Начало
 
 

„Попътните знаци“ на Христо Шарлопов

06.12.2017 /16:43 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Шарлопов представи своите "Попътни знаци" в СБЖ

„Нищо в тази книга не е търсено нарочно. Животът сам е маркирал своите пътни знаци“ – това е мотото на книгата на журналиста Христо Шарлопов „Попътни знаци“, която освен че получи наградата на СБЖ в навечерието на Деня на народните будители, беше представена и в пресклуб „Журналист“.

Да уважат празника Шарлопов се бяха събрали несамо негови приятели и колеги, но и почитатели, които познават творчеството му и са го предпочели. Такъв е и бардът журналист Ивайло Диманов, който пое кръста на водещ на вечерта и който не скри, че му е приятно да присъства на такова знаменателно събитие. А сред дошлите беше и големият майстор на българското слово – акад. Антон Дончев. Ивайло Диманов припомни изреченото от американската поетеса Емили Дикинсън за празниците, които са много, когато до нас стои един добър човек. Празник е и тази вечер, а този човек е Христо Шарлопов. А Снежана Тодорова сподели, че тази година е особено берекетна за героя на вечерта, тъй като освен новата книга му е донесла и наградата на СБЖ. Според нея Шарлопов е потвърждение на максимата, че журналистът или може, или не може. Тя припомни за журналистическата кариера на „виновника“ за литературния празник и каза, че за нея новата му книга е особено скъпа, защото е за нещата от живота и вълненията, които преживява и споделя всеки от читателите на книгите на Христо Шарлопов.  А Ивайло Диманов припомни, че както за писателите, така и за журналистите силно важи максимата, че няма бивши журналисти и писатели. Той сподели впечатленията си от новата книга на Шарлопов, които бяха сбрани в нейния предговор „Пътен знак „Надежда“. „В началото нямаш представа какво ще излезе – каза Ивайло Диманов. – Любовна сага или криминална новела? Или пък обемист исторически роман? А може би романтична комедия с най-неочакван край? Само онзи мъдър редактор над нас може да каже. Важното е да пишем грамотно и честно! За да ни повярват. За да си каже някой в другия край на света: „Господи, сякаш аз съм го писал!“ Каже ли това, свършил си най-важното.“ В книгата на Христо Шарлопов няма съчинени истории, казва Диманов.

Всичко е истинско и достоверно,

писано в половинвековния творчески път от един честен човек и журналист. „Сборникът „Попътни знаци“ е събрал петдесетина  истински истории – казва Ивайло Диманов. – Истории за детска касичка и чудните дарове на лова, за красотите на Велека и Камчия, на първите щъркели и последните гугутки, за необятната селска душа и сигналите от Космоса, за самотника от морския бряг и любимата Странджа, благата планина…

Всеки от нас върви по своя път, разчитайки знаците, които съдбата му праща. Но само човек с голямо сърце би могъл да дари толкова обич на родния край. И да дири брод в дните напред.

Там, по пътя, където очите не видят, мержелее надеждата, че доброто, което вършим на тоя свят, остава.“

А каква по-голяма награда за един творец има от това голям творец да каже добри думи за написаното. И това се случи в лицето на акад. Антон Дончев, който с характерната си откровена скромност сподели, че познава творчеството на Шарлопов далеч още преди тази книга. Известният сред своите почитатели и читатели автор на „Време разделно“ не пропусна да грабне сърцата на събралите се, споделяйки свои спомени и късчета от древната българска история. Академикът разказа как преди години, посещавайки Бразилия, попаднал на уличен търговец на скъпоценни камъни – големи камъни, като всеки един от тях имал етикет „истински“. Оказва се, че бразилците имат много и ги продават евтино. Така е и у нас, направи паралел Антон Дончев, в книжарниците има много книги, много писатели, но за разлика, няма големия скъпоценен камък с етикет истински. А такъв камък е Христо Шарлопов- истински. „Той доказва, че любовта към земята не е умряла – каза Антон Дончев, - а свети.“ Припомняйки за древните траки, които воювали под знамената на други държави, след битките не искали да остават там, а бързали да се върнат на родната си земя. Такъв е и авторът на „Попътни знаци“.

И тук отварям скоба и припомням, че Христо Шарлопов е баща на известния български бизнесмен Стефан Шарлопов, който заедно с внуците на писателя, зетьове и снахи дойде на вечерта на родителя си. И ако някой си мисли, че той е от породата хора „от голямото добру’тро“, се лъже. Един изключително сърдечен и топло настроен и с огромното уважение към баща си мъж дойде да уважи неговия празник и да сподели радостта от прекрасната вечер. И той преди да поеме по магистралата на големия бизнес

е вървял по пътеката на журналиста и се е сблъскал с този колкото любен, толкова и мразен занаят, но от който няма отърване, щом си го подхванал. Стефан Шарлопов сподели свои спомени за любовта на семейството към земята, за която той може много да говори. Не скри и респекта си от завидната сила воля и сила, която баща му има, за да събира всички по повод новата си книга. „Силата, която ни даваш – каза Стефан Шарлопов, - е силата на достойнството и това винаги ще ни свързва. Даваш ни пример, че няма старост и затова ти предлагам да напишеш и следваща книга за Странджа.

Учил си ме, че човек трябва да остави диря след себе си

А ти оставяш такава на достоен човек.“ Той припомни, че хората не бива да се делят по партийна принадлежност, а по достойнство. И за тези думи се хвана и Ивайло Диманов, когото попътните знаци на вечерта на Христо Шарлопов отведоха във времето, когато гостувал на една руска легенда – човека с огромното сърце и вселенски талант Булат Окуджава. Ивайло спомни за стиховете му за хартиения войник, който изгорял, но пък той е точно образът на журналиста, който се хвърля в огъня.

И сред многото изречени топли и сърдечни думи, имаше такива и на признание. От името на 26-то журналистическо дружество Цецка Бончина поднесе на „виновника“ на вечерта цветя и пожелания за още много безсънни нощи и будуване, за да запише мислите, които го будят от сън.

А Христо Шарлопов не спести своите сърдечни благодарности към тези, които бяха дошли на неговия литературен празник, и за топлите и незабравими слова за книгата.

 

Снимки Иван Василев      

Сподели в
 

Двайсет лета вече на древната римска улица край Източната порта на Сердика, и това е истина, се намира Клубът на фоторепортерите и фотографите в България, който за мнозина е несамо мястото, където могат да изпият чаша - ароматно кафе и да разменят няколко лакърдии къде за фотожурналистиката, къде за живота изобщо, но там могат да се видят творбите на много известни майстори на обектива, разказващи за живота по света и у нас. Както казват всички, които не са безразлични към „орловото гнездо“ на фоторепортерите, Клубът е в Бермудския триъгълник на властта – МС, президенство и парламент.

17.02.2018/15:41

Когато говорим за фалшиви новини - термин превърнал се в бестселър за 2017 г. според Collins Language, често забравяме, че борбата с тях е по-важна отколкото самите те. В тази битка участват различни субекти, но не малък е и приносът на специализираните в този вид дейност платформи. Доколко ефективни са техните усилия показва уникално изследване.

16.02.2018/07:24

Почина бившият главнен редактор на ,,Поглед" Николай Тодоров, съобщиха за СБЖ негови близки. Той бе известен журналист с остро перо и автор на над 20 книги, включително с мемоарна тематика.

09.02.2018/15:20

Доайенът на хасковските журналисти Петронка Техова навърши 90 години. В далечната 1951 г. тя става първият кореспондент на БТА за тогавашния Хасковски окръг.

08.02.2018/11:08

Бивши главен редактор, зам.-главен, международници, спортен редактор, вътрешен репортер и главен счетоводител обсъдиха и постановиха наложително и не търпящо отлагане предстоящо събиране на работилите в емблематичната за времето си редакция, захранила с ярки кадри многобройни български медии

06.02.2018/22:13

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

Българските данъкоплатци ще трябва да платят от джоба си за дързостта на един водещ да размахва среден пръст от екрана на националната телевизия

15.02.2018 /18:38 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

Няма съмнение, че поведението на Емил Кошлуков в петъчното издание на „Още от деня“ е укоримо. Едва ли има някой, колкото и пристрастен да е, който би защитил демонстрирането на неприлични жестове от телевизионния екран. Особено когато става дума за Националната телевизия, която би трябвало да е еталон за журналистически стандарти.

13.02.2018 /18:22 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки