Националният стадион в Пекин, наречен „Птичето гнездо“, приюти игрите през 2008 г.

Китайските колеги също гостуват през година. Пребиваването ни съвпадна точно с периода на откриването на летните Олимпийски игри през 2008 г., което бе най-голямото събитие за страната по това време.

А за мащабите на строителството просто може да мечтае всяка страна – бъдещ домакин на най-големия спортен форум.

Китайците бяха поканили най-добрите и известни световни архитекти и им бяха дали простор да развият въображението си, като не се ограничават нито в средствата, нито в мащабите. Плод на това въображение бяха прочутият стадион „Гнездото” и Водният куб, на който се играха водните спортове.

За местните медии само можем да мечтаем 

Слабо е да се каже, че пребиваването ни в Китай бе най-впечатляващото изживяване за всички нас по това време. Защото то ни даде незабравими спомени от контакта с една непозната, но велика за нас цивилизация, взела най-доброто от своето минало и от настоящето на най-напредналите нации. И то не само като мащаби на ново строителство и технически достижения, но и като сила на духа и способност на обществото да се обединява около целите си.

С надеждия местен превозвач пътувахме по две вътрешни линии – Пекин-Ченду и Ченду- Шанхай. Сега вече никой не може да ми докаже какъв политически строй изповядва днешен Китай. Сигурен съм единствено, че не може да се вмести в европейските ни представи за „ляво” и дясно”.

Още си спомням космополитното летище на ултрамодерния Шанхай, където видях как ще изглежда 22-ри век. Единствената картина, която си спомням ясно от това летище и днес, бе маршът на един от екипажите, който вероятно тръгваше за поредния полет. Пилоти, инженери и стюардеси вървяха в крак, въпреки че очевидно никой не ги задължаваше. Просто имаха самочувствието на млади хора, отиващи на любимата си работа в един пролетен ден.

А за местните медии просто можем да мечтаем като за нещо недостижимо. Добре, че от любезност колегите не ни дадоха много време да съпоставим родната действителност с тамошната. Защото щяхме да се комплексираме.


 

Сподели в