ПРИВЕТСТВИЕ

01.03.2018 /20:46 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


от Фонда на потомците на героите от Руско-турската война 1877-1878 „Самарско знаме“ по повод 140-годишнината от Освобождението на България от османско иго

Скъпи братя и сестри!

някога великият поет Александър Пушкин беше казал: „Да се гордееш със славата на своите предци несамо е възможно, но и задължително: да не се уважават е срамно малодушие.“

И ето вече 140 години България и Русия се гордеят с безсмъртната слава на своите предци, воювали за освобождението на България през 1877-1878 година.

Още преди обявяването на Руско-турската война, руският народ беше потресен от жестоката разправа на турците с мирното население и страданието на българския православен народ. Много руснаци започнаха да се записват доброволци за участие в защитата на българите, в много храмове народът слушаше по време на проповедите за страшните събития и милосърдно се отзоваваше с пожертвованията и пишеше писма до императора с молба да помогне на християнския народ.

Писателят Иван Тургенев написа своето забележително стихотворение „Крикет в Уиндзор“ за невинно избитите български младенци. Фьодор Достоевски призовава в своя „Дневник на писателя“ да се помогне на Балканите.Много писатели, художници, общественици говорят за необходимостта да се помогне на българския народ.

Русия смяташе защитата на българските християни за дълг на честта и затова месец след обявяването на войната в нея се отправят членове на императорската фамилия – Александър ІІ заедно със своите синове – престолонаследника Александър Александрович (Александър ІІІ) и Владимир Александрович. 

Художници, писатели, журналисти, лекари, милосърдни сестри и доброволци от народа - всички се устремяват към България.

Много наши сънародници, участници в Руско-турската война 1877-1878, оставиха своите кости далеч от Русия – на българска земя.Много майки, годеници, родители не дочакаха своите близки…

Но българският народ съхрани много паметници за тези събития, отдавайки своето уважение към воювалите и паднали герои, осигурявайки на потомците им възможност да се гордеят със славата на своите предци.Гледайки на тези знаци на памет към предците, потомците на България и Русия знаят за техните подвизи, мъжество, великодушие, честност и чест, за чистотата и твърдостта на тяхната вяра и убеждения, за безкомпромисността на избора между доброто и злото, истината и лъжата, за незабравимостта на жизнените ценности на героите.

Кое накара руснаците да се застъпят за българите? Кое сближаваше нашите народи?

Вярата. Християнската вяра - беше надежден критерий за оценяване на техните действия, учеше на състрадание и мъдрост, на справедливост и безкористност. За тази вяра се отправяше на смърт многострадалният български народ, тази вяра вдъхновяваше руския народ да се притече на помощ на своите братя по вяра.

От една чаша се причестяваха воините по време на литургия преди боя, за мнозина от които той е бил последен.

Беше ли напразна тази жертва? Не, жертвата никога не е напразна, ако в сърцата на потомците израства благодарността…

Ето и днес е особен ден – ден на благодарна памет към освободителите. Свят ден, когато ние още един път си сверяваме живота по тяхната безкрайно висока мяра, отново оценяваме себе си дали така сме живели? И с надежда гледаме в бъдещето, че ако след 140 години народът помни своите герои, своето минало, значи и днес са живи идеалите и вечните ценности на предците ни.

Ще ценим тази свобода, подарена ни на такава скъпа цена, ще се стараем животът ни да отговаря на това.

И да си спомним думите на Блаженния Августин: „Основното е единството, спорното - свободата, а във всичко - любовта!“ И нека тези думи да станат определящи в отношенията между хората, между нашите братски народи.

Мир и благоденствие за българския народ!

Честит празник!

 

Президент на Фонда „Самарско знаме“  Ирина Каховска – Калитина

Духовен наставник на Фонда „Самарско знаме“ протойерей Владислав Каховски

От рода Калитини  - Дмитрий Логунов

От рода Верешчагини  - Александър Плевако

От рода Горталови  - Алексей Горталов

От рода Радецки - Олга Рунова

От рода Столетови  - Анатолий Столетов

От рода Игнатиеви  - Олга Чевска

От рода Шаховски  - Ирина Каховска  

    

 

 

 

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки