Начало
 
 

Събудете Волтер!

30.11.2017 /20:01 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

Професията ни стана сапьорска. Не знаеш къде ще стъпиш и къде ще избухне. Мине се не мине месец или седмица - и ето ти нов колега, хвръкнал след грешна стъпка върху мина.

Така се получи, че в рамките на броени дни един след друг гръмнаха два нови поредни случая. И двата -

възмутителни заради посегателството над изричащи "неудобни" истини журналисти.

Единият - с известната журналистка Люба Кулезич, чието критично предаване „Често казано” беше свалено от ефира на частна телевизия без вразумителна мотивация, но с подозрително напътствие към повече въздържаност в критиката. Другият - с издателя на врачанския сайт „Зов Нюз” Георги Езекиев и с неговата репортерка Мария Димитрова, получили закани за разправа заради участието на изданието в парещо съвместно разследване на наркомафията заедно с „Биволъ”.

По първия случай имаше логична остра реакция отначало от самата Люба Кулезич, която не е от срамежливите и мълчаливите, когато така безпардонно се нарушават журналистическите й права. А после и от многобройните й почитатели сред зрителската аудитория. Както самата Люба отбеляза в едно свое интервю, от журналистическата гилдия също дойде подкрепа за нея, но „не толкова”. (Все пак се надяваме да е забелязала поне категоричната позиция по нейния казус, изразена от председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова - публикувана е на нашия сайт).

По втория случай шумът стигна по-гръмки децибели. Преди всичко за него научихме не откъде да е, а от международната организация за защита на свободата на словото „Репортери без граници”. Която трудно ще да се е добрала сама до данни за медийния и криминалния климат във Враца. Очевидно е, че е имала нашенски информатори. След което се разнесе и вътрешно ехо по врачанското направление - от страна на пет български извънпарламентарни партии („Да, България", ДЕОС, „Зелените", ДСБ и БЗНС), които приеха специална декларация в защита на Георги Езекиев и свободата на словото.

Мимоходом в тази декларация се споменава и за „силно безпокойство”, разбудено от прокурорска проверка на издателите на една медийна групировка, „както и от случващото се в доскоро добилата популярност като гражданска телевизия BIT”.

Последната ремарка очевидно се отнася до казуса с Люба Кулезич, която обаче дори не е спомената поименно. А формулировката е толкова обтекаема, че незапознатият изобщо няма да разбере за какво става дума.

Но да оставим на мира партиите. Те толкова могат.

По-важното е как реагираме ние, журналистите, когато мачкат един или друг от нас. Защо в едни случаи се вдигаме дори на протест (както съвсем наскоро стана по повод нароченото за закриване „Радио България” към БНР или по повод заплахите на двама висши политици към телевизионния водещ Виктор Никоаев), а в други случаи минаваме само с тих ропот в социалните мрежи? Защо все пак пробилите напоследък филизи на журналистическата солидарност се разлистват толкова трудно и бавно?

Съвсем наясно съм, че всеки случай е различен. И че самата Люба Кулезич няма еднозначна професионална и идейна таректория, която вкупом да тласка цялата колегия в нейна защита. Същото, впрочем, важи и за много други отделни журналисти. В една или в друга степен.

Херувими или угодни всекиму в нашата професия няма.

Но с всичките ни личностни и професонални специфики, плюсове, минуси, пристрастия и житейски обрати, упражняваната от нас професия ни дава огромната власт на обществени рупори. А тази отговорност би трябвало да акумулира у нас и отговорност към нас самите, към колегията, към етичните послания, които отправяме спрямо аудиторията. Ние сме тези, които градим координатната ос на обществения морал. Затова би трябвало да сме способни да я спазваме и на вътрешнопрофесионален терен.

Да, самата Люба Кулезич не излезе на онзи протест на 11 октомври т. г. по повод заплахите срещу Виктор Николаев. Не успя да проедолее уязвеността си, че при предишните й две уволнения от други телевизии никой не е излизал да протестира в нейна защита. Не прие аргументите, че журналистическата солидарност все някога трябва да се събуди и все от нещо трябва да започне.

Сега нейни разстроени от свалянето й от екран зрители сърдито питат къде е журналистиеската колегия и защо не се надига дружно в нейна защита, след като е очевидно, че запушването на устата на един от нас е удар по свободата на словото на всички ни.

Прави са да питат. А всички ние трябва да се запитаме още колко мини трябва да гръмнат из журналистическото ни поле, за да събудят в нас духа на Волтер и чувствителността ни към онази негова легендарна реплика:  „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.”

Колеги, ако не приемем това послание от епохата на Просвещението като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак.

И накрая, но в никакъв случай не на последно място - добре е да се научим да се чуваме взаимно, а не да спираме до лични симпатии и антипатии. Защото - харесвана от едни или дразнеща други - повечето от онова, което казваше Люба Кулезич преди сега да й „дръпнат шалтера”, всъщност е

истината за българската блатна действителност,

пред която мнозина в нашия бранш предпочитат да мижат с широко затворени очи...

Разбира се, тя далеч не е единствената, осмеляваща се да изрича тази истина. ВСИЧКИ, които го правят (а те не са малко, въпреки налагания обществен скептицизъм), заслужават нашата безусловна и принципна солидарност и подкрепа. Ще спомена тук Елена Йончева и разкритията й в нейния наскоро представен филм „Граница”. Да, Елена вече е депутатка, но нима сме забравили, че на първо място тя е журналист от най-висока класа? Ако страхът от сегашната й политическа обвързаност възпира журналистическия рефлекс на колегията да я подкрепи в обективните й и обосновани разобличения, това вече е диагноза и за гилдията ни, и за обществото ни...

Та, за да тръгнем все някога и отнякъде, дали не е време заедно и единни да изискаме като за начало прозрачна собственост и ясни правни норми в медийната сфера, както и законови гаранции за журналистическия труд и свободата на словото? СБЖ отдавна е внесъл в Народното събрание законодателни инициативи точно с такава насоченост.

В интерес на цялата гилдия, на цялото общество и на самата демокрация е те по-бързо, по-ефективно и под засилен граждански контрол да бъдат превърнати в действен правен механизъм. Ако го имаме, и изричането на истината ще стане не толкова взривоопасно занятие.

 

Сподели в
 

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017/20:01

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017/11:58

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017/10:20

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”

08.10.2017/17:54

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017/16:38

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки