Начало
 
 

Какво става в БНТ?

24.01.2018 /10:44 | Автор : Татяна Ваксберг*/ Дойче веле | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Татяна Ваксберг

Сигурно вече сте чули кой какво казва в този сюжет. Журналистите твърдят, че програмният директор им казва как да си представят гостите и какви въпроси да им задават, а програмният директор твърди, че иска висок рейтинг и че няма да се обяснява пред други медии по този въпрос.

Извънредна тук е първата част, а не втората. Досега не е имало нито едно ръководство на БНТ, което да се е опазило от петното на политическия натиск върху журналистите. Разлика е имало само в силата на натиска и в умението той да бъде пазен в тайна, маскиран като редакционно решение или като проява на репортерска несръчност.

 

Явлението “цензура” е все пак безсмъртно чудовище с много ятаци по пътя му

 

Дано читателят прави разлика между този политически натиск, който винаги е съществувал, и безогледната кампанийност, с която напоследък в много медии се очернят хора и идеи, за да не пречат на съмнителния бизнес да печели нови територии. Този втори грях никога не е тежал на БНТ. Или поне досега не ѝ е тежал.

 

Но да оставим днешните кавър-версии на натиска и да видим нещо еднозначно и безпрецедентно: бунта отвътре. Авторите на предаването писмено изброиха намесите в тяхната работа, които няма как да минат за редакционен избор, защото засягат същината на работата. Ето пример: ако един учител по история говори за преподаването по история, а началникът ви нареди да представите този човек като партиен деец, какво всъщност ви казва вашият шеф? Да пробваме с този отговор: че мнението на учителя трябва да се омаловажи, като се представи като партийна повеля, а не като позиция, придобита от професионалния му опит. Ако така ви представят всичките стотина гости в рамките на няколко седмици, накрая сами ще повярвате, че партийното членство е някакъв срамен печат, способен да ви отнеме знанията, уменията и репутацията.

Вторият тип намеса се оказа по-стандартен и заради това по-разбираем за аудиторията: какво може и какво не може да се пита даден гост. Това е същински евъргрийн - всеки е гледал поне един филм за журналисти, които задават “неудобни въпроси” и накрая сами стават мишени.

Просто двете намеси - как да се представят гостите и какво да (не) бъдат питани - имат общ знаменател: културата на политиката да излезе от обсега на предаването, гражданската позиция на твореца да придобие негативна конотация, а професионалната репутация на партийни членове да бъде неглижирана и представена като партийна обремененост.

.

Достатъчно е, че авторите на предаването публично обявиха проблема

 

 и казаха, че няма да се съобразяват с натиска. После слязоха при протестиращите, които искаха оставката на програмния директор. За България през 2018, която редовно бива заливана със списъци на някакви врагове на съмнителния бизнес и на съмнителната политика (сякаш страната живее не в демокрация, а в подобие на сталинска публичност), това е акт на смелост и проява на достойнство. През последните 28 години не сме виждали журналисти от БНТ да демонстрират такова поведение.

 

Да си припомним

 

Първите протести срещу цензурата в БНТ са организирани в късната есен и зимата на 1989 от Независимото студентско дружество, ръководено тогава от Емил Кошлуков, както и от група преподаватели в Софийския университет. Тогава протестът е насочен срещу манипулативните твърдения на монополната медия, че различните антикомунистически бунтове са дело на екстремисти. Протестите са срещу генералния директор Филип Боков. Тогава, както и сега, в БНТ има много хора, симпатизиращи на протеста, но те наблюдават събитията през прозорците.

Втората серия по-бурни протести са срещу генералния директор Павел Писарев след първите демократични избори - отново става дума за цензура и за представяне на протестиращите като някаква заплаха за демокрацията. Нери Терзиева и още няколко журналисти отказват да следват "централните указания", но остават малцинство. Погледите на останалите отново са иззад прозорците.

По-нататък БНТ е критикувана по-скоро в свободните медии, отколкото по улиците. Например през 1995-1996 година, когато с просто око се вижда, че е наложено мълчание по теми като зърнена криза, хиперинфлация или първото пристигане на цар Симеон Втори. Критиките са срещу генералния директор Иван Гранитски. Някои журналисти сами се борят срещу натиска, без да обсъждат въпроса публично.

По-късно, вече в началото на 21 век, покрай изгубения монопол телевизията все повече се затваря в себе си: вече има множество телевизии, с далеч по-любопитна програма от тази на старомодната БНТ. Залогът на какъвто и да било натиск над журналистите неоснователно започва да изглежда като пренебрежим сюжет, докато ефирът ясно показва наличието на забранени теми и забранени събеседници - без да е винаги ясно доколко става дума за външен натиск и доколко за личен избор на журналиста "да си няма неприятности". По това време възниква и един въпрос, който не е напускал полето на телевизионната критика чак до онзи ден: не е ли малко нелепо да се защитава БНТ от цензура, след като самата БНТ не протестира срещу нея? Ами вече не е така.


*Коментарът е публикуван в Дойче веле, със съкращения

Сподели в
 

Администрацията на Тръмп се опитва да криминализира дейности, които са в същността на разследващата журналистика

13.04.2019/09:22

Редките случаи, в които корпоративни издания разобличават потока от фалшиви новини за Венецуела, само подчертават силата и мащаба на самоналожената цензура, пише в The Intercept известният американски журналист, писател и юрист, нашумял още с публикуването на разкритията на Едуард Сноудън. Препечатваме неговата преведена на български и публикувана в „Барикада” статия.

12.03.2019/21:33

Голяма популярност във Фейсбук в последните дни придоби писмо на уругвайския журналист и преподавател по журналистикат в университета ОРТ в уругвайската столица Монтевидео - Леонардо Аребкорн, който е и местен кореспондент на информационната агенция Асошиейтед Прес. Предлагаме текста му поради силния обществен резонанс и значението на повдигнатите проблеми, съществуващи и у нас.

18.01.2019/09:19

Всъщност целта на моята понеделнишка колонка бе критика към правителството, че не обяснява действията си за избора на F-16, но Слави обвини вестника, че е слугински. Казва го авторът на онова ненадминато интервю с Бойко Борисов!

16.01.2019/18:29

Битката за истината засяга всички, пише в своя статия за фалша из социалните медии известният журналист от в. "Сега". Традиционните медии няма да оцелеят, ако не заложат на истината, но така ли правят те, пита още авторът.

30.11.2018/12:14

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изпрати отворено писмо до президента, председателя на НС, премиера, партийните парламентарни групи и редица чужди посолства, изразявайки тревога от съобщенията за спешно подготвян нов медиен закон, в работата над който не са привлечени нито журналистически организации, нито изявени авторитети от гилдията

16.04.2019 /16:42

От ареста на основателя на „Уикилийкс” в Лондон до готвения от управляващите у нас нов медиен закон и пострадалите при отразяването на сблъсъците в Габрово колеги - професията ни е под ударите на агресивно налаганата по света и у нас политика на диктат и насилие над обществото, на лишаването му от правото да бъде информирано и критично към силните на деня

13.04.2019 /10:27

„Репортери без граници” е изготвила 10 предложения към кандидатите за евродепутати, които биха допринесли за по-добрата защита на свободата на словото и независимостта на медиите, съобщават от международната организация.

12.04.2019 /21:22

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки