Начало
 
 

„Попътните знаци“ на Христо Шарлопов

06.12.2017 /16:43 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Шарлопов представи своите "Попътни знаци" в СБЖ

„Нищо в тази книга не е търсено нарочно. Животът сам е маркирал своите пътни знаци“ – това е мотото на книгата на журналиста Христо Шарлопов „Попътни знаци“, която освен че получи наградата на СБЖ в навечерието на Деня на народните будители, беше представена и в пресклуб „Журналист“.

Да уважат празника Шарлопов се бяха събрали несамо негови приятели и колеги, но и почитатели, които познават творчеството му и са го предпочели. Такъв е и бардът журналист Ивайло Диманов, който пое кръста на водещ на вечерта и който не скри, че му е приятно да присъства на такова знаменателно събитие. А сред дошлите беше и големият майстор на българското слово – акад. Антон Дончев. Ивайло Диманов припомни изреченото от американската поетеса Емили Дикинсън за празниците, които са много, когато до нас стои един добър човек. Празник е и тази вечер, а този човек е Христо Шарлопов. А Снежана Тодорова сподели, че тази година е особено берекетна за героя на вечерта, тъй като освен новата книга му е донесла и наградата на СБЖ. Според нея Шарлопов е потвърждение на максимата, че журналистът или може, или не може. Тя припомни за журналистическата кариера на „виновника“ за литературния празник и каза, че за нея новата му книга е особено скъпа, защото е за нещата от живота и вълненията, които преживява и споделя всеки от читателите на книгите на Христо Шарлопов.  А Ивайло Диманов припомни, че както за писателите, така и за журналистите силно важи максимата, че няма бивши журналисти и писатели. Той сподели впечатленията си от новата книга на Шарлопов, които бяха сбрани в нейния предговор „Пътен знак „Надежда“. „В началото нямаш представа какво ще излезе – каза Ивайло Диманов. – Любовна сага или криминална новела? Или пък обемист исторически роман? А може би романтична комедия с най-неочакван край? Само онзи мъдър редактор над нас може да каже. Важното е да пишем грамотно и честно! За да ни повярват. За да си каже някой в другия край на света: „Господи, сякаш аз съм го писал!“ Каже ли това, свършил си най-важното.“ В книгата на Христо Шарлопов няма съчинени истории, казва Диманов.

Всичко е истинско и достоверно,

писано в половинвековния творчески път от един честен човек и журналист. „Сборникът „Попътни знаци“ е събрал петдесетина  истински истории – казва Ивайло Диманов. – Истории за детска касичка и чудните дарове на лова, за красотите на Велека и Камчия, на първите щъркели и последните гугутки, за необятната селска душа и сигналите от Космоса, за самотника от морския бряг и любимата Странджа, благата планина…

Всеки от нас върви по своя път, разчитайки знаците, които съдбата му праща. Но само човек с голямо сърце би могъл да дари толкова обич на родния край. И да дири брод в дните напред.

Там, по пътя, където очите не видят, мержелее надеждата, че доброто, което вършим на тоя свят, остава.“

А каква по-голяма награда за един творец има от това голям творец да каже добри думи за написаното. И това се случи в лицето на акад. Антон Дончев, който с характерната си откровена скромност сподели, че познава творчеството на Шарлопов далеч още преди тази книга. Известният сред своите почитатели и читатели автор на „Време разделно“ не пропусна да грабне сърцата на събралите се, споделяйки свои спомени и късчета от древната българска история. Академикът разказа как преди години, посещавайки Бразилия, попаднал на уличен търговец на скъпоценни камъни – големи камъни, като всеки един от тях имал етикет „истински“. Оказва се, че бразилците имат много и ги продават евтино. Така е и у нас, направи паралел Антон Дончев, в книжарниците има много книги, много писатели, но за разлика, няма големия скъпоценен камък с етикет истински. А такъв камък е Христо Шарлопов- истински. „Той доказва, че любовта към земята не е умряла – каза Антон Дончев, - а свети.“ Припомняйки за древните траки, които воювали под знамената на други държави, след битките не искали да остават там, а бързали да се върнат на родната си земя. Такъв е и авторът на „Попътни знаци“.

И тук отварям скоба и припомням, че Христо Шарлопов е баща на известния български бизнесмен Стефан Шарлопов, който заедно с внуците на писателя, зетьове и снахи дойде на вечерта на родителя си. И ако някой си мисли, че той е от породата хора „от голямото добру’тро“, се лъже. Един изключително сърдечен и топло настроен и с огромното уважение към баща си мъж дойде да уважи неговия празник и да сподели радостта от прекрасната вечер. И той преди да поеме по магистралата на големия бизнес

е вървял по пътеката на журналиста и се е сблъскал с този колкото любен, толкова и мразен занаят, но от който няма отърване, щом си го подхванал. Стефан Шарлопов сподели свои спомени за любовта на семейството към земята, за която той може много да говори. Не скри и респекта си от завидната сила воля и сила, която баща му има, за да събира всички по повод новата си книга. „Силата, която ни даваш – каза Стефан Шарлопов, - е силата на достойнството и това винаги ще ни свързва. Даваш ни пример, че няма старост и затова ти предлагам да напишеш и следваща книга за Странджа.

Учил си ме, че човек трябва да остави диря след себе си

А ти оставяш такава на достоен човек.“ Той припомни, че хората не бива да се делят по партийна принадлежност, а по достойнство. И за тези думи се хвана и Ивайло Диманов, когото попътните знаци на вечерта на Христо Шарлопов отведоха във времето, когато гостувал на една руска легенда – човека с огромното сърце и вселенски талант Булат Окуджава. Ивайло спомни за стиховете му за хартиения войник, който изгорял, но пък той е точно образът на журналиста, който се хвърля в огъня.

И сред многото изречени топли и сърдечни думи, имаше такива и на признание. От името на 26-то журналистическо дружество Цецка Бончина поднесе на „виновника“ на вечерта цветя и пожелания за още много безсънни нощи и будуване, за да запише мислите, които го будят от сън.

А Христо Шарлопов не спести своите сърдечни благодарности към тези, които бяха дошли на неговия литературен празник, и за топлите и незабравими слова за книгата.

 

Снимки Иван Василев      

Сподели в
 

Конкурсът в памет на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес се организира със съдействието на СБЖ и на Roca и отличава журналистика, сближаваща България и испаноезичния свят, спазваща принципите на професионалната и гражданска етика, разпространяваща култура и отговорност към обществото и природата

13.12.2017/19:19

„Винаги съм искал да се зарадвам с автора на сполуката му, да му стисна с благодарност ръката, да го посоча на читателите. Тогава изпитвам удовлетворение и радост. За какво ми е на мен литературна критика, ако това не мога да кажа и да направя“ – е изповядал журналистът и литературен критик Пенчо Чернаев, на чийто 90-годишен юбилей се събраха и препълниха залата на пресклуб „Журналист“ негови приятели и колеги, и то предколедно и в най-краткия ден на годината.

13.12.2017/14:38

Хасковлийка дари на Регионалния исторически музей екземпляр от издадения през 1938 г. от Григор Пасков фотоалбум, озаглавен „България. Нашата Родина”.

11.12.2017/21:04

Едно събитие, свързано с Поднебесната, се състоя в СБЖ, където беше представена книгата на журналиста от Радио Китай за чужбина в Пекин Тодор Радев „Един пояс, един път“, посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика. Книгата се появява на българския книжен пазар благодарение на издателство „Ентропи 1“ и неговия издател Станислава Пекова, която заедно с Петър Красимиров са нейни редактори

11.12.2017/18:48

СБЖ е съорганизатор за възпоменанието за големия български публицист, оглавявал и нашия Съюз. Тази година той би навършил 90, ако не ни бе напуснал без време. На 13 декември от 18:00 ч. в Централния военен клуб по случай юбилея ще се състои вечер в негова памет под надслова „Аз пак съм тук!”

08.12.2017/20:33

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният директор на ЮНЕСКО изпрати писмо на председателя на УС на СБЖ, с което в края на втория си мандат изказва благодарност както за подкрепата лично към нея, така и за Организацията на ООН за образование, наука и култура

29.11.2017 /21:21

СБЖ осъжда категорично всяко посегателство срещу правата на журналистите - както заплахите за разправа, така и лишаването от право на професионална и критична изява, сочи председателят на УС на СБЖ, като напомня, че е наложително по-бързото придвижване на внесените в НС законодателни инициативи на нашия Съюз

26.11.2017 /20:09

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

 Мнения

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

30.11.2017 /20:01 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки