Начало
 
 

Екатерина Генова: Не видях интерес за професионална дискусия от новата власт в БНТ

16.04.2018 /08:06 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Екатерина Генова

По повод неотдавнашното ѝ уволнение от БНТ и трансформирането на БНТ 2 потърсихме за интервю популярната журналистка Екатерина Генова, доскоро оглавявала дирекция „БНТ и региони” в Националната телевизия. От около две седмици сме помолили за интервю и генералния директор на БНТ Константин Каменаров. Все още очакваме отговорите му.

Уважаема г-жо Генова, журналистическата колегия у нас в последните няколко години постояннно вибрира от уволнения на знакови журналисти, закривания и трансформирания на медии, преки заплахи. На този много обезпокоителен фон станахме свидетели и на вашето уволнение от БНТ. Разкажете, моля ви, какво се случи и каква е причината да постъпят така с вас?

Освобождаването на един директор в БНТ е нормална практика, особено когато директорът изповядва различна философия за  тематичната палитра на каналите на обществената телевизия. Изразих мнението си, че не бива съдържанието на  сравнително нов канал като БНТ 2 да бъде рязко променяно, защото това не е в интерес на зрителите. И досега съм убедена, че БНТ 2 трябваше да запази регионалната си насоченост и особено регионалните новини, с които БНТ бе единствена  на телевизионния пазар. Опитах се да поставя за дискусия въпроса, дали културно-образователната тематика не подхожда много повече на „БНТ Свят”, чиято аудитория доказано има интерес към предавания за култура и образование. Вероятно точно тези опити за обсъждане, диалог и размяна на мнения доведе до освобождаването ми. Не видях никакъв интерес от страна на новата власт в БНТ за професионална дискусия. Видях  афинитет към спускане на решения, взети неясно къде и от кого. Опасявам се, че този управленски подход ще доведе до огромен дефицит на прозрачност в управлението на БНТ. Колкото до начина, по който бях освободена, това е въпрос на възпитание и на мениджърска  етика.   

В свое вестникарско интервю генералният директор на БНТ Константин Каменаров разказа за предприеманите от него промени в структурата и програмата на БНТ и там отбеляза, че новините в ръководената досега от въс БНТ 2 стрували 4 пъти по-скъпо, отколкото в телевизията-майка. Вашият коментар?

Не е добре, когато човек на такава позиция разпространява неверни твърдения. Няма как телевизионен продукт, изработван от 3,5 -4 пъти по-малко хора, отколкото в дирекция „Информация“,  да струва четири пъти повече . Защото в БНТ  имаше правила и тарифи, които стриктно се спазваха при финансирането на новините на БНТ 2. Тезата за по-скъпите новини на БНТ 2 е от устойчивите коридорни слухове. Не беше трудно да се направи сметка, в която да се включат не само хонорарите, но и заплатите на произвеждащите  емисии за БНТ 1 и за БНТ 2. Тази аритметика  щеше да опровергае коридорните приказки   и да спести на генералния директор неудобството да ги разпространява публично.  По същия начин с лека ръка бе обявено, че рейтингът на БНТ 2 бил твърде нисък. Без да се видят данните през годините от най-гледаните проекти на БНТ 2, без да се направи целево проучване на аудиторията по региони, без да се анализира рекламирането на канала и позицията му на задни места в плей листата на дистрибуторите. През 2016  година по искане на екипа на Вяра Анкова „Алфа рисърч“ направи проучване, в което бяха включени и въпроси   за гледаемостта на БНТ 2 , за интереса към регионалната тематика и към предаванията  на втория канал на обществената медия в  конкретните региони. От проучването се разбира, че БНТ 2 е предпочитан източник  за:

- актуални новини от региона,
- полезна информация от региона,
- информация за важни обществени събития в региона,
- по-подробна прогноза за времето в региона.

След април тази година, зрителите вече са лишени от тази предпочитана информация. И те реагират остро в социалните мрежи. Жалко, че след спирането на новините на БНТ 2  зрителите остават с усещането  за лишаване от информация и от  други гледни точки, за налагането на официозност. Жалко е за БНТ.

Обсъждани ли са в БНТ осъществяваните сега от генералния директор промени и ако да, на какви ниво? Как се приема този процес от работещите в обществената телевизия журналисти? Притесняват ли се колегите да го коментират или ръководството се допитва до мнението им?

През последните 7 години в БНТ бе изградена много добра система за прилагане на продуцентския принцип в правенето на предавания и в изграждането на програмните схеми. Редакционната политика  се осъществяваше така, че позволяваше  всяка добра идея да бъде обсъдена и да стигне до осъществяване. Имаше прозрачност при изграждането на програмните схеми и креативните хора получаваха  шанс да реализират идеите си.  Сега политиката е коренно различна. Продуцентските съвети са неглижирани, новостите  се спускат отнякъде без да се обсъждат, членовете  на Управителния съвет превишават правата си и се намесват при определянето на телевизионното съдържание, при обсъждането на бюджетите на предаванията, отхвърлят предложения на продуцентските съвети и на директорите без дискусии… Този стил на работа е доста объркващ за работещите в телевизията, особено на журналистите. Управителният съвет си е присвои ролята  на програмните директори,  на продуцентите ,  на новинарите, на отговарящите за спорта… Това нарушава вътрешните  правилници  за продуцентството в БНТ и също допринася за стреса на колегите. Диалогът ръководство – екипи отсъства или ако го има, е формален. Прегазени са правилата за съставяне и промени в програмните схеми. Вместо по предложения на продуцентите и на програмните директори, схемите сега се правят от един човек. И затова зрителят е подложен на изпитанието   да гледа „По света и у нас“ едновременно по три канала /уникално по рода си решение в европейската практика/  или да попада на едни и същи предавания в един и същи ден, щракайки от БНТ1 на БНТ2 и на БНТ свят. Рейтингите, на които толкова държи това ръководство, за огромно съжаление падат все по-надолу. Една от най-гледаните новинарски емисии, тази в 18 часа, беше „смачкана“ като времетраене, после частично възстановена, но зрителското внимание към нея вече  е намалено. Могат да се дадат още много примери за деструктивни решения и за липсата на нови идеи, но по-важният въпрос е защо и докога това ще е позволено на този екип. Къде е сега регулиращата роля на регулатора? Ще поемат ли отговорност петимата от СЕМ, ако програмните промени не се окажат в интерес на зрителите и ако БНТ освен рейтинга си, загуби и доверието на зрителите? 

След като БНТ е обществена телевизия, извършва ли се там систематизиран анализ на обществения интерес към програмите и предаванията?

 Досега  важните  промени и новости се тестваха с обсъждане в продуцентските съвети, а също и със социологически  проучвания.  Сега от името на  зрителите решават няколко човека и един програмен директор /жена/, които действат според личните си разбирания и интереси. Концепцията, с която е избран генералният директор, се смята за  закон свише и не се допускат никакви разговори за  начините на осъществяването й. Виждайки как една не много конкретна концепция може да сътвори хаос в БНТ,  на дневен ред излиза темата  за въвеждане на  задължително изискване за тематична и съдържателна приемственост  при смяната на генералните директори в обществената телевизия. То трябва да се заложи в правилата за избор на генерален директор. Защото не е изключено  след 2 години  да се появи победител в конкурса, който да е записал в концепцията си, че  БНТ 2 ще стане селскостопански или пък медицински канал, а БНТ HD – фолклорен. Тук регулаторът и неговите членове трябва да бъдат отговорни и  да изискват деклариране на  последователност  в защита на интересите на зрителите.А ако се правят резки  промени, те да са аргументирани и придружени от обществено обсъждане.

Как виждате цялостното състояние на българската журналистика днес? Доколко според вас са гарантирани свободата на словото, плурализмът на мненията, защитата на журналистическия труд?

Журналистиката ни в последните години не е в най-добрата си форма, но аз не споделям мнението, че нямаме такава. Нито, че журналистите са виновни за негативните явления и настроения. На фона на развитието на социалните мрежи, медиите все по-трудно  могат да си позволят  грубо погазване на свободата на словото и на плурализма. Разбира се, правят се опити и  те идват от корпоративните зависимости. Опитите за политическо влияние са маскирани като корпоративен интерес , но зрителят, читателят, слушателят веднага ги разпознава. Моите надежди са, че именно под натиска на аудиторията медиите все по-често ще се държат професионално и ще изпълняват основната си мисия да работят в полза на обществения интерес. А колкото до защитата на труда на журналистите  от самата гилдия – това се случва много трудно  заради противоположните корпоративни влияния в различните медии.  Тук виждам голяма територия за работа на професионална организация  като СБЖ. 

СБЖ вече втора година очаква в Народното събрание да бъдат разгледани нашите законодателни инициативи в защита на свободата на словото, прозрачността на медийната собственост и журналистическия труд. В същото време се разшумя и за друго законодатлно предложение, издигнато от депутата Делян Пеевски и други негови съпартийци от ДПС. Кой и как според вас трябва да осъществява контрол, за да се избегне риска от приемането на закони, които под благовидна форма всъщност да слагат юзди на независимата и критична журналистика?

Не познавам в детайли различните законодателни предложения, но съм привърженик на правилата в нашата професия. Правила трябва да има в гилдията като общност и във всяка медия. И те да се спазват. И да има механизъм за контрол при нарушаването им. Свободата на словото е и свобода да работиш по правила. Ако пак се върнем на БНТ, плурализмът, различните гледни точки, равнопоставеността на всички страни – това бяха закони  при създаването на всяко предаване, на всяка новинарска емисия.  Много добре знаехме, че всяко наклоняване на везните в полза на една или друга страна, всяко премълчаване или преувеличаване отнема безвъзвратно от доверието на зрителите. А ние правехме телевизията  на зрителите.   

Лично вие къде виждате мястото си оттук-нататък? Оставате ли в журналистиката?

Слава Богу,  „журналист“ не е пост, нито длъжност. Да си журналист е призвание и страст, които  не  могат да се  отнемат.  Гордея се с направеното в БНТ и съм гневна, че се позволява  разрушаването на един добре структуриран канал, спечелил си доверието на аудиторията . Преди години Ефир 2 беше закрит, за да се освободи честота и терен за частен телевизионен канал. Днес информационното съдържание на БНТ 2 се  заменя с телевизионен театър и други предавания от архива на БНТ, без анализ и без аргументи. Сигурно скоро ще се разбере, заради  чии интереси се прави .    

 

.........................

Предлагаме и подборка от мнения и данни за работата на БНТ2, предоставенини от Екатерина Генова.

МНЕНИЯ НА ЗРИТЕЛИ ОТ СТРАНИЦАТА НА БНТ2 ВЪВ ФЕЙСБУК:

- Една от малкото телевизии, които се стремяха да показват социалните проблеми на местно ниво. Личеше си професионализмът и личната ангажираност на екипа. Жалко. 

- И сега какво - освен по БНТ 1 и по БНТ 2 ли ще гледаме новини за всяка дупка по софийските улици? А регионални репортажи, само ако се режат лентички от централната власт?  

- Кой  спря регионалните новини в 21.00 ? Тази власт определено е решила всичко да съсипе, много жалко за граденото, но явно щом не носи дивиденти на управляващите, не е нужно никому. Цензура до последно, вярвай народе и напред към светли бъднини !

- Една от малкото позитивни и интересни новинарски емисии. Твърдо против съм.

- На кого му попречи информацията в повече?.

- Много грешно решение. Новините на БНТ 2 бяха много добре реализирани

КАКВО ПОСТИГНА БНТ2 ЗА ШЕСТ ГОДИНИ

БНТ 2  бе програма, която отразява събитията и фактите там, където хората живеят. Благодарение на екипите на регионалните телевизионни центрове в четири региона, БНТ 2 бе най-близо до зрителите. Това бе единствената телевизия в България, която излъчва ежедневно от пет различни студиа, в пет различни града – София, Пловдив, Варна, Русе и Благоевград.

За тези години каналът на националната медия не само изгради собствен облик, но реализира обществено-значими  проекти.

Екипът, започнал  от нулата,  реализира  стойностни кампании, проекти и предавания, и  се превърна в гласа на хората от България.

 БНТ 2 реализира едни от най-успешните обществено значими кампании, които  доведоха до реални резултати, защото всяка една кампания на БНТ 2 бе кауза:

-  2011 г. - „Да върнем блясъка на храма” - призив за събиране на средства за възстановяване стенописите в храм-паметника „Александър Невски” –   събрани бяха близо 40 000 лв. По-важният резултат бе, че след организираните от кампанията срещи с институциите започнаха промени в статута на храма, които облекчават процедурите за ремонт. След като темата бе поставена от медията, пречките пред възстановяването на стенописите започнаха да отпадат една по една.

-  2014 г. – Обявено бе  началото на мащабната кампания „Купувам българско”, която призова  зрителите да подкрепят родните производители и да купуват техните продукти. Обществената медия застана зад българските производители в момент, когато те бяха заплашени от масови фалити, заради въведеното ембарго от страна на Русия върху стоки от Европейския съюз. Вследствие на тази мярка, в българските магазини се появиха европейски продукти на дъмпингови цени. С тази инициатива БНТ се обърна към българския потребител за солидарност.  От 2014 г. до днес повече от 20 милиона  стоки, маркирани с логото „Купувам българско“, са достигнали до потребителите, БНТ2 е излъчила повече от 1500 тематични репортажа за производството на качествени български продукти, а над 460 публикации в електронни и печатни медии са отразили кампанията.

Сред постиженията на кампанията на БНТ2 „Купувам българско“ е инициирането на промени в Наредбата за изискванията към млечните продукти, които след репортажи в новините предприе Министерството на земеделието и храните. Резултатът от съвместните усилия на институции, производители и журналисти е изделията от мляко и имитиращите продукти да се предлагат на отделни щандовете в магазините. Под егидата на кампанията „Купувам българско“ през 2016-та производителите на български храни и напитки сключиха меморандум с Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите за включване в менютата на заведенията на продукти от местните производители -  първата крачка към популяризиране на българските храни и напитки и по света. В поредица от обществени дискусии темата за достъпа на български производители на храни и напитки до туристическото предлагане у нас, БНТ2 срещна интересите на бизнеса и отговорните институции.

Организираните в рамките на кампанията инициативи и конструктивните обществени дискусии по актуални за бизнеса проблеми ангажираха усилията и на редица институции: Парламентарната комисия по земеделие и храни, Парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в Народното събрание, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и др.

„Купувам българско“ се реализира в партньорство с Асоциация на млекопреработвателите и млекопроизводителите в България, Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика, Национална браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост, Асоциация на месопреработвателите в България, Съюза на птицевъдите в България, Асоциацията на земеделските производители в България и Националното сдружение на общините в Република България.

Кампанията „Купувам българско“ на БНТ2 е отличена с Първа награда от BAPRA Bright Awards  и с награда от конкурса „PR   Приз 2015“ в категорията PR проект на медия. Носител  е и на наградата „Златна мартеница“ за активна журналистическа позиция в подкрепа на българското производство.

„Търси доброто”  е  успешна рубрика в новинарските емисии на БНТ 2. Тя започна по конкретни поводи, които зрителите на БНТ 2 споделиха с екипа. Търсенето и показването на доброто, положителното в човешките отношения и в действителността често бе изискване, което зрителите отправяха към БНТ 2 в социалните мрежи. С рубриката „Търси доброто“ БНТ 2 отговори на очакванията на аудиторията. 

Много млади хора минаха през тези години през новинарския екип на БНТ 2. Някои от тях днес работят в други медии, на други предстои да изберат журналистиката като професия. Показателен е например личният разказ на единадесетокласника Ивайло Ивайлов, призьор в „Работилница за репортери 2017", работил един месец с новинарите на БНТ 2 и изразил адмирациите си към екипа.

Един от най-оригиналните  и най-популярни  проекти на БНТ 2, който стартира преди девет години, е танцовото реалити „Надиграй ме”  - единственият по рода си телевизионен формат, който  популяризира българските традиции и фолклор сред различни обществени и социални групи.

В „Надиграй ме“  участваха  представители с различни професии от любителски клубове, ученици от училища с хореографски паралелки, деца от танцови школи. Предаването е  възможност за широка публична изява на стотици възпитаници на специализирани училища и хореографски паралелки и на хилядите самодейци от цялата страна.

Особено значим бе сезонът, който си постави за цел да възроди неделните хорá на мегданите в градовете и селата на България. Финалът на този сезон през 2015 година бе  пред храм-паметника „Св. Александър Невски” и  живото излъчване постигна рекорден рейтинг по гледаемост. Още един рекорд записа следващият сезон на „Надиграй ме“, когато зрителите изпратиха смс-и, съпоставими с активността в най-гледаните формати на частните телевизии. Над  пет  хиляди са участниците в шоуто  за осем години!

Единствено по БНТ 2 през последните 4 години се излъчваха  „Регионални новини” в 21 часа – новинарски емисии, отразяващи в пет обособени модула случилото се в регионите на България. От студиата във Варна, Благоевград, Пловдив, Русе и София се редуваха самостоятелни 7 минутни емисии, а новините завършваха с регионален спорт. Зрителите бяха  активни участници в процеса на създаване на новините, а институциите и местната власт вземаха решения и правеха промени след репортажите в тези новини.

БНТ2 утвърди  престижната  инициатива за организиране и излъчване на празнично Коледно матине в ефира на обществената телевизия.

Значителен е приносът на журналистите от БНТ2 в създаването на собствена филмова документална продукция. В двата сезона на поредицата „Съвременници“  бяха  създадени филмови портрети на наши съвременници, оставили трайна следа в обществения и културния живот.

Сподели в
 

Комай и този път Атанас Тончев ни изненада – и на тази достолепна възраст, нейде към средата на 90-те – той остана верен на призванието на целия си живот и ни поднесе най-новото си заглавие от дългата поредица книги с името му – „Житейски истории – от минало и по-минало време”.

21.09.2018/12:16

Свиканата снощи край Съдебната палата проява учуди с липсата на публични оратори, становища и искания. СБЖ също беше там, за да отстои журналистическите права и солидарността в колегията, но организаторите нито сами взеха думата, нито я дадоха на някого

18.09.2018/15:03

На 13 септември 2011 г., преди 7 години, ни напусна Милен Вълков - председател на УС на СБЖ.

13.09.2018/14:38

На 14 септември от 21 часа БНТ2 ще излъчи документалния филм за големия журналист и публицист Стефан Продев „С Ботевски дух“. Документалната лента, дело на сценариста и режисьора Петко Горанов и оператора Божидар Симеонов, излиза в ефир само ден преди 91-годишнината от рождението на Стефан Продев. А утре, на 13 септември, от 14.30 ч. колегите ще могат да се срещнат с авторския колектив в Пресклуба на БТА.

12.09.2018/18:46

Спортната журналистка Ваня Дерменджиева – заслужил майстор на спорта, национален състезател, носител на медали от олимпиади, световни и европейски първенства по баскетбол бе отличена с “Почетен знак на Хасково”.

10.09.2018/21:48

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки