Начало
 
 

Само в печатницата на „Утро“ отпечатали и пощенски марки

30.12.2017 /18:14 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Така изглеждал плик с всички стойности на серията марки

Два от най-големите китове на българското вестникарство преди 1944-та са вестниците „Зора“ и „Утро“. Стопанин на единия е Данаил Крапчев, на другия – Атанас Дамянов. Били и доста близичко един до друг в София - съседи...

Редакцията и печатарската техника на „Зора“ – на улица „11 август“ № 18. А на „Утро“ – на булевард „Дондуков“ № 84. Там, където много години, в ново време  бе царството на „Труд“. А сега пък е гнездото на чиновниците от Националната  агенция по приходите.

Та тъкмо там – на „Дондуков“, номерацията по времето, за което пиша, може да е била различна, през 1920 година отпечатали т.нар. „Вазови“ марки. Тая поредица е с 6 стойности: 30 и 50 стотинки, 1, 2, 3 и 5 лева. За перипетиите около създаването й разказва Александър Георгиев в предпоследния брой – 11-и, на списание „Филателен преглед“.

Серията била част от тържествата за 70-годишнината от рождението на Иван Вазов. Нямало време да се прави конкурс и възложили сътворяването й на художниците Стефан Баджов и Райко Алексиев – бащата на политоголога Алекс Алексиев, който периодично се прибира в България от САЩ, където живее отдавна. Всекиму се паднала грижата за по 3 марки.

Това е единствената българска поредица, която не е отпечатана в Държавната печатница (днес – т.нар. нашенски „Лувър“ – бел. моя, Ив. Т.) или в Държавната печатница на съобщенията. Възложили направата й на Банката за търговия, индустрия и книжнина. Нейна била сградата,

където „въртели“ вестниците „Утро“ и „Дневник“

Много години, да вметна за цвят, главен редактор на „Утро“ е братът на прочутия художник Никола Танев – не по-малко прочутият журналист Стефан Танев.

Марките, чиито проект одобрил и сам Иван Вазов, изработили на нискокачествена, вестникарска хартия. С дълбок печат.

Работата почнала на 11 октомври и продължила до 21-ви. Серията разпространили из всички телеграфопощенски станции в страната. Тиражът бил огромен – от неколкостотин хиляди къса за най-големите номинали до 1 500 000 къса за 50 стотинки и 2 000 000 къса за 30 стотинки. Те били и най-употребяваните – за отворени и затворени писма. А в обращение поредицата можела да се използва до 30 юни 1923-та. Така и станало.

Това е първата специално замислена тематична поредица в нашето маркоиздаване.

Дирете и четете списание „Филателен преглед“. Там неведнъж журналистиката и филателията пресичат друмищата си. Срещат се марколюбието с най-големите ни писатели, артисти, певци, художници, вестникари... А когато това става, винаги е интересно.


 

Сподели в
 

На 24октомври от 17,30 ч. в клуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде отбелязана 180-годишнина от рождението на големия български учен и патриот проф. Марин Дринов. Гост на събитието ще е неговият правнук д-р Владимир Сафронов-Дринов, който гостува в България по повод юбилейните тържества. Той ще представи новата си книга „Марин Дринов –Семейна летопис. 180-години от рождението му“.

22.10.2018/18:47

На 31 октомври ще отброим 40 дни, откакто си отиде Станини Асенова Дешева, родена на 13 февруари 1940 г. Тя посвети 25 години от живота си на БНР и „Детска редакция“ на програма „Христо Ботев“, беше част от екипа на кирило-методиевския вестник „За буквите“, раздаваше надежда и подкрепа и от Държавната агенция за българите в чужбина.

22.10.2018/18:08

Валери Добрев, дългогодишен журналист, фоторепортер и кинолюбител направи поредното си дарение на Историческия музей в Димитровград. Той предостави 18 диска с над 40 филма, заснети от него през различни години.

20.10.2018/16:27

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково бе домакин на представянето на книгата „Окото на залеза” от Иван Енчев, журналист и писател.

18.10.2018/18:24

Защита на разследващите репортери ще прокарва доклад, внасян днес в комисията по свободите на Европейския парламент. Инициативата съвпада с годишнината от атентата, в който загина малтийката Каруана Галиция, но във фокуса е и убийството на българката Виктория Маринова, на което не се гледа само като на криминално престъпление

15.10.2018/12:35

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки