Начало
 
 

Иван Бакалов: Подигравка - да подариш фалиралия „Стандарт” на журналистите

12.01.2018 /15:02 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бакалов

„За какво служат вестниците?” - пита в свой коментар собственикът и редактор на сайта e-vestnik.bg

Нашумелият случай с „подаряването” на акциите на в. „Страндарт” на журналистите от досегашния собственик Тодор Батков предизвика много саркастични коментари в гилдията, която е добре запозната с драмата на колегите във вестника - те от години не получават полагаемите им се заплати. Въпреки поредния вираж в тази драма, добила вида на пълна подигравка, все още останалите да работят в „Стандарт” журналисти така и не смеят да нададат глас за разиграващия се абсурд.

Със свой категоричен коментар по темата обаче излезе Иван Бакалов, собственик и редактор на сайта e-vestnik.bg. Предлагаме тук неговата публикация, излязла на 11 януари 2018 г.

Адвокат Тодор Батков, който издава в. „Стандарт” от 13 години (в последните от които със съиздатели и помощ от съдружия), тържествено обяви, че дарява акциите си на журналистите от вестника. Жестът е направен по повод 25-годишнината на вестника, в кантората на адвоката, в присъствието на целия редакционен екип, както се твърди в информация на първа страница от вчера (10 януари - б.р.).

Какво означава това?

Според Батков, цитиран в уводния материал на вестника, „Свободата на словото е гарантирана, когато журналистите сами носят пълната отговорност за изданието, което правят”. Звучи трогателно, но поставя въпроса – значи досега, като не са носили пълната отговорност, свободата на словото в изданието им не е била гарантирана?

Разбира се, че не е била.

Който следи „Стандарт”, ще забележи, че той не прави изключение от много други медии – изключително сервилен към властта и специално към Бойко Борисов, та чак надминава неговите вестници-глашатаи, издавани от Делян Пеевски.

Подарените акции, които ще си делят главната редакторка Славка Бозукова и десетината останали във вестника журналисти, са собственост върху …дългове. Защото дълговете на вестника към различни институции и загубите  надхвърлят 30 млн. лева – такава сума са чували някои от напусналите вече журналисти. Подаръкът на тези акции автоматично предотвратява и възможността журналистите, които не са си получили заплатите за половин-една година назад, да съдят издателя. Все едно да съдят себе си. Защото във в. „Стандарт” като в никой друг вестник,

журналистите не получават заплати,

а само аванси по стотина лева и след месеци им изплащат по нещо.

Това е така от последните две години, преди това пак е имало закъснения и неизплатени хонорари на външни автори, но сега е истинска катастрофа. Журналисти от две години насам един по един напускаха вестника. Имат да взимат заплати за по 7-8 месеца – колкото са издържали без да ги получат, преди да напуснат.

Вестникът се прави на магия, с усилията на шепа хора, останали самоотвержено там, с надежда че един ден ще им изплатят заплатите. Отдели, в които преди години са работили по 6-7 души, сега са по 1-2. В карето на вестника още са изписани имена на хора, някои от които са напуснали преди 1 или 2 години. И въпреки това вестникът изглежда прилично. Като изключим натрапчивата сервилност, с която обслужва властта.

Въпреки тази стриктна политика, вестникът очевидно не получава необходимите средства, както други обслужващи вестници като „Труд” и „24 часа”. В издръжката на всеки от тях с малко или повече участва Пеевски, макар че официално не се водят негови издания. Това е публична тайна в професионалните среди. Както е пределно ясно, че такава е волята на Бойко Борисов. Той раздава вестници на спонсори така, както раздаваше футболни отбори. Борисов накара някои от т. нар. олигарси да поемат издръжката на някои футболни клубове, по същия начин накара Пеевски и др. да издържат губещите вестници, за да го обслужват.

В миналото всекидневниците са печелели от продажби на тираж и от реклама. Сега рекламата в тях се стопи.

Разпределяните рекламни карета със съобщения от общини, министерства и агенции,

каквито са задължени да публикуват за търгове, отчети и др., са някакъв приход за вестниците. Но той се разпределя по-скоро като спонсорство от властта на когото трябва. Обявите отпреди години за продажби на коли, имоти, за търсене на работа отдавна са отишли в интернет сайтове. Много други рекламни карета на фирми вече са в интернет – всяка фирма си има сайт и която иска, си плаща на Гугъл за реклама.

А продажбите на вестниците са спаднали драматично, специално в България, загубил се е смисълът да рекламират в тях. Тиражите на всекидневниците са намалели от няколко пъти до около 10 пъти за последните 15-ина години. Такъв спад има и по света, и там закриват вестници, някои остават само като интернет издания. Но като у нас спад в европейски страни няма. В Германия, примерно,  спадът на тиражите на вестниците е средно 30-40% за това време. Там дори съботно-неделните дебели издания на някои всекидневници са закрепили и дори увеличили тираж, макар всекидневните през седмицата да са намалели. У нас с тираж, както преди 10-ина години се продава само в. „Телеграф” на Пеевски, поради много проста причина – струва наполовина на останалите вестници, нереално ниска цена.

Вестници като „Стандарт”, „Труд”, „24 часа” се печатат в 20-30 хил. тираж, от който се продават по около 60-70%. Значението на тези вестници от години се е загубило, те вече нямат никакво влияние.

Служат само като безсмислени пиар листове в помощ на силните на деня политици.

Разбира се, всеки според възможностите си клепа и очерня когото трябва – неудобните критици на властта. Така тези вестници са провеждали кампании, заедно с вестниците на Пеевски, срещу „Зеления октопод” (актуално – върви и в момента, след решението на кабинета за Пирин), срещу отделни т. нар. олигарси и всеки, който е на мушката на властта. Целта е да се разположат по будките и лафките за вестници гръмки заглавия, като някакви стенвестници и плакати – това е ефектът, който се търси.

Обслужването е толкова явно и яростно, че тези вестници отдавна са се дискредитирали и изгубили доверие. Техни журналисти, способни или не, няма как да пишат това, което могат. Техните позиции не могат да се чуят и по телевизиите, поради …липса въобще на такива позиции по най-важни критични теми. Дори сутрешните блокове на телевизиите все по-рядко ги цитират, като правят преглед на печата, а вече и рядко го правят, защото няма какво толкова да цитират. Това са българските скопени и обезсмислени всекидневници. В. „Новинар” тихомълком беше закрит, като по-малко популярен, а другите продължават да ги поддържат.

Издателите за някои вестници са подставени лица, а неофициалните спонсори са довели журналистиката до проституция. Но и в двата занаята има изпълнителни труженици, готови да извършат най-извратени неща. Заглавията и очернящите статии не ги пише Пеевски.

Някакво влияние имат …жълтите седмичници и пенсионерските вестници, които са с по-висок тираж и още не са на загуба, поне някои от тях. Това е пейзажът на вестникарството у нас към днешна дата.

 

Сподели в
 

Едно от най-досадно-устойчивите клишета в последно време без съмнение е „фейк нюз”. Всички говорят за „фалшивите новини” с такъв апломб сякаш едва сега въпросното явление се е явило на белия свят. Истината е, че зад този претециозен термин се крие нещо, което съществува откакто съществува и самото човечество. Само дето през всичкото време досега се е наричало доста по-простичко – лъжа.

15.04.2018/13:09

Бившият вече директор на дирекция "БНТ Свят и региони" коментира пред OFFNews отстраняването си от поста.

01.04.2018/18:34

СБЖ подкрепя инициативата на колегите от АЕЖ-България, които издадоха символични акредитации за 95 турски журналисти, намиращи се зад решетките в страната си. Така турските журналисти затворници символично ще присъстват на срещата на върха Европейски съюз – Турция във Варна на 26 март.

23.03.2018/16:41

Под горното иронично заглавие във в. "Сега" излезе анализ на колегата Светослав Терзиев за нерадостната политико-медйна картина у нас, който предлагаме и тук поради обществената значимост на темата. Подзаглавието уточнява относно "отишлата" си мафия - "остави ни медийния тоталитаризъм, който да почисти последните спомени за нея"

14.02.2018/17:35

Възможно ли е да има независими медии у нас, пита в анализа си в e-vestnik журналистът Иван Бакалов. Предлагаме статията му, която повдига важни за журналистическата гилдия проблеми

12.02.2018/14:35
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова е категорична, че е недопустимо доминиращите глобални медии да се използват не само за нагнетяване на международната ескалация, но и като инструмент за производство на претекст за прибягване до санкции и военни действия. Гьобелсовската пропаганда на сто пъти повторени лъжи, поднасяни като истина, е удар и по професията ни, и по интелигентността на човечеството, и по съдбата на планетата

18.04.2018 /14:21

Фокусът е върху прозрачността в собствеността, организацията и финансирането на медиите. Обръща внимание също, че интернет-посредниците придобиват все по-голям контрол върху потока, наличността, намирането и достъпността на информация и друго онлайн съдържание. Изтъква се важната роля на обществените медии

13.04.2018 /10:54

По случай големия православен празник българският патриарх Неофит изпраща до СБЖ саморъчно подписана илюстрирана картичка с неговите поздравления за Великден. Текстът гласи:

08.04.2018 /08:01

 Мнения

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки