Едно е да интервюираш хора в беда, друго е - властници

15.04.2018 /15:35 | Автор : Борис Митов | Източник: mediapool.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Трагедията с жертвите на катастрофата на АМ Тракия разтърси цяла България

„Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си”.

Цитатът е от Етичния кодекс на българските медии. Той е пожелателен и не предвижда никакви конкретни санкции или последствия за медиите, които са го приели, но не го спазват. А те са много. И все по-малко се интересуват от принципите на журналистиката, залегнали в него.

Как иначе може да се обясни поведението на репортери, които с явна превъзбуда в очите и гласа се врат между оцелелите, току-що излезли от катастрофиралия преди дни автобус край Вакарел.

Как иначе да се обясни, че за продуценти и шефове на новинарски емисии, които са в непрекъсната връзка с репортерите на място, е приемливо те да се обръщат към пострадалите с думите: "Просто искам да ни разкажете – знам, че сте в шок, знам, че е трудно..."   

"Секунда само, на живо сме" 

Това пелтечи репортерът на една от големите национални телевизии, докато служебно лице се опитва да го изкара от района на трагичния инцидент, след като две жени и един мъж в шок категорично отказват да говорят пред камерата му.

В същото време негов колега от конкурентна национална телевизия с бързи стъпки си проправя път до предната част на автобуса, за да покаже на живо как от него излизат оцелели: "Ето го и автобусът, виждате – той е обърнат на една страна. В момента – ето и ранените, които се изкарват буквално, буквално изпод самия автобус. Мога да ви покажа каква е картинката насам също от предната страна!" 

Напрежението взима връх и репортерът се сблъсква с гнева на двама от участващите в спасителната акция, които почти насила го изместват встрани. "И вие също ни оставете да си свършим работата", протестира журналистът, размахващ микрофон.

А каква e работата на репортера?  

Според Етичния кодекс работата му е да информира обществото за последствията от трагичната катастрофа, без да пречи на спасителите, без да засилва мъката на жертвите и техните близки, без да нарушава изконното право на всеки от оцелелите да НЕ бъде сниман, ако сам не пожелае това.

Но какво всъщност се случва? 

Всъщност кодексът е последното нещо, за което в този момент мисли репортерът Х. Просто, защото в същия този момент продуцентът У не спира да крещи истерично през слушалката в ухото му, че конкурентите им са хванали автобуса в по-близък план или че имат повече оцелели в кадър.

Истината е, че при подобни трагични събития новинарските екипи, заети с отразяването им, се ръководят предимно от това да покажат по-напрегнати и драматични картини от конкуренцията, а не от това да запазят благоприличие и да демонстрират уважение към пряко засегнатите.

Точно по тази причина въпросът "как се чувствате", отправен към току-що пострадал от престъпление или близък на загинал, все още е на почит сред журналистите, отразяващи подобни трагедии. Точно по тази причина репортери не се свенят да обясняват в ефир, че някой е отказал да разговаря с тях и въпреки това в следващия миг нахълтват в личния му имот. Макар и без резултат.

Защото са на живо!  

Това е универсалното извинение за всяко действие на репортера на терен, който в същия момент се намира под непрекъснат словесен порой от продуцента си, притеснен, че другата телевизия е успяла да отрази по-драматично събитието.

Притеснен, че липсата на достатъчно динамични кадри, заснети буквално на сантиметри от случващото се, ще му коства глоба, а може би дори уволнение. И така неусетно отразяващите стават активна част от това, което отразяват. Нещо като в известния трилър "Лешояда" на Дан Гилрой от 2014 г.

Случайно или не, цялото това агресивно взаимодействие между репортера Х и продуцента У почти никога не се проявява по този начин, когато в кадър не стоят обикновени хора, пострадали от престъпление или трагичен инцидент, а представители на високите нива на държавната власт.

Тогава обикновено не се търси провокация на напрежение и репортерът не е притиснат да задава неприятни за събеседника му въпроси. Тогава обикновено репортерът избягва даже да задава въпроси. За да не вземе да обиди властта.


 

Сподели в
 

Асът в автомобилната журналистика до последно работеше в изданието „Факти”

19.01.2021/15:25

Сайтът Обаче.бг предлага откъс от статията “Social Media Regulation: Models and Proposals“ на д-р Бисера Занкова и проф. д-р Валери Димитров, публикувана през 2020 г. в списанието Journalism and Mass Communication, David Publishing (volume 10, N 2, March – April) с идеята да се анализира възможността за създаване на арбитраж за разглеждане на спорове към социалните медийни платформи. В нея авторите обсъждат и механизма за регулиране на съдържанието на Facebook.

11.01.2021/17:29

"Радиото е марка и стандарт", каза пред БНР Мария Стефанова - дългогодишен журналист от програма "Хоризонт" на БНР, бивша председателка на СЕМ.

05.01.2021/12:00

Традиционният благотворителен спектакъл „Българската Коледа“ ще бъде излъчен на 25 декември. Зрителите на БНТ и слушателите на БНР ще видят и чуят повече за благородната кауза, която помага на стотици български деца.

25.12.2020/15:25

Вестникът описва случаите с американските журналисти Андре Влтчек и Серина Шим, мистериозно издъхнали в течение на тази година на турска територия.

05.12.2020/17:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки