Начало
 
 

Напусна ни Яна Джоргова

10.04.2018 /16:43 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Неочаквано, през нощта на понеделник срещу вторник ни напусна ЯНА ДЖОРГОВА – библиотекарката на СБЖ. Неочаквано и някак без предизвестие тя отиде в по-добрия свят, където малко преди нея отидоха съпругът й и синът й.

Загубихме един отличен професионалист, отдаден на съхраняване паметта на Съюза, етичен колега и приятел.

Поклонението ще е на 12 април, четвъртък, в 12 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

Светла й памет!  

Припомняме отново портрета й, публикуван на сайта на СБЖ:

Яна, пазителката на богатата история на СБЖ

Розалина Евдокимова

Тя се е сгушила под покрива на сградата на ул. „Граф Игнатиев“ 4 и ми напомня за гнездо, което къта историята на Съюза на българските журналисти, разказана чрез многото течения на печатни издания и хиляди томове книги, посветени на Н. В. журналистиката и големите имена в нея, оставили трайни следи. Бих я сравнила с онези библиотеки, които Готфрид Вилхелм фон Лайбниц нарича „съкровищници на всички богатства на човешкия дух“, оказващи винаги подкрепа при всяко състояние на духа.

А пазителката е Яна Джоргова, която от 31 лета се грижи за книгите, безценните периодични издания и всичко, което може да се нарече история на българското журналистическо движение. И ако перифразирам написаното от Георги Господинов в „Невидимите кризи“ , тя е „тази, която събужда книги“, „а събуждащият книги, събужда светове“. Припомних си тези негови редове, след като се прибрах от срещата с Яна, защото нейната пламенност, любов и отдаденост на книгите в библиотеката наистина я правят несамо тяхна пазителка, но и надежда с нейните четящи очи и разлистващи пръсти за всички, които потропат на вратата на библиотеката.  „Тук съм от 1985 година. Започнах през май, и то в деня, в който празнуваха Деня на печата – връща лентата на спомените Яна. – С идването си отидох на тържество по случай празника.“ С празник започва работа си в библиотеката на СБЖ, но дали работата й там е била празник? Мисля си, че въпреки трудностите и неприятните изненади, поднесени й от живота, тя все още у себе си къта онази радост, с която за първи път се е докоснала до книгите. А че Яна ги обича си личи от километри. Само ако я погледне човек как с внимание и трепет вади от стелажите някое томче или пък веднага е готова да ти разкрие къде и какво е написано по темата, която те вълнува. Провокирам я, като я й припомням за филмовата поредица „Библиотекарят“, където главният герой, неин колега, който обикаля света и събира ценни артефакти, за да ги запазят за човечеството. А ти чувстваш ли се като него в библиотеката на СБЖ, Яна?- питам. Давайки ми да разбера, че е „в час“ с филма, тя ми споделя: „Отчасти се чувствам като този филмов герой, защото библиотеката ни пази и по-старите неща, а под тях имам предвид, че поради липса на място не съхраняваме съвременните печатни издания, защото те се съхраняват на много места днес, а и в депозитните библиотеки.“  „А тук ние пазим една великолепна колекция от периодични издания  - без да я подсещам, веднага с нескрито вълнение започва да ми разказва какво къта хранилището на библиотеката. - Тя обхваща както фототипни издания на възрожденските вестници отпреди Освобождението, така и оригиналите на вестници като „Мир“, „Свобода“, „Зора“, „Заря“, „Ден“ и много други, излизали в края на ХІХ и началото на ХХ век. Те се съхраняват много трудно, защото хартията остарява. Показвали сме ги на много изложби и това е един наистина голям трепет, като гледаш старите вестници.

Библиотеката на СБЖ е създадена през 1948 година

От начало се е наричала Кабинет по печата. Купувани са цели колекции, и благодарение на това притежаваме много стари и ценни книги, като най-старата е от 1852 година. Тук е и първият превод на български, направен от Стефан Стамболов, на книгата на Макгахан „Писма от ада“ за зверствата на турците по време на Априлското въстание 1876-та. Имаме и най-първите прегледи на периодичния печат у нас, които служат днес като учебници, защото няма други. Съхраняваме „Златния алманах на България“, това, което е издавал Съюзът в най-добрите си времена със собствени сили, което е една своеобразна история на СБЖ. А това най-добре се разбира, ако човек тръгне да разглежда рафтовете. Имаме периодични издания, в които Иван Вазов е публикувал за първи път. И до днес се пазят пълните течения, без пропуски, на списанията „Везни“, „Хиперион“, „Мисъл“, Периодично списание на Българското книжовно дружество (БАН), „Демократически преглед“ и още много други.“ И без много да се мае Яна ме приканя и тръгваме да обиколим хранилището. Тя е от хората, които със завързани очи да ги пуснеш в него, веднага ще те отведат при изданието или книгата, която търсиш. Но не това е най-важното, а че пазителката на книгите с нескрито вълнение и трепетно се докосва до наредените по стелажите книги. Гласът й трепери, като ми разказва какво кътат те. „Виж, тук са „Български книжици“, „Народен живот“ от 1904 г., което издание не е най-старото, защото имаме и по-стари, Периодичното списание на Българското книжовно дружество от година първа, 1870 г. А България тогава още не е освободена - въодушевено ради разказа си Яна. - И ние го притежаваме! Може и да го има сканирано в интернет, може и да се чете там, но това, което изпитва човек, когато се докосне до оригинала, е нещо трудно за обясняване. Истинска стара книга, съдържаща публикации, които за първи път са видели тогава бял свят. Имаме и първата книжка на Елисавета Багряна. Преди да станат известни, поети и писатели са публикували свои творби в излизащите тогава списания, които ние също притежаваме. Ето го и „Златния алманах на България“, който е полезен за историята на СБЖ, защото в него има много сведения и снимки на Съюза. И всичко това го пазим като зениците на очите си. А в тази папка се пази „Вестник на вестниците“, издаван от Съюза на журналистите, както и тогава да се е наричал. Пазим неща на първия председател на Съюза Йосиф Хербст, от 1905 г. Дори имаме и такива, които едно време са се съхранявали в тайни фондове и до тях не е имало достъп.

Днес всичко е отворено и всеки, който пожелае, може да ползва

 Притежаваме и съвременни редки издания, като например едно китайско издание, дар на СБЖ от Съюза на китайските журналисти, в което има колекция от стари китайски монети, представящи историята на Китайската империя. Да не забравя да спомена, че в специални кутии сме подредили спомени на български журналисти, разни стенограми и документи, които автоматично се превръщат в архивни материали. Много журналисти са предали и ръкописите на своите книги.

Е, нямаме специални условия, но все пак се стремим да запазим историята на печата ни.“  

Библиотеката на СБЖ къта една добра сбирка от езикови речници, енциклопедии и справочници, основни трудове по история и философия, история на изкуството и литературата, както и съчиненията на класици на българската литература, а това я прави полезна за широк кръг читатели.

А за венец на работата си Яна казва, че е работата й по каталога на библиотеката, който тя от години прави – и все на древната, но толкова любима пишеща машина „Континентал“.

С много тъга тя прошепва, че днес библиотеката на СБЖ е притеснена. Преди години, когато била на ул. „Братя Миладинови“,  е разполагала с 200 кв. м и всичко е било направено специално за библиотеката и според изискванията. Но дошла демокрацията… и най-напред сред пострадалите били библиотеките, като тази на СБЖ не направила изключение… И въпреки всичко Яна и хората от Съюза успели да съхранят храма на книгата и историята на журналистическото движение. „Макар и да не е така голяма, както преди – споделя Яна, - нея я има и за това се хваля, защото тя е голямата ми любов.“

Преди години библиотеката се водела Научно-информационен център, връща лентата на спомените Яна Джоргова. Имало е цял отдел, който се е занимавал с историята на българската журналистика. Този период обхваща годините от 1944-та до 1989-та. След промените всичко пропаднало – касетите, писаното, записваното… Днес ги няма и списанията, които са пишели много за медиите. Яна не пропуска да си припомни историчката от БАН Сашка Миланова, която е написала историята на СБЖ, ровейки се в материалите на библиотеката на Съюза и в Държавния архив. Книгата й „Съюзът на журналистите в политическата преса на властта. 1944 – 1960 година“ е историята на СБЖ в годините след 1944-та. Там може да се намерят интересни материали за Веселин Йосифов, Боян Трайков, които след промените първи бяха изключени от всякъде, след което забравени, а по-късно и реабилитирани в СБЖ. Както ми разказва това, Яна скача и като вълшебник незнайно от кой стелаж измъква книгата и ми я показва. Наслагала е в нея безброй много листчета, с които е белязала важните моменти от историята на Съюза. „И това го правя с всяка една книга, която минава през ръцете ми – ми доверява Яна. - Прочитам я и отбелязвам, защото като дойде някой и ме попита, да съм му полезна. Това малко ме изморява, защото днес ни подаряват много книги, като се започне от езотеричната литература и скъпоценните камъни и влиянието им върху зодиите. Кой каквото напише и издаде, идва при мен и задължително го преглеждам.“ Така

тя открила Устав от 1905 г.,

когато са правени опити за създаване на журналистически дружества от Йосиф Хербст. В него било записано кога да се празнуват св. Козма и св. Дамян Безсребреници, като след решението следвал подписът на Хербст. Тя си припомня, че от нейното „откритие“ най-щастлив бил членът на УС на СБЖ Любомир Пеевски, който се занимава с нищенето на историята на журналистическото движение и по-специално с личността на великия Йосиф Хербст. Информацията, която притежава библиотеката, е на разположение на всички колеги. От ръководството на СБЖ много често се обръщат за помощ към Яна, за да се подготвят по различни теми, било за събитие в България или извън нея, или пък за някоя важна конференция. И тя е тази, която трябва да намери подходящите матириали. Тя не се оплаква от шефове, защото винаги е случвала на добри и е имала тяхното уважение. Филолог по образование, Яна Джоргова е учила две години, за да придобие квалификацията на библиотекар, което я прави дялан камък за мястото, където днес се труди.

Днес кои най-често похлопват на вратата на библиотеката и кои главно се интересуват от нея?,питам. „Това винаги е бил деликатен въпрос – ми отвръща Яна. - Имало е времена, през които идваха много студенти, тъй като и председатели на СБЖ са били преподаватели в различни университети и те изпращаха тук своите студенти. Тогава съм участвала и помагала при подготовката на техните работи. Библиотеката винаги се е ползвала от хора, които са изследователи. За тях това е най-ценното нещо, защото имаме и много добър архив и тук те получават това, което ги интересува.

Ще ти кажа обаче какво правеше една колежка от Факултета по журналистика. Тя изпращаше студентите си тук. Изсипваше се едно огромно количество хора, които измъкваха старите вестници, слагаха ги на голямата маса отвън в салона и започваха да ги разлистват. Колежката  беше избрала този начин да им покаже какво е библиотеката на СБЖ. А аз се притеснявах, защото това е стара хартия и от прекомерната употреба се троши. Студентите идваха при нас, защото тук могат да се докоснат до старите вестници, а в библиотеката на факултета едва ли им разрешават това. Отдавна обаче не съм виждала студенти.“

Преди години един от председателите на СБЖ извикал Яна и й съобщил, че ще издаде заповед, с която да забрани ползването на теченията с вестници, защото от прекомерната употреба те се повреждали, и че не трябва да се дава всичко на дошлите в читалнята на библиотеката, а пазителката на книгите му отвърнала, че ако издаде такава заповед, тя ще си я закачи като броня и въпреки това никога няма да откаже да предоставя на посетителите това, за което са дошли и, което искат да видят. „Не мога да откажа да дам нещо, което ми поискат да четат, така, както сърце не ми дава и да изхвърля книга“ – казва ми Яна.

На изпроводяк я питам дали би желала каже нещо на днешните студенти и бъдещи журналисти, както и на техните преподаватели? А тя ми отвръща: „Не знам дали бих могла да науча някой, който е станал студент, да чете. Много се радвам, че сред преподавателите във факултетите по журналистика има такива, които като студенти са били при мен, а сега те преподават. За мен е голяма радост, че нашата библиотека им е била полезна. Сега няма как да накарам някой студент да дойде да чете тук. За тях това е загуба на време. Но ето какво бих искала да им кажа, което се отнася до интернет. Много харесвам мрежата, но те трябва да проверяват това, което пише там, защото то не винаги е вярно. По-добре да влязат в една библиотека и да попитат библиотекаря и след това да направят задълбочена справка. Моето любимо нещо е да правя справки, да попадна на човек, който ще поиска от мен нещо. За мен той е като пациент: сяда срещу мен и аз започвам да го питам. Когато влизаш в библиотека е равносилно на отиване при лекаря. Той трябва да те разпита, за да ти даде това, което да ти помогне.Така и аз. А не да дойде и да ме попита: имате ли една зелена книга, ей толкова дебела. Такъв човек не може да предизвика у мен интерес. Аз не съм тази, която може да научи студентите да четат, но който от дете е свикнал, значи си го може…“

Снимки Иван Василев

 

  

 

 

    

 

 

   

Сподели в
 

Свиканата снощи край Съдебната палата проява учуди с липсата на публични оратори, становища и искания. СБЖ също беше там, за да отстои журналистическите права и солидарността в колегията, но организаторите нито сами взеха думата, нито я дадоха на някого

18.09.2018/15:03

На 13 септември 2011 г., преди 7 години, ни напусна Милен Вълков - председател на УС на СБЖ.

13.09.2018/14:38

На 14 септември от 21 часа БНТ2 ще излъчи документалния филм за големия журналист и публицист Стефан Продев „С Ботевски дух“. Документалната лента, дело на сценариста и режисьора Петко Горанов и оператора Божидар Симеонов, излиза в ефир само ден преди 91-годишнината от рождението на Стефан Продев. А утре, на 13 септември, от 14.30 ч. колегите ще могат да се срещнат с авторския колектив в Пресклуба на БТА.

12.09.2018/18:46

Спортната журналистка Ваня Дерменджиева – заслужил майстор на спорта, национален състезател, носител на медали от олимпиади, световни и европейски първенства по баскетбол бе отличена с “Почетен знак на Хасково”.

10.09.2018/21:48

Няколко живи щриха към портрета на отишлия си доайен на спортната журналистика у нас

06.09.2018/15:35

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

С тези думи президентът на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) Могенс Бличер Биерегард отправя призив към Европейския парламент да гласува законопроекта за авторското право, предложен от страните-членки на ЕС.

08.09.2018 /17:47

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки