Феня и Искра Декало: В Обетованата земя медиите са независими и уважавани, за тях няма теми табу, освен военните тайни

13.12.2017 /21:03 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Феня и Искра Декало интервюират самия барон Джейкъб Ротшилд, който по принцип отказва интервюта, но за БНР даде

С нашите колежки Феня и Искра Декало, които са журналистки от кореспондентския пункт на БНР в Израел, се срещнах при идването им в София. Разговаряхме за сайта на СБЖ за журналистиката и за това как в Обетованата земя гледат на нашего брата. Смятам, че няма нужда аз да ви разказвам кои са те, защото мнозина в гилдията ги познават и уважават. Четете, защото ще ви е интересно. Та ето как сестрите Декало се представили блога си, който водят успоредно с работата си на кореспонденти от Израел:

„Ние сме Феня и Искра Декало, кореспондентският пункт на БНР в Израел.  Успоредно със задълженията си като журналисти-международници започваме да работим над електронния вестник  „Хайде ,Яфо“. Това е спортен възглас, добре познат в недалечното минало на българската общност в Израел. Но вестникът ни не е спортен, въпреки че не изключваме публикации и на спортни теми. Идеята да го наречем така е вдъхновена от покойната Ализа Давид-Цветков, на чийто сайт „Джафабол“ се чувстваме наследници.

Искра се пресели в  Израел  в началото на 90-те години на миналия век, а Феня - само преди няколко лета. Една от най-важните теми на вестника е отразяване адаптацията на българската общност в Израел и най-вече на алията (изкачването към планината Цион, където е построен Ерусалим), пристигнала след промените в България. Електронният вестник ще има функция да информира за различни културни събития в Израел, да среща читателите с творци - както местни, така и потомци на родени в България евреи. Наследяваме от „Джафабол“ рубриката „Накъде в..„.“, която бе основана и се водеше от Феня Декало. В нея ще разказваме за интересни места в Израел и зад граница, които си струва да бъдат посетени. Ще информираме за важни събития в България и такава, свързани с българската диаспора, както и за работата на българското посолство. Изданието не е политическо и е надпартийно. Във вестника ще даваме място за изява и на други хора от българската общност в Израел, както и на гурбетчиите. С помощта на техническия директор на вестника Милкана Статев, освен писмени текстове, ще се появяват и материали със звук и картина. За правилния български език  ще се грижи стилистичният редактор Роза Декало.“

Защо предпочетохте да живеете в Израел, сестри Декало?

Феня: Сестра ми Искра се омъжи там. Освен това майка ни беше болна от рак, а тук нямаше достатъчно добро лечение за нея. Трябваше да отиде там. Известно време Искра се грижи за нея, но не беше достатъчно, въпреки, че държавата осигурява за тежко болните сериозна помощ.  Наложи се и аз да отида. За съжаление мама почина.

По това време БНР имаше свой кореспондент там и това беше Хени Берлер. Някъде около десетия месец, тъкмо бях завършила и втория курс на Улпана, училището за изучаване на езика, и Хени почина.

А трудно ли е за български журналист да се настрои в гамата на израелската журналистика?

Феня: Основно пишем и предаваме за български читатели и слушатели. Радиото е единствената медия, която има свои кореспонденти в Израел. Явихме се на конкурс, беше много трудно, но успяхме.

Искра: Нашият ден започва така: сестра ми изчита всичко, което е написано този ден в българските медии, а аз слушам и преглеждам всичко, което е написано в израелските.

Феня: Има две радиостанции, които следя, а сестра ми два или три телевизионни Канала. Абонирани сме за всички израелски вестници и те ни пристигат по интернет. До 9 – 9,30 ч. сме длъжни, ако не е ден, в който трябва да пътуваме някъде, да сме изчели и изслушали, разбрали и да имаме поне обща представа какъв ще ни е денят. Разбира се, ако има атентат, всичко е различно.

После хукваме по събития. Може би трябва да кажем и няколко думи за седмицата ни. Поне един ден от нея имаме някакво пътуване  из страната. Вероятно ще кажеш, че за тези години би трябвало да я познаваме добре, но Израел се оказва много интересна и изключително богата  страна. Често ни смайват с непознати неща. Има един израз „Стар като Ерусалим“, но се оказа, че има по-стара столица от него и това е Шило.

Искра: Ще кажа и аз няколко думи за този град. В тази древна столица в момента се правят разкопки. Попаднахме на място, което не подозирахме, че го има, а толкова години вече сме в Израел.

Феня: Получаваме покани за различни срещи или пътувания.  Дори седмица , докато сме тук  изпуснахме да посетим соларна електроцентрала насред пустинята Негев и плантация за канабис. Израел е водеща страна в изследванията на медицинския канабис и дори най-голямото светило – проф. Рафаел Мешолам е роден в София. Много съжаляваме, че не успяхме да присъстваме и на една среща с палестински общински лидери. 

Като представители на българска медия, как ви посрещат и имате ли картбланш да отразявате всичко или има и теми табу?

Феня: Вероятно има теми табу, но по принцип да си българин там е изключително и много голяма привилегия. Като чуят, че сме оттук, веднага се чува: „О, българи! Най-добрите, най-симпатичните хора, които никога няма да те подведат“. Така че това е предимство. От друга страна не сме на толкова голяма медия, като например, CNN или Ройтерс, и това също има значение. Понякога когато трябва да изберат журналистите за един автобус, ние не сме сред тях.

Искра: Да, защото България е малка държава. Това също ни пречи. Но не си зарязваме „магарето в калта“ и търсим връзки и успяваме.

 С какво медиите в Обетованата земя са по-различни от нашите?

Феня: Изключително различни са. В Израел водещата медия е радиото. С Искра се смеехме, че телевизията е илюстрирано радио. Вестниците също са много различни. Искра е голям фен на опозиционния в. „Арец“, а аз лично харесвам „Джерусалим поуст“, който излиза на английски език. Според мен е по-информативен. В последно време много се е засилил безплатния вестник „Исраел айом“.Доскоро не го харесвахме и дори го наричахме БибиИтон. (Биби наричат премиера Бенямин Нетаняху, а итон е вестник). Сега този проправителствен вестник е много информиран и можем да го сравним донякъде с българския „Дневник“. В него има страшно много новини и в последно време започнаха да го списват доста прилично.

Какво правят израелските журналисти, когато търсят мнението на анализатори, така че съвместната им работа да не е с пропагандни цели?

Феня: Въобще не е така. Има имена, които са големи журналисти, вероятно имат екип от анализатори. С много от тях пътуваме, но не сме надниквали в кухнята на работата им. Много е интересно да се види един пълен автобус с журналисти. През цялото време по пътя всички работят. Със слушалки на ушите, отворени лаптопи или пък имат телефони с повече опции и работят. Няма да видиш някой от тях да се шляе. Отиваме до целта на пътуването и на връщане, докато стигнем Тел Авив или Ерусалим, материалите им са готови. Възхищаваме им се на работохолизма. Тези големи имена, общо взето рядко са съгласни с правителството, нито с опозицията. Критикуват ги много сериозно. Разбира се, затова имат и големи проблеми, включително съдебни разправи.

Искра: Мисля, че журналистите са много откровени и добре информирани. Те провокират чрез своите материали съдебни разследвания. Понякога едно издание започва да разплита даден проблем. То няма монопол върху разследването. Другите се включват и намират документи по свои канали. И тук ми се ще да разкажа което ми се случи на киноложка изложба. На всеки павилион раздаваха мостри от кучешки различни храни. Питаха на колко е години кучето , колко тежи и има ли алергии, а също за породата. Синът ми има две големи кучета и аз на първите  щандове в отговорите визирах нашите домашни любимци. Нататък ми омръзна когато за пореден път ме попитаха към какво е алергично кучето ни, казах, че то е алергично към корумпирани политици. Запитаха на каква възраст е и колко тежи. Казах, че е почти 70 кг. Реакцията беше, че е големичко, а на въпроса за възрастта казах, че  наближава 60-те и те отвърнаха, че е за Книгата на Гинес. Поинтересуваха се и за породата му, на което отвърнах, че е стражевото куче на демокрацията. На питащите им трябваха две минути да разберат за какво иде реч и прихнаха да се смеят. И реакцията беше: Виж на какво ни направиха журналистите!

Според доклада на „Репортери без граници” по свобода на словото България не е на завидно място. Имате ли представа как е в Израел? Там как са със свободата на словото и журналистите могат ли да пишат за това, което ги вълнува и искат?

Феня: И още как, но разбира се има и военна тайна. За оръжие, за военни стратегии не е толкова лесно да се пише. Има военни журналисти, които си знаят как да пишат. Била съм на война, но не съм чак толкова голям специалист да мога да разбера всичко. Но на практика в Израел журналистите пишат почти за всичко. В момента са много големи разследванията и обвиненията на министър председателя в корупция. Все още няма достатъчно доказателства.

Искра: Става дума и за обкръжението му, включително жена му и синът му.

Феня: Журналистите не се страхуват, въпреки, че едва ли някой ги гали с перце. Премиерът непрекъснато твърди, че не са прави и  от разследването им „няма да излезе нищо ,защото няма нищо“.

А стои ли на дневен ред проблемът независими медии, както е у нас? Те чии са – частни или има и държавни? При частните прозрачен ли е произходът на капиталите, вложени в тях?

Искра: Има обществени и частни медии. Знае се чии са частните медии и от къде са капиталите за тях. Що се отнася до обществените медии, имаше реформа в телевизията и радиото.

Феня: И тъй като аз следя радиото, ще кажа че то беше най-силно засегнато, както и Първи ТВ канал. Когато съобщиха, че всички са уволнени и ще бъдат преназначавани, си казахме, че ето сега ще изберат послушните. За това се говореше много. А стана точно обратното.

Искра: В момента тези медии са водещи и в разследванията. Назначиха и много млади журналисти и теми, които дотогава не бяха разглеждани, се появиха. Всички канали, в които се проведе реформа, станаха най-гледани и интересни.

В Израел има ли организация като СБЖ, която да защитава синдикалните и професионални права на тамошните журналисти?

Искра: В Израел има няколко журналистически съюза. Има държавна форма, в която влизат и чуждестранните журналисти. Ние членуваме в нея. За нас е задължителна, защото документът от нея е като работна виза. Много ни помагат, винаги ни информират онлайн какво предстои, включително и официалната информация за дадено събитие. За местните журналисти има, според мен, една доста казионна организация, която е останала от едно време.

Феня: Но сградата на Съюза на журналистите е тяхна. Един път техният председател си позволи да попита Искра какво прави там. А тя беше отишла там на сянка, за да направи материала и да го изпрати, защото го чакаха в Радиото.

Искра: Сградата беше празна и да е имало един или двама колеги. Тогава се разговорих с гневния предател и той се оказа симпатичен човек. Но първата му реакция беше: защо има външни хора в сградата на Съюза? Има и организации на местния печат, както и на блогърите.

Феня: В Израел към блогърите се отнасят много сериозно.  В България виждам, че не ги имат за истински журналисти. Там не всички от колегите са завършили журналистика. Но те са специалисти в дадена област. Например, човек, който дълги години е работил в банка, се специализира като блогър по банково дело и финанси. И един такъв когато щом погледне документ , вижда много повече неща, отколкото един професионален журналист, който, за съжаление, трябва да е пенкилер. 

А как се издържат техните съюзи?

Феня: И при тях, както и тук, има членски внос, като при нас има и големи субсидии, ако съдим по това, което ни осигуряват. Членският внос на чуждестранните журналисти отговаря на 25 лв., и то за две години.

Искра: При другата организация  знам, че има едно фантастично мероприятие. Още не сме ходили, но тази година непременно ще отидем. В късна есен в един от много скъпите курорти – Елат на Червено море, се събират за три-четири дни журналисти и блогъри от цялата страна.  Там също идват и най-сериозните политици, общественици, анализатори. Всички те застават лице срещу лице по най-различни теми и направления. Всеки журналист може да пита и се организира дискусия. Тези срещи са много сериозни. Никой политик не идва само за да отбележи присъствие. Темите не са еднозначни и елементарни. И нямат за цел да се харесат на тези, които са дошли. Това е една от най-важните срещи, на която медиите след това се позовават и я коментират дълго.

А как се живее в Обетованата земя? Как се отразяват на обикновените хора горещите политически конфликти в този район на света? 

Искра: Това е страна, съставена от много етноси. Освен евреите, там има и араби, черкези, бедуини, друзи, християни, бахайци. Малцинства и мнозинството се опитват да живеят в хармония. Това, което се случва в Сирия и други съседни страни, не може да не влияе на живота в страната, но хората се опитват да живеят спокойно. Готови са как да реагират, ако нещо се случи. Ако използваме клишетата от едно време, това е взривоопасен район в Близкия Изток, но разчитаме да победи разума.

Феня: Страната е на право място по милионери на глава от населението. Но има сериозно разслоение. Няма хора които да ровят по кофите за смет. Има няколко програми, които помагат на бедните. Всяка седмица се раздават хранителни продукти, перилни препарати, памперси за бебетата. Бедността може да е различни причини. Има  ултрарелигиозни, които не работят и не ходят войници. Те си се молят и такъв е начинът им на живот. Не мога да ги съдя, защото кой е казал, че аз съм по-щастлива от тях. Те така виждат света, но не работят, а имат много деца. Но има и бедни хора, които работят, а средствата не достигат. Така както тук плащаме данъци, там има обратни данъци.

Искра: Тоест държавата не само, че връща данъците, но и дава и един обратен данък за това, че имаш деца, работиш от сутрин до вечер, но заплатите са малки, а наемите големи.

Как присъства България в Израел и израелските медии? Има ли още издания на български език?

Феня: Ще започна с нашия електронен вестник  „Хайде, Яфо“ , който правим ние двете. Ако трябва да разкажа за него ще започна от това, че Тел Авив е започнал от Яфо, което е старото селище. Когато пристигат българските евреи, им предлагат да вземат по една стая в къщите в Яфо. И фактически става българска столица. Всички фирми на магазини са били на български език. Например магазин „Чупи – купи“, „Голото детенце“ и други. Освен това филмите, които са били прожектирани са били със субтитри на български. И досега, когато ме срещат хората и разберат, че съм от България, ми казват: Хайде, Яфо!  Така запалянковците са окуражавали българският „Макаби Яфо“. Това не е  спорен призив , а знак на идентичността на българите там. Има и няколко сайта на иврит, но насочени към “българите“ и няколко фейсбук групи. Но какво значи преселници от България? Сестра ми Искра отразяваше изложба на съвременни и модерни хай тек технологии. Там се среща с едно момче, което , като разбира, че е от БНР,  й отвърна, че е българин. Оказа се, че една осма е българин. Но там да си българин е изключително голяма привилегия. Момчето й каза, че българската жилка е самородно злато и затова той е българин.

Искра: Бяхме интервюирали една преселничка от Полша, за която всички знаят, че е „българка“. Била омъжена за български лекар, но отдавна са разведени. Тя продължава да е „българка“ и не иска да спомене, че е родена в Полша.    

Искра: Това, което ни харесва за българите, е, че дори третото  поколение тачи българщината, искат да бъдат във връзка с България. Обичат нашенските манджи, старите градски песни, танците.

Феня: Медиите в Израел също се интересуват от България. Тя присъства в тях по-скоро със скандалите, които стават тук, или пък с някакви наистина големи новини. Това че е България поема председателството на ЕС е обсъжданата тема. Но с вечния въпрос „дали това ще е добре за евреите“. Много се интересуват от туризма и най-вече от обновяването на базите. Преди курортния сезон ми се налага да проверявам какво е новото. А и всичко за Стоичков много ги вълнува.

Канили ли са ви местни медии да им сътрудничите и ако да, върху какви теми и проблеми ви предлагат да работите?

Феня: Да, канят ни. Когато предстои посещение на високо правителствено ниво искат да разберат какво е положението в България, върху какво се спират българските медии. Разбира се трябва да знаем с какви министри предстоят срещи и по какви проблеми, за да  коментираме как стоят нещата в България. Не ни е лесно. Там нямаме документация както е в Радиото ни. Обаждаме се да ни изпратят конкретни материали и търсим в интернет.

Искра: На израелските медии им прави силно впечатление, че ние работим в тандем, че сме двете. Често в един и същи час има повече от едно събитие. Разделяме се и всяка тича по задачите си. И на двете места ни питат, „къде е сестра ти?“ И още нещо. Всеки път, когато на израелски колега му предстои да идва  в България, обикновено първата му спирка е при нас. Иска да му кажем кое е най-новото и най-различното, което може да представи за България в тяхното издание. А това нас много ни ласкае, но съжаляваме ,че и този път от министерството на туризма в България не пожелаха да се срещнем. 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Известно е, че за това какъв е човек, говорят неговата работа, усмивката и отношението му към околните. Като че ли когато са измисляли тази максима, за образец е послужил репортерът от bTV Новините Борислав Лазаров. Той е съчетал всичките тези важни за добрия човек качества безгрешно.

16.06.2018/14:43

Разговор с популярни водещ на „Тази сутрин” за „Седмицата на духа” и за „хората, които все още са тук и работят, за да не сме просто население, а народ с душевност и памет за себе си”

25.05.2018/22:53

Когато видях кой е авторът на снимките на новосформираната кралска двойка Хари и Мегън, веднага, незнам защо, но се сетих, че фамилията Любомирска носи и нашата уважавана колежка от сайта Мая. Това ме запали да се разровя, за да видя къде се крият корените на модния фотограф Алекси Любомирски, който има привилегията да се брои за фотограф на кралския дворец в Лондон. Негови са серията снимки от сватбата на годината, както я броят светските журналисти.

23.05.2018/09:27

Неотдавна фондацията „Васа Ганчева“ връчи своята едноименна награда на репортерката от предаването на БНТ „Денят започва с култура“ Елица Кънчева. Присъстващите на церемонията посрещнаха тази номинация с голяма радост и не скриха своето задоволство, че младата журналистка заслужено е получила отличието. В навечерието на 24 май – Деня на българската просвета и култура си помислих, че тя е най-подходящ колега, когото да поканя да гостува на сайта на СБЖ.

22.05.2018/08:00

Преди малко повече от седмица за пореден път се разчу, че български журналист е бил бит. Това се случи в Червен бряг и пострадалият колега е Христо Гешов, който е известен със своите разследващи материали, разкриващи корупция и нарушения на закона. СБЖ не закъсня и публикува декларация на УС на Съюза, в която защити правата и работата на журналиста.

18.05.2018/14:31
?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За държавния глава ще бъде чест да е патрон на честванията за 125-годишнината на организираното журналистическо движение у нас, се посочва в писмо от Президентството до председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

31.05.2018 /18:52

Председателите на журналистическите дружества са уведомени с писмо от председателя на УС на СБЖ какви са цените за съюзните членове в Международния дом на журналистите край Варна в различните периоди на летния сезон на 2018 г.

31.05.2018 /18:25

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

 Мнения

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

След като от 29 май вечерта светът беше разбунен от новината, че е убит поредният журналист в Киев, се оказа, че Аркадий Бабченко е… жив и се появи на пресконференция, на която стана ясно, че Службата за сигурност на Украйна (ССУ) е провела спецоперация, съобщи сайтът NEWSONE. За това лично заяви на брифинга шефът на службата Василий Грицак.

30.05.2018 /19:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки