Методи Манченко: Екипността трябва да стои над егото на отделния журналист

07.03.2018 /12:43 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Методи Манченко като водещ на футболните студия на БНТ - изпълнен със страстта да предаде на аудиторията всичко вълнуващо от големите футболни първенства

„Да притежаваш лоялност и жертвоготовност, да се раздаваш на сто процента - това са основните неща в нашата професия,” убеден е един от най-популярните ни спортни журналисти, главният продуцент и ръководител на редакция „Спорт” в БНТ Методи Манченко

„Спортът е не просто зрелище, но и все по-значим социален феномен и БНТ полага сериозни усилия да приобщава все по-широк кръг зрители към широк спектър спортни събития. Олимпийските игри са най-сериозното изпитание за един голям екип от журналисти, спортни експерти и специалисти в различни области на телевизионната продукция. Наградата е признание за труда на всеки от тях”.

С тези думи главният продуцент и ръководител на редакция „Спорт” в БНТ Методи Манченко през ноември м.г. реагира при получаването от името на Национаната телевия на присъденото й от Международния олимпийски комитет бронзово отличие в конкурса „Златни рингове” - за отразяване на олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016 г. Това стана на церемония в Лозана, където бяха връчени престижните отличия.

Казаното тогава от Методи Манченко до гояма степен синтезира и неговото собствено отношение към спортната журналистика, с която е свързан буквално генетично покрай баща си - дългогодишния спортен коментатор Васил Манченко, двукратен шампион на България по баскетбол, участвник в две олимпиади. Впрочем, и самият Методи е тренирал от малък баскетбол, а и досега по три пъти седмично се събира с приятели, за да целят коша.

Екипността, за която той говори и в Лозана, за него е неделима част и от любимата му спортна журналистика.

Роден на 17 ноември 1965 г. в София, завършил 133-то ЕСПУ „А. С. Пушкин“, дипломирал се като юрист в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Методи започва да работи още като студент в спортния отдел на вестник „Народна младеж“ през 1985 г. През годините преминава и през издания като „Старт“, „24 часа“, „7 дни спорт“, „Стандарт”, „Дневник“-онлайн.

Официално в БНТ е от 2001 г., но още от 1991 г. сътрудничи там активно - най-вече покрай тръгналите по негова инициатива предавания за мачовете в NBA, които той коментира лично в ефир. Тогава много са помогнали за осъществяване на идеята му Нери Терзиева и Сашо Диков.

Днес, вече на шефски пост и с натрупана широка популярност сред зрителите, Методи продължава да върши работата си с любов и отдаденост, с тръпката на спортния фен и с взискателността на професионалиста.

Има и подкрепата на сигурен екип „в тила” си - съпругата Елена и 28-годишния син Васил, също изкушен от баскетбола.

- Методи, днес ти си едно от най-разпознаваемите лица на БНТ и може би малцина помнят предишната ти кариера в печатни издания. Как реши навремето от вестникар да станеш телевизионер? Лесно ли ти беше или трудно това прехвърляне? Имаш ли свои образци в спортната журналистика?

- Героят на моето детство е баща ми, Васил Манченко. Израснал съм в Българската национална телевизия. Пък и е известно правилото, че от пишещ журналист по-лесно се става телевизионен, отколкото обратното.

Влюбен съм спорта и журналистиката от дете и няма нищо по-хубаво от това, да пренесеш емоцията си и любовта си на хората и зрителите. Всичко стана съвсем естествено.

Няма нищо лесно, кариера не се прави лесно – трябва много упоритост и лишения. Лишавал съм от свободно време семейството си и до днес им дължа извинения. Няма събота, няма неделя, спортният живот напрекъснато тече... Това е някаква обреченост.

Онези, от които съм се учил, съм ги запомнил с това, че все нямат време и бързат... Нашата работа е много интензивна, напрегната и всеотдайна. Изисква много енергия, нуждае се от много млади хора. Затова политика на БНТ сега е да съчетава млади таланти и опитни журналисти.

- Спомена за колеги, от които си се учил. Ще уточниш ли кои са?

- Във вестникарството това са Андрей Кожухаров и Юлий Москов. В телевизионната журналистика - Николай Колев-Мичмана, Цветан Алипиев, Сашо Диков, Вера Маринова, Ричард Груев. А на продуценство имах невероятния шанс да се уча от Кеворк Кеворкян.

Един телевизионен продукт се прави колективно, от екип и това трябва да се знае добре. В моята работа съм задължен и на колегите ми от техническите служби. Благодарение на тях сме изнасяли и олимпиадите.

През 2008 г. в Пекин имахме студиен излъчвателен комплекс, една малка телевизия на място... Така беше и през 2010 г. във Ванкувър, през 2012 г. в Лондон, през 2014 г. в Сочи, през 2016 г. в Рио де Жанейро. Всеотдайност и голяма екипност беше това с олимпиадите и аз съм горд и щастлив, че бях team leader на всички.

Голямата изненада и радост дойде с наградата, връчена на 7 ноември 2017 г. - бронзово отличие на конкурса на Международния олимпийски комитет „Златни рингове“. Това беше за отразяването на Олимпиадата в Рио.

Радвам се, че и тази година успяхме да отразим Зимните олимпийски игри в Пьончан, Южна Корея. Новото ръководство на БНТ осъзна каква голяма традиция е отразяването на Олимпийски игри – това се прави още от 1968 година. Сега бяхме на ръба да не стане поради завишени цени и търговски причини, но с много усилия и с компромиси всичко мина както трябва, за моя гордост.

- Кои качества според теб са най-важните в журналистическата професия?

- Според мен всичко може да се развие. Естествено, трябва да имаш основата. Да притежаваш лоялност и жертвоготовност, да се раздаваш на сто процента - това са основните неща в нашата професия. Екипността трябва да стои над егото на отделния журналист.

- Трудно ли е да се упражнява журналистика в обществено-политическите условия у нас?

- Журналистиката е изключително важен фактор в демократичното общество. Не случайно я наричат четвъртата власт. И за да упражняваш тази власт в интерес на обществото, на всички хора, е необходимо да бъдеш честен към себе си и към публиката. А това е огромна отговорност!

Всички критични приказки за свободата на словото са безсилни пред истината, че българската журналистика извървя немалък път. В това отношение БНТ е стожер на достойнството на професията ни в последните 10-15 години. Журналистите в нашата телевизия успяха да наложат стандарти, които хората оценяват. Не случайно се радваме на много висок рейтинг на доверие, който е по-важен от рейтинга на гледаемост.

- Като част от голямото семейство на БНТ имаш ли отношение към споровете около предаването „Денят започва с култура“?

- Именно като част от това семейство аз не съм безучастен към този проблем. Мисля, обаче, че темата се преекспонира и не бих искал да наливам вода в мелницата на някои заинтересовани кръгове. Винаги с промени в ръководството се получават дрязги, напрежение, спорове между колеги. Но с един нормален диалог, професионален и колегиален, всичко може да се реши. Важното е от това да не се възползват външни на БНТ кръгове по интереси.

Не виждам в лицето на Емил Кошлуков някакъв медиен сатрап, но в същото време уважавам и позицията на колегите от сутрешния блок „Денят започва с култура“. Мисля, че всички си взеха поука и нещата вървят...

- Методи, ти си и автор на документални филми. Какво те подтиква да ги правиш?

- Липсата на документални свидетелства за българския спорт. Поради тази причина направих и филм за Борис Георгиев-Моката, исках да се види от зрителите какво остава след медала с личността на спортиста. Направих филм и за генерал Владимир Стойчев, патриарх на българския спорт, горд съм от този факт. Съавтор съм на филм за алпиниста Боян Петров.

За съжаление, отново нямам време. Това мое увлечение изисква отдаденост и енергия. Последният ми филм беше за 120-годишнината на курорта Боровец. Правя и обзорни филми след Олимпийски игри. Вдъхновяват ме много неща, но нямам физическо време за тях.

- С какво си зает сега?

- В момента съм на вълна световното първенство по футбол в Русия – новото предизвикателство за 2018 година. Цялата ми мисъл и енергия са насочени към подготовката за него и отразяването му.

- Освен към спорта, имаш ли предпочитания към нещо друго, примерно към някои изкуства?

- Като всеки човек, имам своите предпочитания. Определено ме вълнува музиката, а също и изобразителното изкуство.

Много се радвам, че през миналата година чух и видях Стинг в София. Музикални жанрове като джаз и ар енд би, хип-хоп и съвременните интерпретации в рапа ми харесват много.

Когато съм в чужбина, винаги гледам да посетя някоя галерия. Например, през декември миналата година бях в Москва за жребия на световното футболно първенство в Русия и посетих Новая Третяковская галерия в Москва. Тогава експозицията беше от авангарда на руското изобразително изкуство – там бяха и невероятните творби на Марк Шагал, цяла зала, както и магическият, уникалният „Черен квадрат“ на Казимир Малевич.

- Какво ще пожелаеш на читателите на нашия сайт и на по-младите си колеги?

- На читателите на сайта пожелавам през тази година да се сбъднат съкровените им мечти и желания. Да четат и да обогатяват и себе си, и хората наоколо със стойностни неща. А на младите си колеги пожелавам да се вглеждат повече и да анализират добри примери, практики, умения от по-големите – майсторите в занаята.

 

Сподели в
 

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

10.10.2018/15:40

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

09.10.2018/09:33

Ирина Вакуловска е известен журналист. Била е водеща на предавания в тв каналите РТР, СТС, НТВ и радиоводеща. за своята работа тя е лауреат в категорията „Авторски програми“на престижната награда „ТЕФИ“, която наричат „Оскар“ на руската журналистика.

05.10.2018/15:55

Преди време в разговор със сина на големия руски поет Константин Симонов – журналиста Алексей Симонов, той ми каза, че свобода на словото има само за тези, които са готови да се борят за нея. Това ми дойде на ум, когато се срещнах с топ перото на българската журналистика Велислава Дърева, за която можем да кажем, без да се замислим, че е точно онзи журналист, за когото свободата на словото е верую не само в работата, но и в живота. Та с кого друг можеш откровено да си говориш дали е свободно днес журналистическото слово у нас или не!

01.10.2018/15:00

Мишел Хунцикер и Силви Майс са две прекрасно изглеждащи дами, които немскоезичните телевизионни канали направиха много популярни и богати. Общото между тях е, те не са германки, но говорят перфектен немски. През последните дни в Германия излезе от печат автобиографичната книга на Мишел Хунцикер „Един външно перфектен живот“, а Силви Майс за пореден път даде „топ-интервю“ на водещо списание, в което пак разказа за възходите и паденията в живота си.

30.09.2018/14:07

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки