Акад. Григорий Потоцки: Смятам, че България трябва да стане център на духовното възраждане на Европа

06.03.2018 /17:43 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Акад. Григорий Потоцки

В Алеята на писателите в Двора на Кирилицата бяха открити бюст паметници на първите чуждестранни писатели, които използват нашата азбука. Това са руските класици Пушкин, Достоевски и Есенин, към тях сега се прибавя основоположникът на осетинската литература Коста Хетагуров. Всеки бюст е изработен от скулптор сънародник на писателите.

Автор на бюста на Фьодор Достоевски е световноизвестният скулптор акад. Григорий Потоцки, който се съгласи да даде интервю за сайта на СБЖ. Творецът е добре познат в нашата страна, защото това не е първата му творба, която се намира на българска земя. Той е автор на паметника на ген. Гурко, който беше открит преди пет години в София на улицата, носеща неговото име, по повод 135-гозишнината от Освобождението на България от турско иго.

Освен него  Григорий Викторович дари на града ни и скулптура на Св. Богородица Одигитрия, която се издига пред РКИЦ. Поводът за нейното откриване също беше датата 3 март, но годината бе 2003-та.

Наричат го човекът легенда, чудак и още какво ли не - и всичко е поради това, че той отдава голяма част от силите си в името на укрепване на образа на Русия по света. Ваятелят е дарил над 120 паметника в 40 страни и поради това може да се каже, че е човек на света. Създал е една забележителна галерия от бронзови портрети на известни артисти, творци, учени. Сред тях са Жерар Депардийо, Шарл Азнавур, Инокентий Смоктуновски, Тони Гуера, Пауло Коелю, Андрей Платонов, Александър Солженицин, акад. Андрей Сахаров, патриарх Кирил и др.

Според Виктор Потоцки най-важното за един човек е да твори добро, а не да руши.

Григорий Викторович, наричат ви народен дипломат, защото вашите скулптури и картини са не само произведения на изкуството, а имат и дипломатична мисия, тъй като са спуснати мостове към приятелството и разбирателството между народите. Как се отнасяте към това и може ли да се каже, че именно това е вашето призвание?

Както е казал великият Пушкин: „В Русия поетът е повече от поет“.И аз като художник смятам, че художникът е повече от художник. Преди всичко той е патриот и гражданин на своята страна, който високо носи мира и такива духовни ценности като добротата и благодарността. Като основател и президент на Международната академия на Доброто, искам да донеса до сърцата на всеки посланието, че „Човекът е човек тогава, когато е добър.“

„Добротата е решение на проблемите.“

„Там, където е добротата, там няма граници.“ „Добротата и благодарността са главният закон на човечеството.“

Великите руски писатели Толстой, Достоевски, Пушкин, Чехов, Тургенев и много други, на които съм поставил паметници по целия свят, са направили много за възпитанието и очовечаването на човека. Техните произведения са достояние несамо на Русия, но и на целия свят. Тези писатели съм ги поставил във Филипините, Шри Ланка, Франция, Япония. За хората те не са просто историята на Русия,а са живите писатели, от които хората се учат да бъдат хора.  И в това аз виждам своята мисия. Без великата руска литература няма бъдеще за света. Тази литература е духовният връх на човечеството.

В България също познаваме вашите творби, защото вие сте дарили по повод годишнини от Освобождението на страната ни от турско иго два прекрасни паметника. Това са на ген. Гурко и на св. Богородица Одигитрия. Днес ваша рожба вече има и в Двора на Кирилицата. Какво ви дава работата върху паметници, намиращи се на българска земя, и какви послания сте вложили в тях? Нещо специално ли има, или и те са като останалите, които са издигнати в други страни по света?

Няма по-близък народ до руския от българския. Нас ни обединяват кирилицата и вярата. Исках Русия и България да бъдат обединени като две сестри под покрова Богородичен. През 1996 г. по повод 300-годишнината на руския флот аз поставях паметника на Андрей Първозвани в град Коломна. Както всички знаят, знамето на руския флот е във формата на Андреевския кръст. Паметникът беше поставен до храма на 15 май. Сутринта видях в небето образа на Богородица и Христос. Помислих си,че ми се е сторило, но много ясно запомних как Божията майка разтвори ръце и в тях държеше дъга, а Христос, разтворил ръце, сякаш искаше да прегърне всички нас. Изработих тази композиция и през 2003 г.беше поставена в София. В деня на откриването й, 3март, в 11 ч. Богородица се е явила на хората в Мексико на асфалта и хиляди хора са я видели. В същия този момент кметовете на Москва и София откриха моята композиция във вашата столица. За мен това беше знак, че преди години не ми се е сторило явлението на Богородица и Христос. След десет години Москва подари на София паметника на генерал Гурко, който е направил толкова много за българите. Бях трогнат до сълзи за вниманието, което беше отделено за неговото откриване. Затова изработих още един вариант на бюста на генерала и той беше подарен на град Гурково. На откриването му се събра целият град, народната памет е много дълбока и се помнят 200 хилядите загинали руснаци за освобождението на България. И съвсем естествено, че моят символ на мира и доброто -  „Глухарчето“, пък беше открит през 2017 г. в най-големия детски лагер в Европа „Камчия“.

Паметник на още кого ще видим изработен от вас в Двора на Кирилицата и какви са вашите впечатления от този уникален обект, който изгради Карен Алексанян?

Паметникът, който аз съм направил и откриваме в Двора на Кирилицата, е на Ф. Достоевски, който е изрекъл: „Красотата ще спаси света, ако е добра.“ За съжаление втората част на тази мисъл мнозина често забравят. Ще ми се да  уточня великия класик: Само добротата е прекрасна. Добротата това е и красота, и в това е спасението на света.“ Смятам, че България, която сега председателства Евросъюза, трябва да стане център на духовното възраждане на Европа. И Българската култура показва изхода от духовната криза, в която се намира човечеството. А Дворът на Кирилицата, създаден от Карен Алексанян, е гениално хрумване и огромен принос в духовното възраждане на Европа и обединява всички народи на основата на доброто.

Не ви ли се струва странно, че той, арменецът, прави толкова много за съхраняването на паметта на българската история? Вие, също не сте българин, а ето,че направихте за нас паметници, които са свързани с нашата история и духовност?

Преди всичко Карен е Човек с главна буква. За щастие Европа вече е узряла за това, както ми каза един възрастен французин - че преди всичко е европеец и след това французин. Преди всичко ние сме хора и е дивотия, когато хората се разделят по националности, цвят на кожата или по друг някакъв признак. Но обединявайки се и превръщането ни в едно цяло,не трябва, не означава да губим това, което е нашата душа и смисъл,защото точно то ни прави хора. И Карен Алексанян разбира, че кирилицата е велико достояние несамо за българския народ, но и за целия свят. На кирилицата са се случили най-великите духовни постижения за смисъл на живота и Бога.    

Както казват времето е пари, дори в Библията е написано, че трябва да се плаща, а вие сте уникална личност и подарявате на различни държави своите творения, като вашето „оправдание“ е, че сте президент на Международната академия на добротата. Защо го правите?

Винаги казвам: Раздайте всичко, което имате, и ще получите целия свят. За да имаш, трябва да даваш, защото твоето е това, което си дал. Само добрият човек е свободен и него не може нищо да го застави и манипулира. Затова и аз единствено в добротата виждам спасението на света. Опитвам се при решаването на международни проблеми в целия свят да победи принципът на доброто.  С тази цел вече в 30 страни поставих символа на доброто „Глухарчета“. От доброто у човека умира звярът. Няма да се уморя да повтарям, че да си добър и благодарен, това е по божий образ и подобие.И в това виждам смисъла на живота. Чрез него разбирам колко голям подвиг извършва Карен Алексанян, създавайки „Двора на Кирилицата“. Това е бъдещето, в този духовен център, в Плиска.    

А аз подарявам своите творби, защото в това е смисълът на живота. Много ми помагат да излея своите работи и да ги доведа докрай. Светът не е само търговски, както на всички им се струва. Изкуството и любовта не могат да са стока. Когато те се превръщат в такава, престават да са изкуство и любов. На света трябва да се гледа по друг начин. Всичко, което е прекрасно, което ни прави щастливи, да дишаме, да виждаме, да чуваме, осъзнаваме и обичаме, ни е дадено даром и точно така сме длъжни и ние да постъпим. Дарявайте, давайте, бъдете добри и ще бъдете щастливи, защото и на вас ще ви отвърнат със същото.

Освен скулптор, вие сте и прекрасен майстор на живописта. Вероятно това, което не можете да предадете чрез длетото, го пресъздавате на платното.Какво искате да откриете и покажете с това?

Живописта е песента на душата ми. Върху моите платна рисувам жената такава, каквато е. Жената е мадона, богиня, велико проявление на чистотата.Само така трябва да се разбира тя. Та нали чрез очите на жената нас, мъжете, ни гледа Бог? Картините ми се купуват и с тези средства аз мога да правя своите скулптури, които след това да подарявам. Важното е да се знае, че времето ни е много малко и то е време за любов.

Вашите картини са посветени на сложни образи – „Майстора и Маргарита“, Владимир Висоцки.Трудно ли е да се пресъздаде на платно Владимир Семьонович и как вие постигате това?

Запитах се за какво е великият роман на Булгаков „Майстора и Маргарита“. И изведнъж видях пластичните изображения на тази книга в образа на мъжа и жената във формата на Андреевския кръст. Като че ли се възнасят във вечността и в един миг се пресичат един с друг. И в тази точка на съприкосновение се случва животът, любовта, познанието на Бога.

Когато се захванах с образа на Висоцки, разбрах, че той няма лице. Висоцки, това е душата на народа,стон, вик, болка. И аз направих неговата китара, която с нещо напомня Айфеловата кула,та нали в живота му са били Марина Влади и Париж. От корпуса на китарата от напрежение са изтръгнати струните, образуващи силуета на Висоцки. Скулптурата е не когато има външна прилика, а когато скулпторът достигне вътрешното сходство с образа. Тогава творбата се е случила.

За вас е известно, че сте жизнерадостен човек, макар да сте изстрадали много… Какво е за вас като човек това, че съдбата ви е отсъдила да се родите в ГУЛаг?

Да, аз съм се родил в ГУЛаг, моите родители са били изселени в Сибир. Десет години не съм ходил, бил съм в гипс. Самият аз бях гипсова скулптура. В това състояние и се учех. Мечтаех как да направя човечеството щастливо. И разбрах, че на земята няма нещастни хора. Главната моя мечта беше да започна да ходя. Ако ти ходиш, виждаш, чуваш, живееш, значи си щастлив, ти си жив. А всичко останало, у някои повече, у някои по-малко, това е въпрос на завист.Бог ни е сътворил щастливи, а ние от неблагодарност сами се правим нещастни. Чувай със сърцето си само две думи – добър и благодарен - и ще бъдеш щастлив, обичан и успешен.

За вас какво е България,в която има ваши творби, и какво бихте искали още да създадете за нас? За какъв български сюжет мечтаете?

България – това е моята любов и аз мечтая в неяда се появят моите Висоцки и Булгаков.Не мисля за бъдещето, защото у нас с вас е настоящето,това е вечната наша любов,изразявана в моите скулптури, които стоят на българска земя.

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Константин Иванов разказва за главните редактори, с които е работил - Хараламби Трайков, Христо Марков, Валентин Караманчев, Радослав Радев, Генчо Арабаджиев, Боян Трайков, Стефан Продев

22.09.2018/07:15

На 24 септември по БНТ1 ще бъде излъчен документалният филм „Мокър от дъжд не се бои". Сценарист е Драгомир Драганов, режисьор Николай Василев, а оператор – Борислав Георгиев. Лентата е посветена на една тъжна годишнина - 35 години от пожара, изпепелил сградата на Софийския държавен цирк. Предпремиерата се състоя в Дома на киното, а във фоайето беше подредена фотоизложбата на фотожурналиста от вестник „Поглед" Иван Григоров, който единствен е запечатал в кадри спомена от опожаряването на едно от най-любимите места за млади и стари в София.

21.09.2018/12:26

Клуб „Журналист” на СБЖ събра на уникална среща 25 гостуващи у нас български възпитаници от 11 държави в Латинска Америка, които днес са в интелектуалния елит на страните си. Те изповядаха своята обич към втората си родина и благодарност за полученото образование. Споделиха удивителни лични истории - за любови и деца, родени тук, за цели научни школи отвъд океана, тръгнали от техните български учебници, за човешки истини, които ние сякаш сме забравили, а те още пазят. Накараха ни отново да открием онази България, която сами загубихме, а те още боготворят

09.09.2018/20:06

Не е за вярване, но все пак има телевизия, в която можеш спокойно да гледаш сутрешния блок и това се дължи както на качествените дискусии и плурализъм на гледни точки в студиото, така и на неговия водещ, който успява с майсторство да „жонглира“ с тях. Това е Златимир Йочев, който е част от екипа на Bulgaria ON AIR и който, без да е въоръжен с агресия или пък да показва, че има претенции да знае повече от гостите си, предлага да сме свидетели на спокойно и нормално общуване в студиото на „България сутрин“. Приятно и полезно като начало на нашия обичайно нелек ден.

06.09.2018/10:38

Длъжен съм най-напред да обясня откъде дойде това заглавие за моя стар приятел Илия Пехливанов, който през тези дълги и белязани с какви ли не събития и промени десетилетия, кое от кое по-историческо и трагично, продължава да изненадва с непреходната си и неутолима отдаденост на едно дело и на една тема, които, откъдето и да ги погледнеш, би трябвало да станат съдба на всички ни, ако искаме да ни запомнят, че и „ний сме дали нещо на светът”.

03.09.2018/10:57

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки