Кой е Боримечката и как е изглеждало черешово топче?
17.01.2018 /10:55 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ |
Големина на шрифт: a a Отпечатай:  |
Боян Драганов разказва тук още и кой е Дунавският лодкар Това са само два въпроса, на които отговаря Боян Драганов в последната си, най-нова книга – „Ангели и демони“. Подзаглавието й е „Разкази за лица и събития от българската история“. Малко числа и факти. Томът е издание на ИК „Ахат“, а 57-те глави и 365-те снимки и други илюстрации са разстлани върху 303 страници.
Боян Драганов е многолетен русенски журналист. Бил е окръжен кореспондент на не едно и две „централни“ издания – вестници и списания. Носител е на национални награди за очерк и репортаж. От 1992-ра до 2006-а е редактор и издател на списанието „Една седмица в Русе“.
Член е на СБЖ и на СБП
Автор е на книгите „“Зад завесата на големите скандали“ – 2008 г., „Зад завесата на големите скандали 2“ – 2009 г., „Зад завесата на големите скандали 3“ – 2013 г., „Зад завесата на големите скандали 1“ (второ издание) -- 2016 г.
Но да се върнем на въпросите от заглавието
Същинското име на Боримечката е Иван Танков Иванов. Роден е в Клисура. Имал пет деца, от които останали живи само двама синове.
Бил неук, а прякора му дали, защото ходел да лови живи мечета...
Участва в Априлското въстание, но е заловен, отведен в София и на 15 август 1876 г. – осъден на „вечно заточение“. Лежи в Цариградския зандан, после – в Сен Жан д Акр, Палестина. Там заболява и на 19 януари 1878 г. умира.
Вдовицата му Гина едва през 1903 г. почнала да получава мизерна пенсия – 10 лева. Последвала мъжа си в небитието на 25 март 1914 г.
х х х
„Черешовите топчета“ са нарицателни в историята на освободителните ни борби. Имало ги, със сигурност, и в Панагюрище, и в Петрич.
Наш колега – швейцарски репортер, зримо описва през май 1876 г. това оръжие
Думите му за черешово топче са: „просто едно дърво, издълбано отвътре, дълго метър и половина, отверстието е широко 6 сантиметра, а вътрешният диаметър от 25 до 30 сантиметра“.
Последното оцеляло било съхранявано до 10 януари 1944-та в Етнографския музей в София. Тогава вражи авиационни бомби го унищожили...
х х х
А как са изглеждали Хаджи Димитър и Стефан Караджа?
Ето ги, видени през очите на един от съратниците им – Ангелаки Савич.
Хаджи Димитър – „снажен, здравеняк и сериозен“.
Стефан Караджа – „слабичък, нервозен и с войнишка добродетел“.
х х х
Усетихте ли поне частица от духа на разказите на Боян Драганов? А има още много, много по толкоз. На когото му е интересно – описах извора, където жаждата за знание може да бъде утолена...
Сподели в
|
Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели
Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели
10.01.2021/12:17
На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.
На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.
02.01.2021/16:16
През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.
През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.
04.12.2020/14:05
На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.
На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.
03.12.2020/15:47
Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.
Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.
30.11.2020/16:51
|
|
СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.



Представяме ви
Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист
13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org
В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.
12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ
Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.
01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com
Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?
10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org
Спомени и архиви
Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели
10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост
На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.
02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net
Акценти и позиции
Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество
19.01.2021 /13:53
В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.
13.01.2021 /09:02
Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност
12.01.2021 /16:02
Мнения
Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор
14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ
Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...
06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ
В момента онлайн: 15 гости
|