Оранжевото момиче, което пееше за оранжевото небе

14.01.2018 /12:57 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Малката Ирма покори целия Съветски съюз

Преди повече от 50 години, когато думата хит не беше на мода нито у нас, нито в Съветския съюз, и в двете страни нонстоп се въртеше една песничка, която караше несамо децата, но и възрастните да си я пеят или тананикат. Спомняте ли си „Оранжево небето, /оранжево морето,/оранжево полето,/оранжева камила…“ и т. н. Всички си припявахме закачливия текст. Никой обаче не си спомня малката певица, която я изпълняваше.

А днес тя е пораснала и вече има зад гърба си солидна кариера на джаз изпълнител, известна тв водеща, композитор, поетеса и откривател на известни поп изпълнители. За своите заслуги е удостоена със званието Народна артистка на Грузия и кавалер на Ордена на честта.

Това е чаровната грузинка Ирма Сохадзе. За тогавашната осемгодишна изпълнителка всички корифеи в музиката бяха категорични, че тя има глас, който не може да бъде сбъркан с никой друг, а професионализмът й е на завидно равнище. И за нея,

както за всеки творец, всичко, създадено от нея, й е скъпо,

но най-много си обича игривата „Оранжева песничка“, превърнала се в нейна запазена марка. „Обожавам я – казва Ирма за творбата, станала любима на малки и големи. – „Оранжева песничка“ беше написана специално за мен от трима гениални автори – Константин Певзнер, Григорий Горин и Аркадий Арканов.“

Ирма Сохадзе я изпълнява за първи път през 1964-та, но следващата година официално тя звучи по време на нейния гастрол в Москва в парка „Ермитаж“. Певицата си припомня, че след нея песничката се пее не само от обикновените хора, но и от много от звездите, като Алла Пугачова. Дори и Марина Влади заедно със сестрите си е изкушена да пее за оранжевото небе и оранжевите майки.

Ирма Сохадзе си припомня как миналата година при нейното гостуване в Москва заедно с „Вивалди оркестър“ изпълнява „Оранжева песничка“ в препълнената зала „Чайковски“. Щом чуват първите акорди, всички стават на крака и пеят заедно с певицата. „Трудно ми е да опиша какво изпитах в този миг – споделя Ирма. –Бях изключително щастлива!“

За превърналата се в култ песен и за малката чаровница се разказват какви ли не истории. Но тя все още си спомня първата. През 1964 г., когато изпълнява за първи път „Оранжева песничка“, в Тбилиси плъзва слух, че малката певица е отвлечена от бандити и за нея е поискан огромен откуп. Целият град бръмва като кошер, възмущения заваляват от всички страни, дори възрастните хора започнали да кълнат похитителите. За щастие всичко се оказало само слух.      

Но като че ли в кръвта й е само и единствено музиката. Започва да пее още преди да се научи да говори  - на две години, и според майка й Ирма участва наравно в семейния ансамбъл, състоящ се от бащата, майката и брата на малката певица. След него тя постъпва в самодейния „Тугуши“, от който излизат много известни грузински изпълнители. „Това беше и първото признаване на способностите ми, защото в Грузия се отнасят много сериозно към пеенето и само заради едното развлечение никога няма да вземат деца в даден ансамбъл, защото не бива песните да се развалят“ – си припомня Ирма Сохадзе. –

На пет години дебютирах в телевизията

Спомням си колко строго режисьорът ме попита: „Какво ще пеем?“ И само след няколко дни телевизионните зрители ме видяха на екрана да изпълнявам една италианска и една грузинска песен.“

След турнето й в Москва през 1965-та известната по онова време музикална фирма „Мелодия“ пуска нейна плоча, в която са включени „Оранжева песничка“, „Това се случи през януари“, „Тип-топ“ и „Що за ученик“. Детето чудо, както започват да наричат Ирма, успява да привлече интереса и на чужди телевизии, като през 1967 г. полската телевизия заснема 15-минутен филм „Рецитал“, в който вече 9-годишната Ирма смайва всички с джаз изпълненията си. Великата Лариса Шепитко снима с грузинското дете в главната роля лентата „В тринайсет часа през нощта“.

Макар и завършила музикално училище и консерватория, Ирма Сохадзе

не остава безразлична към журналистиката и по-специално към телевизионната

Над 30 лета тя подарява на държавния Първи канал на Грузия, започвайки като младши редактор. Освен водеща на предавания, тя е редактор на много програми, като хитовата „Музикален октагон“. Организира благотворителни акции маратони, средствата от които са за децата сираци и за бежанците от Абхазия.

Напуска медията, когато е на върха - зам.-генерален директор. Тя си тръгва от любимата си телевизия не заради нещо друго, а заради това, че Михаил Саакашвили печели президентските избори и в политиката идват нови лица. В телевизията се случва същото. Новодошлите заявяват, че не са им нужни тези, които до този момент са работили в държавната медия, а и също журналистите, надхвърлили четирийсет години.

„Дълго време тъгувах – припомня си Ирма Сохадзе. – Надявам се, че и сега не е късно да се върна отново там, но само и единствено да правя предаване, което истински да докосне и трогне несамо моята душа, но и тази на зрителите.“

Но и след това нейната благотворителност не секва

Певицата изнася много концерти в Тблиси, а през април 2008-ма в рамките на народната дипломация прави свой концерт и в Москва.   

„Все още съм в добра форма – казва Оранжевото момиче. – Мога да изнасям по два-три концерта на ден. Не ми е ясно с какво е свързано това мое физическо състояние, но само едно знам - че ще продължавам да пея и работя още много години. Аз съм човек, който много изисква от себе си и от другите и няма да спра да пея, дори ако гласът ми престане да звучи така, както искам. Затова трябва още много да успея и ще е обидно, ако политически мотиви се набъркат и ми попречат. Престъпно е, когато политиката безцеремонно нахълтва в културата.“

Сред многото ученици на Ирма Сохадзе е и превърналата се в звезда Диана Гурцка. Сляпата певица днес пълни залите и стадионите и не престава да е благодарна на Оранжевото момиче.  

И нали казват, че оранжевият цвят е на любовта и радостта. Самата Ирма Сохадзе днес се чувства истински щастлив човек, защото е обичана и разбирана. Заобиколена е от хора, които са й безкрайно скъпи. Познават я на улицата и я спират с радост много хора. „Когато вляза да се помоля в храма, си мисля,че няма какво да искам от Бога за себе си – казва тя. – Вероятно може би, в рамките на кариерата ми, бих поискала още нещо, но тогава пък би трябвало да пожертвам нещо, например семейството си. Но това вече е гордост, а гордостта е грях.“            

Сподели в
 

„Обществото сякаш си „отмъщава" за наистина слабия интерес на държавата към културата и изкуството. Публиката у нас показва пристрастеност към всякакъв вид духовни прояви - от сцени до галерии. И така доказва, че духът на извисения човек въпреки всичко намира благодат от красотата,” казва тазгодишната носителка на „Икар”

17.04.2018/20:42

Текстът е предоставен на сайта на СБЖ от Здравка Михайлова, дъщеря на наскоро напусналата ни изтъкната журналистка-международничка и преподавателка. Пенка Караиванова се е срещала с много от ярките личности на ХХ век, които е увековечила в книгите си. Нейните вълнуващи свидетелства и днес са непреходен образец за най-висок професионализъм в журналистиката.

16.04.2018/08:17

Многообичаният кинопразник „София филм фест“ подари не само на любителите на седмото изкуство хубави преживявания, но към него се присъедини и галерия „Синтезис“ и Дома на киното. Организаторите се включиха в Дните на легендата Сергей Параджанов със свои фотоизложби. В галерия „Синтезис“ бе представена „Сергей Параджанов: HOMO LIBER“ на грузинския фотограф Юрий Мечитов, когото съвсем заслужено наричат легендарен.

13.03.2018/19:50

Първата чуждестранна делегация в Двора на Кирилицата, водена от зам.-министъра на културата на Република Северна Осетия Чермен Дудаев, известен осетински поет, и талантливият скулптор Ибрахим Хаев, чиито деди са участвали в освободителните боеве на връх Шипка, присъстваха на откриването в Алеята на писателите на бюст паметник на основоположника на осетинската литература Коста Хетагуров. Той присъства в Двора на кирилицата защото създава великолепните си творби на свещените писмена на двамата братя св.св. Кирил и Методий.

12.03.2018/17:13

„Като бях малка, имаше един период, когато не ми разказваха за произхода на семейството ни, но винаги съм усещала, че към България сме имали специално отношение" – ми сподели Олга Николаевна Чевска, праправнучка на големия дипломат и приятел на България граф Николай Игнатиев.

07.03.2018/18:40
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова е категорична, че е недопустимо доминиращите глобални медии да се използват не само за нагнетяване на международната ескалация, но и като инструмент за производство на претекст за прибягване до санкции и военни действия. Гьобелсовската пропаганда на сто пъти повторени лъжи, поднасяни като истина, е удар и по професията ни, и по интелигентността на човечеството, и по съдбата на планетата

18.04.2018 /14:21

Фокусът е върху прозрачността в собствеността, организацията и финансирането на медиите. Обръща внимание също, че интернет-посредниците придобиват все по-голям контрол върху потока, наличността, намирането и достъпността на информация и друго онлайн съдържание. Изтъква се важната роля на обществените медии

13.04.2018 /10:54

По случай големия православен празник българският патриарх Неофит изпраща до СБЖ саморъчно подписана илюстрирана картичка с неговите поздравления за Великден. Текстът гласи:

08.04.2018 /08:01

 Мнения

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки