Надя Обретенова: Да си репортер е все едно да си откривател

18.12.2017 /08:23 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Надя Обретенова се подготвя за ефир

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

Чаровна, усмихната, обаятелна, Надя Обретенова е едно от лицата на Българската национална телевизия от 2000-а година. Тя е и говорител, и автор на  документални филми и публицистични предавания. Новинар и журналист с доказани качества.

Родена е в София. Зодия  „Лъв“. Отскоро е и докторант в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ по телевизионна автореклама. Преподава заедно с проф. Лилия Райчева и доц. Теодора Петрова „Телевизионно студио“ във Факултета по журналистика. Интересува се от дигиталното образование и новите технологии в нашия живот.

През 2012 г. е номинирана за „Жена на годината“. А сред няколкото награди, които получава за разследваща журналистика, е и наградата на Фондация „Гардиън“ за филма й „Аферата Галъкси“. Получава я още в началото на журналистическата си кариера, през 2001 година. През 2005 г. става носител на наградата на Съюза на българските журналисти.

Щастливо омъжена, има дъщеря Неда, на 15 години.

- Какво ново при вас, Надя, подготвяте ли нов филм?

- Новото е, че представям „на живо“ последния ми филм „Кой е срещу теб в мрежата?“. За първи път ми се случва да показвам мой проект пред публика. Технологиите и вписването им в живота на младите ме вълнува и затова направих филма. Премиерно той беше излъчен през октомври в рубриката „В кадър“. Сега вече се срещам с млади хора, за да получа обратната връзка.

- Какво ви накара да изберете професията журналист?

- Бях в трети клас, когато написах първия си материал. Моят репортаж за финала на световно първенство по футбол стана повод учителката ми по литература да каже, че трябва да се насоча към журналистиката. Телевизионните новини открих доста по-късно, в гимназията.  Естествено дойде и желанието ми да кандидатствам журналистика. Времето тогава обаче не позволяваше да се излиза много-много от коловоза. Затова се записах да уча във Висшия транспортен университет „Тодор Каблешков“. Това е и моята връзка с метрото.

- Имате предвид, че вашият глас звучи в Софийското метро?

- Да, от създаването му го озвучавам. Няма нищо случайно в живота. След това дойде демокрацията, годините на промените и аз продължих да следвам мечтата си. Кандидатствах журналистика и ме приеха.

- От седемнадесет години сте журналист в БНТ. Много или малко е това?

- Не е малко, но сякаш съм там от вчера. Още я има тръпката. Да правиш новини и да ги водиш е нещо голямо. Трупам опит, рутина, но онова отвътре, „пламъчето“, ме кара да не спирам, да се развивам постоянно. Сама си поставям все нови и нови предзвикателства.

- Кое от двете призвания ви е по-скъпо – на репортер или на водещ новините?

- Еднакво скъпи са ми. В различни моменти от живота ми напред излиза ту едното, ту другото. Но да си репортер е все едно да си откривател. Може би затова продължавам да правя документални филми.

- Как приемате наградите?

- Като оценка и признание, което ме радва и крепи. Оценка за значимостта на съответната тема, за мен, за екипа ми. В телевизионната журналистика екипността е водеща.

- През 2011 г. заедно с Йордан Димитров спечелихте голямата награда и още една - специална, на фестивала „Детектив фест” в Москва. Припомнете ни подробностите.

- Беше страхотно! Голям успех и за БНТ, и за България! Голямата награда беше за филма ни „Наглите - сметката закрита”. Той бе отличен нашата категория за разследваща журналистика. А другата, специалната награда, бе за филма ни  „Отрядът - операция спасяване”.

Съпреживяването е най-хубавото нещо в нашата професия, само така можеш да предадеш разказваната история по максимално достоверен начин. Обичам да ставам част от историите на хората.  В началото на кариерата си мислех, че съм прекалено любопитна, но се оказа, че е необходимо да бъдеш здравословно любопитен, за да си истински, добър журналист.

Особено скъпа ми е наградата на Съюза на българските журналисти, защото е признание от професионалисти. От колеги. Те ми доказаха, че съм на верен път. Поставила съм я на видно място вкъщи, до една снимка с папа Йоан-Павел Втори, направена в библиотеката му във Ватикана.

- Имали ли сте изненади или гафове по време на предаване или емисия? Какви качества са необходими, за да си добър телевизионен журналист и водещ новините?

- Освен даденотото ти от Бога – визия, глас и самообладание, за да си водещ новините, ти е необходима и много голяма подготовка, ерудиция, професионални знания и качества, концентрация, бързи реакции. Трябва да можеш едновременно иэда приемаш подаденото от апаратната в слушалката, и да говориш пред камерата. Редакторът и водещият, както и продуцентът трябва да са като единен и добре смазан механизъм.

Иначе гафове в ефир не са ми се случвали, поне не много. От водещия зависи да няма гафове. Ако не импровизираш, не си готов да спасиш ситуацията, в която е поставен целият екип, това означава, че не ставаш. Онова, което винаги съм си споделяла с Митко Цонев, беше, че престане ли да ти пука, значи е дошло време да слезеш от ефир...

Аз и досега се вълнувам и притеснявам преди ефир. Разведрявам напрежението с рецепта, която е мой „патент” – няколкото минути преди ефир, когато сме вече в студиото, да разговарям с оператора на теми, различни от тези в предстоящата емисия. Важно е операторът да ти е и партньор, и приятел.

- Какво е мястото на българската журналистика в нашето общество днес? Справя ли се с ролята си на коректив?

- Фалшивите новини и информации, поръчковите материали и измислените интервюта направиха коректната журналистика доста по-чувствителна и внимателна в подхода, подбора, структурирането и поднасянето на материалите. Това особено се усеща напоследък в сериозните медии. Вече сме си създали един филтър за възприемане на съдържание от социалните мрежи и интернет, откъдето предимно се разпространяват фалшивите новини.

От известно време аз се занимавам с обучение на млади хора, при това не само във Факултета по журналистика, в разпознаване на достоверно от фалшиво съдържание в мрежата. Обръщаме внимание, че първо човек трябва да се научи как се създава достоверно съдържание за интернет и после да борави с техниката. Младите хора са жадни за тези знания. Според мен децата още в началните класове трябва да изучават как се общува в социалните мрежи, къде е границата между виртуалния и реалния живот.

- А младите на какво ви учат ?

- Имам прекрасни студенти! Много целеустремени млади хора. За огромно съжаление обаче, битието ги смазва и често те започват работа по кол-цетрове, или в ПиАр агенции, или в новинарски сайтове. Често така пропускат знания. Убедена съм, че стипендиите трябва да са разпределяни по по-различен модел, за да имат младите хора възможност за професионално надграждане.

- От кого сте се учили в журналистиката през годините?

- Когато започнах работа в Нова телевизия, бях студентка втори курс. Хората, които са ме учили в началото, естествено, бяха моите преподаватели. Но постепенно колегите също вече ме учеха. В Нова ме обучаваше една журналистка от сръбската телевизия - Мая Дивац. Тя първа ме увери, че ставам за телевизионен журналист и особено за водещ.Това ми даде криле.

Още тогава аз се учех в крачка и от телевизионните новини на БНТ.  Всяка вечер гледахме емисията на БНТ и сравнявахме с нашите, по Нова. Когато след няколко години седнах заедно с Радина и Митко да водя новините вече на БНТ, за мен беше гордост, щастие и невереоятно усещане, страхотно.

Иначе изучавах сериозно интервютата на Кеворк Кеворкян. Учила съм се от много колеги от европейски и световни телевизии. А днес вече се уча от младите. Открадвам от тях интересни неща и поуки.

Когато започнах работа в БНТ, всички ми казваха да подражавам на по-възрастните колеги. Не искам това да се повтаря днес с младите. Всеки е индивидуалност и има своята гледна точка.

- А на какво учите дъщеря си Неда ?

- Гледам да не я уча, а да я съветвам. Опитвам се да съм неин съветник, да я насочвам. Тя трябва да се ориентира сама и да открива света по свой собствен път... Мисля, че успявам да съм приятел с дъщеря ми и да съм в хармония с нея.

- Идват светли празници. Какво бихте пожелали на читателите на нашия сайт в навечерието на Рождество Христово?

- Пожелавам им повече вдъхновение! В живота ни има не само лоши неща, има много събития и истории, които могат да ни вдъхновяват. И да са много здрави. Да успяват да отсяват истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас.

 

Сподели в
 

Преди 26 лета през март бял свят видя в. „Нощен Труд“, едно ново явление в медийния живот на България. Той много бързо набра скорост и стана най-търсеният - от премиера до шофьора. Мнозина и днес си спомнят зеления вестник, както го наричаха, и споделят, че им липсва. Други пък го наричат институция, защото много от министрите и политиците се съобразяваха с написаното в него, тъй като то винаги беше истина. Командир на екипа от „прилепите“ (журналистите така се наричаха) беше Пламен Каменов, който от шеф на репортерите в „Труд“ стана главен редактор на „Нощния“.

18.01.2018/15:30

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

14.01.2018/12:57

„Отечеството ми е Русия, родината – Тверската земя, а сърцето и любовта ми е България.“ Това са думи на храбрия генерал Йосиф Гурко, когото неговите солдати и висши офицери наричат с респект и обич „генерал Напред!“, защото той е от малкото военачалници, които не са познавали отстъплението като начин за спасение. Припомням това в днешния ден, когато в София с тържествения камбанен звън, празничната литургия в храма „Св. Неделя“ и литийно шествие беше отбелязана 140-годишнината от освобождението на столицата ни.

04.01.2018/17:12

В днешното ни толкова трудно за живеене време може би хора като учителката Яна Шишкова са като находка, защото е от рядката порода хора, които никога няма да видиш намръщени или хвърлящи лоши погледи на околните. Тя цялата грее от усмивка, а добротата й щедро облъчва. Чедо на едни от известните журналисти Мая Матова и Дянко Шишков, тя не е поела по техния път, а е избрала благородната професия на български учител.

20.12.2017/08:07

Известната водеща и репортерка от БНТ пожелава на всички ни да сме в състояние да отсяваме истинското, достоверното, от фалшивото навсякъде около нас

18.12.2017/08:23

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки