2017-а донася Каменаров на БНТ, а БТА запазва Минчев

08.01.2018 /12:00 | Автор : Павлета Давидова | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петимата от СЕМ се измъчват да избират директор на БНТ

Държавните медии БНТ, БНР и БТА преминаха през тежки 365 дни, а събитията от отминалата година тепърва ще продължат да оказват влияние върху тях.

БНТ преживя изключително важен момент - дългоочаквания избор на нов генерален директор.

Конкурсът на няколко пъти се проваля, беше съпътстван със съмнения, че умишлено се протака, за това спомогнаха и решенията на Народното събрание, които законово уредиха удължаването на мандата на вече бившата шефка на БНТ Вяра Анкова.

С 4 гласа "за" и 1 "против" Съветът за електронни медии избра

Константин Каменаров 

за генерален директор на БНТ. Единствено Иво Атанасов не подкрепи кандидатурата на телевизионера - при първоначалната си мотивировка той застана зад бившия шеф на БНР Валерий Тодоров. Управленската концепция на Каменаров бе подкрепена от Бетина Жотева, Мария Стоянова, Розита Еленова и София Владимирова. Макар да бе заявила, че ще се въздържи за всички кандидати, Мария Стоянова се отметна и даде гласа си за Каменаров. При изслушванията първоначално фаворит й бил Сашо Йовков.

За шефското място в БНТ се бореха само мъже - Стоил Рошкев, Теодор Ангелов, Сашо Йовков, Валерий Тодоров, Тома Иванов, Радослав Главчев, Иван Гарелов, Константин Каменаров и Емил Кошлуков. До последно слуховете сочеха за фаворит Кошлуков, който се радвал и на одобрението на управляващите.

На финалното изслушване Иво Атанасов припомни, че документи за конкурса трябваше да се приемат до края на юни м.г. СЕМ обаче внезапно промени правилата и удължи срока до 17 юли. Атанасов намекна, че това може да е съобразено с факта, че Кошлуков е бил в САЩ в началото на юли. Това бе допълнителна причина той да не подкрепи бившия депутат.

Срещу Кошлуков бе и фактът, че в документацията си той бе записал, че в последната година се е изявявал като програмен директор в телевизията на партия "Атака" - "Алфа". Противниците му веднага напомниха, че по този начин негов работодател е била политическа формация, което противоречи на правилата за избор на генерален директор на обществената БНТ, според които кандидатите не трябва да имат икономически и политически зависимости.

Това обаче не попречи само няколко месеца след избора си Каменаров да назначи Кошлуков за програмен директор на БНТ1. Преди това, в средата на ноември, Севда Шишманова напусна БНТ, след като дълго бе програмен директор в медията. На нейно място новият директор назначи Надя Костова.

Още в края на септември Каменаров представи и новите членове на Управителния съвет на БНТ - журналиста Валери Запрянов, юристката Зина Трифонова, сценариста Антон Андонов и спортната журналистка от БНТ Василена Матакева.

От националната телевизия обаче си тръгнаха някои знакови имена - бившата шефка Вяра Анкова се прехвърли в Нова телевизия. Началникът на дирекция "Информация" Даниел Чипев също отиде в конкурентната медия. Преди коледните празници стана ясно, че и шефът на новините в БНТ Константин Кисимов напуска.
Промяната в БНТ бе предизвестена, точно както бе ясен и поредният управленски мандат на

Максим Минчев 

начело на БТА. Дългогодишният генерален директор на агенцията бе и единственият кандидат за поста. Гласуването на номинацията му в парламента мина безпроблемно и той събра единодушната подкрепа на 141 народни представители, без въздържали се и против. Той е начело на БТА от 2003 г. През 2012 г. година беше въведена мандатност на длъжността за не повече от 2 мандата, тя обаче не важи със задна дата, затова Минчев разполага с нов 5-годишен мандат, в който да развива БТА.

Върху фона на управленските конкурси в БНТ и БТА националното радио опитва да намери своята посока, след като през 2016 г. се сдоби с нов генерален директор. Александър Велев все още опитва да открие правилния път за популяризирането и утвърждаването на поверената му институция.

В началото на изтеклата година БНР и "Музикаутор" кръстосаха шпаги за парите, които радиото трябва да дава на сдружението за авторски права. Тогава "Музикаутор" поиска близо трикратно увеличение на средствата от медията и им забрани да пускат музика, чиито права не са на БНР.

В края на февруари двете страни все пак постигнаха някакво споразумение и обявиха, че и двете страни са направили отстъпки. Същинският договор за авторските права обаче бе подписан едва през лятото. Параметрите в договора предвиждат поетапно увеличаване на авторските възнаграждения, каквото бе предложението на "Музикаутор" от началото на преговорите преди година. Вместо за 5 години обаче възнагражденията ще се увеличават за 3 - до изтичането на мандата на сегашното ръководство на БНР.

Александър Велев  

успя да настрои част от служителите си, след като в началото на юни обяви намеренията си да закрие подопечното Радио България. Предвиждаше се да останат само онлайн програмите на английски и руски, а програмите на турски да се излъчват ефирно, интегрирани в схемата на Радио Кърджали.

Албанската, гръцката, испанската, германската, сръбската, френската и предаващата за българите зад граница секции щяха да останат в миналото. След протести и размяна на взаимни обвинения в липса на концепция за развитието на Радио България екипът на програмата и ръководството на БНР изгладиха различията.

В крайна сметка и трите национални медии са с амбицията да бъдат незаобиколим фактор в общественото пространство и остава да видим до каква степен ръководството им ще подсигури и обезпечи тази цел.


 

Сподели в
 

На всеки 2 години млади хора от цяла Европа се събират в Страсбург, за да обсъдят актуални теми и да формулират идеите си за бъдещето на континента. Техните предложения стават част от доклад, който след това се подлага на разисквания в комисии на ЕП.

23.01.2018/18:50

В Свищов бе връчена наградата „Алеко” от Международния конкурс за кратък хумористичен разказ, организиран от Община Свищов, Международната фондация „Алеко Константинов” и вестник „Стършел”.

22.01.2018/18:50

На 17 януари БНТ излъчи първия епизод от документалната поредица "Българското пътуване в Европа: Миграцията". Филмът се реализира в рамките на проекта на обществената телевизия ЕП202ПЕТ.

22.01.2018/13:15

Новият програмен директор на БНТ Емил Кошлуков, който води и собствено предаване в националната телевизия, е много недоволен от предаването "Денят започва с култура".

21.01.2018/14:23

Българският културен институт в Будапеща е домакин на фотоизложбата „Древни традиции и обичаи от България". Това е второ представяне на изложбата извън България след първото в Москва през миналата година.

20.01.2018/15:05

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки