Начало
 
 

Не може програмен директор да води и предаване

30.01.2018 /18:50 | Автор : Валери Тодоров | Източник: obache.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът Валери Тодоров е шеф на БНР между 2007 и 2013 г.

По повод спора около „Денят започва с култура“ е добре да знаем, че културата е територия на всички. А не само за избрани от нас самите. Свободата на словото е двустранен процес.

Ако допуснем, че назначеният неотдавна за програмен директор в БНТ Емил Кошлуков тепърва ще научава за правилата в обществените медии, не е зле все пак да вникнем в мотивите му и да видим дали наистина не е ограничен кръгът от събеседници не само в това предаване на обществената телевизия.

Ефирът не е само за приятели. Спомням си как в културната програма на националното радио „елитарни“ журналисти бяха разделили културата на наша и ваша.

В същото време си мисля, че ако не бъде спрян частният натиск върху обществените медии, ние ще се окажем не на 109-о, а на 209-о място от 180 възможни в рейтинга на „Репортери без граници“.

С извинение, не може програмен директор да води предаване. При това политическо. Нарича се конфликт на интереси. Програмният директор управлява програмното време на медията. Става като питката на Коледа – отчупва най-голямото парче с късмета и го слага пред себе си. Не може и да си директор, и да си водещ.

Къде е границата между медия и бухалка

Това концентрира прекалено много влияние за обществена медия и не е добра практика. Преди това друг програмен директор на обществената телевизия нагло се правеше на независим продуцент, консултант и какво ли не в условията на трудов договор с медията. По чудо не се оказа и режисьор.

Предишен генерален директор на БНР пък водеше предаване „Часът на директора“, в което спокойно нападаше журналистите, които ръководи. Медийният регулатор, какъвто би трябвало да бъде СЕМ, безпомощно кършеше ръце.

А един от дългогодишните председатели на СЕМ даже роди брилянтната мисъл, че правилата, които важат за обществените медии, не важат за частните. Значи, едното е медия, а другото е бухалка. И после ще се чудим защо има толкова омраза, фалшиви новини, фалш и манипулации в медиите. Затова.

Ще си изкривим душата, ако не признаем, че в някои предавания и на електронните медии достъп имат само избрани или по-точно подбрани събеседници и теми. Като чуя гласа на водещия и темите в някои медии, знам кои ще са събеседниците. Знам и кои няма да бъдат. И за съжаление това се случва и в двете обществени медии – БНТ и БНР.

Някога имаше списъци, сега - съображения 

И досега има медии, на които никой не знае собствениците. Ориентираме се по публикациите по различни теми. Някой купува на едро медии. Кой е той и защо го прави?

България пое председателството на ЕС. Не беше ли състоянието на медиите една от темите за дневния ред, заедно с цифровизацията? Защото цифровизцията на телевизията у нас забуксува, а на радиото изобщо не започна. Цифровите мултиплекси станаха ненужни още преди да са заработили. Само у нас от държавен монопол разпространението 100  процента стана частен монопол. Кой е виновен?

Всеки ден конкурентните медии си мерят рейтингите. Ако вярваме на тях, българите гледат по едно и също време по няколко телевизии. Всеки си наема свои рейтинги, социологически агенции.

Как стигнахме дотук и защо?

Участник в административно-творческия конфликт в БНТ е един от фаворитете от конкурса за генерален директор. Не го избраха за генерален, но той вече е в БНТ и се разпорежда като изпълнителен. През цялото време на конкурса някои медии упорито насаждаха 2 от кандидатурите. Сега вече и двамата са в БНТ. Ние, изглежда, сме страната на чудесата. Каквото ни предскажат, това и става. Може би СЕМ трябва да ни обясни защо така става.

В същото време, когато обществената телевизия се чуди по кой път да поеме, частните телевизии вече създадоха първите мултифункционални платформи за услуги по заявка. Това става години след като БНР създаде такава хибридна платформа – интернет радиото БИНАР.

А обществената телевизия, която с мъка си направи интернет сайта, е твърде далеч от подобно намерение. Преди твърдяха, че БНР било свръхфинансирано, а БНТ – недофинансирана. Сега, за радост на ръководствата, и двете медии са недофинансирани. (А всъщност бюджетът им е един и същ).

Никой не каза с какъв дефицит това ръководство на БНТ пое медията и защо. И защо се твърди, че една частна телевизия ще става официоз, а нещастната БНТ ще прави лайфстайл журналистика. Каквото и да разбирате под това.

Затова кадри на БНТ обилно се изливат в частната Нова телевизия. Слуховете твърдят, че тя ще става официоз. Като гледаш новините им, може и да повярваш.

И може и да не се позовавате на мен. Защото казах нещо, което не е тайна за никого.


 

Сподели в
 

Едно от най-досадно-устойчивите клишета в последно време без съмнение е „фейк нюз”. Всички говорят за „фалшивите новини” с такъв апломб сякаш едва сега въпросното явление се е явило на белия свят. Истината е, че зад този претециозен термин се крие нещо, което съществува откакто съществува и самото човечество. Само дето през всичкото време досега се е наричало доста по-простичко – лъжа.

15.04.2018/13:09

Бившият вече директор на дирекция "БНТ Свят и региони" коментира пред OFFNews отстраняването си от поста.

01.04.2018/18:34

СБЖ подкрепя инициативата на колегите от АЕЖ-България, които издадоха символични акредитации за 95 турски журналисти, намиращи се зад решетките в страната си. Така турските журналисти затворници символично ще присъстват на срещата на върха Европейски съюз – Турция във Варна на 26 март.

23.03.2018/16:41

Под горното иронично заглавие във в. "Сега" излезе анализ на колегата Светослав Терзиев за нерадостната политико-медйна картина у нас, който предлагаме и тук поради обществената значимост на темата. Подзаглавието уточнява относно "отишлата" си мафия - "остави ни медийния тоталитаризъм, който да почисти последните спомени за нея"

14.02.2018/17:35

Възможно ли е да има независими медии у нас, пита в анализа си в e-vestnik журналистът Иван Бакалов. Предлагаме статията му, която повдига важни за журналистическата гилдия проблеми

12.02.2018/14:35
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова е категорична, че е недопустимо доминиращите глобални медии да се използват не само за нагнетяване на международната ескалация, но и като инструмент за производство на претекст за прибягване до санкции и военни действия. Гьобелсовската пропаганда на сто пъти повторени лъжи, поднасяни като истина, е удар и по професията ни, и по интелигентността на човечеството, и по съдбата на планетата

18.04.2018 /14:21

Фокусът е върху прозрачността в собствеността, организацията и финансирането на медиите. Обръща внимание също, че интернет-посредниците придобиват все по-голям контрол върху потока, наличността, намирането и достъпността на информация и друго онлайн съдържание. Изтъква се важната роля на обществените медии

13.04.2018 /10:54

По случай големия православен празник българският патриарх Неофит изпраща до СБЖ саморъчно подписана илюстрирана картичка с неговите поздравления за Великден. Текстът гласи:

08.04.2018 /08:01

 Мнения

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Достойно влизам в книгата на рекордите на Гинес – упражнявах престижна журналистическа професия в страна членка на ЕС, близо година не ми се плащаше заплата за труда ми, но аз оцелях. Значи мога да оцелея и на Марс.

19.02.2018 /08:09 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки