Начало
 
 

Сергей Параджанов, единственият гений,чието поведение в живота и на екрана е едно и също

11.03.2018 /18:52 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В Дома на киното се събраха почитатели на Сергей Параджанов

В рамките на 22-то издание на „София филм фест“ е включена и специалната ретроспектива, посветена на уникалното явления Сергей Параджанов. В нея са фотоизложбата на Юрий Мечитов -„Параджанов – Homo Liber“ , която е открита в галерията на арт центъра „Фотосинтезис“, като там известният грузински фотограф и дългогодишен приятел на Параджанов имаше майсторски клас на тема „Тбилиси и феноменът Параджанов“. А денят 9 март беше обявен за Ден на уникалния режисьор от съветско време. Домакин беше Домът на киното, където бяха показани едни от най-знаковите му филми.

Пак там е открита фотоизложбата „Светът на Сергей Параджанов – изкуство без граници“, а почитателите на режисьора имаха възможността да се срещнат и разговарят със специалните гости, представящи филмите му, а и негови най-добри приятели и ученици - известният режисьор Роман Балаян, създал документалната лента „Нощ в музея на Параджанов“, и на когото в деня на откриването на „София филм фест“ беше връчена Наградата на София на Столична община, фотографът Завен Саркисян, директор на музея „Параджанов“ в Ереван и член на документалното жури, и фотографът Юрий Мечитов. Срещата в Дома на киното се превърна в един непринуден спектакъл, в който, разбира се, главната роля бе на култовия създател на едни от най-легендарните ленти по съветско време. Откровението сякаш зарази всички, а гостите отвориха торбата със спомените и споделиха дори най-съкровени епизоди от живота на твореца. И тъй като гостите единодушно казаха, че Роман Балаян имал хубава енергия, му дадоха  „разрешение“ той да даде старта на разговора. Според него, ако трябва с една дума да се определи кой е Сергей Параджанов, това е гений. „Такъв човек - каза Балаян,-  за втори път в живота няма да видим. За мен лично беше голямо щастие да го срещна, да общувам с него и да бъдем приятели.“ Режисьорът каза,че го познава от 1965 г. и че това е човек оркестър, едновременно комик и трагик. А за Юрий Мечитов той е светец и дявол.

За неговите приятели той

освен учител е бил и човека празник,

защото дори и най-голямата трудност и неприятност е превръщал в празник.Потресаващо прозвуча разказът на Роман Балаян за прекараните години в затвора в Украйна. Творецът невинаги се е отнасял благосклонно към управляващите в Съветска Русия. Не е премълчавал, бил е пределно откровен, и както си му е редът, такива неудобни като него са ги „командировали“ или в лудницата, или в затвора.За него са избрали второто, защото заради своята активна гражданска позиция се превръща в заседнала кост за властта.И така през 1973 г. е осъден на 5 години затвор. И за да бъде унижението по-пълно, го подвеждат по най-гнусните параграфи - за хомосексуализъм и употребено насилие.В затвора обаче не е приет радушно от съкилийниците си и точно затова негово пребиваване там разказва Балаян и забележете, пак с усмивка, защото самият Сергей е бил винаги засмян и ведър. Та Балаян си припомни как са получавали от него изключително разтърсващи писма от килията, а когато отивали там на свиждане, всичко се превръщало в един безкраен празник. Той се шегувал с всички и със себе си. Такъв го помнят и останалите му приятели. Колкото до сексуалната му ориентация, мнението е раздвоено. Работата е в това, казват близките му приятели, че самият Сергей Параджанов е говорил за своята слабост към силния пол, но като го знаят как той си е приписвал какви ли не странности и смъртни грехове, и към това трябва да се отнасяме с резерва. „Може ли да се вярва на този „провокатор“, любител на скандалните истории“ - казват те. И тримата си припомниха как великият режисьор по време на безкрайните „заседявания“ около масата, на които той е бил цар, хвалел се със своите подвизи сред нежния пол, но пък не са и липсвали намеци за неговите забежки вляво. Обаче не това е най-важното, а какво е оставил след себе си богът на киното. Въпреки че го оправдават, и то благодарение на намесата на много известни интелектуалци, в това число и на Луи Арагон, който лично се обръща към Брежнев с молба да бъде амнистиран Сергей Параджанов. След като излиза от затвора, той не е желан в Украйна и се завръща в родния си град Тбилиси, където работи в „Грузия филм“.

Роман Балаян, Юрий Мечитов и Завен Саркисян като че ли искаха да покажат Сергей Параджанов като един човек, за който да живее пълноценно е най-важното нещо. Да има приятели, да ги събира на безкраен празник около масата, защото той самият е бил безкраен празник.

Човек обичащ свободата и нейния полет

И когато попитах и тримата дали са се „заразили“ от превърналата се в култ Параджанова свобода, те почти в един глас ми отвърнаха „да“, и то защото до този момент нито един от тях, за разлика от него, не са лежали в затвора. И че той е ценил прекалено много свободата говори това,че не е изпитвал страх от смъртта. Дори режисирал собственото си погребение. (Как много напомня това на друг един грузинец – герой във филма на Георгий Данелия „Не тъгувай“).

Сред многобройните връзки на Параджанов се оказа,че

има  и българска следа

и това е известната наша и обичана артистка Йорданка Кузманова, за която гостите от Армения и Грузия споделиха, че е имала платоничен роман с него. При появата си чаровната дама беше посрещната с бурни аплодисменти от всички в залата. Тя донесе несамо своите духовни спомени, но и материални, останали й от Сергей Параджанов, които и до днес пази. Примата на българската сцена и екран разказа как през1966 г. с българска делегация пристига в Ереван по време на Декадата на българската култура. „Трябваше с моя колега Димитър Вачев да открием училище и паметник на поета Пейо Яворов – развълнувана върна лентата на спомените Йорданка Кузманова. – Във фоайето на хотела ние се разминахме с един бързоподвижен човек, усмихнат, който дойде при нас, представи се, запознахме се. На нас обаче името му нищо не ни говореше, както и ние на него, разбира се. Той ни каза: „Ако имате свободен следобед,заповядайте да видите един мой филм.“ Отидохме в една малка заличка за10-15 човека  с мисълта да уважим местния човек. Влязохме и започна „Сенките на забравените прадеди“. Ние бяхме първите чужденци, които го гледахме. Да ви призная, ние се вкопахме. Замръзнахме и дори на мен от възторг, любов и преклонение ми прилоша. Не знаехме къде се намираме. Той разбра нашата реакция и след това ни покани вкъщи и каза, че ще снима нов филм. Цялата му стая беше пълна с изключително красиви вещи, старинни предмети. Беше един малък музей. Той извади от рафтчето една сребърна паничка, която беше надписан подарък от музикалното училище в Ереван, и ми я подари. И така стана, че ни води при художници и ние покрай него опознахме страната. Заведе ни и в едно фотостудио, и както разбрахте, той всичко режисираше, несамо на снимачната площадка, а и в живота. През цялото време ми казваше, шегувайки се, как да застана, накъде да погледна, как да е осветлението. И така моята най-хубава снимка в живота ми е тази, която беше направена там под режисурата на Сергей Параджанов. Никой български фотограф не ме е снимал така, да ме извинят присъстващите тук фоторепортери. След това ме накара да застана до него,защото той ще е Карл Маркс, а аз неговата сътрудничка.

За съжаление нашата декада свърши твърде бързо и ние си заминахме, но си разменихме телефоните и започнахме от време навреме да се чуваме. Имам цяла торба с негови колажи. Мога да направя паралелна изложба,както и феноменални снимки. Получавах и картички с предложение да отида в Ереван. Тогава това беше невъзможно. Почти до края поддържахме кореспонденция и получавах непрекъснати покани да замина.“

Вълнуващият разказ на Йорданка Кузманова накара гостите да отворят темата „Параджанов и жените“. Роман Балаян се върна назад в годините и разказа как великият режисьор се ползвал с интерес от нежния пол и бил ненадминат ухажор. На въпроса какво, освен спомените, са „откраднали“  при общуването си с гения на киното, от името на тримата отговори Юрий Мечитов, според когото да си приятел със Сергей Параджанов е била сериозна школа. Той го е смятал за свой ученик, въпреки,че фотографът е имал друг учител.

За сериозните неща около големия режисьор красноречиво говори един епизод от живота му, свързан с участието му на фестивал на мюсюлманското кино в Истанбул.

Предупреждават го да не обелва и дума за конфликта в Нагорни Карабах,

а той прави точно обратното. Още в началото започва с това, казвайки, че доброто и любовта трябва да победят, което едва не му струва живота. След прожекцията, на излизане от залата, в джоба на сакото му пускат бележка, в която пише, че сега му прощават, но следващия път няма да му се размине и ще го убият. Подписът е на млади турски поети. Чак в хотела Параджанов разбира за случилото се и че му се е разминало. Разбира се, реакцията му е много странна. Обръщайки се към организатора, той го пита кой му е разрешил да не му кажат за случилото се, защото ако са го бяха убили, щял да бъде върнат в родината си в ковчег като герой, както Грибоедов.

Сергей Параджанов е бил човек, който можел да разговаря и общува с всеки. Единственото, което можеше да го вбеси някой, ако той не разбира красотата. И още нещо не можеше да разбере – човешката злоба и завист. „Въпреки, че разказахме много смешки за Параджанов, трябва да ви кажем, че много му се възхищаваме – каза Роман Балян. – Но аз смятам, че е единственият гений,чието поведение в живота и на екрана абсолютно си съвпадат едно с друго. 

И все пак освен подвластен на чувствата и емоциите

той е подвластен и на тайнството на седмото изкуство,

за което говорят неговите филми. Във филмографията му има 16 филма. Сред тях са „Молдавска приказка“, „Андриеш“, „Наталия Ужвий“, „Златните ръце“, „Украинска рапсодия“, „С цветенце на камъка“ и други. Но венецът в творчеството му безусловно остава „Сенките на забравените прадеди“, който и до днес се смята за шедьовър. Филм, поразяващ с първичната си чувственост, буйството на обредите, природната първозданност, любовния трагизъм и светлата мъка. „Сенките…“ е философска притча, пронизана от религиозни мотиви. С него Сергей Параджанов се събужда велик. Съвсем заслужено той е носител на награди от кинофестивалите в Италия, Аржентина и др.Тук отварям една скоба. Бях ученичка в последния клас, когато гледах „Сенките на забравените прадеди“. Така се впечатлих, че реших, че трябва да се свържа със Сергей Параджанов. Благодарение на приятели намерих адреса и му написах писмо. След две седмици дойде и отговора. В писмото ми разказваше за филма. Така с него си разменихме няколко писма, които сега пазя като ценна реликва в архива си.

Друг филм, който също е знаков за гения на киното, е „Цветът на нара“ , посветен на поета Саят Нова, който според критиката е кулминацията на неговия живот.

От него той си отива през 1990, на 66 години.Отива си така, както е дошъл на белия свят – без нищо,защото освен, че са му отнели родния дом (готов музей), дори и името му Сергей, както е бил кръстен и носил това име цял живот, на гроба му в Ереван е сменено със Саркиз, както той никога не се е наричал. Това като че ли е последният удар, който съдбата му нанася. И въпреки това, във филмите, колажите, в сърцата на всички, които са го познавали, той е жив и весел.

За него смърт няма

Повече от час продължиха интересните разкази на гостите, които като че ли никой не искаше да свършват, защото чрез колажа, а Параджанов много е обичал да прави колажи, те направиха опит да го доближат до всеки в залата, за да можем да открием за нас си нашия Параджанов. Същото направиха и изложбите на Юрий Мечитов и тази в Дома на киното, както и филмите му.  Тръгвайки си от Дома на киното, си припомних изреченото от Омар Хаям: „Откъснах цвете и то умря. Хванах пеперуда и тя умря. И тогава разбрах, че да се докоснеш до красотата можеш само със сърцето.“ Сякаш със Сергей Параджанов е същото. Него не можеш да го откъснеш от живота, който е градил, от творчеството, което е оставил, от спомените на приятелите му, защото ще остане мъртъв. Докосваме се до неговата красота със сърцето си,защото той не заслужава нищо друго, освен да бъде в сърцата на всички, които се прекланят пред гения му.

 

Снимки Мари Къналян
 

Сподели в
 

Празничният 22 септември ще бъде отбелязан в Плевен пред паметната плоча срещу входа на Драматично-куклен театър „Иван Радоев” на площад „Стефан Стамболов”.

21.09.2018/19:12

85-годишен дядо в Истанбул уби 76-годишната си съпруга заради нейната ревност, породена от активността му в социалните медии, съобщава турският в. "Хюриет дейли нюз".

20.09.2018/18:51

Нациионална научна конференция, посветена на 100-годишнината от Дойранската епопея и героичното участие на славната 9-а Плевенска пехотна дивизия е открита в Регионалния исторически музей (РИМ) в Плевен.

20.09.2018/18:15

В рамките на Десетия международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите” своята притча за хората, войните и бежанците ще изиграе и театър Biuro Podróży

20.09.2018/14:28

Това е само едно от приключенията с големи испански творци, които могат да изживеят и децата ви покрай проекта на Фондация „Културадас” под надслова „Пътуваща галерия с изкуство от Испания”. Фиестата стартира днес от 19.30 ч. с прожекция на прочутата анимация за възрастни „Чико и Рита” на Фернандо Труеба, Тоно Ернандо и Хавиер Мариксал

20.09.2018/14:06

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки