Начало
 
 

Не може програмен директор да води и предаване

30.01.2018 /18:50 | Автор : Валери Тодоров | Източник: obache.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът Валери Тодоров е шеф на БНР между 2007 и 2013 г.

По повод спора около „Денят започва с култура“ е добре да знаем, че културата е територия на всички. А не само за избрани от нас самите. Свободата на словото е двустранен процес.

Ако допуснем, че назначеният неотдавна за програмен директор в БНТ Емил Кошлуков тепърва ще научава за правилата в обществените медии, не е зле все пак да вникнем в мотивите му и да видим дали наистина не е ограничен кръгът от събеседници не само в това предаване на обществената телевизия.

Ефирът не е само за приятели. Спомням си как в културната програма на националното радио „елитарни“ журналисти бяха разделили културата на наша и ваша.

В същото време си мисля, че ако не бъде спрян частният натиск върху обществените медии, ние ще се окажем не на 109-о, а на 209-о място от 180 възможни в рейтинга на „Репортери без граници“.

С извинение, не може програмен директор да води предаване. При това политическо. Нарича се конфликт на интереси. Програмният директор управлява програмното време на медията. Става като питката на Коледа – отчупва най-голямото парче с късмета и го слага пред себе си. Не може и да си директор, и да си водещ.

Къде е границата между медия и бухалка

Това концентрира прекалено много влияние за обществена медия и не е добра практика. Преди това друг програмен директор на обществената телевизия нагло се правеше на независим продуцент, консултант и какво ли не в условията на трудов договор с медията. По чудо не се оказа и режисьор.

Предишен генерален директор на БНР пък водеше предаване „Часът на директора“, в което спокойно нападаше журналистите, които ръководи. Медийният регулатор, какъвто би трябвало да бъде СЕМ, безпомощно кършеше ръце.

А един от дългогодишните председатели на СЕМ даже роди брилянтната мисъл, че правилата, които важат за обществените медии, не важат за частните. Значи, едното е медия, а другото е бухалка. И после ще се чудим защо има толкова омраза, фалшиви новини, фалш и манипулации в медиите. Затова.

Ще си изкривим душата, ако не признаем, че в някои предавания и на електронните медии достъп имат само избрани или по-точно подбрани събеседници и теми. Като чуя гласа на водещия и темите в някои медии, знам кои ще са събеседниците. Знам и кои няма да бъдат. И за съжаление това се случва и в двете обществени медии – БНТ и БНР.

Някога имаше списъци, сега - съображения 

И досега има медии, на които никой не знае собствениците. Ориентираме се по публикациите по различни теми. Някой купува на едро медии. Кой е той и защо го прави?

България пое председателството на ЕС. Не беше ли състоянието на медиите една от темите за дневния ред, заедно с цифровизацията? Защото цифровизцията на телевизията у нас забуксува, а на радиото изобщо не започна. Цифровите мултиплекси станаха ненужни още преди да са заработили. Само у нас от държавен монопол разпространението 100  процента стана частен монопол. Кой е виновен?

Всеки ден конкурентните медии си мерят рейтингите. Ако вярваме на тях, българите гледат по едно и също време по няколко телевизии. Всеки си наема свои рейтинги, социологически агенции.

Как стигнахме дотук и защо?

Участник в административно-творческия конфликт в БНТ е един от фаворитете от конкурса за генерален директор. Не го избраха за генерален, но той вече е в БНТ и се разпорежда като изпълнителен. През цялото време на конкурса някои медии упорито насаждаха 2 от кандидатурите. Сега вече и двамата са в БНТ. Ние, изглежда, сме страната на чудесата. Каквото ни предскажат, това и става. Може би СЕМ трябва да ни обясни защо така става.

В същото време, когато обществената телевизия се чуди по кой път да поеме, частните телевизии вече създадоха първите мултифункционални платформи за услуги по заявка. Това става години след като БНР създаде такава хибридна платформа – интернет радиото БИНАР.

А обществената телевизия, която с мъка си направи интернет сайта, е твърде далеч от подобно намерение. Преди твърдяха, че БНР било свръхфинансирано, а БНТ – недофинансирана. Сега, за радост на ръководствата, и двете медии са недофинансирани. (А всъщност бюджетът им е един и същ).

Никой не каза с какъв дефицит това ръководство на БНТ пое медията и защо. И защо се твърди, че една частна телевизия ще става официоз, а нещастната БНТ ще прави лайфстайл журналистика. Каквото и да разбирате под това.

Затова кадри на БНТ обилно се изливат в частната Нова телевизия. Слуховете твърдят, че тя ще става официоз. Като гледаш новините им, може и да повярваш.

И може и да не се позовавате на мен. Защото казах нещо, което не е тайна за никого.


 

Сподели в
 

В сайта на СБЖ бе получено писмо от младия колега Димитър Иванов, който не може да си получи полагаемите му се хонорари за написани от него и публикувани журналистически материали за в. „Телеграф”. Предлагаме тук текста, с който той ни информира са ситуацията.

23.08.2018/19:24

От няколко месеца телевизия Би Ай Ти върви бавно и почти безшумно към своя окончателен край. А единственото обобщение, което може да се направи за медията, е "тръгна както трябва, но в крайна сметка завърши както обикновено". И не, не става дума за намеренията на новия собственик Мирослав Янев, които прозираха от самото начало.

15.08.2018/17:25

Това радио може да е просто още едно кресчендо сред общата какофония. На фона на шумотевицата от фалшиви новини и откровени глупости, които заливат българските медии, завръщането на "Свободна Европа" звучи като много добра новина. Но какви ли тези ще застъпва тази американска медия?

23.07.2018/20:00

Журналистиката даде поредна жертва - решиха да се гаврят пак с колежката Лили Маринкова. Едва ли в държавата има друга гилдия, която е подложена на толкова унижения, натиск, преследване и разправа като журналистите, пише в "Дума" Велиана Христова.

11.07.2018/21:44

Вестникари и телевизионери гледат с носталгия по миналото и с тревога към бъдещето, пише в репортажа си за в. "Шоу" от Осмия конкурс за телевизионна журналистика „Свети Влас” колегата Исак Гозес

07.06.2018/18:40

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

С тези думи президентът на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Бличер Биерегард отправя призив към Европейския парламент да гласува законопроекта за авторското право, предложен от страните-членки на ЕС.

08.09.2018 /17:47

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки