2017-а донася Каменаров на БНТ, а БТА запазва Минчев

08.01.2018 /12:00 | Автор : Павлета Давидова | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петимата от СЕМ се измъчват да избират директор на БНТ

Държавните медии БНТ, БНР и БТА преминаха през тежки 365 дни, а събитията от отминалата година тепърва ще продължат да оказват влияние върху тях.

БНТ преживя изключително важен момент - дългоочаквания избор на нов генерален директор.

Конкурсът на няколко пъти се проваля, беше съпътстван със съмнения, че умишлено се протака, за това спомогнаха и решенията на Народното събрание, които законово уредиха удължаването на мандата на вече бившата шефка на БНТ Вяра Анкова.

С 4 гласа "за" и 1 "против" Съветът за електронни медии избра

Константин Каменаров 

за генерален директор на БНТ. Единствено Иво Атанасов не подкрепи кандидатурата на телевизионера - при първоначалната си мотивировка той застана зад бившия шеф на БНР Валерий Тодоров. Управленската концепция на Каменаров бе подкрепена от Бетина Жотева, Мария Стоянова, Розита Еленова и София Владимирова. Макар да бе заявила, че ще се въздържи за всички кандидати, Мария Стоянова се отметна и даде гласа си за Каменаров. При изслушванията първоначално фаворит й бил Сашо Йовков.

За шефското място в БНТ се бореха само мъже - Стоил Рошкев, Теодор Ангелов, Сашо Йовков, Валерий Тодоров, Тома Иванов, Радослав Главчев, Иван Гарелов, Константин Каменаров и Емил Кошлуков. До последно слуховете сочеха за фаворит Кошлуков, който се радвал и на одобрението на управляващите.

На финалното изслушване Иво Атанасов припомни, че документи за конкурса трябваше да се приемат до края на юни м.г. СЕМ обаче внезапно промени правилата и удължи срока до 17 юли. Атанасов намекна, че това може да е съобразено с факта, че Кошлуков е бил в САЩ в началото на юли. Това бе допълнителна причина той да не подкрепи бившия депутат.

Срещу Кошлуков бе и фактът, че в документацията си той бе записал, че в последната година се е изявявал като програмен директор в телевизията на партия "Атака" - "Алфа". Противниците му веднага напомниха, че по този начин негов работодател е била политическа формация, което противоречи на правилата за избор на генерален директор на обществената БНТ, според които кандидатите не трябва да имат икономически и политически зависимости.

Това обаче не попречи само няколко месеца след избора си Каменаров да назначи Кошлуков за програмен директор на БНТ1. Преди това, в средата на ноември, Севда Шишманова напусна БНТ, след като дълго бе програмен директор в медията. На нейно място новият директор назначи Надя Костова.

Още в края на септември Каменаров представи и новите членове на Управителния съвет на БНТ - журналиста Валери Запрянов, юристката Зина Трифонова, сценариста Антон Андонов и спортната журналистка от БНТ Василена Матакева.

От националната телевизия обаче си тръгнаха някои знакови имена - бившата шефка Вяра Анкова се прехвърли в Нова телевизия. Началникът на дирекция "Информация" Даниел Чипев също отиде в конкурентната медия. Преди коледните празници стана ясно, че и шефът на новините в БНТ Константин Кисимов напуска.
Промяната в БНТ бе предизвестена, точно както бе ясен и поредният управленски мандат на

Максим Минчев 

начело на БТА. Дългогодишният генерален директор на агенцията бе и единственият кандидат за поста. Гласуването на номинацията му в парламента мина безпроблемно и той събра единодушната подкрепа на 141 народни представители, без въздържали се и против. Той е начело на БТА от 2003 г. През 2012 г. година беше въведена мандатност на длъжността за не повече от 2 мандата, тя обаче не важи със задна дата, затова Минчев разполага с нов 5-годишен мандат, в който да развива БТА.

Върху фона на управленските конкурси в БНТ и БТА националното радио опитва да намери своята посока, след като през 2016 г. се сдоби с нов генерален директор. Александър Велев все още опитва да открие правилния път за популяризирането и утвърждаването на поверената му институция.

В началото на изтеклата година БНР и "Музикаутор" кръстосаха шпаги за парите, които радиото трябва да дава на сдружението за авторски права. Тогава "Музикаутор" поиска близо трикратно увеличение на средствата от медията и им забрани да пускат музика, чиито права не са на БНР.

В края на февруари двете страни все пак постигнаха някакво споразумение и обявиха, че и двете страни са направили отстъпки. Същинският договор за авторските права обаче бе подписан едва през лятото. Параметрите в договора предвиждат поетапно увеличаване на авторските възнаграждения, каквото бе предложението на "Музикаутор" от началото на преговорите преди година. Вместо за 5 години обаче възнагражденията ще се увеличават за 3 - до изтичането на мандата на сегашното ръководство на БНР.

Александър Велев  

успя да настрои част от служителите си, след като в началото на юни обяви намеренията си да закрие подопечното Радио България. Предвиждаше се да останат само онлайн програмите на английски и руски, а програмите на турски да се излъчват ефирно, интегрирани в схемата на Радио Кърджали.

Албанската, гръцката, испанската, германската, сръбската, френската и предаващата за българите зад граница секции щяха да останат в миналото. След протести и размяна на взаимни обвинения в липса на концепция за развитието на Радио България екипът на програмата и ръководството на БНР изгладиха различията.

В крайна сметка и трите национални медии са с амбицията да бъдат незаобиколим фактор в общественото пространство и остава да видим до каква степен ръководството им ще подсигури и обезпечи тази цел.


 

Сподели в
 

Седмица след като подаде оставка, разтърсила британското правителство, бившият външен министър Борис Джонсън се върна към журналистиката в еврофобския всекидневник „Дейли телеграф”, предаде АФП.

17.07.2018/09:02

Т.нар. законопроект на Пеевски не е за медиите, а е за пред някаква външна страна, пред която ДПС трябва да покаже, че е демократично и че неправилно ни упрекват за липса на свобода на словото, каза журналистката на дискусията в СБЖ за състоянието на журналистиката у нас и допълни:

16.07.2018/18:52

Нека да нямаме илюзии, каквото мнозинството си е наумило, това прави и няма начин с нашите демократични средства да се борим с този диктат на една т.нар. шайка, на една организирана престъпна група, заяви журналистката на дискусията в СБЖ за състоянието на медиите у нас и допълни:

16.07.2018/15:25

Дирекция „Култура” на Софийската община приема последните предложени за Наградите за ярки постижения в областта на културата за 2018 г., съгласно Статута на наградите, обявяват организаторите.

16.07.2018/09:01

13 журналисти от Русе и региона участваха в практическото обучение за работата с регистри и бази данни. Събитието се проведе в Регионалния музей в Русе и в партньорство с екипа на Arena Media TV.

15.07.2018/09:07
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

Преди десетилетия големият публицист Юлиус Фучик написа, че „Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага.“. Днес тази мисъл звучи с още по-голяма сила, особено когато отваряме голямата тема за истината за медийната среда в България.

13.07.2018 /00:02

УС на СБЖ изразява дълбоко възмущение и остър протест от нарушаването правата на журналистите и свободата на словото, което особено зачести през последните месеци: уволнения, съкращения, неплащане на трудови възнаграждения, драстични нарушения на трудовото законодателство в национални и регионални медии.

08.07.2018 /12:58

 Мнения

Историята е проста. В няколко поредни петъка Слави Трифонов в своето предаване по Би Ти Ви учи Кристиан Талев, наричан още Криско, как се прави шоу. Хрумването е кръстено „Експериментът „Гледай как се прави”.

24.06.2018 /15:19 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки