Начало
 
 

В Двора на Кирилицата откриха бюст-паметник на Христо Ботев

02.03.2018 /15:59 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В Двора на Кирлицата откриха паметник на Христо Ботев

В навечерието на 140-годишнината от Освобождението на България в Алеята на писателите, в Двора на Кирилицата, отбелязаха светлата дата с откриването на бюст-паметник на поета революционер Христо Ботев. Творбата е дело на известния български ваятел Георги Чапкънов – Чапа.

На празника на Баба Марта Карен Алексанян събра в Двора много приятели и почитатели несамо на творчеството и делото на Ботев, но и хора, тачещи българщината.

И както подобава, на празник като на празник. Събитието бе подплатено с много настроение, а учениците от СУ „Христо Ботев“ от града на поета Калофер развълнуваха гостите с изпълнението си на стихотворението „Моята молитва“. Трогателно беше, че децата от Калофер, водени от директора на Националния музей „Христо Ботев“ Ася Николова, въпреки снега пътуваха много часове, за да уважат събитието.Честта да пререже лентата и да открие паметника на поета революционер се падна на Ася Николова. Тя положи пръст пред монумента, донесена от родната къща на поета революционер. А 80-годишнината учителка Йорданка Савова беше аплодирана бурно за изпълнението на своето стихотворение, посветено на събитието в Двора на Кирилицата.

Сред гостите, уважили събитието, бяха и пратеници на община Горна Оряховица, водени от зам.-кмета , отговарящ за образованието и културата Йорданка Кушева, както и зам.-областният управител на Варна Илиян Карагьозов, председателят на епархийския съвет на Арменската апостолическа и православна църква Антраник Шакарян и зам.-кметът на Шумен Боян Тодоров.

„Освен на Вазов и Яворов, на 6 март ще открием и паметници в Алеята на писателите и на първите чуждестранни поети – каза за сайта на СБЖ Карен Алексанян. - Това са основоположникът на осетинската литература – Коста Хетагуров, и руските класици Пушкин, Достоевски и Есенин. Всеки бюст е изработен от скулптор сънародник на писателите. На Коста Хетагуров е дело на Ибрахим Хаев. а на руските творци са изработени от световноизвестните скулптори акад Григорий Потоцки, акад. Сергей Милченко и проф. Степан Сагайко.“

Наред с многобройна руска делегация, присъствие потвърди и министъра на културата на Северна Осетия Чермен Дудаев. Интересното за него е, че дядо му е участвал в боевете за освобождението на България на връх Шипка. Международните делегации ще пристигнат в гр. Плиска – родината на Кирилицата, с топли и братски чувства, съобщи Карен Алексанян, за който 3март е свещена дата..

Много пъти съм споменавала и няма да спра да напомням, че за нас е един добър урок благородната инициатива на дошлия от Армения Карен Алексанян, който събра в Двора на Кирилицата късчета от най-славното време на българската история.Един човек, роден в героична и красива страна, дава добър пример как трябва да се цени и пази историята на един народ.  

Снимки Личен архив    

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки