Начало
 
 

Не може програмен директор да води и предаване

30.01.2018 /18:50 | Автор : Валери Тодоров | Източник: obache.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът Валери Тодоров е шеф на БНР между 2007 и 2013 г.

По повод спора около „Денят започва с култура“ е добре да знаем, че културата е територия на всички. А не само за избрани от нас самите. Свободата на словото е двустранен процес.

Ако допуснем, че назначеният неотдавна за програмен директор в БНТ Емил Кошлуков тепърва ще научава за правилата в обществените медии, не е зле все пак да вникнем в мотивите му и да видим дали наистина не е ограничен кръгът от събеседници не само в това предаване на обществената телевизия.

Ефирът не е само за приятели. Спомням си как в културната програма на националното радио „елитарни“ журналисти бяха разделили културата на наша и ваша.

В същото време си мисля, че ако не бъде спрян частният натиск върху обществените медии, ние ще се окажем не на 109-о, а на 209-о място от 180 възможни в рейтинга на „Репортери без граници“.

С извинение, не може програмен директор да води предаване. При това политическо. Нарича се конфликт на интереси. Програмният директор управлява програмното време на медията. Става като питката на Коледа – отчупва най-голямото парче с късмета и го слага пред себе си. Не може и да си директор, и да си водещ.

Къде е границата между медия и бухалка

Това концентрира прекалено много влияние за обществена медия и не е добра практика. Преди това друг програмен директор на обществената телевизия нагло се правеше на независим продуцент, консултант и какво ли не в условията на трудов договор с медията. По чудо не се оказа и режисьор.

Предишен генерален директор на БНР пък водеше предаване „Часът на директора“, в което спокойно нападаше журналистите, които ръководи. Медийният регулатор, какъвто би трябвало да бъде СЕМ, безпомощно кършеше ръце.

А един от дългогодишните председатели на СЕМ даже роди брилянтната мисъл, че правилата, които важат за обществените медии, не важат за частните. Значи, едното е медия, а другото е бухалка. И после ще се чудим защо има толкова омраза, фалшиви новини, фалш и манипулации в медиите. Затова.

Ще си изкривим душата, ако не признаем, че в някои предавания и на електронните медии достъп имат само избрани или по-точно подбрани събеседници и теми. Като чуя гласа на водещия и темите в някои медии, знам кои ще са събеседниците. Знам и кои няма да бъдат. И за съжаление това се случва и в двете обществени медии – БНТ и БНР.

Някога имаше списъци, сега - съображения 

И досега има медии, на които никой не знае собствениците. Ориентираме се по публикациите по различни теми. Някой купува на едро медии. Кой е той и защо го прави?

България пое председателството на ЕС. Не беше ли състоянието на медиите една от темите за дневния ред, заедно с цифровизацията? Защото цифровизцията на телевизията у нас забуксува, а на радиото изобщо не започна. Цифровите мултиплекси станаха ненужни още преди да са заработили. Само у нас от държавен монопол разпространението 100  процента стана частен монопол. Кой е виновен?

Всеки ден конкурентните медии си мерят рейтингите. Ако вярваме на тях, българите гледат по едно и също време по няколко телевизии. Всеки си наема свои рейтинги, социологически агенции.

Как стигнахме дотук и защо?

Участник в административно-творческия конфликт в БНТ е един от фаворитете от конкурса за генерален директор. Не го избраха за генерален, но той вече е в БНТ и се разпорежда като изпълнителен. През цялото време на конкурса някои медии упорито насаждаха 2 от кандидатурите. Сега вече и двамата са в БНТ. Ние, изглежда, сме страната на чудесата. Каквото ни предскажат, това и става. Може би СЕМ трябва да ни обясни защо така става.

В същото време, когато обществената телевизия се чуди по кой път да поеме, частните телевизии вече създадоха първите мултифункционални платформи за услуги по заявка. Това става години след като БНР създаде такава хибридна платформа – интернет радиото БИНАР.

А обществената телевизия, която с мъка си направи интернет сайта, е твърде далеч от подобно намерение. Преди твърдяха, че БНР било свръхфинансирано, а БНТ – недофинансирана. Сега, за радост на ръководствата, и двете медии са недофинансирани. (А всъщност бюджетът им е един и същ).

Никой не каза с какъв дефицит това ръководство на БНТ пое медията и защо. И защо се твърди, че една частна телевизия ще става официоз, а нещастната БНТ ще прави лайфстайл журналистика. Каквото и да разбирате под това.

Затова кадри на БНТ обилно се изливат в частната Нова телевизия. Слуховете твърдят, че тя ще става официоз. Като гледаш новините им, може и да повярваш.

И може и да не се позовавате на мен. Защото казах нещо, което не е тайна за никого.


 

Сподели в
 

Администрацията на Тръмп се опитва да криминализира дейности, които са в същността на разследващата журналистика

13.04.2019/09:22

Редките случаи, в които корпоративни издания разобличават потока от фалшиви новини за Венецуела, само подчертават силата и мащаба на самоналожената цензура, пише в The Intercept известният американски журналист, писател и юрист, нашумял още с публикуването на разкритията на Едуард Сноудън. Препечатваме неговата преведена на български и публикувана в „Барикада” статия.

12.03.2019/21:33

Голяма популярност във Фейсбук в последните дни придоби писмо на уругвайския журналист и преподавател по журналистикат в университета ОРТ в уругвайската столица Монтевидео - Леонардо Аребкорн, който е и местен кореспондент на информационната агенция Асошиейтед Прес. Предлагаме текста му поради силния обществен резонанс и значението на повдигнатите проблеми, съществуващи и у нас.

18.01.2019/09:19

Всъщност целта на моята понеделнишка колонка бе критика към правителството, че не обяснява действията си за избора на F-16, но Слави обвини вестника, че е слугински. Казва го авторът на онова ненадминато интервю с Бойко Борисов!

16.01.2019/18:29

Битката за истината засяга всички, пише в своя статия за фалша из социалните медии известният журналист от в. "Сега". Традиционните медии няма да оцелеят, ако не заложат на истината, но така ли правят те, пита още авторът.

30.11.2018/12:14

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ изпрати отворено писмо до президента, председателя на НС, премиера, партийните парламентарни групи и редица чужди посолства, изразявайки тревога от съобщенията за спешно подготвян нов медиен закон, в работата над който не са привлечени нито журналистически организации, нито изявени авторитети от гилдията

16.04.2019 /16:42

От ареста на основателя на „Уикилийкс” в Лондон до готвения от управляващите у нас нов медиен закон и пострадалите при отразяването на сблъсъците в Габрово колеги - професията ни е под ударите на агресивно налаганата по света и у нас политика на диктат и насилие над обществото, на лишаването му от правото да бъде информирано и критично към силните на деня

13.04.2019 /10:27

„Репортери без граници” е изготвила 10 предложения към кандидатите за евродепутати, които биха допринесли за по-добрата защита на свободата на словото и независимостта на медиите, съобщават от международната организация.

12.04.2019 /21:22

 Мнения

Дипломатката Жоржета Пехливанова, оглавявала посолството ни в Каракас преди закриването му през 2012 г., разказва свои преки впечатления от снимането на два филма на известната българска журналистка във Венецуела и Колумбия

21.03.2019 /13:12 | Автор: Жоржета Пехливанова | Източник: СБЖ

Германците обичат да се шегуват, че във федералната република има пет годишни сезона – четирите, познати на всички и… сезон на карнавалите. Той по традиция стартира на 11 ноември в 11.11 часа в Майнц. Този сезон слага началото на пищни и разточителни карнавални вечери и шествия в (предимно) старите, западни провинции. В някои от тях дори дните на големите карнавални шествия и пиршества са обявени за неработни.

06.03.2019 /18:31 | Автор: Елена Трифонова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки