Начало
 
 

Всеки носи у себе си своя Висоцки

26.01.2018 /15:57 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


За гения Владимир Висоцки не може да се говори в минало време

В деня, в който ако беше жив, щеше да навърши 80 години, Владимир Висоцки събра в РКИЦ много свои почитатели. До фрагменти от живота му, разказан в над 50 черно-бели фотографии, може да се докосне всеки, който все още го носи в сърцето си, чете стиховете му и слуша легендарните му песни. И някак случайно, но пък красиво, се получи съчетанието, че същия ден пак там беше открит киноклуб „Русия“.

За превърналия се в легенда певец, поет и актьор кинодраматургът Анатолий Гребньов казва, че е култура, изтръгнала се от недрата на народа, която е противостояние на официалната култура и идеология. И това наистина е така, и го доказват многото писмени откровения, оставени на гроба на Висоцки от непознати и обикновени граждани. Един от тях е написал: „Владимир Висоцки не ми излиза от ума. Днес го слушах, взех няколко негови снимки… Опитам се да го превъзмогна, но очевидно не мога да го направя, защото ходеше по острието на бръснача.  А аз седях в храстите, треперейки!“ 

За тези неща, а и за още много като тях, се присетих, разглеждайки изложбата, слушайки какво си говорят помежду си мнозината софиянци, дошли в студа да почетат легендата. За това си мислех и когато при откриването споделиха своите вълнения и спомени завеждащият отдел „Кино“ в РКИЦ Владимир Ястребá, ръководителят на представителството на Россътрудничество у нас и директор на РКИЦ Павел Журавльов и журналистът и председател на Софийското сдружение на приятелите на Русия Любомир Коларов.

„Днешната вечер е особена – така се обърна към събралите гости Владимир Ястреба, - защото освен откриването на изложбата, посветена на 80-годишнината на Владимир Висоцки, вие ще бъдете участници в първото за нас мащабно събитие за годината, а и може би първото и в историята на РКИЦ. А това е представянето на „Киноклуб „Русия“, създаден съвместно с нашия център и Държавния тв канал „Русия“, един от най-големите в страната.“

След това Ястреба предостави думата на Павел Журавльов, който с характерното си умение да завладява хората с красноречието си, сподели какво е за него Владимир Висоцки. Той припомни, че своята следа голямата легенда на руското изкуство е оставил и на българска земя по време на гостуването на театъра „Таганка“.

Тук ми се ще да отворя скоба и да споделя, че все още всички помним, как в дните на 1975 г., когато в Сатиричния театър култовата театрална трупа представи четири от своите най-знакови постановки, улиците в София опустяваха.

„Що се отнася до Владимир Семьонович – сподели Павел Журавльов, - това е народната любов, която вече над 40 години се съхранява към него и съвсем ясно го поставя в редицата редом с големите класици на руската литература. Неговите творби, стиховете му, ролите в театъра са незабравими и са национално достояние на Русия, на руския народ и култура. Рядко може да се срещне творец, който няма критици. В живота си не съм срещал човек, който да иска някой да критикува творчеството на Висоцки. И това е, защото всичките негови  произведения са сътворени от сърце и са за нещата от живота и за хората.“ 

Журавльов сподели, че и в неговия живот Владимир Семьонович е изиграл голяма роля, защото неговият баща много обичал твореца и в онези години, когато към него са се отнасяли различно, а и управлението не го е приемало, всички по линията на Самиздат са се снабдявали с неговите плочи, книги и песни. В дома на Павел Журавльов в Русия баща му създал своеобразен клуб от приятели, които, събирайки се, слушали и пеели заедно с Владимир Висоцки. А на малкия Павел креватчето било в същия този хол, където се събирали мъжете, и така той от бебешка възраст заедно с майчиното мляко е поел и любовта към Висоцки и затова и до днес той му е много скъп. „Обичайте Висоцки, пазете го в сърцата си и слушайте неговите песни“ – заяви Павел Журавльов.  

Особено оживление предизвика разказът на Любомир Коларов, който като кореспондент на БНТ в Москва открива за българските зрители не само авангардния и модерен за онова време театър „Таганка“, но и неговия голям артист Владимир Висоцки. Благодарение на българския журналист тогава Людмила Живкова разбира за театралното явление и организира турнето на трупата в България.

Любомир Коларов, видимо развълнуван, върна лентата на спомените назад и разказа за многобройните си срещи и гостувания в дома на Висоцки в Москва, както и за събиранията на големи имена в руската култура в дома му – кътче от България. Познанството му с големия актьор датира от 1964 г., когато Любомир Коларов за първи път присъства на негов концерт. Наред с многото любопитни и незабравими епизоди от срещите си с Висоцки Коларов сподели и нещо неизвестно, а именно как става свидетел на раждането на една от най-разтърсващите песни на Владимир Семьонович – „Культ личности“. Той гостувал в дома му и го чакал заедно с още приятели да се завърне от спектакъл, когато Висоцки буквално влетял в апартамента, грабнал китарата си и започнал да свири нещо и да записва думите. След това споделил,че докато карал колата си към вкъщи, у него се родила песента, която и до днес кара мнозина да плачат като я слушат.

„Ние трябва да се гордеем с това, че един от първите официални записи на негова голяма плоча стана у нас, в „Балкантон“ – каза Любомир Коларов. – Този неуморим и работлив човек се съгласи цяла нощ да работи, за да се появи тази плоча. Тя бе издадена много по-късно, защото някой каза да се изчака. Той направи още няколко много хубави плочи, пак с един българин – Константин Казански. Бидейки във Франция, са запознали Висоцки с него и двамата издават в една френска фирма няколко плочи, които тайно и явно се разпространяваха.“  

Коларов припомни и фрагмент от един свой разговор с певеца. Попитал го дали се чувства дисидент и получил отговора: „Не, аз не съм дисидент. Просто си обичам родината, но я критикувам. По-скоро моето е сатира, отколкото да съм недоволен. Аз не съм против строя, а против това, че той се изопачава.“ Любомир Коларов сподели, че много може да се говори за Висоцки, но колкото повече минава времето, толкова повече отношението към него в дори тези, които не са го познавали и чували, продължава да е така силно и това е защото в своята област Владимир Висоцки беше гений и остави много незабравими творби. Че това е така, показва и проведената преди години анкета, припомни Любомир Коларов, в която след Юрий Гагарин на второ място е поставен от анкетираните Владимир Висоцки и чак тогава останалите известни имена в страната.

И второто важно събитие, което събуди интерес у събралите се в РКИЦ, беше стартът на Киноклуба „РУСИЯ"- първият мащабен съвместен проект на ДТК Телеканал „Русия" и представителството на Россътрудничество в Република България. Неговата цел е популяризирането на руското киноизкуство в България и да спомага за укрепването на руско-българските отношения в областта на културата.

В програмата на Киноклуба редовно ще бъдат включвани най-ярките ленти от съвременния руски кинематограф, значими документални филми, популярни сериали, а също и шедьоври на съветското кино. И какъв по-подходящ филм може да сложи началото на Киноклуб „Русия“, и то в деня, когато се отбелязва 80-годишнината от рождението на Висоцки, освен култовият сериал „Мястото на срещата да не се променя“, който ще върви в два дни и в който главната роля на инспектор Жеглов изпълнява големият актьор.

Не пропуснах да помоля Владимир Ястреба да сподели своите мисли за Владимир Висоцки и новата придобивка на РКИЦ пред сайта на СБЖ.

РКИЦ – МЯСТОТО НА СРЕЩАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ

Май за Висоцки не може и не бива да се говори в минало време?

По принцип е така, макар че сега има вече ново поколение, което може би не е чувало за него. И поради тази причина трябва да говорим несамо в минало време, но и в настояще, за да дадем възможност на младите хора да се запознаят с неговото творчество и всеки по свой начин да приеме предизвикателството да се докосне до един велик и легендарен човек като него.

Режими се сменят, правителства също, но Висоцки си остава единствен и вечен. Как да си обясним този феномен, че независимо кои са на власт, всички го обичат, четат, пеят и слушат?

Всеки го приема по своя си начин. Но може би това е така, защото неговото творчество е откровено и истинско. Няма никакви фалшиви ноти, фалшиви думи, защото, както той самият казва, това не са песни, които изпълнява, а са стихове, които са под съпровод на музика и са се раждали по време на неговите пътувания.

Висоцки знаеше, че има хора, които го копират и уж песните, които изпълняват, са негови. Казваше, че е слушал много фалшиви песни, но не ги приема, не защото са фалшиви, а защото те по нищо не се доближават до творчеството му. Знаем, че в живота му имаше много и различни завои, които не само му пречеха, но му и помагаха в работата, а това, което той правеше през цялото време, се дължеше, че преди всичко беше искрен и честен пред себе си и след това пред зрителите.

Висоцки беше независим човек и може би затова в съдбата му имаше много проблеми. Никога не криеше това, което виждаше, което искаше да каже или направи. И въпреки всичко успяваше да покаже това, което иска, и то през творчеството си, с присъствие на сцената във винаги препълнените зали. По този начин се създаваше едно незабравимо усещане от тези срещи. Имах удоволствието да бъда на два негови концерта и сякаш от първата до последната нота изключваш. Присъстваш заедно с него и получаваш удоволствието, което ти подарява. А за него самия всеки концерт беше един голям спектакъл.

80 години Висоцки. Не е за вярване, защото той винаги ще си остане млад. РКИЦ отбелязва тази годишнина с прекрасна фотоизложба. Фотографиите само на руски майстори на обектива ли са, или има и българско участие?

Българско участие няма. Тя идва от Русия и за РКИЦ е уникална,  защото за първи път правим изложба по този начин. Може би някои от фотографиите са срещани в интернет или другаде, но в РКИЦ те се показват за първи път. Мисля, че за всички, които я посетят, ще е интересно да видят събрани на едно място уникални снимки на Висоцки. Но трябва да ви кажа, че честването не приключва с тази изложба, защото годината е юбилейна и в нейните рамки ще представим различни филми с Владимир Висоцки, ще организираме още и различни изложби. Така че тази изложба не е за един ден и да се приключи. Има още много какво да покажем на всички, които обичат и се интересуват от творчеството му.

А какво послание отправя към всички тази изложба?

В момента не бих могъл да кажа нещо красиво, но си мисля, че това, което правим, е много важно – да накараме хората да си спомнят за Висоцки – една легенда на ХХ век, за който си мисля, че ще си остане такъв и в ХХІ-ви.

Нарочно ли търсихте тази годишнина на Владимир Висоцки да съвпадне с откриването на киноклуб „РУСИЯ“?

О, не. Случайно съвпадна, но пък предполагам, че е и много знаково: „РКИЦ – мястото на срещата не се променя“ - както е заглавието на филма.

След моя разговор с Владимир Ястреба, главния двигател на всички знаменателни събития, посветени на седмото изкуство в РКИЦ, ще припомня и фрагменти от един мой разговор със сина на Владимир Висоцки - Никита, с когото имах късмета да се видя преди няколко години. Наследил актьорската професия от известния си баща, той е и директор на едноименните фонд и Държавен център-музей. Никита Владимирович е спокоен човек, без излишни вълнения и пози, не го гони звездоманията и не се изхвърля, когато разказва за Владимир Семьонович и за своите задължения в името съхранението паметта на великия бард и актьор.

ПО-ЖИВИЯТ ОТ ЖИВИТЕ

Никита Владимирович, Маяковски е казвал, че обича живия Пушкин, а не онзи музейния. Нямали опасност вашият баща да се превърне в музеен експонат?

Ще ви кажа, че аз не бях много привързан към идеята да се прави музей на Висоцки. Обратното, смятах,че трябва да се запази архивът, да се съберат повече материали, свързани с неговото творчество, и всичко да се предаде в някой от държавните архиви. Но музеят се появи от желанието на хората, и то още първия ден, когато баща ми вече го нямаше. А аз се захванах с тази работа едва преди десет години. Дотогава имаше фенклуб, където се събираха хора с различни професии, които обичаха Висоцки. И именно те се захванаха да правят този музей. Но както се знае, това е много сложна работа и нея могат да я свършат само професионалистите.

А това, което е имал предвид Маяковски, е че Пушкин не се побира в музейните рамки, защото става скучен. Но въпреки това великият поет има много музеи из цялата страна, паметници, а и почти всеки град има улица, кръстена на него. Значи никой не го е превърнал в хербарий и музеен експонат. Мисля, че и Висоцки не го заплашва това. А точно обратното – музеят е определена форма за съхраняване на спомена за него. Освен това се издават много книги и дискове, така че всеки по различно може да си спомни за него.

В нашия музей идват предано влюбени в него хора и понякога споделят, че са недоволни, защото музеят е направен за онези, които не познават Висоцки. Така е – тук идват и млади хора, които никога не са го виждали, но музеят ни позволява да го опознаят и обикнат.

А как се отнасяте към хората, които след смъртта на баща ви говорят, че са неговите най-големи приятели, пишат спомени? Дори си спомням, че след като излезе дневникът на Валерий Золотухин (починал през 2013 г.-бел. автора), се вдигна шум, че той си бил позволил да твърди, че Владимир Семьонович бил най-големият му приятел.

Това, което се изписа по негов адрес, не беше най-точното, защото Валерий Золотухин действително беше неговият най-близък  и голям приятел. Веднъж в „Таганка“ попълвали шеговита анкета и един от въпросите бил: „Кой е най-близкият ви приятел?“ Баща ми, без да се двоуми, най-сериозно написал: „Золотухин.“ За мен написаното от Валерий в неговите дневници е може би най-доброто за баща ми, защото е създадено тогава, а не сега.

А колкото до това, че сега всички се пишат приятели, мисля, че е пресилено, защото баща ми беше много сърдечен човек  и се отнасяше към всички добронамерено. Така възникваше усещането, че всеки му става голям приятел. От друга страна, има хора, които се стремят да привлекат внимание върху себе си и за тази цел прибягват до формулата „Аз съм приятел на Висоцки.“ Именно към тях се отнасям отрицателно, защото баща ми имаше много малко истински близки приятели.

По този повод искам да ви разкажа една любопитна история. Отидох в Магадан, за да се запозная с родителите на моята жена, която е от този край. И там ми разказаха, че няколко седмици преди това там е изнесъл серия от концерти човек, на чийто афиши било написано: „Никита Висоцки – син на Владимир Висоцки, изпълнява песни и разказва спомени за баща си“. Разбирате ли, човекът пътувал из страната и изнасял концерти, разказвал къде се е учил и какъв баща бил Владимир Висоцки. Дори приличал малко на мен. У нас използват израза „Децата на лейтенант Шмидт“. И той се представял като тях за син на баща ми…

Сънувате ли го и „говорите“ ли си с него?

Да, сънувам го често. Когато той умря, на мен ми беше страшно тежко. Но първото ми сериозно усещане,че го няма, беше, когато разбрах че няма с кого да разговарям, да споделям. И вероятно заради това, когато го сънувам, той не ми казва нищо. Опитвам се насън да го питам нещо, да разговарям, но той мълчи. И това не е защото не иска да говори с мен.

Баща ви беше яростен отрицател на общоприетите норми, които потискаха личността на човека. Как звучи той днес, в условията на демокрацията, когато словото е свободно? Какви са неговите послания към съвременните хора и за какво толкова много го обичат всички, и то несамо в Русия?

Ще започна от края на вашия въпрос. Приятел съм с някои от космонавтите. Всички, които са излитали в Космоса, са вземали със себе си определен багаж, защото там всеки грам е от значение. Те са се лишавали от други неща, но задължително в багажа си са слагали записи на Висоцки. На борда на станция „Мир“ са се въртели километри ленти с негови изпълнения. Та моите познати ми казваха, че там, в космическото пространство, са знаели наизуст песните му и непрекъснато са го слушали.  Така повишавали настроението си и психическото и физическото им самочувствие се подобрявало значително. Вероятно в това е тайната на онзи успех, на онази любов, която всички хранеха към него,защото усещаха, че той не просто им помага, а им дава сила.

С неговите песни много хора са преодолявали големи трудности. Едни алпинисти ми разказваха как при поредното си катерене на някакъв връх са висели дълго време над пропастта, докато ги извадят. За да оцелеят, те не просто пеели, а крещели неговите песни.

Вероятно неговият талант е дар Божи. Без излишна скромност ще кажа, че той действително беше звезда, но не като днешните, които изгряват и бързо угасват. Той правеше всичко така, сякаш нямаше време и бързаше. И сега ще се върна към началото на вашия въпрос. Това, което той казваше тогава, е актуално и днес, защото е извън времето. То е вечната тема за любовта, смъртта, свободата. И вероятно Висоцки ще си остане завинаги сред нас и винаги ще бъде в живота на всички, които четат стиховете му и слушат песните му.

И тъй днес са се нароили много негови имитатори, бих искал да кажа, че втори Висоцки не е нужен, защото вече го има. И е по-жив от живите – истинският!

ноември 2006 г.            

Снимки Мари Къналян              

 

Сподели в
 

На 24октомври от 17,30 ч. в клуб „Журналист“ в СБЖ ще бъде отбелязана 180-годишнина от рождението на големия български учен и патриот проф. Марин Дринов. Гост на събитието ще е неговият правнук д-р Владимир Сафронов-Дринов, който гостува в България по повод юбилейните тържества. Той ще представи новата си книга „Марин Дринов –Семейна летопис. 180-години от рождението му“.

23.10.2018/18:47

Известният журналист, тенесист, скиор и член на УС на СБЖ изненада всички ни, закръгляйки 70 години - подобен юбилей иглежда несъвместим с неговата продъжаваща да кипи енергия. Колегията от сърце му честити годишнината и очаква нови висини от винаги младежкия му дух!

23.10.2018/17:45

На 31 октомври ще отброим 40 дни, откакто си отиде Станини Асенова Дешева, родена на 13 февруари 1940 г. Тя посвети 25 години от живота си на БНР и „Детска редакция“ на програма „Христо Ботев“, беше част от екипа на кирило-методиевския вестник „За буквите“, раздаваше надежда и подкрепа и от Държавната агенция за българите в чужбина.

22.10.2018/18:08

Валери Добрев, дългогодишен журналист, фоторепортер и кинолюбител направи поредното си дарение на Историческия музей в Димитровград. Той предостави 18 диска с над 40 филма, заснети от него през различни години.

20.10.2018/16:27

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково бе домакин на представянето на книгата „Окото на залеза” от Иван Енчев, журналист и писател.

18.10.2018/18:24

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки