Тодор Радев „отвътре“ за голямата китайска инициатива „Един пояс, един път“

08.12.2017 /09:11 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Журналистът Тодор Радев е първият българин, написал книга за инициативата "Един пояс, един път"

На 11 декември от 11 ч. в пресклуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде представена книгата „Един пояс, един път“ на Тодор Радев, работещ в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин. Тя е посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика.

Днес Тодор Радев е водещ журналист и редактор, ползващ се с уважението на китайските си колеги. И там Тодор разгърна таланта и възможностите си, продължава да ни радва, макар и отдалеч. Автор е на книгата „Китайците“, преводач и редактор на „Китайската мечта за велико национално възраждане. Избрани откъси от речи и изказвания на Си Дзинпин“, на мултимедийния културен поглед в 100 теми „Здравей, Китай!“, „Китайско-български тематичен речник“, редактор на съдържанието на сп. „Обектив Китай“ и на много публикации, свързани със съвременното политическо и идеологическо развитие на съвременен Китай.

Книгата му „Един пояс, един път“ се появява на българския книжен пазар благодарение на инициативата на издателство „Ентропи 1“ и неговия издател Станислава Пекова, която заедно с Петър Красимиров са нейни редактори.

И тъй като Тодор Радев е на хиляди километри от страната ни и няма да може да присъства на представянето на новата си книга, реших да се свържа с него и той да сподели за сайта на СБЖ защо е посветил своя книга на инициативата „Един пояс, един път“, какво иска да ни каже за нея и как ние можем да се впишем. Един виртуален мост с журналиста Тодор Радев, в който той разказва интересни неща за далечен Китай и днешния негов живот.

Кое те накара да посветиш поредната си книга на „Един пояс, един път“, Тошко? Какво искаш да кажеш с нея по повод тази инициатива?

Зад тази книга стоят няколко мотива. На първо място това е чисто професионалният интерес, който имам към съвременното китайско развитие. Китай е страна, която вече представлява ключов фактор в много глобални процеси, страна, чиято дума ще бъде все по-важна за разрешаване на проблемите и предизвикателствата, пред които е изправен днешният свят, и това трябва да се отчита. За Китай трябва да се пише, да се говори, неговите действия на световната сцена трябва да бъдат наблюдавани и анализирани, особено, когато става дума за такива мащабни ходове като инициативата „Един пояс, един път“. По един или друг начин, независимо дали ни харесва или не, те ще оформят в немалка степен контурите на новия световен ред, в който ние също трябва да намерим своето място.

Вторият мотив се вижда още от заглавието на книгата и той е да представи китайската гледна точка – официалната и тази на някои от най-влиятелните местни учени и анализатори - към „Един пояс, един път“. По чисто лингвистични причини – огромната част от анализите и коментарите по темата са на китайски – те остават практически недостъпни за чуждата аудитория, включително за хора, които следят и се интересуват от Китай и китайското развитие. В този смисъл книгата представлява скромен опит да се запълни отчасти тази празнина, като съм напълно наясно, че подобна задача изисква огромни изследователски усилия и се надявам читателите ѝ да проявят снизхождение, ако по някакъв начин не отговори на очакванията им. За мен е важно чрез тази книга да повдигна завесата пред автентичната китайска визия за инициативата „Един пояс, един път“, да провокирам читателите да обърнат по-голямо внимание към тема, която е изключително важна част от дневния ред на китайското развитие и отношенията на Пекин със света.

Оттук и третият мотив, а именно значимостта на самата инициатива. Още с обявяването ѝ в края на 2013 г. тя се превърна в ключов елемент от китайския политически, икономически и социален дискурс, също толкова важен, колкото например изграждането на социализма с китайска специфика или реализирането на китайската мечта за национално възраждане. „Един пояс, един път“ е първото и най-значимо усилие на съвременен Китай за утвърждаването му като ключов играч на глобалната сцена, първата категорична заявка за активно участие в международните икономически, търговски и политически отношения – нещо, към което Пекин досега не се стремеше, тъй като бе фокусиран върху вътрешното си развитие. Това обаче се променя и ясното разбиране за това какво представлява „Един пояс, един път“, как виждат от Пекин реализацията на инициативата и какво влияние би могла да окаже тя върху световните процеси, е задължително, за да се добие представа за намеренията и целите на Китай. Реалностите са такива, че Китай вече е тук – на Балканите, в Източна Европа, и то не, както досега, с евтини и нискокачествени продукти, а с мащабни проекти, намерения и инвестиции в инфраструктура, логистика, индустриално производство, видимо се засилва и китайското културно влияние. И смятам, че осмислянето на инициативата „Един пояс, един път“, съотнасянето ѝ с местните и регионални реалности – в нашия случай български, балкански и в по-широк план европейски – за да видим с какво тя би била полезна за нас, няма как да се случи единствено чрез коментари и публикации, които отразяват гледната точка на големите западни медии или тези на Вашингтон и Брюксел и често или я омаловажават, или я описват като поредната „китайска заплаха“, за това как чрез нея Китай се опитва да изнася остарял производствен капацитет или да стане търговски, а оттам и геополитически хегемон в Евразия. Освен подобни тези, трябва да чуем какво мислят по въпроса и самите китайци.

Какъв е смисълът в днешното ни толкова разбъркано и противоречиво време да бъде реанимиран Пътят на коприната и кои са плюсовете и минусите на тази идея?

Настрана от повече или по-малко очевидните търговски и икономически цели, за китайците дълбокият смисъл на „Един пояс, един път“ е да бъде намерена нова нормалност, алтернатива на сегашния глобален геополитически и икономически ред, довел до разбъркаността. Така че за Пекин инициативата е колкото реанимиране и разширяване на физическия Път на коприната, толкова и възраждане на неговата философия, обяснявана в Китай като откритост, приобщаване, споделяне на опит и приемане на културните различия. В почти всички китайски анализи и коментари, свързани историческата обосновка на „Един пояс, един път“, се сочи, че тя е „наследник и продължител на духа на Пътя на коприната“ и една от целите ѝ е създаването на „общност на споделена съдба“. Как точно китайците си представят тази „общност на споделена съдба“ все още не е ясно, а подобна ценностна мотивация на такава мащабна икономическа и геополитическа инициатива със сигурност звучи доста необичайно, дори нелепо, в очите на рационално мислещия западен човек, но зад нея се вижда ясно конфуцианското разбиране, че за да бъде устойчиво и резултатно, всяко политическо действие трябва да бъде ценностно мотивирано.

Ако разглеждаме инициативата „Един пояс, един път“ като ново течение в теорията на международните отношения, защото вече има и подобно виждане, то тя е поредното, но за първи път идващо от Изтока предизвикателство към реалистката школа. Интересният момент тук е, че също като реалистите Китай смята, че върховенството на националната държава трябва да бъде запазено, разликата обаче е в това как се гледа на интересите.  Докато за привържениците на реализма под интерес се разбира този на националната държава, „Един пояс, един път“ акцентира върху търсенето на общи интереси в името на съвместното развитие. За китайците отдаването на приоритет на националния интерес не противоречи на глобализацията, тъкмо обратното – глобализацията би помогнала на различните страни да напаснат своите интереси в името на по-големи цели, например устойчивото развитие или справянето с климатичните промени, но без да се чувстват обезличени като субекти на международните отношения. В китайските анализи се говори често за това как функционирането на древния Път на коприната е зависело от политическата ситуация в страните, през които е преминавал, и за дълги периоди той е бил нарушаван от въстания и нестабилност. Според китайското виждане „Един пояс, един път“ трябва да преодолее тази нестабилност чрез изграждането на устойчив модел на взаимосвързаност, който в крайна сметка да доведе до оформяне контурите на един нов глобален икономически и политически ред, който китайците описват с термина „общност на споделена съдба“.

А колкото до минусите, или по-скоро слабите страни на инициативата, мисля, че те са основно две – първо, това е нейната прекалена амбициозност да бъде преоформен съществуващият глобален ред, и второ, ключови за реализацията ѝ са страни и региони – Централна Азия, Близкият изток, Югоизточна Азия, които или са твърде нестабилни, или са рискови от гледна точка на вътрешната им среда и способности да гарантират дългосрочното, прозрачно и коректно изпълнение на проектите от „Един пояс, един път“, или са в сферата на непосредствените интереси на други големи държави. За реализацията на инициативата по начина, по който я виждат от Пекин, е нужна мирна и спокойна среда – нещо, което засега е мираж в ключови за нея региони.

Идеята да се възроди Пътят на коприната е по икономически, а може би и по политически причини. Има ли почва тя днес и имаш ли наблюдение дали се приема от другите страни, или е едностранен акт от страна на Китай, който вече се отваря към света?

Отварянето към света е едно от ключовите политически решения след „културната революция“ в края на 70-те години на миналия век. Благодарение на него Китай се превърна в предпочитано място за чужди инвестиции, те на свой ред бяха основният двигател за бързия икономически растеж, който разчиташе на износа на евтина и нискокачествена продукция. След глобалната финансова криза от 2007-2008 г. нещата обаче се промениха, китайската икономика се забави и двуцифреният ръст остана в историята. В същото време трудностите на Запада, който бе основният търговски партньор на Китай, засилиха протекционистките тенденции там и Пекин се видя принуден да търси нов, по-устойчив модел за своето развитие. В този процес се наложи разбирането, че развитието няма как да продължи без по-дълбока интеграция в глобалната икономика, т.е. по-голямо отваряне. Така че за Китай инициативата „Един пояс, един път“ представлява също нов кръг в политиката на отваряне към външния свят. Това отваряне е политическо решение, но то не е и никога не е било едностранен процес. Тук обаче мисля, че нещо друго е по-важно. „Един пояс, един път“ обединява повече от шейсет страни в Азия, Европа и Африка на базата на принципи, разглеждани традиционно от западната интелектуална традиция и особено в теорията на международните отношения като алтруистични, а оттам и практически непостижими. В същото време обаче кризата на западния свят постави под въпрос неговите собствени ценности и модел за развитие, а това води след себе си повишен интерес и внимание към „китайския път“ и предложенията за глобално развитие, които идват от Пекин. Интегрираността на Китай в световната икономика, вътрешната му кохерентност, способността и опитът на китайския управляващ елит да се справя с проблемите в развитието, да поддържа социалната стабилност и предвидимостта, както и нарастващото влияние на страната в международните отношения не само превръщат Китай в незаобиколим фактор в бъдещото глобално развитие, но са също така и силни аргументи за това „китайският път“ да бъде осмислян, анализиран, да бъде използван опитът на Пекин там, където това е възможно и полезно. Традиционно – поради мащаба и продължилата хилядолетия икономическа и културна доминация на Китай в Източна Азия, той винаги си е бил самодостатъчен и почти не е се е интересувал от външния свят. Днес обаче и „Един пояс, един път“ е ярко доказателство за това, в Пекин разбират, че китайското развитие минава през все по-голямата включеност на страната във всички глобални процеси.

Преди повече от месец в Пекин бе учреден и Световен журналистически форум „Един пояс, един път“. Как на практика журналистите могат да участват в тази инициатива?

Журналистите могат да участват с това, което са призвани да правят – да информират. Мащабът и амбициите на „Един пояс, един път“ са огромни, вниманието към тази инициатива също нараства, но в същото време китайската гледна точка не винаги присъства. Това е основният мотив на Пекин да инициира създаването на този форум, чрез който от една страна да търси по-голяма публичност на инициативата, а от друга – представяне именно на неговата визия по въпросите, свързани с изграждането ѝ. Китайската медийна среда, включително медийната култура и хигиена, е доста по-различна от тази на Запад и в този смисъл форумът е една добра възможност за журналисти от други държави да се запознаят от първа ръка с развитието на страната и проектите по линия на „Един пояс, един път“. От друга страна, той се вписва и в китайската визия за засилване на културния обмен с външния свят, на който Пекин отделя огромно внимание, защото, както казах, инициативата „Един пояс, един път“ има много силен ценностен акцент.

6. Какво предлага „Един пояс, един път“?

На официално ниво се сочи, че инициативата има три главни цели: да намери пътища за световния икономически растеж след финансовата криза, да осъществи глобално ребалансиране и да създаде нов модел за регионално сътрудничество. Според китайските анализатори глобализацията по американски и западен образец губи привлекателността си и Пекин – новият двигател на световния икономически растеж, може да помогне за трансформиране на преимуществата си в производството, технологиите, финансирането, опита и развитието във възможности за сътрудничество и пазарни предимства. Официален Пекин твърди, че чрез „Един пояс, един път“ ще споделя дивидентите от реформите и развитието си и ще даде възможност на другите страни да се възползват от опита и уроците, които той извлече при собственото си развитие. В това се заключава и новият тип глобално партньорство, за което говорят китайците.

Какви ще са ползите за икономиките и обществата в страните от нейния обхват? Както и за културите в различните страни?

Основните проекти по линия на „Един пояс, един път“ са фокусирани в момента в няколко направления – изграждане и модернизиране на транспортна инфраструктура, логистика, икономически, технологични зони и зони за свободна търговия. Съществуват обаче и такива в сферите на културата, туризма, образованието, дори в литературата, киното и спорта, така че ползите от инициативата са в много направления. В по-общ план, така както я представят от Пекин, „Един пояс, един път“ предвижда споделяне на китайските предимства в индустриалния капацитет, технологии, инвестиции, на опита и моделите за развитие и в крайна сметка продължаване на глобалния икономически растеж. Вероятно звучи иронично, но социалистически Китай в момента се е нагърбил с ролята на най-активен защитник на либералната търговия и инвестиции, докато в отсрещния лагер са развити западни демокрации, някога флагмани на свободния пазар.

Настрана от непосредствените икономически ползи, които всяка страна се опитва да види в инициативата и които се фокусират основно върху китайските инвестиции в сектори като транспортна и логистична инфраструктура, зони за икономическо развитие, за свободна търговия, иновации и нови технологии, като цяло „Един пояс, един път“ цели постигането на взаимосвързаност, която да стане основа за нов, различен и по-справедлив от досегашния западноцентричен модел на глобализация. Китай дължи икономическия си растеж в огромна степен именно на глобализацията, но сегашната глобализация, в която правилата се определят от Запада, не отрежда на Пекин тежестта, която той реално би трябвало да има в световното управление. Справедливо или не, китайски компании постоянно биват разследвани в САЩ и ЕС за дъмпинг, нелоялна конкуренция, техни инвестиции биват стопирани с мотиви като заплаха за националната сигурност. И в сегашната структура Пекин не може да направи почти нищо, за да защити интересите си, така че е напълно нормално да се стреми към промяната ѝ.

Ще засегне ли Китай чрез инициативата ключови интереси на други големи държави?

Един от най-влиятелните китайски изследователи на инициативата – проф. Уан Иуей, я разглежда като двигател на т.нар. „глобализация 3.0“, която – по думите му – трябва да замени изчерпалия се западноцентричен модел в международните отношения, чиито правила са установени от развитите държави и отразяват в по-голяма степен техните интереси, докато на тези на развиващите се страни, сред които и Китай, не се отделя особено внимание. Действително, след края на финансовата криза от 2007-2008 г. и последвалата я икономическа – тук ще добавя само, че според китайски анализатори те се дължат на структурни проблеми в западния свят – политическото влияние на Китай в глобален план се повиши значително и за всички е ясно, че в много отношения той е вече незаобиколим фактор. И макар китайците да се пазят изключително много от това да им бъде вменена ролята на хегемон или дори на регионална доминираща сила и твърдят, че ключов принцип в реализирането на „Един пояс, един път“ е равнопоставеността между страните, самият мащаб на инициативата и районите, които обхваща, предполага рано или късно сблъсък на интереси. Във Вашингтон съществуват сериозни опасения, че инициативата има за цел да пресече политическото влияние на САЩ в Източна Азия, която бе фокус в дипломацията на Обама. Вероятно по тази причина администрацията на Тръмп отново обърна поглед към инициативата „Нов път на коприната“ на бившия държавен секретар Хилари Клинтън, в която Индия, с която Китай има сложни отношения, трябва да играе ключова роля. Противопоставянето между Русия и Запада пък накара Москва да търси близки отношения с Пекин, който по мое мнение играе много важна роля за това руската икономика да успява да се справя с проблемите в условията на санкции, и това няма как да се харесва на санкциониращите страни. Макар и не толкова афиширана, Китай играе важна роля за икономическото възстановяване на Афганистан и Ирак, за развитието на Африка, разглеждана традиционно като запазена територия на влияние за европейските държави. „Един пояс, един път“ идва също така със собствени механизми за финансиране като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Банката за ново развитие на БРИКС, в които решаващата дума има Китай. Пекин упорито се движи и към налагането на юана като реална и предпочитана международна валута. Така че сблъсък на интереси има и ще има, но това е нещо нормално в международните отношения.

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки