Начало
 
 

Деца рисуват героите от руско-турската война1877-1878 година

28.02.2018 /08:35 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Руският културно-информационен център беше домакин на видеомоста София-Москва, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България. Поводът беше съвместната инициатива на в. „Стандарт“ и руските медии РИА Новости, Россия сегодня и „Спутник“, а именно конкурсът за детска рисунка под надслова „Деца рисуват героите на Руско-турската война“. И в РКИЦ, и във фоайето на РИА Новости бяха организирани изложби с детските рисунки.

От българска страна във видеовръзката участваха главният редактор на в. „Стандарт“ Славка Бозукова, посланикът на РФ у нас Анатолий Макаров, директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество Павел Журавльов, Румен Петков и директорът на издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски.

Водеща в Москва беше журналистката от РИА Новости Наталия Тюрина, а в разговора взеха участие българският посланик в РФ Бойко Коцев, ръководителят на Россострудничество Елеонора Митрофанова, директорът на 548-мо училище „Царицино“ в Москва Ефим Рачевски.

Събрали сме се в навечерието на най-големия празник за България – 140-годишнината от нейното освобождение и полагането на основите на българската държавност – каза Славка Бозукова. - Искам да изразя задоволството си от руските ни партньори и колеги в лицето на РИА Новости, „Русия днес“ и Спутник, за начина по който решихме да отбележим този голям юбилей, а именно през погледа на българските и руските деца, защото сме абсолютно убедени, че най-голямата стойност за историята ще оцени младото поколение. Рисунките, които сътвориха техните необременени умове, със сигурност ще останат като един от спомените към това голямо и значимо събитие, за което сме се събрали. Още в началото посланик Анатолий Макаров прегърна нашата идея и има съществен принос за нейното осъществяване. А Румен Петков, освен политик и парламентарист, е двигател на всичките събития, свързани със 140-годишнината и е сред организаторите на юбилейните тържества на Плевенската епопея. С нас е и един от най-големите издатели на българска и руска литература, поет и изкуствовед Иван Гранитски, също член на Общонационалния комитет за честването на 140-годишнината, както и софийският домакин на нашата среща – директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество Павел Журавльов, който със своята активна дейност прави руско-българският културен обмен да е на най-високите нива.  А журналистката Наталия Тюрина заяви, че изложбата конкурс за детска рисунка, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, ще бъде открита едновременно в Москва и София. В руския модул на видеовръзката свои мисли за Руско-турската война и за българо-руските отношение изрази посланикът на България в руската столица. „Идеята на в. „Стандарт“ и РИА Новости е великолепна и най-важното, че дава възможност по този начин да отбележим годишнината от Освобождението на България“ – каза Бойко Коцев. Според него Руско-турската война може да се характеризира като най-нежеланата война на ХІХ в. И това не е случайно, защото тя се е случила с желанието или нежеланието на чиновниците, които са си стояли в столицата. „След Априлското въстание в България е разпространена информация по света за зверствата при потушаването му, в това число и в Русия - каза българският дипломат. - РПЦ 10 месеца всяка неделя е отслужвала молебен за тежкото положение на православните славяни на Балканите. Именно тези молебени, РПЦ, при помощта на Славянските комитети на Аксаков и Алабин, дадоха тласък в общeството да поиска от императора да обяви война, за да освободи славяните от тежкото робство. И това беше в основата на РТВ от 1877-1878 г. Войниците и офицерите, които са се сражавали в тази война са носели в джобовете си близо до сърцето своите лични икони, които да ги закрилят в битките. Това не са били скъпи икони, но много лични и всеки воин е имал своя светец покровител. Те не са отивали на военен парад, а на много тежко изпитание, както боевете край Плевен и най-вече на Шипка“. Българският дипломат се спря на ключовите битки и разказа за подвига на руските войски и българското Опълчение, като и за съдбата на Самарското знаме. Бойко Коцев говори и за руско-българската дружба и за близките духовни и общи корени, които се коренят във вековете, като не пропусна да припомни изреченото от граф Игнатиев по повод Руско-турската война - че България внесла европейска култура в Русия. Българският посланик в Москва заяви, че българо-руските отношения са преминали проверката на времето и днес се прекланяме пред паметта на всички сражавали се и загинали вимето на свободата на България. „Много е важно това, че ние трябва да предадем тези знания и отношения на младите“ - каза Бойко Коцев. „Според мен такива проекти като конкурса за детска рисунка са от изключително важен характер, защото имат голямо значение за патриотичното възпитание на младите и засилване на интереса на подрастващите към нашата съвместна история“ – каза от София посланикът на Русия Анатолий Макаров. Дипломатът се спря на съвместните инициативи по повод 140-годишнината от Освобождението на България, в които дейно участва и посолството на РФ в България.         

Елеонора Митрофанова също се включи във видеомоста, като не пропусна да спомене, че днес историята много силно се изкривява и е подвластна на политическите събития. Тя подчерта също, че е много важно,че българските приятели, независимо от политическата конюнктура, пазят корените си, а младите знаят своята история.  От българска страна Румен Петков предаде на руския посланик паметен знак с молба да го предаде като дар от България на РИА Новости. припомняйки стихотворението на българския поет Георги Константинов „Балада за нисшите чинове“. Той предложи да бъдат издирени и канени да гостуват у нас потомци на загиналите руски воини, които да се поклонят пред паметта на своите роднини, оставили костите си в името на свободата на България. А според Иван Гранитски днешните политици не трябва да загърбват загиналите хиляди руски воини и отношението на РПЦ, защото политическите конюнктури се променят, а историята, духът,братството на славянските народи, и най-вече на руския и българския,  остават. „В този смисъл в България тези жертви не са забравени – каза Гранитски. -. Не са забравени вековното усилие на руския народ, на руската интелигенция и РПЦ за освобождението на българския народ. Продължава да ги имат българо-руските контакти, така че това, което сега правят в. „Стандарт“ и РИА Новости, са едно припомняне на тези поуки от историята и дано това да повлияе на осъзнаването на съвременните български политици, които не би трябвало да загърбват отношенията с Русия и не би трябвало да слушат единствено изкусителните песни на сирените в Брюксел, и в други столици и да смразяват нашите народи.“

В края на видеосрещата  Славка Бозукова припомни, че в рамките на конкурса за детска рисунка са се събрали над 100 творби, които са оценени от специално жури, чийто председател е Вежди Рашидов. Победителите ще бъдат обявени по време на откриването на изложбата в РКИЦ където на тържествена церемония ще бъдат наградени. Изложбата ще бъде експонирана също и по време на срещата между българския патриарх Неофит и патриархът на Москва и цяла Русия Кирил, който ще вземе участие в тържествата по повод 140-годишнината от Освобождението на България. 

 

Снимки Мари Къналян   

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки