Олга Чевска: Поколенията след граф Игнатиев се гордеят с делото му и обичат България

07.03.2018 /20:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Праправнучката на граф Игнатиев Олга Чевска бе гост на България

„Като бях малка, имаше един период, когато не ми разказваха за произхода на семейството ни, но винаги съм усещала, че към България сме имали специално отношение – ми сподели Олга Николаевна Чевска, праправнучка на големия дипломат и приятел на България граф Николай Игнатиев. - За нас страните в света бяха много, но България бе една. Тогава не знаех защо обичаме България, но съзнавах, че трябва да я обичаме. В нашите сърца тя заемаше специално място. Надявам се, че моите деца и внуци изпитват същото трепетно чувство на привързаност. Иска ми се това да продължава во веки веков!“

Наскоро, по повод 140-годишнината от Освобождението на страната от турско иго, тя беше гост в София по покана на фондация „Устойчиво развитие за България“ и нейния председател Станка Шопова.

Имах щастието Олга Николаевна да отдели време и да ми гостува у дома, където на чаша чай с нея си говорихме несамо за наши си работи, но тя отговори и на въпроси за сайта на СБЖ.

Олга Чевска е представител на единствената клонка от родословието на графа,която с днешна дата е останала в Русия. По образование е инженер по металите и работи в Научноизследователския институт за черна металургия. Специалист е в областта на стоманата и тръбите с голям диаметър, използвани за магистралните газо- и нефтопроводи, което днес е много актуално. И ако преди години с нея се шегувахме, че сигурно нейни разработки ще бъдат използвани за Южен поток или Бургас-Александрупулис, което не се случи, то при сегашната си среща отново нашега си казахме, че пък сега могат да влязат в употреба за Турски поток. За своята научна работа наскоро Олга Николаевна беше отличена с държавна награда в областта на науката и техниката, връчена й от министъра на образованието.

За потомката на големия дипломат няма нищо по-лесно от това да съвместява изследването на корените на рода си и разработването на нови стоманени сплави и тръби. Като малка мечтаела да стане археолог, но инженерството надделяло.Тя обаче не престава да се интересува от историята, още повече когато става реч за нейните предци.

Дъщерята на праправнучката на граф Игнатиев  - Катя, пък е актриса и музикант, а за внуците си, които са три – две момчета и една малка чаровна госпожица, Олга казва, че независимо каква професия ще изберат, най-важното е да са добри и порядъчни.

Радостна съм, Олга Николаевна, че вие отново сте у нас, и то във връзка с такова събитие, каквото е 140-годишнината от Руско-турската освободителна война. Спомняте ли си какво почувствахте, когато за първи път минахте по шумната софийска улица, носеща името на граф Игнатиев, или както ние казваме „по Графа“? Когато за първи път застанахте пред паметника му или посетихте училището, носещо името му?

Разбира се, че помня. Това беше когато аз бях в София за първи път. За мен беше и първото мое пътуване зад граница. пътувахме с влак, а не както сега със самолет, и имах възможност да видя България, а не само София.Беше незабравимо впечатление, а когато пристигнах тук, изпитах чувство на гордост и благодарност, че вървя по улицата, носеща името на моя прадядо. За съжаление у нас в Русия името Игнатиев не е така популярно и известно и някак си неговите заслуги не са оценени. За мен това беше приятно събитие и бих казала тържествено.

Казвате, че в Русия не е оценено името на граф Н. П. Игнатиев, но според мен не само той не е дооценен, но и много други потомци на известни личности, участвали в Руско-турската война, също са споделяли с мен,че и техните предци не са оценени. Как си обяснявате този факт само с това, че те са забравени или просто някои не искат да се говори за тях?

Знаете, че Русия имаше много сложен път и както у вас, е имало различни времена. Струва ми се, че след революцията през 1917 г. много имена бяха забравени, историята се прекрояваше. Младото поколение, което не е било свидетел на случващото се, тогава не знае какво е било. Четат се само учебниците в училище и оттам знаят за историята на страната. И ако в тези учебници липсват имената, то никой няма да знае какви личности е имало в Русия. Но днес като че ли нещата се променят и към тези въпроси започнаха да се отнасят по-различно.  Вече историята на Русия не се дели до това, което е било до революцията и след това и на мен ми харесва много тази тенденция. Днес руската история е една и като че ли вече е дошло времето да споменават всички, които са били полезни и са направили много за страната ни. Имам усещането, че вече всичко се променя.

Тоест паметта се възражда. Така ли? 

Да, възражда се историческата памет.

Знам, че вашата първа визита у нас беше свързана с вашата баба Магдалина Николаевна, внучка на граф Игнатиев. Нейните разкази са ви дали възможността да се докоснете до великата личност на вашия прадядо. Какво ви разказваше тя за него, за България?...

Моята баба беше голямата внучка и поради това от всички внуци, които аз заварих живи, тя най-добре помнеше дядо, но за съжаление беше съвсем малко.Когато той умира, тя е била на 8 години и си спомняше добре атмосферата, която е царела в дома му. Неговият авторитет е бил безспорен, той е бил велик човек и като към такъв са се отнасяли в семейството. Той е имал забележителна съпруга – Екатерина Леонидовна, и тя е изиграла своята роля във възпитанието на уважение и любов към дядо. Когато той е работел в кабинета си, всички са ходили тихо в дома. Но децата не са се страхували от него, защото той много обичал да си играе с тях.Когато те бягали из къщата, той поставял бастуна си пред тях, да го прескачат. Много е обичал семейството си и тъжното е, че внуците са били много малко време с него.

А баба ми е разказвала за България, че към нея в семейството са се отнасяла някак необикновено. Но тъй като бях малка, неразбирах защо толкова много говорят за България и с какво тя е необикновена за тях и е втора след Русия. Така се сложи, че в семейството ми се разказваха тези истории. Пазеха се писмата на Николай Павлович, неговите спомени, които беше написал. Всичко това се предаваше от уста на уста. Неговата внучка,        моя кръстница и по-малката сестра на моята баба, Екатерина Николаевна, която първа е дошла в България, и то за 90-годишнината от Руско-турската война, представяте ли си, а сега отбелязваме 140години от тази дата. И някак си след това тези връзки се възобновиха.

Споменахте името на Екатерина Леонидовна - вашата прапрабаба. Тя е била правнучка на маршал Кутузов. Знаете ли какво тя е наследила в характера и живота си от него?

Баба ми е разказвала, че е била много красива и че била изключително възпитана, сдържана, спокойна и всички са я слушали. Трудно ми е да кажа какво е наследила от Кутузов, но е била истинска аристократка и вярна спътница и съратница на своя съпруг. тя го е подкрепяла във всичко. В живота му е имало разни обстоятелства, като това, когато е бил посланик в Константинопол, и те са имали светски и забележителен живот. А след като са го изпратили в оставка, той е бил съвсем млад, но тя нито един път в нищо не го е упрекнала и винаги го е подкрепяла. Двамата са имали много здрава връзка помежду си.

Виждам, че вие носите медальона на Екатерина Леонидовна, който сте наследили и в който и досега стои снимката на граф Игнатиев. Как се чувствате като притежател на такава реликва и с какво ви зарежда тя? Още повече, че и на ръката ви е пръстенът на вашата прапрабаба. 

Тази семейна реликва ме прави необикновено радостна, че притежавам тази ценна вещ. В исторически план, а не в материален. Този медальон Николай Павлович е подарил на Екатерина Леонидовна и тя го е носела постоянно. Вероятно е имало традиция, защото той е бил предаден на моята баба, голямата внучка, а аз съм голямата внучка на моята баба. А тъй като от моята единствена дъщеря имам единствена внучка, по всяка вероятност тя ще го наследи. Днес младите се интересуват от различни неща, но на мен ми се иска моите внуци да се заинтересуват от семейната ни история и много се зарадвах, че когато тръгвах сега за София, големият внук дойде при мен и ме помоли да вземе книгата на Калина Канева, за да я прочете. Мисля си, че това е добър знак.

А вие как се чувствате като наследник на тази реликва? Какво ви дава тя като енергия, като усещане.

Слагам медальона само и единствено на големи празници. Не го нося всеки ден, защото той за мен наистина е семейна реликва. Когато го слагам, ми дава чувство за сигурност и ме пази. С него се усещам, че съм потомка на такива забележителни хора.

За вас кое е най-важното – да пазите материални вещи от него или да съхранявате и предавате паметта на младите? За вас това тежък кръст ли е?   

Не, за мен не е тежък кръст, а напротив като че ли е източник на някаква сила. Ще припомня какво е казвала моята баба на баща ми когато е бил още дете - че трябва да се чувства така, все едно кръвта му говори, т. е. да не извършва някакви недобри постъпки. Но когато ме представят като потомка на граф Игнатиев, винаги се чувствам, че не съм заслужила такива почести, защото съм най-обикновен човек. Но пък съм голям патриот и обичам моята страна както са го правили и моите предци. За мен е голямо щастие, че съм се родила в Русия и че никъде няма да замина. Ще ми се така да мислят и моите деца и внуци. Иска ми се също Русия и България да са заедно в един път, защото това несамо ни обогатява, но и укрепва.

А какво е вашето място в „Графигнатиевиадата“, в прекрасната книга на Калина Канева, посветена на вашия прадядо – в руското издание като „Рицарят на Балканите“, а в българското – „Граф Н. П. Игнатиев – графът на българите“?

О, трудно ми е да кажа какво е мястото ми. Навярно може би такова, каквото и на всички останали потомци. У нас в семейството, доколкото знам останалите, които живеят в други страни – в Киев, Канада, Дания, Белгия, Франция, Германия, се надявам, че никой от тях няма да посрами славната фамилия и всички ще са достойни за своите предци. Смятам, че това ще им помогне да останат достойни хора. Така че аз съм като всички останали, но моето предимство е в това, че живея в Русия и съм с руска душа.

На няколко пъти споменахте вашата дъщеря и внуци. Как се почувстваха те, когато разбраха,че са потомци на такава известна и почитана личност?

Това го почувстваха засега моите двама по-големи внука. Малката още е на 4 годинки и не знае нищо. Сещам се и ми става смешно за това как моят голям внук, виждайки медальона, ме попита как съм успяла да го запазя в онези времена. А аз му отговорих, че не съм живяла в онези времена, а съм го получила в подходящото време от баба ми. Така че днес аз го пазя много.Смятам, че те се гордеят с това, макар че са още малки. Средният внук също ме развесели преди време по този повод. Разказа ми как в училище някакво момче спорило с него, защото не вярвало, че сме потомци на граф. Той му занесъл книгата на Калина Канева и той сега му бил длъжник. Сега се смеем над тези истории. Но като прочетох книгата на Хевролина, в която са писмата на Екатерина Леонидовна и Николай Павлович, изпитах много странно усещане.Някак си ми се видя нереално написаното - обядвам с императора и принца, покланяха ми се и т. н. Чета и си мисля,че това е някаква художествена литература, защото в наше време това звучи много странно, но пък едновременно и много интересно.

Как мислите, забравен ли е днес граф Н. П. Игнатиев от съвременните руски дипломати? И какво биха могли да научат те от неговия опит като дипломат и от неговата кариера?

Не, не е забравен сред дипломатите, защото те четат несамо за него, но и материалите му.Той много е направил за Русия, и то несамо на Балканите, но и в Азия, в Китай… А че има какво да научат от него, има. Едновременно с решителността да са гъвкави и да отстояват интересите на своята страна, защото той е бил необикновен патриот.

Знам, че се познавате с правнучката на подполковник Павел Калитин Ирина, че участвате във Фонда на потомците на героите от Руско-турската война 1877-1878 „Самарско знаме“. Преди няколко години, когато се видяхме с вас, ми споделихте, че този Фонд се е появил навреме и е нужен. Какво направи той през последните години за съхраняването на паметта за тези незабравими наши общи събития?

За съжаление в последно време почти не съм общувала и не съм участвала пълноценно в техните инициативи, тъй като боледувах и имах проблеми. Но смятам, че Фондът е нужен, защото ако няма хора, които да поддържат тази памет, ако не се организират специални събития, посветени на тези личности, то постепенно може всичко да се забрави. Когато хората общуват, то остава следа след тях. В бъдеще вече ще подновя своето участие във Фонда.

Какво ще пожелае на днешните българи внучката на неговия „Граф“, дал толкова много за свободата му?

Първото е да поздравя всички с този забележителен празник . Желая здраве и щастие. И желая от сърце младите хора да не напускат България.

За първи път ли сте в България на 3 март?

Да, за първи път. Тук бях , когато отбелязаха 130-годишнината на училището, носещо името на граф Игнатиев. Беше пак през март, но след празника.

Сега сте за първи път на тази дата. Какво е усещането? Вашият прадядо е подписал Санстефанския договор.

Бих казала, че чувството е сложно. На първо място е на радост и удовлетворение, защото наистина този ден е празник, че неговото дело не е пропаднало, че резултатите от Сан Стефано са се въплътили в живота. А също изпитвам и гордост заради това, че има някаква капка съпричастност към това събитие.

Какво бихте искали да кажете на вашия прадядо, ако на утрото на 3 март той от някъде ви гледа?

Какво ли бих му казала? Може би: Благодаря ти! Благодаря ти, защото заради теб се чувствам съпричастна към този истински голям празник!

Снимки Иван Василев, Мари Къналян и Валя Чрънкина    

 

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки