Начало
 
 

Потомката на граф Игнатиев – Олга Чевска, се срещна с български журналисти

02.03.2018 /15:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Праправнучката на граф Игнатиев Олга Чевска беше гост в СБЖ

Какво по-хубаво време, независимо от студа и снега, е от това баш на 1 март да се срещнеш с един дългоочакван гост, какъвто е праправнучката на граф Н. П.Игнатиев Олга Чевска, която е на посещение у нас по покана на Националния инициативен комитет за отбелязване 140-годишнината от Освобождението на България и фондация „Устойчиво развитие на България“ и нейния директор Станка Шопова. Въпреки натоварената, програма Олга Николаевна гостува в СБЖ и присъства на откриването на изложбата на Калина Канева „Моят идеал – свободна България, посветена на големия руски дипломат, която е подредена в Галерия-книжарница „София прес“.

Пресклуб „Журналист“, който се намира на улицата, носеща името на прадядото на гостенката, се оказа тесен да побере дошлите да чуят от първо лице разказа за уважаваната в Русия фамилия и чрез спомените на Олга Чевска да се докоснат до неизвестни мигове от живота на графа. „Много се радвам, че Олга Чевска е сред нас в навечерието на големия български празник 3 март – каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която в качеството си на домакин на срещата беше неин водещ. – Тази година датата 3 март е знаменателна за нас, защото се навършват 140-години от Освободителната война 1877-1878 г. и възстановяването на българската държавност.“ Срещата със знатната потомка на руския дипломат, военачалник и българолюбец  мина под знака на неговата дейност и това, което е направил за България, за да се сдобие тя със свобода. Освен гостенката от Русия в срещата участва и журналистката Калина Канева, за която може да се каже, че е един от най-добрите изследователи на живота и делото на граф Н. П. Игнатиев, за което говори нейният голям труд „Граф Н. П. Игнатиев – графът на Българите“, излязъл несамо на български, но и на руски език, и който предизвика огромен интерес несамо сред хората,

 искащи да научат повече за тази емблематична личност, но и сред научните среди.

С много топлота и сърдечност се обърна към дошлите да се срещнат с нея потомката на графа, която не пропусна да отправи пожелания за здраве и късмет към всички на най-красивия български ден – 1 март. Тя разказа за себе си и семейството си. Днес в различни страни по света са пръснати потомците на графа, но в Русия живее единствено семейството на Олга Чевска. „Баба ми беше голямата внучка на Николай Павлович Игнатиев – започна своя разказ неговата праправнучка, - която го помнеше жив, защото останалите внуци са били по-малки от нея. Той умира, когато тя е била на 8 години, но въпреки това тя го помнеше и ми разказваше, че той буквално бил издигнат в култ от останалите. Семейство Игнатиеви било известно с това, че отношенията помежду им били прекрасни.“ Олга припомни, че за това най-добре говори книгата на Хевролина, която е публикувала писмата между графа и неговата съпруга, от които блика голяма любов, разбирателство и подкрепа. С особен респект и любов Олга Чевска сподели своите мисли и за спътницата на графа и нейна прапрабаба Екатерина Леонидовна, която е правнучка на великия пълководец Кутузов. „Екатерина Леонидовна е била несамо много умна и много красива, но и вярна съратница и приятелка на Николай Павлович – връща лентата на спомените си Олга Николаевна. – И може би поради това в семейството по традиция се е предавала любовта към България. Когато бях малка, ми разказваха как всички вкъщи са се интересували от България. Чели са статии, списания, интересували са се от всички новини, които са се отнасяли до вашата страна. И аз си мисля, че и на мен ще ми се отдаде, макар че днес времената не са толкова прости, да предам тази любов и на моите внуци, които вече започнаха да се интересуват от корените си. Вече четат книгите за Николай Павлович, разглеждат и се интересуват от всички реликви, които са свързани с рода на Игнатиеви.“ С особено вълнение Олга Чевска показа своя медальон, който е особено ценна реликва, защото го е носела Екатерина Леонидовна. Бижуто й подарил граф Игнатиев и тя е поставила в него снимката му, която и до днес се е съхранила. Тя го е носела непрекъснато, а днес по законите на родословието, което повелява бижуто да се дава на голямата внучка, то се съхранява от Олга Николаевна, получила го от своята баба.Потомката на графа го слага само в специални случаи и такъв сега е нейното посещение в България. Спомням си как при нашата среща с нея през март 2009 г. тя ми сподели,че тогава за първи път медальонът на Екатерина Леонидовна е напуснал пределите на Русия. Тогава праправнучката на Граф Игнатиев беше дошла в България по повод годишнината на училището в София, което носи неговото име.

Наричайки Калина Канева

историографът на тяхното семейство

Олга Чевска покани българската журналистка да сподели за своите дългогодишни изследвания на живота и делото на графа на българите.

Калина Канева е може би единствената журналистка, която е допринесла със своя труд делото и живота на граф Н. П. Игнатиев да бъдат достояние до всички, които се интересуват от неговата личност. След своя труд „Граф Н. П. Игнатиев – графът на българите“ тя не престава да издирва и изследва неизвестни периоди от житието му.  След като тя сподели колко време и какъв е бил пътят, който е изминала по време на изследователската и издирвателската си дейност, тя отново изненада дошлите на срещата с нови факти. „Продължавам да се вълнувам така, както съм се вълнувала цял живот, защото за първи път се докоснах до тази личност, след като бях назначена след дипломирането ми като учител по руски език в сегашното 6-то училище, носещо името на граф Игнатиев. Тя разказа подробно как се е запалила да се захване да издирва потомците на графа на българите, неизвестни факти от живота му и как всичко е събрала след това в своята книга. Калина не скриваше вълнението, като си припомняше как по-късно, вече като журналист, тази тема не е преставала да я вълнува. Тя сподели за срещите си в България и Русия с представителите на славния руски род, за това как с особено преклонение е приемала всички материални факти, свързани с делото на графа,  за да ги опише и разкаже за тях. Как разказите на неговите потомци са посявали в нея огромното желание да обхване всичко с най-големите подробности, за да го съхрани за бъдещето,защото личност като граф Н. П. Игнатиев не бива да е подложен на забрава. За първи път Канева показа пред хора една малка неугледна тетрадчица, която обаче се оказа ценна реликва,защото е принадлежала на внучката на графа, която пристига у нас по повод 90-годишнината от Руско-турската освободителна война - Екатерина Николаевна Игнатиева. В тази тетрадчица живеещата по онова време в Ростов на Дон графиня описва най-подробно своето посещение у нас и срещите си с българите. 50 лета Калина пази тази тетрадка и сега за първи път я показва пред хора. Журналистката сподели,че в основата на книгата й стоят изследванията й за документалната изложба, на която е автор и която беше открита същия ден в Галерия-книжарница на Агенция „София прес“, „Моят идеал – свободна България“, посветена на дипломата сложил подписа си под заветния Сан Стефански договор, даващ свободата на страната ни.

С особен интерес бяха посрещнати думите на известния цигулар Ангел Станков, който говори за един малко известен момент от живота на граф Игнатиев, засягащ

църковната независимост на България

„Много години съм търсил потомци на граф Игнатиев, тъй като чичото на моята баба митрополит Натанаил Охридски е бил личен приятел на графа, а моята баба е живяла у тях и се пазят писма от Петербург – каза Ангел Станков. – Много се знае за ролята на графа в Руско-турската война, но много не се пише за това, че много преди нея той е съдействал изключително много за възстановяване на Българската екзархия.“  Музикантът цитира запазил се документ в архива на митрополита, в който се казва: „Благодарение на енергичното съдействие и застъпничество от страна на руския посланик генерал Игнатиев всички препятствия се отстраниха и аз, във втората половина на март 1874 г., се снабдих с берата за Охрид.“ Трябва да се подчертае, че от времето на св. Климент Охридски не е имало български митрополит на Охридската катедра. Тогава именно приятелят на граф Игнатиев митрополит Натанаил оглавява епархията и се именува Охридски, който по-късно е изгонен оттам и става Пловдивски владика. Граф Игнатиев му дава набор от църковни книги с духовно-нравствено съдържание. Годината е 1874-та. Тогава руският дипломат споделя пред своя български приятел следното: „Ще ви доверя нещо. Знайте, че след около три години непременно ще има война между Русия и Турция. Знайте това и действайте внимателно.“

Наред с много въпроси, които бяха зададени на Олга Чевска и интересните факти, които бяха огласени за първи път на тази среща, всеки искаше да се докосне до личността на графа на българите и да научи повече за него и неговия славен род.

Дори се роди идеята да бъде преиздадена книгата на Калина Канева, защото няма по-голямо богатство от това паметта да бъде съхранена и за бъдното поколение, което въпреки модерния ХХІ век рано или късно се обръща към страниците на историята,защото както мнозина са казвали и писали, народ без история не е народ.

В първия ден на пролетния март беше открита и изложбата „Моят идеал – свободна България“, на която в Галерия-книжарница „София прес“ присъства и праправнучката на руския дипломат Олга Чевска. Автор е Калина Канева и в нея тя е събрала неизвестни фотографии и документи, които разказват несамо за дейността на граф Игнатиев, но и за неговия род.

Снимки Мари Къналян

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки