Начало
 
 

Японски самурай се сражава край Плевен

20.01.2018 /12:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сейго Ямадзава е първият японец стъпил на българска земя

Наред с руските, финландските, румънските и български воини в Руско-турската война 1877-1878 се е сражавал и японски самурай, за което знаят малцина. Сейго Ямадзава е воювал в редовете на руската армия. Тази история припомни при своето посещение в България премиерът на Япония Шиндзо Абе.

Всичко започва през 1877 г. когато подполковник Ямадзава е изпратен в Русия в качеството му на японски военен представител в Руската императорска армия, за да наблюдава военните действия на Балканите, а така също и като военен кореспондент. По всяка вероятност, за което съобщават някои от руските кореспонденти, той е бил включен и в щаба към императорския двор. И така Ямадзава се озовава в България. Той е първият представител на Страната на изгряващото слънце, посетил България.

По време на боевете край Плевен Сейго Ямадзава така се въодушевил да участва в сраженията, че дори и руските генерали не могли да му откажат, въпреки техните опасения да не би да се случи нещо фатално с него. И за да се застраховат, го карат да напише писмо с горе долу следния текст: „От цялото си сърце желая да участвам в третата атака на крепостта Плевен в редиците на дивизията на белия генерал Скобелев“. Според оскъдните сведения, руското командване му дало на разположение да командва взвод. Разказват че преди атаката на Плевен той се обърнал с помощта на преводач към своите войници и им казал: „Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на нападението няма да ви давам никакви заповеди.Следвайте ме и правете това, което правя аз. Имам само едно изискване – бъдете бързи като мълния. Разчитайте повече на щиковете си и прикладите“. Той ги призовава да вземат само оръжието си, а раниците и другия си багаж да оставят в окопите. Японският храбрец излиза начело на взвода, облечен в традиционното самурайско облекло и въоръжен единствено със своя дълъг и остър меч дайто. По време на третата атака на Плевен японецът и неговият взвод показват чудеса от храброст, за което Ямадзава е награден с руския орден „Св. Владимир“ ІV степен. Освен това самураят е кавалер и на Медал за участие в Руско-турската война с Георгиевско-Андреевска лента, японския орден „Изгряващото слънце“ и румънското отличие „Дунавски кръст“.

Сейго Ямадзава е съставил подробно донесение за извършеното от него по време на Руско-турската война, в което описва своите наблюдения, и мемоари от сраженията и срещите си. Написаното изпраща във военното министерство в Токио, което по-късно публикува в книга написаното от доблестния самурай.  

И все пак кой е първият японец, стъпил на българска земя?

Сейго Ямадзава е роден през 1846 г.в знатно семейство и когато израства, става самурай. Времената, в които той започва своята кариера, за Япония са трудни и много важни. По това време върви реставрацията на Мейдзи, като поради тази причина се води и кръвопролитната гражданска война. Младият самурай участва в едно от най-важните и фатални сражения за тогава – битката между войските на феодала Чошуи тези на шогуната. Благодарение на своята смелост и самоотверженост Сейго Ямадзава бива забелязан и приет в армията на императора на Страната на Изгряващото слънце. Така започва негово издигане и е изпратен да изучава военно изкуство в САЩ и Франция.

След края на Руско-турската война Сейго Ямадзава заминава на работа в Китай, където прекарва доста години. След завръщането си в Япония, за своята дългогодишна и вярна служба получава титлата барон. Умира през 1897 г. и е погребан в центъра на Токио.   

Сподели в
 

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020/14:05

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки