Начало
 
 

Иван Бакалов: Подигравка - да подариш фалиралия „Стандарт” на журналистите

12.01.2018 /15:02 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бакалов

„За какво служат вестниците?” - пита в свой коментар собственикът и редактор на сайта e-vestnik.bg

Нашумелият случай с „подаряването” на акциите на в. „Страндарт” на журналистите от досегашния собственик Тодор Батков предизвика много саркастични коментари в гилдията, която е добре запозната с драмата на колегите във вестника - те от години не получават полагаемите им се заплати. Въпреки поредния вираж в тази драма, добила вида на пълна подигравка, все още останалите да работят в „Стандарт” журналисти така и не смеят да нададат глас за разиграващия се абсурд.

Със свой категоричен коментар по темата обаче излезе Иван Бакалов, собственик и редактор на сайта e-vestnik.bg. Предлагаме тук неговата публикация, излязла на 11 януари 2018 г.

Адвокат Тодор Батков, който издава в. „Стандарт” от 13 години (в последните от които със съиздатели и помощ от съдружия), тържествено обяви, че дарява акциите си на журналистите от вестника. Жестът е направен по повод 25-годишнината на вестника, в кантората на адвоката, в присъствието на целия редакционен екип, както се твърди в информация на първа страница от вчера (10 януари - б.р.).

Какво означава това?

Според Батков, цитиран в уводния материал на вестника, „Свободата на словото е гарантирана, когато журналистите сами носят пълната отговорност за изданието, което правят”. Звучи трогателно, но поставя въпроса – значи досега, като не са носили пълната отговорност, свободата на словото в изданието им не е била гарантирана?

Разбира се, че не е била.

Който следи „Стандарт”, ще забележи, че той не прави изключение от много други медии – изключително сервилен към властта и специално към Бойко Борисов, та чак надминава неговите вестници-глашатаи, издавани от Делян Пеевски.

Подарените акции, които ще си делят главната редакторка Славка Бозукова и десетината останали във вестника журналисти, са собственост върху …дългове. Защото дълговете на вестника към различни институции и загубите  надхвърлят 30 млн. лева – такава сума са чували някои от напусналите вече журналисти. Подаръкът на тези акции автоматично предотвратява и възможността журналистите, които не са си получили заплатите за половин-една година назад, да съдят издателя. Все едно да съдят себе си. Защото във в. „Стандарт” като в никой друг вестник,

журналистите не получават заплати,

а само аванси по стотина лева и след месеци им изплащат по нещо.

Това е така от последните две години, преди това пак е имало закъснения и неизплатени хонорари на външни автори, но сега е истинска катастрофа. Журналисти от две години насам един по един напускаха вестника. Имат да взимат заплати за по 7-8 месеца – колкото са издържали без да ги получат, преди да напуснат.

Вестникът се прави на магия, с усилията на шепа хора, останали самоотвержено там, с надежда че един ден ще им изплатят заплатите. Отдели, в които преди години са работили по 6-7 души, сега са по 1-2. В карето на вестника още са изписани имена на хора, някои от които са напуснали преди 1 или 2 години. И въпреки това вестникът изглежда прилично. Като изключим натрапчивата сервилност, с която обслужва властта.

Въпреки тази стриктна политика, вестникът очевидно не получава необходимите средства, както други обслужващи вестници като „Труд” и „24 часа”. В издръжката на всеки от тях с малко или повече участва Пеевски, макар че официално не се водят негови издания. Това е публична тайна в професионалните среди. Както е пределно ясно, че такава е волята на Бойко Борисов. Той раздава вестници на спонсори така, както раздаваше футболни отбори. Борисов накара някои от т. нар. олигарси да поемат издръжката на някои футболни клубове, по същия начин накара Пеевски и др. да издържат губещите вестници, за да го обслужват.

В миналото всекидневниците са печелели от продажби на тираж и от реклама. Сега рекламата в тях се стопи.

Разпределяните рекламни карета със съобщения от общини, министерства и агенции,

каквито са задължени да публикуват за търгове, отчети и др., са някакъв приход за вестниците. Но той се разпределя по-скоро като спонсорство от властта на когото трябва. Обявите отпреди години за продажби на коли, имоти, за търсене на работа отдавна са отишли в интернет сайтове. Много други рекламни карета на фирми вече са в интернет – всяка фирма си има сайт и която иска, си плаща на Гугъл за реклама.

А продажбите на вестниците са спаднали драматично, специално в България, загубил се е смисълът да рекламират в тях. Тиражите на всекидневниците са намалели от няколко пъти до около 10 пъти за последните 15-ина години. Такъв спад има и по света, и там закриват вестници, някои остават само като интернет издания. Но като у нас спад в европейски страни няма. В Германия, примерно,  спадът на тиражите на вестниците е средно 30-40% за това време. Там дори съботно-неделните дебели издания на някои всекидневници са закрепили и дори увеличили тираж, макар всекидневните през седмицата да са намалели. У нас с тираж, както преди 10-ина години се продава само в. „Телеграф” на Пеевски, поради много проста причина – струва наполовина на останалите вестници, нереално ниска цена.

Вестници като „Стандарт”, „Труд”, „24 часа” се печатат в 20-30 хил. тираж, от който се продават по около 60-70%. Значението на тези вестници от години се е загубило, те вече нямат никакво влияние.

Служат само като безсмислени пиар листове в помощ на силните на деня политици.

Разбира се, всеки според възможностите си клепа и очерня когото трябва – неудобните критици на властта. Така тези вестници са провеждали кампании, заедно с вестниците на Пеевски, срещу „Зеления октопод” (актуално – върви и в момента, след решението на кабинета за Пирин), срещу отделни т. нар. олигарси и всеки, който е на мушката на властта. Целта е да се разположат по будките и лафките за вестници гръмки заглавия, като някакви стенвестници и плакати – това е ефектът, който се търси.

Обслужването е толкова явно и яростно, че тези вестници отдавна са се дискредитирали и изгубили доверие. Техни журналисти, способни или не, няма как да пишат това, което могат. Техните позиции не могат да се чуят и по телевизиите, поради …липса въобще на такива позиции по най-важни критични теми. Дори сутрешните блокове на телевизиите все по-рядко ги цитират, като правят преглед на печата, а вече и рядко го правят, защото няма какво толкова да цитират. Това са българските скопени и обезсмислени всекидневници. В. „Новинар” тихомълком беше закрит, като по-малко популярен, а другите продължават да ги поддържат.

Издателите за някои вестници са подставени лица, а неофициалните спонсори са довели журналистиката до проституция. Но и в двата занаята има изпълнителни труженици, готови да извършат най-извратени неща. Заглавията и очернящите статии не ги пише Пеевски.

Някакво влияние имат …жълтите седмичници и пенсионерските вестници, които са с по-висок тираж и още не са на загуба, поне някои от тях. Това е пейзажът на вестникарството у нас към днешна дата.

 

Сподели в
 

Сигурно вече сте чули кой какво казва в този сюжет. Журналистите твърдят, че програмният директор им казва как да си представят гостите и какви въпроси да им задават, а програмният директор твърди, че иска висок рейтинг и че няма да се обяснява пред други медии по този въпрос.

24.01.2018/10:44

В интервю за сайта klinklin.bg Николай Драганов, автор на статия в сайта „Барикада”, заради която ексдепутата от ГЕРБ Антон Тодоров съди този сайт, говори за свободата на словото и за (липсващата) журналистическа солидарност

19.01.2018/16:55

Предлагаме нашумелия седмичен коментар на телевизионния водещ Светослав Иванов, който призовава българското общество да не мълчи за проблемите на страната ни заради европредседателството, а напротив, да говори на висок глас за тях, за да се приближи именно към европейски ценности, отговорности и уважение на закона

16.01.2018/19:31

„За какво служат вестниците?” - пита в свой коментар собственикът и редактор на сайта e-vestnik.bg

12.01.2018/15:02

Спирането на вестниците “Култура” и “Капитал Daily” демонстрира колко е вредна за медиите зависимостта от олигарси, пък било то и от “просветени” - такива, като Иво Прокопиев и Светослав Божилов, пише в своя статия в аналитичния сайт "Барикада" журналистът Филип Буров.

28.12.2017/08:00

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки