Начало
 
 

Потомката на граф Игнатиев – Олга Чевска, се срещна с български журналисти

02.03.2018 /14:58 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Праправнучката на граф Игнатиев Олга Чевска беше гост в СБЖ

Какво по-хубаво време, независимо от студа и снега, е от това точно на 1 март да се срещнеш с един дългоочакван гост, какъвто е праправнучката на граф Н. П.Игнатиев Олга Чевска.

Гостенката е на посещение у нас по покана на Националния инициативен комитет за отбелязване 140-годишнината от Освобождението на България и фондация „Устойчиво развитие на България“ с директор Станка Шопова. Въпреки натоварената, програма Олга Николаевна гостува в СБЖ и присъства на откриването на изложбата на Калина Канева „Моят идеал – свободна България, посветена на големия руски дипломат, която е подредена в Галерия-книжарница „София прес“.

Пресклуб „Журналист“, който се намира на улицата, носеща името на прадядото на гостенката, се оказа тесен да побере дошлите да чуят от първо лице разказа за уважаваната в Русия фамилия и чрез спомените на Олга Чевска да се докоснат до неизвестни мигове от живота на графа.

„Много се радвам, че Олга Чевска е сред нас в навечерието на големия български празник 3 март – каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която в качеството си на домакин на срещата беше неин водещ. – Тази година датата 3 март е знаменателна за нас, защото се навършват 140-години от Освободителната война 1877-1878 г. и възстановяването на българската държавност.“

Срещата със знатната потомка на руския дипломат, военачалник и българолюбец  мина под знака на неговата дейност и това, което е направил за България, за да се сдобие тя със свобода. Освен гостенката от Русия в срещата участва и журналистката Калина Канева, за която може да се каже, че е един от най-добрите изследователи на живота и делото на граф Н. П. Игнатиев, за което говори нейният голям труд „Граф Н. П. Игнатиев – графът на Българите“, излязъл несамо на български, но и на руски език, и който предизвика огромен интерес несамо сред хората,

 искащи да научат повече за тази емблематична личност, но и сред научните среди.

С много топлота и сърдечност се обърна към дошлите да се срещнат с нея потомката на графа, която не пропусна да отправи пожелания за здраве и късмет към всички на най-красивия български ден – 1 март. Тя разказа за себе си и семейството си. Днес в различни страни по света са пръснати потомците на графа, но в Русия живее единствено семейството на Олга Чевска.

„Баба ми беше голямата внучка на Николай Павлович Игнатиев – започна своя разказ неговата праправнучка, - която го помнеше жив, защото останалите внуци са били по-малки от нея. Той умира, когато тя е била на 8 години, но въпреки това тя го помнеше и ми разказваше, че той буквално бил издигнат в култ от останалите. Семейство Игнатиеви било известно с това, че отношенията помежду им били прекрасни.“ Олга припомни, че за това най-добре говори книгата на Хевролина, която е публикувала писмата между графа и неговата съпруга, от които блика голяма любов, разбирателство и подкрепа.

С особен респект и любов Олга Чевска сподели своите мисли и за спътницата на графа и нейна прапрабаба Екатерина Леонидовна, която е правнучка на великия пълководец Кутузов. „Екатерина Леонидовна е била несамо много умна и много красива, но и вярна съратница и приятелка на Николай Павлович – връща лентата на спомените си Олга Николаевна. – И може би поради това в семейството по традиция се е предавала любовта към България. Когато бях малка, ми разказваха как всички вкъщи са се интересували от България. Чели са статии, списания, интересували са се от всички новини, които са се отнасяли до вашата страна. И аз си мисля, че и на мен ще ми се отдаде, макар че днес времената не са толкова прости, да предам тази любов и на моите внуци, които вече започнаха да се интересуват от корените си. Вече четат книгите за Николай Павлович, разглеждат и се интересуват от всички реликви, които са свързани с рода на Игнатиеви.“

С особено вълнение Олга Чевска показа своя медальон, който е особено ценна реликва, защото го е носела Екатерина Леонидовна. Бижуто й подарил граф Игнатиев и тя е поставила в него снимката му, която и до днес се е съхранила. Тя го е носела непрекъснато, а днес по законите на родословието, което повелява бижуто да се дава на голямата внучка, то се съхранява от Олга Николаевна, получила го от своята баба.Потомката на графа го слага само в специални случаи и такъв сега е нейното посещение в България.

Спомням си как при нашата среща с нея през март 2009 г. тя ми сподели,че тогава за първи път медальонът на Екатерина Леонидовна е напуснал пределите на Русия. Тогава праправнучката на Граф Игнатиев беше дошла в България по повод годишнината на училището в София, което носи неговото име.

Наричайки Калина Канева

историографа на тяхното семейство,

Олга Чевска покани българската журналистка да сподели за своите дългогодишни изследвания на живота и делото на графа на българите.

Калина Канева е може би единствената журналистка, която е допринесла със своя труд делото и живота на граф Н. П. Игнатиев да бъдат достояние до всички, които се интересуват от неговата личност. След своя труд „Граф Н. П. Игнатиев – графът на българите“ тя не престава да издирва и изследва неизвестни периоди от житието му.  След като тя сподели колко време и какъв е бил пътят, който е изминала по време на изследователската и издирвателската си дейност, тя отново изненада дошлите на срещата с нови факти.

„Продължавам да се вълнувам така, както съм се вълнувала цял живот, защото за първи път се докоснах до тази личност, след като бях назначена след дипломирането ми като учител по руски език в сегашното 6-то училище, носещо името на граф Игнатиев. Тя разказа подробно как се е запалила да се захване да издирва потомците на графа на българите, неизвестни факти от живота му и как всичко е събрала след това в своята книга. Калина не скриваше вълнението, като си припомняше как по-късно, вече като журналист, тази тема не е преставала да я вълнува.

Тя сподели за срещите си в България и Русия с представителите на славния руски род, за това как с особено преклонение е приемала всички материални факти, свързани с делото на графа,  за да ги опише и разкаже за тях. Как разказите на неговите потомци са посявали в нея огромното желание да обхване всичко с най-големите подробности, за да го съхрани за бъдещето,защото личност като граф Н. П. Игнатиев не бива да е подложен на забрава.

За първи път Канева показа публично една малка неугледна тетрадчица, която обаче се оказа ценна реликва,защото е принадлежала на внучката на графа, която пристига у нас по повод 90-годишнината от Руско-турската освободителна война - Екатерина Николаевна Игнатиева. В тази тетрадчица живеещата по онова време в Ростов на Дон графиня описва най-подробно своето посещение у нас и срещите си с българите.

50 лета Калина пази тази тетрадка и сега за първи път я показва пред хора. Журналистката сподели,че в основата на книгата й стоят изследванията й за документалната изложба, на която е автор и която беше открита същия ден в Галерия-книжарница на Агенция „София прес“, „Моят идеал – свободна България“, посветена на дипломата сложил подписа си под заветния Сан Стефански договор, даващ свободата на страната ни.

С особен интерес бяха посрещнати думите на известния цигулар Ангел Станков, който говори за един малко известен момент от живота на граф Игнатиев, засягащ

църковната независимост на България

„Много години съм търсил потомци на граф Игнатиев, тъй като чичото на моята баба митрополит Натанаил Охридски е бил личен приятел на графа, а моята баба е живяла у тях и се пазят писма от Петербург – каза Ангел Станков. – Много се знае за ролята на графа в Руско-турската война, но много не се пише за това, че много преди нея той е съдействал изключително много за възстановяване на Българската екзархия.“  

Музикантът цитира запазил се документ в архива на митрополита, в който се казва: „Благодарение на енергичното съдействие и застъпничество от страна на руския посланик генерал Игнатиев всички препятствия се отстраниха и аз, във втората половина на март 1874 г., се снабдих с берата за Охрид.“

Трябва да се подчертае, че от времето на св. Климент Охридски не е имало български митрополит на Охридската катедра. Тогава именно приятелят на граф Игнатиев митрополит Натанаил оглавява епархията и се именува Охридски, който по-късно е изгонен оттам и става Пловдивски владика. Граф Игнатиев му дава набор от църковни книги с духовно-нравствено съдържание. Годината е 1874-та. Тогава руският дипломат споделя пред своя български приятел следното: „Ще ви доверя нещо. Знайте, че след около три години непременно ще има война между Русия и Турция. Знайте това и действайте внимателно.“

Наред с много въпроси, които бяха зададени на Олга Чевска и интересните факти, които бяха огласени за първи път на тази среща, всеки искаше да се докосне до личността на графа на българите и да научи повече за него и неговия славен род.

Дори се роди идеята да бъде преиздадена книгата на Калина Канева, защото няма по-голямо богатство от това паметта да бъде съхранена и за бъдното поколение, което въпреки модерния ХХІ век рано или късно се обръща към страниците на историята,защото както мнозина са казвали и писали, народ без история не е народ.

В първия ден на пролетния март беше открита и изложбата „Моят идеал – свободна България“, на която в Галерия-книжарница „София прес“ присъства и праправнучката на руския дипломат Олга Чевска. Автор е Калина Канева и в нея тя е събрала неизвестни фотографии и документи, които разказват несамо за дейността на граф Игнатиев, но и за неговия род.

Снимки Мари Къналян

Сподели в
 

От десетилетия събирам стари илюстровани пощенски картички. И стари снимки. Най-вече от София и Велико Търново. И през ръцете и пред очите ми са минали хиляди...

22.06.2018/18:19

Преваля седмица, откакто почна поредното Световно първенство по футбол. Този път – в Русия. И за пореден път БНТ предава мачовете. Което радва милиони българи.

21.06.2018/21:18

На 19 юни т.г. сайтът ни публикува информация на друг сайт: sofiа.utre.bg, озаглавена „София връчва Награди за ярки постижения в културата за 2018 г.”

20.06.2018/23:46

Красноречив жест към българските журналисти бе включването в програмата на 28-ата национална конференция на Българската библиотечна информационна асоциация на един впечатляващ със задълбочеността си актуален научен доклад - изследване за периодичния печат и краезнанието, изнесен от д-р Анета Донева от Регионалната народна библиотека „Иван Вазов" - Пловдив.

20.06.2018/20:13

„Комуникационното пространство – политическо пространство” бе темата на CEECOM 2018, поредната конференция на мрежата на медийните и комуникационните специалисти от Централна и Източна Европа. Тя установи липса на сериозни сравнителни изследвания в областта на медиите и журналистиката

20.06.2018/06:32
?>

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За държавния глава ще бъде чест да е патрон на честванията за 125-годишнината на организираното журналистическо движение у нас, се посочва в писмо от Президентството до председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова

31.05.2018 /18:52

Председателите на журналистическите дружества са уведомени с писмо от председателя на УС на СБЖ какви са цените за съюзните членове в Международния дом на журналистите край Варна в различните периоди на летния сезон на 2018 г.

31.05.2018 /18:25

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

 Мнения

Историята е проста. В няколко поредни петъка Слави Трифонов в своето предаване по Би Ти Ви учи Кристиан Талев, наричан още Криско, как се прави шоу. Хрумването е кръстено „Експериментът „Гледай как се прави”.

24.06.2018 /15:19 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Агонията на в. „Стандарт“ продължава и тя ще е много мъчителна и болезнена, защото няма пари дори за морфин. Не е за вярване, че ръководството на любимия и предпочитан от мнозина вестник завърза камъка и пусна на дъното най-стойностните си автори. Какво ли чудо трябва да стане, за да се възроди от пепелта този „Феникс“, от който нищо не е останало, освен пречупените му криле!

15.06.2018 /16:05 | Автор: Оля Ал-Ахмед | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки