Боян Драганов разказва тук още и кой е Дунавският лодкар

Малко числа и факти. Томът е издание на ИК „Ахат“, а 57-те глави и 365-те снимки и други илюстрации са разстлани върху 303 страници.

Боян Драганов е многолетен русенски журналист. Бил е окръжен кореспондент на не едно и две „централни“ издания – вестници и списания. Носител е на национални награди за очерк и репортаж. От 1992-ра до 2006-а е редактор и издател на списанието „Една седмица в Русе“.

Член е на СБЖ и на СБП  

Автор е на книгите „“Зад завесата на големите скандали“ – 2008 г., „Зад завесата на големите скандали 2“ – 2009 г., „Зад завесата на големите скандали 3“ – 2013 г., „Зад завесата на големите скандали 1“ (второ издание) -- 2016 г.

Но да се върнем на въпросите от заглавието 

Същинското име на Боримечката е Иван Танков Иванов. Роден е в Клисура. Имал пет деца, от които останали живи само двама синове.

Бил неук, а прякора му дали, защото ходел да лови живи мечета...

Участва в Априлското въстание, но е заловен, отведен в София и на 15 август 1876 г. – осъден на „вечно заточение“. Лежи в Цариградския зандан, после – в Сен Жан д Акр, Палестина. Там заболява и на 19 януари 1878 г. умира.

Вдовицата му Гина едва през 1903 г. почнала да получава мизерна пенсия – 10 лева. Последвала мъжа си в небитието на 25 март 1914 г.

х х х

„Черешовите топчета“ са нарицателни в историята на освободителните ни борби. Имало ги, със сигурност, и в Панагюрище, и в Петрич.

Наш колега – швейцарски репортер, зримо описва през май 1876 г. това оръжие 

Думите му за черешово топче са: „просто едно дърво, издълбано отвътре, дълго метър и половина, отверстието е широко 6 сантиметра, а вътрешният диаметър от 25 до 30 сантиметра“.

Последното оцеляло било съхранявано до 10 януари 1944-та в Етнографския музей в София. Тогава вражи авиационни бомби го унищожили...

х х х

А как са изглеждали Хаджи Димитър и Стефан Караджа? 

Ето ги, видени през очите на един от съратниците им – Ангелаки Савич.

Хаджи Димитър – „снажен, здравеняк и сериозен“.

Стефан Караджа – „слабичък, нервозен и с войнишка добродетел“.

х х х

Усетихте ли поне частица от духа на разказите на Боян Драганов? А има още много, много по толкоз. На когото му е интересно – описах извора, където жаждата за знание може да бъде утолена...


 

Сподели в