Начало
 
 

Георги Лозанов: Кога ще ги стигнем швейцарците

12.03.2018 /16:45 | Източник: Култура Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. Георги Лозанов е виден медиен експерт, доскоро оглавяваше СЕМ

Швейцарците не пожелаха да спрат да плащат данък (не малък, впрочем – около 750 лева годишно) за обществените си медии на референдум, организиран от младежкото движение на звучащата донякъде оскиморонно Либерално-радикална партия.

Предложението данъкът да отпадне е за да се повиши конкурентоспособността на този пазар и да се защитят правата на зрителя и слушателя като клиент – да плаща само за медийно съдържание, от което реално се ползва.

А и защото така значителната сума, която се събира, ще може да се ползва от държавата за други цели, далеч по-адекватни към потребностите на новите поколения от обществените медии. Защо обаче швейцарците не се съгласиха?

1. Прекъсването на финансирането на медии през държавата би имало своето основание, ако така тя ги поставя под зависимост, докато за швейцарската държава, за разлика от нашата, да речем, на никого не му и хрумват подобни подозрения. Рисковете са по-скоро в обратната посока – от възможното влияние на рекламодателите върху частните медии.

2. Поверяването на медиите изцяло на свободния пазар би изключило аудиториите, неспособни да формират пазарни мнозинства и сами да издържат медийното съдържание, от което се нуждаят (да дам един актуален роден пример – такава е аудиторията на „Денят започва с култура” по БНТ).

3. Частните медии нямат ангажимент да създават програми за всички, а гледат да осигурят на всеки комфорта на собствените му предпочитания, вкус и идентичност, което естествено води до културна дезинтеграция на обществото. Особено пък, ако то е мултикултурно и многоезично като швейцарското.

4. Швейцария е страната на пряката демокрация, а това значи - на медийната демокрация, защото медиите са тези, които могат да ти набавят информация и аргументи как да гласуваш на референдумите, когато въпросите са извън непосредствената ти компетентност (а те много често са именно такива). И тогава става много важно да има кой и къде да защити обществения интерес срещу частните от един или друг изход на референдума.

5. Загубата на институционална авторитетност на информационните източници, подмяната на журналистиката с пропаганда, фабриките за фалшиви новини, до които (край привилегиите) доведе развитието на комуникативните технологии, дадоха нова функция на обществените медии – не само да удържат „анклави” на професионализма и етичните стандарти, но и да бъдат нещо като чистачи на цялата публична среда. Защото единствено плурализмът на мненията, който е техен основополагащ принцип, може да те опази от непрестанните опити твоето лично мнение да бъде присвоено и подменено.

Референдумът в Швейцария в дълбочината си не беше за отпадането на един данък, а постави въпроса дали страната е постигнала такова качество на демокрацията си, при което може да си позволи вече да не поддържа обществени медии. Отговорът е „не”, защото те самите са една от гаранциите за това качество.

Смързани:    Швейцарски експерт: Обществените медии са полезни за всички

Новината за отхвърлянето на предложението за отмяна на таксата за обществените медии беше приветствана, не само от властите в Швейцария. Редица медийни експерти също изразиха положително
отношение от резултата.
Дата: 11.03.2018


 

Сподели в
 

Управляващата в Италия коалиция на Движение "5 звезди" и партия "Лигата" няма да се съобразява с медийната империя на бившия премиер Силвио Берлускони, заяви Барбара Леци, министър от квотата на "5 звезди", цитирана от Ройтерс.

20.09.2018/12:00

Знае се. В началото бе словото. Та и затова реших да проверя този стих от глава първа от Евангелието на Йоана, да поразмишлявам за разумния свят, за контрастите и противоположностите в нашата Вселена на Прехода.

19.09.2018/14:35

"Вестниците вече всеки ден замърсяват обществената дискусия и което е по-лошо: правят го с обществени пари", заяви във Фейсбук лидерът на антисистемното италианско Движение "Пет звезди" Луиджи ди Майо:

18.09.2018/12:00

Със специално събитие се отбелязва днес 10-годишният юбилей на специализираното предаване за театър “Без маски” на университетското радио “Алма матер”.

16.09.2018/12:17

„Дума“ в момента изглежда като вестник, който малко се движи по течението и моята първостепенна задача е да го променя изцяло", каза новият (и.д.) главен редактор на вестника Йордан Мичев пред БНР

14.09.2018/18:51

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

С тези думи президентът на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Бличер Биерегард отправя призив към Европейския парламент да гласува законопроекта за авторското право, предложен от страните-членки на ЕС.

08.09.2018 /17:47

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки