Начало
 
 

Представят „Освобождението на България – ликовете на Войната и Паметта“ в Плевен

28.02.2018 /08:22 | Източник: pomnim.bg и посолството на РФ в София Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Посланикът на Русия в България Анатолий Макаров ще бъде гост на Панорамата „Плевенска епопея“ където ще бъде открита изложба на изложба на литографии от неговата лична колекция, посветени на Руско-турската война 1877-1878 години и издадени по време на войната във водещи западни списания.

След откриването на изложбата в музея-панорама ще се проведе и презентация на албума „Освобождението на България: ликове на войната и паметта“, издаден от фондация „Руски Витязи“ при съдействието на посолството на Русия в България и на българското посолство в Москва.

В чест на 140-годишнината на Освободителната война издателство „Руски витязи“ публикува албума „Освобождението на България – ликовете на Войната и Паметта“, подготвен от колектив от български и руски историци. Редактори и съставители са проф. Румяна Михнева, Олег Леонов, проф. Пламен Митев, доц. Тина Григорова, доц. Валери Колев и др. Като изображенията от албума са предоставени от проф. Румяна Михнева, редактор на албумите и член на Националния инициативен комитет.


Албумът е съставен от три раздела: „Пожарът на Балканите“, „Пространствата на войната“, „Паметта“, в които е събран материал от водещи български и руски архиви, музеи и библиотеки, от частни колекции. Интересното е, че книгата е подготвена с материали, предоставени безвъзмездно от културни институции. Събирането на документацията бе дело на български историци, преподаватели в университети, учители, фотографи. Авторският замисъл е илюстрациите да бъдат коментирани от текстове от епохата – спомени, документи, писма, карти. Така силата на Словото допълва излъчването на Образа.

Книгата е както с научен, така и с обществено значим принос. За първи път общ колектив от изследователи от България и Русия, представители на българската общност в Молдова, руски неправителствени организации и колекционери обединяват усилията си, за да представят „лика“ на войната и паметта за нея като обединяват внушението на образа и словото, почерпани от художествени и фотографски материали, спомени, документи, вестници. Читателите ще видят уникални снимки, рисунки и гравюри на паметници, строени по следите на събитията и разрушени след 1917 г., снимки на визите на представители на императорското семейство Романови у нас, документи за създаването на Шипченския мемориал, програма за откриване на паметника от 1934 г., марки за събиране на дарения, фотоси на визита в Киев на престолонаследника Борис за откриване на паметник на император Александър II, фотографии на оръжия и униформи, карти и др. Албумът може да бъде назован и Илюстрирана история на Руско-турската война, след всеки раздел авторите са добавили и кратка хронология на периода. Особено ценно е, че в албума е включен списък на всеки, който е допринесъл с труда и идеите за изготвянето му в добрите възрожденски традиции на „спомоществувателствуването“. Въвеждащи слова към книгата са написали Н. Пр. посланикът на България в Русия Бойко Коцев и Н. Пр. посланикът на РФ у нас г-н Анатолий Макаров.

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки