Начало
 
 

Иван Палчев разказва за тероризма

23.02.2018 /18:48 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Журналистът Иван Палчев от години анализира и пише за тероризма

След шумния успех на книгата на журналиста и дипломат Иван Палчев "Времето на кентаврите: Ахмед Доган", той ни представя новата си творба „Терор“, като начин на употреба във времето на модерните технологии

В новата си книга Иван Палчев за пореден път се проявява като задълбочен анализатор и експерт в областта на тероризма. И макар „Терор“ да има информационен и познавателен  характер, в нея авторът разглежда много случаи на терористични актове още от дълбока древност до наши дни. Базирайки се на познати факти и доказателства, Иван Палчев класифицира различни случаи, опитвайки се, без да е многословен , да достигне до причините и какво е водело организаторите и извършителите към тези кървави събития.

Авторът  слага началото на книгата си, като се базира на началото на пътя, което той провижда в най-важната житейска книга Библията. „Човечеството още не е дозряло да научи пълната истина за своето битие, кодирано в Библията – е написал Иван Палчев. – Хората трябва да изпият до дъно чашите с порциите истини, отредени им от Провидението, независимо дали то е божествено или космическо. Непрекъснато трябва да доказват,че са преодолели поредния праг в движението си напред, и така да заслужат следващата чаша с истина.

Началото имаше много проявления. Едно от тях не бе записано в скрижалите, но изпълваше много от страниците на Стария завет: „Убивай!“

Превърна се във втора природа на Човека.“

Така Палчев тръгва към нищенето на най-кървавото занимание на мнозина по света – терора.

Специално и първо за сайта на СБЖ, той споделя някои свои размисли по темата, която се е превърнала в основна в неговите изследвания.

 

ТЕРОРИЗМЪТ Е СЕРИОЗНО ЗАНИМАНИЕ И Е ПОД СИЛА САМО НА ДЪРЖАВАТА

Днес можем ли да говорим не за тероризъм, а за мегатероризъм, вече сраснал се с живота ни и като за една от заплахите, която за мнозина започва да се превръща в ежедневие и да се говори за нея като нещо нормално случващо се в обществото,г-н Палчев? Т.е. от  утопия, той вече е жестока и трудно преодолима реалност.

От една страна, това са част от страховете ни, ако щете наречете ги фантазийно конструирани страхове.Отключи ги крушението на двете кули в Ню Йорк. Двадесет години по-рано атентатите наистина се възприемаха като „професионалния риск на кралете“. Атаката изникна сякаш от нищото и извън 3000-те хиляди жертви, нанесе нелечим психологически удар не само върху американците, но и на всички нас – останалото човечество.

В главите ни се загнезди подозрението, че всичко, което измисля човешкият ум, може да се обърне в страдание и мъка за болшинството от хората. На битово ниво ние станахме много подозрителни. Пак по причина на атентатите. През две спирки на метрото в София симпатична жена през репродуктора ни казва да не забравяме багажа си.А ако го забравим, веднага да се обадим на 02 921-21-00.

Дано подозренията ни си останат част от битовата фантастика.Но се опасявам,че ни дебнат много дребни апокалипсиси,от които не можем да избягаме.

Като журналист какво определение бихте дали на тази ваша книга и кому ще е полезна тя – в работата на антитерористите, а и за онези, на които не е безразлична тази тема и работят по нея? Било то в областта на журналистиката и политиката.

Определенията ми са две. Първо – може да се каже и така – вадя от касата си своето завещание. Аз съм събирал материала за тази книга в продължение на 55 години. През по-голямата част от тях нямаше интернет, който да ти дава наготово информацията. При това не винаги точна и достоверна. Не ме бива в научното обслужване на думите – нека друг, комуто това се удава, го стори.

От друга страна, събран на едно място,този материал си има своето енциклопедично звучене. Ако професията ти е да охраняваш човек, то трябва да знаеш начините, чрез които той може да бъде убит. Ако работиш за сигурността на страната, също можеш да извлечеш някаква полза. Всичко зависи от нагласата на конкретния човек.

А за мизантропа това може да бъде увлекателно четиво, в което загиват стотици хора, докато той се почесва на дивана.

Що се отнася до политиците, съветвам ги да не карат охраната си да им носи багажа.

Колко време ви отне работата по нея и с какви неизвестни факти за тероризма се сблъскахте по време на изследването, което направихте?

Първите книги за тероризма написах през 80-те години на миналия век, по време на т.н.“Случай Антонов“. Както си спомняте, през 1981 г. Агджа рани папа Йоан Павел II, а на следващата година светът дружно се нахвърли върху България, обвинявайки я за този атентат.Тогава с подкрепата на Боян Трайков – шеф на БТА и координатор на действията на държавата ни в отговор на клеветническата кампания, издадох четири книги. Петата се казваше „Сянката на терора“ и се появи през 1998 г.

В тази книга разглеждам появите на тероризма и по десетилетия. Веднага си пролича кой, как и защо е използвал тероризма във вътрешен и международен план. Освен това направих опит да опровергая казаното от Бенжамен Дизраели – премиер на Великобритания през последната четвърт на ХIХ век. По повод убийството на президента Ейбрахам Линкълн той бе казал,че атентатите не променят хода на историята. Което се оказа невярно. За доказателство използвам 16 известни случая на успели и неуспели атентати.

Въобще тероризмът е сериозно занимание и борбата срещу него е под сила само на държавата с нейните неограничени финансови, агентурни и разузнавателни възможности. Наистина Шарлота Бронте закла Жан Пол Марат във ваната му, а Марк Чапман застреля Джон Ленън. Но това са само изключения от правилото.

А ето и откъс от „Терор“ на Иван Палчев

„Тайната на века се казва „Гладио“

ХХ в. е много точна илюстрация за връзката на тероризма с властта. От една страна, властта винаги е поръчвала и използвала тероризма за решаването на възникнали проблеми. За нея тероризмът е инструмент за вътрешно ползване,а когато е нужно – и за упражняване на натиск върху по-близки или по-далечни страни.

Властта обикновено се олицетворява от президента или монарха. Но съдържанието й е много по-обемно, във властовата прослойка има разнопосочни сили, които най-често си съперничат в прилагането й. Президентът Джон Кенеди беше убит не от самотния атентатор Ли Харви Осуалд, а от професионалисти, наети от онази част от американския елит, която бе уязвил.

В далечна Япония през 30-те години бяха ликвидирани няколко министър-председатели, за да се разчисти пътят на военната клика към властта.

Модификация на казаното тук могат да бъдат думите на В. Плеве, изречени малко преди да започне руската революция през 1905 г.: „На нас ни трябва една малка победоносна война,за да предотвратим революцията“. Плеве е министър на вътрешните работи на Русия, когато казва тези думи, и малко след това – през юли 1904 г., е убит. Така и не доживя „малката война“ с Япония, която Русия загуби.

Войната е сериозно натоварване за всяка държава, докато тероризмът не изисква нито толкова средства, нито крие риск от военно поражение.

Жан-Луи Барту се заиграваше със Съветския съюз и нацистите му видяха сметката. С много сложна операция: те бяха организаторите, унгарските усташи извършиха подготовката, а българинът Величко Георгиев дръпна спусъка.

Но това е само един от вариантите за връзката на властта с тероризма. Когато властта е слаба, тя става развъдник на тероризъм. Русия в началото на века е типичен пример. парадоксът е, че по това време тя е в икономически подем. Но терорът на есерите надделява и допринася за бавното й разлагане. Император Николай ІІ проявява слабост и неспособност да обуздае тази терористична напаст. Причините са комплексни,но в основата лежи страхът от прилагането на твърди управленски мерки.

Наистина министър-председателят Пьотър Столипин преследва терористите – на смърт са осъдени повече от 5000 души и половината присъди са изпълнени. Но това е била реакция постфактум: престъпленията са извършени и чак тогава властта преследва  изпълнителите. полицията е трябвало единствено да пази живота на императора, всички други са заменяеми. Провокаторът Евно Азеф информира за предстоящото покушение над великия княз Сергей Александрович, но реакция няма. Важното е да няма атентати срещу Николай ІІ.

Има още един двигател на унищожителния терор на есерите – т. нар. демократична либерална общност. Тя подкопава всячески властта на последния руски император и се наслаждава на започналата агония, чийто финал са двете руски революции. След което е ликвидирана.

В едно днешните либерали са прави – там, където има силна власт, терорът не вирее. Може да има прояви, но не и да окаже осезаемо влияние върху развитието или самото съществуване на държавата. Изключение правят тоталитарните режими, но там самата власт лежи на терористична основа.

Следвоенните десетилетия се характеризират с появата на много нови държави на мястото на бившите колонии.Двата антагонистични лагера се съревновават в стремежа си да опекунстват над тях. Руснаците имаха предимство, тяхната идеология бе примамлива за младите африкански и азиатски лидери. Когато трябваше по-твърда намеса, на терена се появяваха войниците на Кастро.

В отговор демокрациите бяха принудени да включат тероризма като върховен арбитър в решаването на този спор. Соломон Бандаранайке, Патрис Лумумба, Едуардо Мондлане, Мехди бен Барка, Мариан Нгуаби, Амилкар Кабрал, генерал Омар Торихос, Морис Бишоп – това са само част от жертвите на „демократичния“ международен тероризъм, практикуван  от бившите метрополии и от техния лидер Съединените щати.

В сравнение с тях участието на Съветска Русия е повече от скромно. Тя се е ограничила в преследване и унищожаване на дезертиралите агенти на НКВД във всички страни, където може да ги открие. Но що се отнася до убийствата на държавни и правителствени дейци на други държави, Съветският съюз е пазел пълен неутралитет и не е преминавал линията, водеща към международния тероризъм.

                                                  ***

През 1990 г. най-дълговечният италиански политик Джулио Андреоти обяви,че в Западна Европа от дълги години съществува паравоенна организация с кодово име „Гладио“, след което Европейският парламент я забрани. В резолюцията за нейното ликвидиране се казва: „От 40 години съществува нелегално паралелно разузнаване“ и „военна организация с дейност в няколко държави – членки на Общността“, които „са управлявани от тайните служби на държавите в сътрудничество с НАТО и са били вън от всякакъв демократичен контрол“. И по-нататък: „В някои държави членки военни тайни служби (или неконтролирани техни клонове) са били замесени в сериозни случаи на тероризъм и престъпност“.

Обърнете внимание на годината – 1990-а. Съветският съюз вече колабира и само след година ще престане да съществува. Америка е спечелила Студената война и този срамежлив „разобличителен“ жест идва по-скоро да констатира един факт, отколкото да потърси правни аргументи за неговото осъждане.

Паравоенната организация „Гладио“ е създадена през 1948 г. от предходниците на ЦРУ и от английската разузнавателна служба Ми-6. Целта е да се осуети възможността левите сили и най-вече комунистите да вземат властта в някоя от западноевропейските страни. Действа в Италия, Франция, Белгия, Швейцария, ФРГ, Гърция, Австрия, Холандия, Норвегия, Швеция, Дания, Финландия, Португалия, Гърция, Турция. В списъка липсва Испания, но там на власт е генерал Франко – неговите фалангисти умеят да се справят с всички опити за промяна в системата.

„Гладио“ е основният носител на целите и задачите, заложени в т. нар. Стратегия на напрежението. Изразяват се в планиране и извършване на терористични акции, преврати, политически убийства и разпространение на дезинформация, „хвърляща вината върху левите партии и движения“.  Но за да има баланс, обвинения са отправяни и към десни екстремисти.

Съставът на оперативните сили, ангажирани с „Гладио“, надхвърля 15 000 души, от тях 622 са били активни агенти. Най-ярък пример е внедряването на Франческо Мара, парашутист от военната база на НАТО в Сардиния, в структурите на „Червените бригади“ в Италия, където той заема висок пост. Впрочем самите „Червени бригади“ са една от най-продуктивните клетки на „Гладио“.

Операции на „Гладио“

- Организирането на военния преврат на „черните полковници“ в Гърция през 1967 г.

- Четири бомбени взрива ва площад „Фонтана“ в Милано и в Рим през декември 1969 г. В Италия в подобни атентати за 15 години са убити над 200 души и 600 ранени.

- Участие в отвличането и убийството на Алдо Моро. Така се слага край на опита за „исторически компромис“ за поделяне на властта, чийто автор и радетел е бил Моро.

- Атентатът на Октоберфест в Мюнхен в 1980 г. с 11 загинали.

- Атентат на гарата в Болоня през август 1980 г. – 85/200.

- Серия от бомбени нападения в Белгия през 1982 – 1985 г. срещу магазини, ресторанти и полицейски части – 28/28.

- През 1974 г. по време на антифашистка демонстрация в гр. Бреша подобен взрив убива 8 души и ранява 102-ма.

- Взривен е международният влак „Италикус“ – 12/48.

- На „Гладио“ се приписват опитите да бъде убит френският президент Дьо Гол.

- Неуспялото убийство на папа Йоан Павел ІІ.

Логично е да си зададем въпроса: при такъв натрупан теоретичен и практически опит какви са гаранциите, че нова модификация на „Гладио“ не е стартирана в по-ново време? Наистина комунистически режими в Европа няма, но за създателите на „Гладио“ страхът не е бил само от възможна национализация. Властта на тези, стоящи зад „Гладио“, тогава е била застрашена от комунизма. Днес заплахата за тях е възможността верноподаническият марш на страните и народите да бъде нарушен от техния стремеж към национално самоутвърждаване, към пълен суверинитет и отказ от „хоровото пеене“. 

 

Снимки Иван Василев     

Сподели в
 

СБЖ смята за недопустимо овластени лица да унижават и да възпират журналисти, изпълняващи своя професионален дълг

21.09.2018/19:04

Комай и този път Атанас Тончев ни изненада – и на тази достолепна възраст, нейде към средата на 90-те – той остана верен на призванието на целия си живот и ни поднесе най-новото си заглавие от дългата поредица книги с името му – „Житейски истории – от минало и по-минало време”.

21.09.2018/12:16

Свиканата снощи край Съдебната палата проява учуди с липсата на публични оратори, становища и искания. СБЖ също беше там, за да отстои журналистическите права и солидарността в колегията, но организаторите нито сами взеха думата, нито я дадоха на някого

18.09.2018/15:03

На 13 септември 2011 г., преди 7 години, ни напусна Милен Вълков - председател на УС на СБЖ.

13.09.2018/14:38

На 14 септември от 21 часа БНТ2 ще излъчи документалния филм за големия журналист и публицист Стефан Продев „С Ботевски дух“. Документалната лента, дело на сценариста и режисьора Петко Горанов и оператора Божидар Симеонов, излиза в ефир само ден преди 91-годишнината от рождението на Стефан Продев. А утре, на 13 септември, от 14.30 ч. колегите ще могат да се срещнат с авторския колектив в Пресклуба на БТА.

12.09.2018/18:46

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки