Начало
 
 

Медиите в Турция в оковите на властта и ерозията на турската журналистика

01.05.2018 /13:48 | Автор : Мехмед Юмер, главен редактор на електронното издание obzornews.bg и преводач | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мехмед Юмер е главен редактор на електронното издание obzornews.bg

В съвременна Турция под лидерството на президента Реджеп Тайип Ердоган телевизии и вестници биват закривани под натиска на властта, ежедневно се тиражира недостоверна информация, с която се етикетират опонентите, а противопоставянето на тези практики чрез политически средства и с правни механизми е сведено до минимум.

От тази гледна точка в Турция неудобните за властта истини не се публикуват, вместо средство за масово осведомяване медиите са превърнати в инструмент за пропагандиране на политиките на властта. С други думи, турските медии силно се отдалечават от универсалните стандарти за правене на обективна журналистика, като големите медии следват проправителствена линия и прикриват недостатъците на управниците.

Ако хората в една страна се събуждат с мисълта – да видим днес колко журналисти ще бъдат арестувани, това показва състоянието, до което е сведена демокрацията в нея. В Турция на 14 декември 2014 г., беше извършен преврат срещу свободното слово. Арестувани бяха общо трийсет и един журналисти, сценаристи, режисьори, колумнисти, сред които и главния редактор на най-влиятелния вестник с най-висок тираж

„Заман” Екрем Думанлъ, както и генералният директор на една от

водещите телевизии „Саманйолу” Хидайет Караджа. Тази дата ще остане в историята на републиканска Турция с епитета „черната неделя” на турската демокрация. Анализаторите са единодушни, че акцията е извършена с цел отклоняване на вниманието навръх годишнината от гръмналия на 17 декември 2013 г. корупционен скандал, в резултат на който четирима министри бяха принудени да подадат оставки, а в дома на

шефа на Халкбанк полицията откри стотици хиляди долари в кутии за обувки.

Осемдесет часа след задържането им съдът постанови генералният директор на телевизия „Саманйолу” Хидайет Караджа да остане в затвора, който и досега е там, а главният редактор на в. „Заман” Екрем Думанлъ бе освободен, но със забрана за напускане на страната. Обвиненията срещу

Екрем Думанлъ и Хидайет Караджа са просто смехотворни. Докато прокуратурата повдига обвинение срещу първия, че е допуснал публикуването на две аналитични статии и една публикация, които уж го „уличават” в „създаване на терористична организация, с цел нарушаване на държавния суверенитет”, вторият е обвинен в същото, само че заради

прилика с действителни лица в един от сериалите, излъчени в

управляваната от него телевизия! Атаката срещу в. „Заман” и телевизия „Саманйолу” не е случайна. Истината, която ни разкрива операцията срещу свободата на словото от 14 декември 2014 е, че „Заман” и „Саманйолу” бяха най-силните крепости на свободното слово в Турция. Двете медии заемаха категорична позиция както срещу доминиращата роля на военните в обществено-политическия живот, така го правеха и

срещу авторитарната власт на един управленец. Разбирането, което споделяха вестник „Заман“ и телевизия „Саманйолу“ е, че всеки човек трябва да се приеме такъв, какъвто е, те уважаваха демократичните принципи, секуларизма като свободно изповядване на убежденията, правовата държава, универсалните човешки ценности и различията. Двете медийни групи винаги са били отворени за всички гледни точки, защитаващи демокрацията, човешките права и свободи.

На 28 октомври 2015 г. полицията, използвайки сълзотворен газ,

полицейски палки и насилие върху журналистите нахлу в сградите на телевизиите „Каналтюрк“ и „Бугюн“, както и в редакциите на вестниците „Бугюн“ и „Миллет“.

Турският вестник „Джумхурийет“ публикува през май 2015 г., видео кадри с тирове на Националната разузнавателна служба (МИТ), спрени за проверка на 19 януари 2014 г., които според официалната версия са пренасяли хуманитарна помощ за тюркмените в Сирия. После медията плати много висока цена за това – задържани бяха главният редактор на вестника Джан Дюндар и кореспондента Ердем Гюл. Истанбулската прокуратура започна разследване срещу двамата журналисти, като ги обвини в „съзнателно и целенасочено подпомагане на терористична

организация, без пряко членуване в нея“, „политически и военен

шпионаж“, „огласяване на секретна информация“. Двамата журналисти бяха откарани в затвора в Силиври. След три месеца бяха освободени, а президентът Реджеп Ердоган буквално заяви, че „не уважава решението на съда“. А на 31 октомври 2016 г. бяха задържани девет журналисти и ръководни кадри от същата медия. Всичко това се случи чрез проектните съдилища, наречени

специализирани. Уж се демонстрираше привидно спазване на закона, но същевременно медиите бяха линчувани. Опирайки се на високото самочувствие, повдигнато от резултатите на парламентарните избори на 1 ноември 2015 г., на 4 март 2016 г. властите в Турция назначиха държавен синдик на медийна група „Феза газетеджилик“, която включва вестник „Заман“, информационна агенция „Джихан“, „Тудейс Заман“, списание

„Аксион“. А след опита за военен преврат на 15 юли 2016 г., бяха закрити над сто и осемдесет медийни групи, докато броят на арестуваните журналисти наближи сто и деветдесет души.

Излишно е да споменаваме, че непрекъснатите арести на представители на медиите напоследък показва, че е налице процес, който цели да сложи окови не на самите журналисти, а на свободата на словото – майката на всички свободи.

 

Какво се крие зад акцията срещу независимите медии?

 

Първо, единодушно е мнението, че Турция върви към едноличен режим на управление. В близкоизточен мащаб формата на едноличните режими е автокрация. Преди утвърждаването на автократичен режим, властниците, които са решени на това, твърдят, че срещу тях се готви преврат. И когато се потушава този измислен преврат, пречките пред установяването на

автократичната власт се отстраняват една по една. Например Гамал Абдел Насър утвърждава автократичната си власт като твърди, че Мюсюлмански братя готвят заговор срещу него. Оттогава насам Египет не може да се избави от авторитарните режими. Когато един режим добие авторитарен или автократичен характер, той не се задоволява само с това да подчини своите противници, но поставя под свой контрол цялата опозиция и не се отчита за действията си пред никого. Турция върви в същата посока.

Второ, поляризацията в Турция достигна застрашителни размери. Имайки предвид хетерогенната структура на обществото, това увеличава вероятността за сблъсък между потенциалните рискови полета.

Трето, след като беше достигнал най-критичната си фаза процесът за търсене на мирно решение на кюрдския проблем бавно, но безвъзвратно затихна. Доказателство за това са арестите на двамата съпредседатели и на други осем народни представители от Демократичната партия на народите, за която предимно гласуват кюрдите.

 

Турция след въвеждането на извънредното положение

 

След опита за преврат на 15 юли 2016 г. на 20 юли Съветът за национална сигурност на Турция въведе извънредно положение за три месеца, а след изтичането на този срок, то беше удължено. По всичко изглежда, че извънредното положение е на път да стане обичайният режим в Турция. Оттогава насам бяха издадени редица декрети, в резултат на което от длъжност бяха освободени над сто и пет хиляди държавни служители

Повече от седемдесет и две хиляди души бяха задържани, над трийсет и две хиляди души са вкарани в затвора. (Според официално оповестените данни към края на 2017 година, след опита за преврат по обвинение за принадлежност към т. нар. ФЕТО в Турция около двайсет хиляди души са разследвани, заведени са осем хиляди съдебни дела, срещу сто и пет

хиляди души тече съдебен процес, петдесет хиляди са арестувани, девет хиляди са в неизвестност и се издирват, а броят на уволнените от публичната администрация е сто и девет хиляди. Уволненията и арестите продължават и до днес.) След опита за метеж насилията над задържаните зачестиха. Това беше потвърдено от близките и адвокатите на арестуваните лица. Наблюдателите от Европейския съюз и от ООН бяха

възпрепятсвани. В резултат на удължаването на срока за задържане на трийсет дни и въвеждането на забрана за наемане на адвокат през първите пет дни, арестуването на болни хора и бременни жени доведе до сериозно нарушаване на човешките права. Според данните в жалбите до правозащитните организации задържаните получават достъп до адвокат

средно за десет дни.

 

Ерозията на турската журналистика

 

През 2016 година в списъка „Враговете на свободното слово“ на

Репортери без граници фигурира и Реджеп Ердоган. Критерият, по който турският президент е вкаран в този списък е, че той носи пряка отговорност за закриването на медиите и арестуването на журналистите в страната му.

От друга страна, Британският вестник „Гардиън“ направи проучване върху активността на троловете, близки до управляващата Партия на справедливостта и развитието и констатира, че в Турция журналистите получават физически и сексуални заплахи, организират се кампании за публичното им линчуване и по този начин се цели сплашването им. По

данни на Международния медиен институт от януари досега срещу турските журналисти е имало над две хиляди опита за онлайн насилие, смъртни заплахи, сексуални закани, клеветнически кампании и хаквания. По данни на съвместния доклад между турската Фондация за комуникации „Бианет“ и немската секция на Репортери без граници седем от десет

телевизионни канала в Турция са свързани с властта. (Към края на март 2018 г. беше финализирана и сделката за продажбата на най-голямата частна медийна компания в Турция „Доган Холдинг“, която включва в. „Хюррийет“, телевизиите Kanal D и Си Ен Ен Тюрк, информационна агенция Доган и др. Медийната компания беше закупена от бизнесмена Ердоган Демирьорен, известен с близостта си до президента Ердоган). От доклада ясно се вижда как правителството упражнява натиск върху медиите, както и връзките на собствениците на медиите с властта.

Например в доклада се цитира, че един собственик на два вестника и една телевизия е влязъл в медийния бизнес само за да подкрепи Ердоган. В доклада се твърди, че на базата на записи на телефонни разговори от 2013 г. между медийни магнати, главни редактори и висши държавни функционери, се допуска, че е налице държавна намеса и цензура върху медиите. По мнението на медийните критици собствениците на холдинговите предприятия са убедени, че притежаването на медии, които

не критикуват властта осигурява възможност за печелене на търгове и други облаги. Собствениците на медии са бизнесмени, които добиват печалба в други сектори. Тези бизнесмени открито подкрепят властта. От друга страна, няма прозрачност по отношение на получаването на държавни реклами. Според доклада правилата за разпределянето на държавните реклами са изключително гъвкави и неясни. След опита за преврат беше променен (5 октомври 2016 г.) регламентът на Съвета за

медии и реклами. Съгласно новия и оспорван регламент, ако сред

журналистите в една медия са налице такива, които се разследват в обвинение за тероризъм, трябва да бъдат освободени от работа в рамките на пет дни. В противен случай държавата спира рекламите за съответната медия.

Според доклада на „Амнести Интернешънъл“ за 2016 г., (Amnesty International 2016/2017: Amnesti International Report 2016/2017 The State Of The World’s Human Rights... https://www.amnesty.org/en/countries/europe-and-central-asia/turkey/report-turkey/) особено след опита за преврат на 15

юли турското правителство е упражнило силен натиск върху държавните служители и гражданското общество. Лицата, които са обвинени във връзки с движението на Фетхуллах Гюлен са били основният обект на тези репресии, се отбелязва още в доклада. От друга страна, се посочва, че в Турция състоянието на свободното слово „се влошава рязко“. По данни на организацията след въвеждането на извънредното положение са арестувани 188 журналисти, на които са повдигнати обвинения, а 184 медийни компании са затворени по произволен начин. Също така се

изтъква, че лицата, които дават гласност на кюрдския проблем биват подложени на жестоки гонения. Друг важен акцент в доклада е броят на затворените неправителствени организации – общо 377, сред които са дружества за защита правата на жените, адвокатски сдружения, благотворителни фондации и др.

В доклада се обръща сериозно внимание и на административните

наказания, на които са подлагани хората от научните среди, подписали декларацията „Учени в покрепа на мира“ (Academics for Peace) като пример за рязкото влошаване на състоянието на свободното слово.

Посочва се, че 142 учени са били отстранени от длъжност, защото са подписали декларацията.

В доклада на „Амнести Интернешънъл“ се откроява и фактът, че след опита за военен преврат в Турция за когото властите държат отговорен Фетхуллах Гюлен, на близките до неговото движение медии са назначени държавни синдици, в резултат на което те възприемат проправителствена издателска политика. Друг важен акцент в доклада е цензурата в интернет. Посочва се, че властите ограничават интернет сайтове, профили в социалните мрежи без съдебно решение и право на обжалване. За пример се посочва преустановяването на интернет услугите и ограничаването на

социалните мрежи в Югоизточна Турция от октомври 2016 г.

Според класацията за 2018 г. на „Репортери без граници“ Турция е на 157 място по свобода на медиите от общо 180 страни, като изостава с два пункта в сравнение с 2017 г., когато е била на 155 място. В класацията се посочва, че извънредното положение е било използвано за игнориране на остатъците от плурализъм, а след референдума за конституционни промени на 16 април 2017 г. правомощията на президента Ердоган са били увеличени.

По всичко личи, че властта в Турция на Ердоган няма никаква търпимост към свободата на словото и медиите. Тя е твърдо решена да заглуши всяка критика, изречена на висок глас.

 

ЗАБЕЛЕЖКА:

Настоящата статия е публикувана в сборника „Медии и комуникации на 21 век“, 2017/ Том 1/ Брой 1, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново. Текстът,предоставен на сайта на СБЖ от Мехмед Юмер,  е допълнен от автора с нови данни, които са публикувани след отпечатването статията  в сборника.

 

 

 

Сподели в
 

В сайта на СБЖ бе получено писмо от младия колега Димитър Иванов, който не може да си получи полагаемите му се хонорари за написани от него и публикувани журналистически материали за в. „Телеграф”. Предлагаме тук текста, с който той ни информира са ситуацията.

23.08.2018/19:24

От няколко месеца телевизия Би Ай Ти върви бавно и почти безшумно към своя окончателен край. А единственото обобщение, което може да се направи за медията, е "тръгна както трябва, но в крайна сметка завърши както обикновено". И не, не става дума за намеренията на новия собственик Мирослав Янев, които прозираха от самото начало.

15.08.2018/17:25

Това радио може да е просто още едно кресчендо сред общата какофония. На фона на шумотевицата от фалшиви новини и откровени глупости, които заливат българските медии, завръщането на "Свободна Европа" звучи като много добра новина. Но какви ли тези ще застъпва тази американска медия?

23.07.2018/20:00

Журналистиката даде поредна жертва - решиха да се гаврят пак с колежката Лили Маринкова. Едва ли в държавата има друга гилдия, която е подложена на толкова унижения, натиск, преследване и разправа като журналистите, пише в "Дума" Велиана Христова.

11.07.2018/21:44

Вестникари и телевизионери гледат с носталгия по миналото и с тревога към бъдещето, пише в репортажа си за в. "Шоу" от Осмия конкурс за телевизионна журналистика „Свети Влас” колегата Исак Гозес

07.06.2018/18:40

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки