Евгений Тодоров разказва за новата си книга пред БНР

За появата й известихме в сайта. Но едно е да се разбере за раждането на едно издание, друго – да се прочете. А Евгений Тодоров е от хората, които ясно помнят всевъзможни случки и подробности още от най-ранните си години.  

И интересът към родния му град и хората в него не го оставя нито ден

Кани и събира – като журналист – свои съграждани, предразполага ги да споделят спомените си за улици, чешити, събития. А сетне майсторски  предава чутото.

Сам казва:

„Приемете книгата като сборник пловдивски истории... Като опит да се събере мозайка от разпилени късчета. Някъде се получават цели фигури, другаде остават празни места.

Каквото съм чул, прочел, видял – това е. Може да има неточности, може някъде да са сгрешени имената – както съм ги чул, така съм ги записал.

Който знае повече – да сяда и да пише.  Или да разкаже на този, който може да пише...“

Това са думи от увода.

А после се нареждат една подир друга фантастичните истории на несравнимия разказвач бай Иван Карачомака, колекционер на духовна радост разменя крава и теленце за два чудно хубави гълъба, деца сядат на количката на пасмантерист, за да слушат приказките му от 1001 нощ...

Вдовици се пренасят в света на младостта и спомените си, щури общинари убиват къщи, чудаци пишат стотици страници за любимите си улици – ей тъй, за да не обраснат със забрава тия места.

В пъстрата мозайка са и къщите на бащата на българската стенография Антон Безеншек, на певеца Борис Христов,  пърпори жълтият „Вартбург“ на прочутия боксьор Кирил Пандов, умилява трогателният с любовта към внучето си самотник дядо Влайо...

Читателите ще разберат от книгата и кога е вдигната първата стачка в комунистическа Европа. В България – през 1953-та. И още: откъде почва борбата с тютюнопушенето с предупредителните надписи на цигарените кутии. И друго: как са известявали в еди-коя си кръчма, че е време за затваряне.

Изредени са с почит много от местните пазители на градската памет, а също – известни с увлеченията си люде – Тома Спространов, Стефчо Автографа. Става дума и за не един и двама

журналисти – Живко Желев, Матей Матеев, Георги Райчевски, Емил Александров, Генчо Генчев, Иван Игнатов... 

Има редове и за братята Милчо и Йони Левиеви, за режисьора Христо Христов, за Бина Хралампиева, за артиста Никола Тодев...

Спомен спомени извиква.

Книга за миналото на Пловдив не може и без слънчевия чаровник Гунди. Не са забравени братята професори Огнян и Славян Сапареви, политикът Александър Лилов, бащата на нашумелите братя-боксьори Пулеви...

Вестникарският поглед не може да пропусне спомени за

създаването на Дружеството на журналистите 

и сладкия разказ – в две глави от книгата, за инициатора му,  за „живата съвест на Пловдив“ – Недко Каблешков.

Историите край нямат...

А хронистите на Пловдив – за радост – с всяка отминала година стават все повече и повече. Достойно е за автора на „Запомнете Пловдив 4“, че споменава всекиго, за когото се сети, и изписва названията на книгите, посветени на тая тема.

За разлика от прежните томове, този има и втора част – „В търсене на изгубения пловдивски вкус“. Тук приказката е за кухнята на южния град. За оная кухня, за чиито ястия се казва, че „и пръстите си може да оближете“, опитате ли ги. А питиетата тъй опиват, че...

За всичко това – друг път.

Което съвсем не значи, че на мига не можете да си купите и прочетете „Запомнете Пловдив 4“.

Свързани:   Евгений Тодоров си спомня с носталгия за Пловдив

Фантастични хора са живели в Пловдив. Уви, повечето са забравени. Така представи пред слушателите на БНР двутомника си „Запомнете Пловдив“ неговият автор Евгений Тодоров – журналист, драматург, режисьор и блогър от града под тепетата.
Дата: 08.12.2017


 

Сподели в