Начало
 
 

Само в печатницата на „Утро“ отпечатали и пощенски марки

30.12.2017 /18:14 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Така изглеждал плик с всички стойности на серията марки

Два от най-големите китове на българското вестникарство преди 1944-та са вестниците „Зора“ и „Утро“. Стопанин на единия е Данаил Крапчев, на другия – Атанас Дамянов. Били и доста близичко един до друг в София - съседи...

Редакцията и печатарската техника на „Зора“ – на улица „11 август“ № 18. А на „Утро“ – на булевард „Дондуков“ № 84. Там, където много години, в ново време  бе царството на „Труд“. А сега пък е гнездото на чиновниците от Националната  агенция по приходите.

Та тъкмо там – на „Дондуков“, номерацията по времето, за което пиша, може да е била различна, през 1920 година отпечатали т.нар. „Вазови“ марки. Тая поредица е с 6 стойности: 30 и 50 стотинки, 1, 2, 3 и 5 лева. За перипетиите около създаването й разказва Александър Георгиев в предпоследния брой – 11-и, на списание „Филателен преглед“.

Серията била част от тържествата за 70-годишнината от рождението на Иван Вазов. Нямало време да се прави конкурс и възложили сътворяването й на художниците Стефан Баджов и Райко Алексиев – бащата на политоголога Алекс Алексиев, който периодично се прибира в България от САЩ, където живее отдавна. Всекиму се паднала грижата за по 3 марки.

Това е единствената българска поредица, която не е отпечатана в Държавната печатница (днес – т.нар. нашенски „Лувър“ – бел. моя, Ив. Т.) или в Държавната печатница на съобщенията. Възложили направата й на Банката за търговия, индустрия и книжнина. Нейна била сградата,

където „въртели“ вестниците „Утро“ и „Дневник“

Много години, да вметна за цвят, главен редактор на „Утро“ е братът на прочутия художник Никола Танев – не по-малко прочутият журналист Стефан Танев.

Марките, чиито проект одобрил и сам Иван Вазов, изработили на нискокачествена, вестникарска хартия. С дълбок печат.

Работата почнала на 11 октомври и продължила до 21-ви. Серията разпространили из всички телеграфопощенски станции в страната. Тиражът бил огромен – от неколкостотин хиляди къса за най-големите номинали до 1 500 000 къса за 50 стотинки и 2 000 000 къса за 30 стотинки. Те били и най-употребяваните – за отворени и затворени писма. А в обращение поредицата можела да се използва до 30 юни 1923-та. Така и станало.

Това е първата специално замислена тематична поредица в нашето маркоиздаване.

Дирете и четете списание „Филателен преглед“. Там неведнъж журналистиката и филателията пресичат друмищата си. Срещат се марколюбието с най-големите ни писатели, артисти, певци, художници, вестникари... А когато това става, винаги е интересно.


 

Сподели в
 

Черен ден за свободата на словото и медиите, срам и позор, атака срещу демокрацията – това са част от коментарите, които предизвика яростното нападение срещу левия кипърски турски вестник „Африка” в понеделник, 22 януари, довело до пълен погром на редакцията. Напрежението в окупираните територии започна с акцията сутринта, пренесе се с размирици в т. нар. парламент и продължи в масов протест до късно след полунощ.

23.01.2018/14:13

Голяма е ролята на периодичния печат, вестници и списания при проучването на родния край. Те дават възможност да се докоснем до най-важните въпроси, които са вълнували нашите съграждани.

22.01.2018/12:17

Повод за тая бележка е информация, долетяла от Българското национално радио (БНР). Тя известява, че с водосвет бил открит редакционен комплекс, тип „open space“. Казано на български – „отворено пространство“.

21.01.2018/12:52

Разделихме се с него преди десетина дни. И думи за тоя мъж се появиха и във вестници, и във Фейсбук, и на сайта на СБЖ. От хора, с които бе работил, но най-вече – от негови някогашни студенти.

20.01.2018/16:31

Наред с руските, финландските, румънските и български воини в Руско-турската война 1877-1878 се е сражавал и японски самурай, за което знаят малцина. Сейго Ямадзава е воювал в редовете на руската армия. Тази история припомни при своето посещение в България премиерът на Япония Шиндзо Абе.

20.01.2018/12:45

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки