловна и принципна солидарност и подкрепа. Ще спомена тук Елена Йончева и разкритията й в нейния наскоро представен филм „Граница”. Да, Елена вече е депутатка, но нима сме забравили, че на първо място тя е журналист от най-висока класа? Ако страхът от сегашната й политическа обвързаност възпира журналистическия рефлекс на колегията да я подкрепи в обективните й и обосновани разобличения, това вече е диагноза и за гилдията ни, и за обществото ни...

Та, за да тръгнем все някога и отнякъде, дали не е време заедно и единни да изискаме като за начало прозрачна собственост и ясни правни норми в медийната сфера, както и законови гаранции за журналистическия труд и свободата на словото? СБЖ отдавна е внесъл в Народното събрание законодателни инициативи точно с такава насоченост.

В интерес на цялата гилдия, на цялото общество и на самата демокрация е те по-бързо, по-ефективно и под засилен граждански контрол да бъдат превърнати в действен правен механизъм. Ако го имаме, и изричането на истината ще стане не толкова взривоопасно занятие.

 

Сподели в
 

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021/20:15

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021/14:13

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020/11:08

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

14.11.2020/07:05

Във война сме, алармира доброволец, заразял журналистиката, за да помага като санитар. А конвулсивната власт назначава Мангъров за пълководец на битката с пандемията. С възпитателна цел ли? И за кого? Какво въобще е това? Още една серия от шоуто да управляваш в България, което вече директно ни убива?

10.11.2020/18:49

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В главата на излезлия преди дни брой 2 на вестник "Тракия" от 2021 г. ще видите: Год. C - centum, сиреч сто. Изминава един век от излизането на първия брой на вестник „Тракия”. И на мен като негов редактор (от 2014 г. насам) се падна високата чест да съобщя на четящата публика за този вестникарски юбилей.

26.01.2021 /15:01 | Автор: Тодор Коруев | Източник: СБЖ

Безпощадният коронавирус не подмина и легендата в журналистиката Лари Кинг, за чиято кончина разбрахме преди дни. Той е от онези личности, за които трудно може да се говори в минало време, защото след себе си остави ярка диря в професията журналист. Като емблематичен телевизионен и радиоводещ той щедро споделяше тайните на успеха си и даваше полезни и практични съвети на младите как да се изградят като успешни журналисти. Може би поради тази причина неговата книга „Как да водим разговор – без значение с кого, кога и къде“ бе обявена за световен бестселър.

25.01.2021 /19:27 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 47 гости

Бързи връзки