Начало
 
 

Деца рисуват героите от руско-турската война1877-1878 година

28.02.2018 /08:35 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Руският културно-информационен център беше домакин на видеомоста София-Москва, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България. Поводът беше съвместната инициатива на в. „Стандарт“ и руските медии РИА Новости, Россия сегодня и „Спутник“, а именно конкурсът за детска рисунка под надслова „Деца рисуват героите на Руско-турската война“. И в РКИЦ, и във фоайето на РИА Новости бяха организирани изложби с детските рисунки.

От българска страна във видеовръзката участваха главният редактор на в. „Стандарт“ Славка Бозукова, посланикът на РФ у нас Анатолий Макаров, директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество Павел Журавльов, Румен Петков и директорът на издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски.

Водеща в Москва беше журналистката от РИА Новости Наталия Тюрина, а в разговора взеха участие българският посланик в РФ Бойко Коцев, ръководителят на Россострудничество Елеонора Митрофанова, директорът на 548-мо училище „Царицино“ в Москва Ефим Рачевски.

Събрали сме се в навечерието на най-големия празник за България – 140-годишнината от нейното освобождение и полагането на основите на българската държавност – каза Славка Бозукова. - Искам да изразя задоволството си от руските ни партньори и колеги в лицето на РИА Новости, „Русия днес“ и Спутник, за начина по който решихме да отбележим този голям юбилей, а именно през погледа на българските и руските деца, защото сме абсолютно убедени, че най-голямата стойност за историята ще оцени младото поколение. Рисунките, които сътвориха техните необременени умове, със сигурност ще останат като един от спомените към това голямо и значимо събитие, за което сме се събрали. Още в началото посланик Анатолий Макаров прегърна нашата идея и има съществен принос за нейното осъществяване. А Румен Петков, освен политик и парламентарист, е двигател на всичките събития, свързани със 140-годишнината и е сред организаторите на юбилейните тържества на Плевенската епопея. С нас е и един от най-големите издатели на българска и руска литература, поет и изкуствовед Иван Гранитски, също член на Общонационалния комитет за честването на 140-годишнината, както и софийският домакин на нашата среща – директорът на РКИЦ и представител на Россотрудничество Павел Журавльов, който със своята активна дейност прави руско-българският културен обмен да е на най-високите нива.  А журналистката Наталия Тюрина заяви, че изложбата конкурс за детска рисунка, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България, ще бъде открита едновременно в Москва и София. В руския модул на видеовръзката свои мисли за Руско-турската война и за българо-руските отношение изрази посланикът на България в руската столица. „Идеята на в. „Стандарт“ и РИА Новости е великолепна и най-важното, че дава възможност по този начин да отбележим годишнината от Освобождението на България“ – каза Бойко Коцев. Според него Руско-турската война може да се характеризира като най-нежеланата война на ХІХ в. И това не е случайно, защото тя се е случила с желанието или нежеланието на чиновниците, които са си стояли в столицата. „След Априлското въстание в България е разпространена информация по света за зверствата при потушаването му, в това число и в Русия - каза българският дипломат. - РПЦ 10 месеца всяка неделя е отслужвала молебен за тежкото положение на православните славяни на Балканите. Именно тези молебени, РПЦ, при помощта на Славянските комитети на Аксаков и Алабин, дадоха тласък в общeството да поиска от императора да обяви война, за да освободи славяните от тежкото робство. И това беше в основата на РТВ от 1877-1878 г. Войниците и офицерите, които са се сражавали в тази война са носели в джобовете си близо до сърцето своите лични икони, които да ги закрилят в битките. Това не са били скъпи икони, но много лични и всеки воин е имал своя светец покровител. Те не са отивали на военен парад, а на много тежко изпитание, както боевете край Плевен и най-вече на Шипка“. Българският дипломат се спря на ключовите битки и разказа за подвига на руските войски и българското Опълчение, като и за съдбата на Самарското знаме. Бойко Коцев говори и за руско-българската дружба и за близките духовни и общи корени, които се коренят във вековете, като не пропусна да припомни изреченото от граф Игнатиев по повод Руско-турската война - че България внесла европейска култура в Русия. Българският посланик в Москва заяви, че българо-руските отношения са преминали проверката на времето и днес се прекланяме пред паметта на всички сражавали се и загинали вимето на свободата на България. „Много е важно това, че ние трябва да предадем тези знания и отношения на младите“ - каза Бойко Коцев. „Според мен такива проекти като конкурса за детска рисунка са от изключително важен характер, защото имат голямо значение за патриотичното възпитание на младите и засилване на интереса на подрастващите към нашата съвместна история“ – каза от София посланикът на Русия Анатолий Макаров. Дипломатът се спря на съвместните инициативи по повод 140-годишнината от Освобождението на България, в които дейно участва и посолството на РФ в България.         

Елеонора Митрофанова също се включи във видеомоста, като не пропусна да спомене, че днес историята много силно се изкривява и е подвластна на политическите събития. Тя подчерта също, че е много важно,че българските приятели, независимо от политическата конюнктура, пазят корените си, а младите знаят своята история.  От българска страна Румен Петков предаде на руския посланик паметен знак с молба да го предаде като дар от България на РИА Новости. припомняйки стихотворението на българския поет Георги Константинов „Балада за нисшите чинове“. Той предложи да бъдат издирени и канени да гостуват у нас потомци на загиналите руски воини, които да се поклонят пред паметта на своите роднини, оставили костите си в името на свободата на България. А според Иван Гранитски днешните политици не трябва да загърбват загиналите хиляди руски воини и отношението на РПЦ, защото политическите конюнктури се променят, а историята, духът,братството на славянските народи, и най-вече на руския и българския,  остават. „В този смисъл в България тези жертви не са забравени – каза Гранитски. -. Не са забравени вековното усилие на руския народ, на руската интелигенция и РПЦ за освобождението на българския народ. Продължава да ги имат българо-руските контакти, така че това, което сега правят в. „Стандарт“ и РИА Новости, са едно припомняне на тези поуки от историята и дано това да повлияе на осъзнаването на съвременните български политици, които не би трябвало да загърбват отношенията с Русия и не би трябвало да слушат единствено изкусителните песни на сирените в Брюксел, и в други столици и да смразяват нашите народи.“

В края на видеосрещата  Славка Бозукова припомни, че в рамките на конкурса за детска рисунка са се събрали над 100 творби, които са оценени от специално жури, чийто председател е Вежди Рашидов. Победителите ще бъдат обявени по време на откриването на изложбата в РКИЦ където на тържествена церемония ще бъдат наградени. Изложбата ще бъде експонирана също и по време на срещата между българския патриарх Неофит и патриархът на Москва и цяла Русия Кирил, който ще вземе участие в тържествата по повод 140-годишнината от Освобождението на България. 

 

Снимки Мари Къналян   

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки