Начало
 
 

Културният капитализъм и медиите

28.12.2017 /08:00 | Автор : Филип Буров, "Барикада" | Източник: Барикада Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът Филип Буров. Снимка "Барикада"

Спирането на вестниците “Култура” и “Капитал Daily” демонстрира колко е вредна за медиите зависимостта от олигарси, пък било то и от “просветени” - такива, като Иво Прокопиев и Светослав Божилов, пише в своя статия в аналитичния сайт "Барикада" журналистът Филип Буров.

Предлагаме тук подробно резюме от статията, която третира важни за обществото и медиите ни проблеми.

Закриването нa медии става все по-обичайно през през последните години, като през миналата седмица бе официално обявено изчезването на поредните две - вестниците “Култура” и “Капитал Daily”. Първият ще излиза още половин година, след което името му ще бъде присвоено от списание с различна насоченост и редакторски екип. Вторият пък “става дигитален” - т.е. изчезва, а оставащите служители ще зареждат с кратки новини новото мобилно приложение “Капитал PRO, за което собствениците се надяват някога да стане платено.

Тези два случая, колкото и да са различни засегнатите изданията, са показателни за вредността на олигархичните зависимости в медиите - пък и ако ще олигарсите да са от "добрите" и "просветените" като Светослав Божилов и Иво Прокопиев, издатели съответно на “Култура” и “Капитал Daily”. Като читател, приемам предстоящото спиране на “Култура” като най-силния удар по качественото съдържание и плурализма след спирането на списание “Тема”, което също падна косвена жертва на олигархичните размествания и бе повлечено към небитието заедно с вестник “Преса”. Да се надяваме, че поне изключително ценният онлайн архив на “Култура” няма да изчезне, както се случи с този на “Тема”.

Относно “Капитал Daily” - вероятно подобно на 99% от хората, нямаше да знам за съществуването му, ако не бях работил там доста време. Оказах се там по случайно стечение на обстоятелствата, след като в. “Пари”, в който работех, бе придобит от “Икономедия” през есента на 2011 г. И ако съм запомнил “Пари” с изключително приятната и дори приятелска работна атмосфера, то при преместването в "Икономедия" се сблъсках с един корпоративен цинизъм, съпроводен с усещане за постоянен разпад - макар че повечето хора сами по себе си не бяха лоши, даже напротив.

Всъщност, най-учудващото в случая с “Капитал Daily” е това, че издържа толкова дълго предвид всички превратности, през които мина. След като “Икономедия” придоби “Пари” срещу символична сума и теоретично поемане на дълговете, самопровъзгласилите се модерни и просветени капиталисти се оказаха собственици на трите най-утвърдени медийни марки (пардон - бранда) във финансовата журналистика. Гениалното им стратегическо решение бе да ликвидират най старата от тях  (“Пари"), да изпразнят от съдържание най-популярната (“Дневник”, който стана генеричен новинарски сайт, пълнен предимно с дописки от агенциите) и да размият най-авторитетната ("Капитал").

Първата година-година и нещо в редакцията на KDaily мина в постоянни и резки промени, недомислени експерименти, опъване на нерви и затваряне на броеве в 9 вечерта, а последователност имаше само в отпадането на все повече и повече служители - най-вече дошлите от “Пари”. В крайна сметка работният процес се изглади и намести, но тогава дойде годината на голямата дясна протестърска претенция - 2013 г., която бе последвана от началото на новата пропагандна Студена война през 2014 г. Все неща, с които медиите на Прокопиев се ангажираха цялостно и ентусиазирано.

Видях как обичайните пристрастност и зависимости се изродиха в истерична пропаганда и безсрамно обслужване. Това се случи с оправданието - и убеждението - че “другите са по-лоши”. Разбира се винаги можеш да се успокояваш, че си по-добър от “Пик”, "Блиц” или “Телеграф”, но ако се сравняваш с толкова ниски летви, ти самият неминуемо затъваш.

Макар “Капитал” и “Дневник” все още да лежат на старите си лаври, едностранчивостта, пропагандистките кампании и откровените поръчки (например, около фиаското Георгиева-Бокова) карат все повече хора да ги виждат просто като поредния официоз на конкретни политически субекти и агитки, като медийно оръжие в олигархичните междуособици.

Дори фирмаджиите със самочувствие на предприемачи, които са основният протагонист в митологията на тези издания, не намират за необходимо да парадират, разнасяйки под мишница напечатания на евтина имитация на хартията на Financial times “Капитал Daily”. Благодарение на рекламите в специализирани приложения и грантовете от “Америка за България”, вестникът все пак продължаваше да излиза досега, въпреки символичния тираж. (Явно нещата вече са се променили, и ако някои от съжденията на колегата Стефан Антонов са верни, други медии от дясно-грантовото пространство също могат да пострадат в близко бъдеще).

Макар да се задържах в редакцията на KDaily повече, отколкото трябваше, не съжалявам за опита и още по-малко за познанствата. Не се съмнявам, че там съм научил повече за медиите, политиката и икономиката, отколкото бих могъл на доста други места. Всъщност най-тъжното в случая е, че тази свиваща се медийна група все още има потенциал да прави качествена журналистика и да учи новите журналисти как да работят професионално - което не може да се каже за редица други (но не и за всички други, каквото самочувствие имат мнозина “капиталци”). Очевидно обаче е предпочетен пътят на най-малко съпротивление, който може да води само надолу. Въпреки всичко спирането на този вестник влошава допълнително и без това плачевното състояние на медийния пазар.

При случая с “Култура” безспорно най-грозното е, че името и реномето на вестника ще бъдат използвани за ново списание, списвано от откровените пропагандисти от "Портала Култура". Това ще е завършек на процеса по присвояване на идентичност и авторитет, започнал още със създаването на “портала”, използващ името и домейна на вестника, въпреки диаметрално противоположната им същност. И в момента незапознати с подробностите считат, че двете издания са едно и също. Новото списание под редакцията на Тони Николов няма как да изпълнява функциите и да запълни нишата на вестника, чието име ще използва. Може да се очаква единствено да следва линията на “Портала”, а именно - десничарски фундаментализъм с религиозен уклон.

На въпросната платформа са публикувани абсурди и безумици от всякакъв калибър - наскоро дори се появи едно излияние с вкус на антисемитизъм от Димитър Камбуров, недоволстващ от създаването на документален филм за Анжел Вагенщайн. Това е и единственият случай, при който редакцията се е усетила до къде е стигнала и си е посипала главата с пепел - а именно като публикува критика на оригиналния текст, който от своя страна отговорно бе изтрит. (Вероятно единственото “положително” в ситуацията е, че “Дневник” ще може да продължи да пълни рубриката си “Анализи”, като препечатва от “Портала” дълбокомъдрите текстове на Калин Янакиев, Даниел Смилов и Тони Николов).

Разказвали са ми как преди време Светослав Божилов е предлагал да купи и “Литературен вестник” и да го слее с “Култура”, което е доста показателно до каква степен този човек не е наясно с какво разполага и за какво дава съмнително придобитите си авоари. Той явно не просто не различава нюансите, но дори и фундаменталните разлики, поради което не разбира и какво унищожава - макар че явно цени авторитета на името “Култура” достатъчно, за да ги присвои.

Може би без изкуственото наливане на олигархични пари в медиите досега издания като “Култура” щяха да са намерили друг начин да оцеляват под някаква форма. Разбира се и тук може да се изтъкне капиталистическия аргумент: “Ами да не бяха се продали на първо място”. Освен това става въпрос за много голямо “може би”. Търсенето на качествено и некомерсиално медийно съдържание у нас е толкова слабо и нишово, че трябва да се произвежда или на доброволни начала, което върви със свои рискове и негативи, или да се разчита на меценат - а в огромната част от случаите това означава олигарх и/или грантове от фондации и институции, с всички съпътстващи зависимости и ограничения. Същевременно при липса на качествени издания няма как да се възпитава вкус към такова съдържание, което свива още повече потенциалната публика и порочният кръг се затваря.

Едва ли има много смисъл да се надяваме, че медиите у нас някога ще “преболедуват” олигархичната болест - най-малкото защото тези тенденции са световни.

Пълният текст на статията може да се види на сайта "Барикада".

Сподели в
 

Сигурно вече сте чули кой какво казва в този сюжет. Журналистите твърдят, че програмният директор им казва как да си представят гостите и какви въпроси да им задават, а програмният директор твърди, че иска висок рейтинг и че няма да се обяснява пред други медии по този въпрос.

24.01.2018/10:44

В интервю за сайта klinklin.bg Николай Драганов, автор на статия в сайта „Барикада”, заради която ексдепутата от ГЕРБ Антон Тодоров съди този сайт, говори за свободата на словото и за (липсващата) журналистическа солидарност

19.01.2018/16:55

Предлагаме нашумелия седмичен коментар на телевизионния водещ Светослав Иванов, който призовава българското общество да не мълчи за проблемите на страната ни заради европредседателството, а напротив, да говори на висок глас за тях, за да се приближи именно към европейски ценности, отговорности и уважение на закона

16.01.2018/19:31

„За какво служат вестниците?” - пита в свой коментар собственикът и редактор на сайта e-vestnik.bg

12.01.2018/15:02

Спирането на вестниците “Култура” и “Капитал Daily” демонстрира колко е вредна за медиите зависимостта от олигарси, пък било то и от “просветени” - такива, като Иво Прокопиев и Светослав Божилов, пише в своя статия в аналитичния сайт "Барикада" журналистът Филип Буров.

28.12.2017/08:00

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки