И остана за българите Царя-Освободител

26.04.2018 /16:37 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Александър Втори

Само след дни, на 29 април, се навършват 200 години от рождението на руския император Александър ІІ. По този повод на 27 април 2018 година от 11.00 ч. пред паметника на Цар-Освободител в София Координационният съвет „България – Русия“ и Посолството на Русия в България организират тържествена церемония с полагане на венци и цветя.

Ще вземат участие дипломати на посолството начело с посланика на Русия в България Анатолий Макаров, сътрудници от апарата на aташето по отбрана начело с полк. Виктор Авдеев, сътрудници на РКИЦ и неговият директор Павел Журавльов, български народни представители, обществени дейци и неравнодушни граждани.

Синът на император Николай І и Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм ІІІ, Александър Николаевич е наречен  Цар-Освободител поради реформата, чрез която премахва крепостното право в Русия, но и за нас той винаги остава Цар-Освободител, защото благодарение  на него след пет века турско робство в свободна България се възражда държавността.

При управлението на баща му атмосферата в страната се основава на консервативните принципи, като свободата на мисълта се потиска, а цензурата е изключително строга.  Но под наставничеството на поета Василий Жуковски Александър получава либерално образование. През 1855 г. след смъртта на баща си наследява трона, като през първата година от управлението си продължава Кримската война, а след падането на Севастопол сключва мир, като преговорите ги води външният министър Александър Горчаков.  Макар и да е подтиснат от това поражение, през следващите години Александър Втори провежда редица реформи, имащи за цел да модернизират страната и да върнат нейното положение на важен фактор в европейската политика. Реформите на императора целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия.

Най-важното преобразование обаче е отмяната на крепостничеството,

десетилетия спирало икономическото развитие на страната.  След внимателна подготовка, в която активно вземат участие Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март е1861 г. е публикуван законът за отмяна на крепостното право, който  предвижда и процедури за оземляване на вече свободните селяни. При управлението на Александър ІІ са проведени и други важни реформи. Цензурата е по-смекчена, премахнати са също и ограниченията за пътуване в чужбина и е ограничена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). По френски модел през 1864 г. е преобразувана и съдебната система, като са опростени съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахва се смъртното наказание, създава се модерна за онова време система за местно управление в провинцията и градовете, а през 1874-а сериозно е реформирана и армията, като е въведена всеобща военна повинност.

В областта на външната политика император Алексанъдр ІІ обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. За да засили руското влияние на Балканите, през 1877-1878 г. той започва война с Османската империя, която за България тя е Руско-турска освободителна война, завършила успешно за Русия с подписването на Санстефанския договор. С този документ България е вече свободна автономна държава.

Александър Втори е

единственият руски император, срещу когото след 1866 г. има организирани осем опита за атентати,

като последните няколко са организирани от радикалната организация „Народна воля“. През 1879 г. тази организация взривява влака на монарха, пътуващ от Ливадия за Москва, но Александър ІІ не е в него. На 5 февруари 1880 г. тя успява да взриви трапезарията на Зимния дворец, и то в навечерието на тържествената вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. За късмет двамата монарси не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но за сметка на това 67 души са убити или ранени.

Но на фаталния 13 март 1881 г. при атентат, отново организиран от „Народна воля“, смъртта застига Александър Втори. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербруг е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява с ръчна граната себе си и императора. Това е показателно, че шахидите и камикадзетата не са от вчера и се жертват независимо какво вероизповедание имат.

Като всеки човек, и Александър ІІ

не е безразличен към своя личен живот

А неговият е изпъстрен и богат. За Александър ІІ може да се говори не само като за император-реформатор, монарх, който успява да изправи Русия на крака, а и като за мъж, чието сърце е било отворено за сърдечни преживявания  На 16 април 1841 г. той се жени за Мария Хесенска, дъщеря на великия херцог на Хесен - Дармщад, ЛудвигІІ, която приема името Мария Александровна. Императрицата ражда осем деца. Това обаче не пречи на императора още докато са женени да потърси голямата любов извън двореца. Една от най-разтърсващите  сърдечни истории на царя, достойна за роман, е тази с Екатерина Долгорука, с която той далеч преди да почине императрицата, има сърдечни връзки. Историята с красивата госпожица започва, когато тя е на 18 г., а той на 47. Връзката им продължава 14 години, през които чаровната аристократка му ражда четири деца, от които три оживяват - синът Георгий и дъщерите Олга и Екатерина.

Мария Александровна дълги години боледува и е с разклатено здраве. На 6 юли 1880 г. умира. Влюбеният до уши в Екатерина Долгорука Александър ІІ не изчаква да мине и траура и встъпва в морганатичен (неравностоен) брак с Катя Долгорука, като по този начин узаконява връзката си с нея и не дава повече поводи да се шуми по повод тяхната любовна връзка.

Започналата обаче Руско-турска война 1877-1878 разделя влюбените. Царят е на фронта, но не издържайки дългата раздяла връща се в Кишинев, където двамата се срещат. По време на раздялата те си пишат всеки ден страстни послания. В тях наред с личните си чувства императорът споделя и впечатленията си от случващото се, за ужасната война и разкрива тежките си преживявания от пораженията, които е търпяла руската армия. Четейки ги, виждаме един друг мъж от онзи, който се възправя срещу старата закостеняла система в Русия, не суровия и решен на всичко монарх, а мъж изпълнен с нежност и любов. В едно от тях четем:

„Скъпа Катюша, сърцето ми се облива в кръв при вида на ранените. С голям труд успявам да сдържа сълзите си…“

                                                                       Фронта. 1877 г.

„10 ч. сутринта. Здравей, мой скъп ангел на душата ми. Спах добре въпреки мразовитата нощ…

В 3 1/2 ч. след обяд. Разходих се с каретата и пеша. Посетих госпитала, където докараха от Шипка много войници с премръзнали крака, но за щастие няма нужда от ампутиране. На слънце е топло и вятърът почти утихна….

В 7 ¾ ч.вечерта. Пристигна куриерът и ми донесе твоето писмо, което за мен е като слънце. Да, аз се чувствам обичан така, както никога не съм се осмелявал да мечтая, и ти отвръщам със същото от цялата си душа, защото се чувствам изключително щастлив, че ти, ангел мой, ме пазиш и че аз ти принадлежа завинаги… Изпратеното от теб за Брянския и Архангелгородския полк ще бъде предадено веднага. Благодаря ти от сърце за твоя жест. Но аз не се учудвам,защото знам и умея да ценя твоето златно сърце, благородство и доброта.

10 ½ ч. вечерта. Току-що пристигна новината, че вторият редут, който обсаждаха румънците, е превзет. Засега не знаем подробности, но началото е добро. Доставиха ми също и твоята сутрешна телеграма и аз съм истински доволен, че ти си добре. При сина на Шипка всичко е спокойно, но бедните войски ужасно страдат от нощния студ. Обичам те, добър мой ангел, и нежно те прегръщам.“

          Фронта. 7 октомври 1877 г.

   „10 ч. сутринта. Добро утро, скъпи Ангел на моята душа.Спах добре и съм изпълнен с любов и нежност към теб, моята обожавана малка женичке. Утрото е великолепно, нощта беше много студена. Вчера преди да си легна, получих гнусна новина, че турците са превзели отново редута, който преди това овладяха румънците. Очаквам подробности.

7 ½ ч. вечерта. „Ох! С тъга си спомням нашите прекрасни следобедни часове, когато децата обичаха да се скупчват около мен и да ти разказват своите преживявания през деня, преди да изпият млякото си. непрекъснато си мисля за вас и желая да ви видя. Дано Бог помогне да се върна по-скоро!“

                                          Събота. 8 октомври 1877 т.

От тези няколко писма виждаме, императорът командвал руската армия, воювала за свободата на България, е и човек с нежна душа и много земен , на който нищо човешко не му е чуждо.

България обаче и до днес пази спомена за своя Цар-Освободител

Всичко започва от онзи 12 април преди 140 години, когато руският император се обръща към всички строени военни,опълченци и доброволци на Скаково поле край Кишинев, където подписва манифеста за война с Турция. „Да изпълним нашето свято призвание“ - изрича пред строя император Александър ІІ. Думи, които ще се превърнат във верую за българското Опълчение и руската войска, в която участват представители от различни националности.

По време на Руско-турската освободителна война императорът близо шест месеца е редом до главнокомандващия руската армия по българските земи – Великият княз Николай Николаевич. И до днес в НИМ се съхранява цветната литография „Изъ Освобождението на България“, Виена,  1902 г. на художниците Недялко Каранешов и Кръстьо Кабакчиев с размери 87/67 см, издадена по повод 25-годишнината от Руско-турската война. В центъра й е портретът на Царя-Освободител в широка и богато декорирана рамка, а в ъглите са изобразени четири медальона, в които са нарисувани къщите музеи, в които е пребивавал императорът – Бяла, Горна Студена, Пордим и Плевен. Под портрета е паметник с имената на руски генерали и войскови части, участвали във войната. В центъра най-отгоре на литографията е изобразен Георгиевският кръст и надписът „12 април, 19 февруарий“. Една от първите спирки на руския император в България е с. Горна Студена, Свищовско, където от  9 август  до 26 октомври 1877 г. се установява главната квартира на действащата армия, превърната от 14 август в императорска квартира. Изборът е поради близостта на моста Свищов - Зимнич, и освен това селото се намира на кръстопътното трасе Русе – Плевен и Свищов – Търново. Освен това е и централно местоположение по отношение на бойните действия.  В лятната къща на търговеца хаджи Никола Минчев живеят императорът, главнокомандващият, военни министри  и дипломати. В знак на признателност и по идея на Стоян Заимов през 1904 – 1907 г. тя е превърната в музей и тържествено открита на 4 септември 1907 г. в присъствието на княз Владимир Александрович.

В построената в навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. къща на търговеца Иван Вацов в Плевен на 11 декември 1877 г. тържествено е посрещнат руският император, като от името на плевенчани му е връчен благодарствен адрес, и то в присъствието на Великия княз Николай Николаевич, румънския княз Карол І, руския военен министър Милютин и видни руски генерали. Тук  Александър ІІ се среща и с пленения турски маршал Осман паша.

И до днес в България по един или друг начин се пази споменът за Царя-Освободител.

И ако се върнем към стиховете на Пушкин за неръкотворния паметник с признателност ще кажем, че в сърцето на София се издига един от най-красивите монументи на Александър ІІ, автор на който е флорентинският ваятел Арналдо Дзоки.  За първи път идеята за паметник на освободителите се ражда през 1892 г. на Втория конгрес на поборническо-опълченския корпус,като се взема решение да се учреди инициативен комитет за набиране на средства. За председател на комитета е избран Стоян Заимов, а почетен председател е княз Фердинанд , който прави и първата дарителска вноска от 50 хил. лева. Депутатите от десетото обикновено Народно събрание също даряват 300 хиляди лева. Останалите средства са събрани от различни обществени организации и от масовото закупуване на специално емитирани за целта пощенски марки с лика на Царя-Освободител.

Обявен е конкурс, който спечелва Арналдо Дзоки.  Основният камък на монумента в сърцето на София и срещу Народното събрание се полага на 23 април 1901 г., по стар стил Гергьовден, в присъствието на княз Фердинанд.  Официалното откриване на паметника е на 30 август 1907 г.. На освещаването му присъстват участници в Руско-турската освободителна война 1877-1878, Фердинанд, синовете му Борис и Кирил, Великият княз Владимир Александрович, син на Александър ІІ, със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, ген. Столетов, комендантът на Петербург ген. Паренсов и авторът на монумента Арналдо Дзоки.

За разлика от софийския паметник, в Русия се сещат твърде късно да открият монумент на царя-реформатор, направил твърде много страната да добие европейски облик и отменил най-страшния закон – за крепостното право.

Монументът е изработен по идея на партия Съюз на десните сили и със средства от нейните членове, както и при непосредственото участие на правителството на Москва с кмет Юрий Лужков. Автори на монумента са Александър Рукавишников, арх. Игор Воскресенски и художникът Сергей Шаров.  

Тържественото откриване се случва на 7 юни 2005 г. в Москва.

Но ми се ще да завърша разказа си за Александър ІІ, който е

аристократ, носещ у себе си храбростта на воин,

монарх, който решително провежда реформи и прави една модерна и европейска Русия, а същевременно имащ, сърце ценящо женската красота и преливащо от истинска любов. Човек, колкото земен, толкова и отдалечен от обикновените простосмъртни.

Ако човек разлисти „Дневник Царя - Освободителя по освобождението на България“, воден от поручикът на Първа на Негово Величество батарея на Гвардейската конно-артилерийска бригада в Преображенския полк Леонид Чичагов, ще се докосне до тази силна интересна личност. Ще види кой е Александър ІІ, стъпил на българска земя и каква е била за него България.  В края на разказа за руския император ще цитирам част от неговия „Височайши приказ по войските от действующата армия(спазвам правописа на Леонид Чичагов, тъй като изданието на превода е фототипно – бел. авт.). „Тези топли задушевни думи на Царя-Баща сгряха войниците, които мръзнеха по снежните върхове на Балкана“ – пише Чичагов. И ето какво е казал Александър ІІ на своите войници:

„Нашата военна история напоследък се окраси с блестящи страници и незабравими паметници от славата на руското оръжие: преминаването на Дунава под Свищов, превземането на Търново, експедицията за Балкана, безпримерната и достойна за удивление защита на Шипченския проход, превземането на Ловеч, Горни Дъбник, Телиш, Вратца и Етрополе, и, най-после, превземането на Плевен, който погълна толкова много жертви и покорението на значителна част от турската армия, която го защищаваше. Не по-малка слава и признателност заслужава войската от русенския отряд, находящ се под прякото началство на Негово Императорско Височество Наследника Цесаревич, на който се падна трудната задача да пази левия фланг, занимающ от началото на войната огромно пространство. Тази задача биде изпълнена по блестящ начин,въпреки всичките трудности за одържаване по-силния неприятел на голото пространство, при постоянни атаки и опити на последния да прекъсне нашите линии.

Когато повтарям Моята искрена признателност на Негово Императорско Височество Главнокомандующия на армията, на Негово Императорско Височество Наследника Цесаревич, на Началника на русенския отряд и на всичките началствующи и служащи в армията лица, благодаря на цялата армия от сърдце и моля Бога да й изпрати нови победи и успехи.

5-и Декемврий 1877 год., Букурещ

Александър

Сподели в
 

Когато видях кой е авторът на снимките на новосформираната кралска двойка Хари и Мегън, веднага, незнам защо, но се сетих, че фамилията Любомирска носи и нашата уважавана колежка от сайта Мая. Това ме запали да се разровя, за да видя къде се крият корените на модния фотограф Алекси Любомирски, който има привилегията да се брои за фотограф на кралския дворец в Лондон. Негови са серията снимки от сватбата на годината, както я броят светските журналисти.

23.05.2018/09:27

Неотдавна фондацията „Васа Ганчева“ връчи своята едноименна награда на репортерката от предаването на БНТ „Денят започва с култура“ Елица Кънчева. Присъстващите на церемонията посрещнаха тази номинация с голяма радост и не скриха своето задоволство, че младата журналистка заслужено е получила отличието. В навечерието на 24 май – Деня на българската просвета и култура си помислих, че тя е най-подходящ колега, когото да поканя да гостува на сайта на СБЖ.

22.05.2018/08:00

Преди малко повече от седмица за пореден път се разчу, че български журналист е бил бит. Това се случи в Червен бряг и пострадалият колега е Христо Гешов, който е известен със своите разследващи материали, разкриващи корупция и нарушения на закона. СБЖ не закъсня и публикува декларация на УС на Съюза, в която защити правата и работата на журналиста.

18.05.2018/14:31

Признавам, че съм от късметлиите, на които им върви да се срещат с интересни хора. В това се уверих, за пореден път, когато срещу моя диктофон седна не кой да е, а известният като Сладкодумец Храбър топ радиожурналист Еди Емирян.

16.05.2018/20:21

Иракският колега Мунтазар аз-Зайди, който сега се кандидатира за депутат в родината си, разговаря с отговорния редактор на сайта на СБЖ по време на участие в международен форум във Венецуела миналата есен

12.05.2018/21:25
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Драги колеги, Съюзът на българските журналисти ви честити 24 май - Ден на българската просвета и култура и славянската писменост!

23.05.2018 /19:28

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

По повод нападението над разследващия журналист Христо Гешов Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своето възмущение и осъжда този акт на насилие.

15.05.2018 /14:37

 Мнения

Стотици, хиляди столичани утре ще се отправят за Борисовата година, за да отпразнуват 1 май, а заедно с това и Деня на вестник „Дума” и на левия печат.

30.04.2018 /18:12 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки