Диляна Гайтанджиева: Един журналист може да направи много повече от един политик

04.05.2018 /09:07 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Диляна Гайтанджиева в една от горещите точки на света - Ивицата Газа

Когато човек я види за първи път, елегантна и с излъчване на модел, ще си помисли, че Диляна Гайтанджиева наистина е покорител на модните подиуми или пък модел, който е търсен от много списания, за да бъде на кориците им. Прекрасно, но не е така, защото красивото момиче е предпочело да избере и да върви по трънливия и пълен с трудности път на разследващия журналист.

И макар и твърде млада тя вече, е доказано име в разследващата журналистика.  Диляна е единственият български журналист, който беше в Алепо, и то по време на дните на обсада. Като пратеник на в. „Труд“  тя разказа пред български медии, че е била направо шокирана, виждайки количеството българско оръжие, използвано от т. нар. „умерена опозиция“. На нея и на екипа й не им е било спестено и „приятното“ преживяване да бъдат атакуване от… българска ракета „Град“.  Но това не спира журналистката и тя продължава да разследва пътя на оръжието, което сее смърт в Сирия. От нейните материали се вижда, че оръжейни доставки идват от САЩ и Саудитска Арабия за терористите в Сирия. И вместо да бъде поне поощрена за своите материали , Диляна е… уволнена от медията, в която работи, и то точно в навечерието преди поредното си пътуване в Сирия.  

Нейно разследване за работата на вече прочулата се по света около случая „Скрипал“ английска лаборатория в Портън Даун, впечатли дори и руските дипломати.

Освен като разследващ журналист, Диляна Гайтанджиева впечатлява и с авторството си на документалните филми "Битката за Хомс" в Сирия, "Да срещнеш Ал Кайда" в Ливан, интервютата с Хизбула и войната в Газа. Тя е от малкото представителки на нежния пол, на които не им мигва окото да работят в горещите точки на планетата.

Въпреки своето напрегнато ежедневие Диляна даде интервю за сайта на СБЖ.

 

Диляна, да започнем разговора с нещо, което се случи наскоро. На специална пресконференция в МВнР на Русия говорителката на ведомството Мария Захарова представи вашите изводи от разследваната от вас работа на британската химическа лаборатория в Портън Даун. Става дума за анализ на научните отчети, статии, публикации в медиите, данни от регистрите на федералните контракти на САЩ, информации на британското правителство, публикувани в съответствие със закона за свободата на информацията от 2002 година. Имаше ли реакция от страна на други държави на вашия материал и поблазни ли ви, че дипломат от ранга на Захарова и руското Външно министерство са се отнесли сериозно към вашата работа?

 

Не, официална реакция от страна на засегнатите страни в това

разследване нямаше. Те отказват коментар. Но фактите и

документите говорят сами за себе си. Разследването получи

отзвук в чужди медии и в последствие беше споменато от Мария

Захарова в отговор на въпрос на български журналист на

редовния брифинг на Външно министерство на Русия. По-скоро

бих се „поблазнила“, ако бях получила официален коментар от

Тереза Мей. Но не чакам такъв от страна на британските власти.

Един журналист от британската телевизия Channel 4 съобщи в

туитър, че британското правителство е наложило цензура на

местните медии да не коментират и разгласяват информация по

случая Скрипал и връзките му с британското разузнаване. Затова

медиите във Великобритания мълчат по случая.

Законодателството на Великобритания позволява на

правителството да налага такава цензура, касаеща определен тип

информация. Това беше изненада за мен. Свикнала съм с

цензурата в България, но ние не сме по-различни от развитите

западни демокрации. Казвам го с горчива ирония.

 

Лесно ли се прави и какви са особеностите на разследване на

„чужд проблем“ и на „чужд терен“?

 

Тези разследвания са много по-трудни. Изискват много работа

и професионализъм, както и опит. Истината е, че макар мащабите

на тези престъпления да са други, ние имаме добър опит в

България като журналисти. Аз съм видяла най-лошото в

журналистиката тук и ситуацията с чуждите медии не е много по-

различна. Ако някой идеализира свободата на словото в

международните корпоративни медии, греши много. Те също

обслужват корпоративни интереси, но в много по-голям мащаб.

 

Защо решихте да се занимавате с разследваща журналистика? Според вас що е разследваща журналистика и има ли тя почва у нас днес?

 

Честно казано, не съм решавала. Просто се случи. Започнах като

парламентарен репортер в години, когато медиите бяха много по-

свободни и бързо осъзнах, че парламентът не е мястото, където

бих искала да правя репортажи. Това бяха годините на серията

показни убийства (2003-2004). Помня първия ми репортаж като

криминален репортер – бомбения атентат срещу Иван Тодоров-

Доктора. Последваха няколко години като криминален репортер.

В този смисъл не съм избирала с какъв тип журналистика да се

занимавам. Просто правя това, което ми е интересно и считам за

важно и смислено. Преди беше наистина важно и смислено да се

прави разследваща журналистика в България. Сега макар да

нямам преки наблюдения, тъй като нямам възможност да следя

българските медии, не съм видяла много примери за разследваща

журналистика. Защо – нека отговорят българските журналисти!

Но всички мълчат, защото ще останат без работа.

 

Защо през целия този наш преход в борбата срещу корупцията все няма резултати? Медиите разследват, изнасят факти, имена - и толкова. Май че свикнахме с оправданието на МВР: „Ние ги хващаме, те ги пускат!” Може ли да кажете: „Ние, журналистите, ги разследваме, а те ги подминават”? Кои са тези „те”?

 

Аз не използвам думата „те“. Винаги когато съм правила

репортажи, ги назовавам поименно. Нямам проблем да говоря с

имена, когато има факти и документи. Това е смисълът на

журналистиката. Защо няма резултати – защото българите сме

търпелив народ и сме свикнали да се примиряваме. Казваме, че

нищо не зависи от нас. Това не е вярно. Как да има резултати,

когато политиците крадат с чувство за безнаказаност?! А

наказанието идва от хората, които гласуват на избори или

протестират и защитават правата си. Те са техните работодатели,

а не обратното. Хората трябва да търсят правата си, за да има

резултати. За съжаление, медиите са на страната на политиците, а

не на народа, защото се финансират от партии, групировки,

чужди посолства и т.н.

 

От какво зависи успехът на разследващия журналист и какви

качества трябва да има той? Най-важното от тях кое е?

Смелост. Без смелост не се стига докрай. Това важи за всичко в

живота, не само за журналистиката. Успех имат смелите и

борбените хора, които не се отказват.

 

Казвате: Всеки прави своя избор, аз направих своя, защото не

съм участвала и никога няма да участвам в този "пазар на

журналисти". Каква е стоката на пазара на журналисти? Имате ли впечатления „как вървим“ на този пазар?

 

За щастие, вече нямам впечатления. Нека говорят тези, които

твърдят, че са свободни и независими медии в България. А

зрителите и читателите сами да преценят имат ли нужда от такава

„стока“.

 

Има ли тъмна и невидима част на журналистиката, и ако да, и ако пуснем прожекторите, какво ще видим и намерим? Всъщност, ако взема назаем от Стивън Кинг, каква е „Тъмната половина“ на журналистиката и има ли я?

 

Има тъмна страна и тя е свързана с предишния ви въпрос – кой

финансира медиите. Ако се осветли финансирането на медиите,

ще се видят партии, политици, икономически кръгове, свързани

със същите тези политици. Те са едно и също.

 

Вие разкрихте, че от европейски страни са снабдявани с

оръжие джихадистите в Сирия, като в това число и с българско оръжие. Но се оказа, че за това разследване платихте скъпа цена – уволниха ви от в. „Труд“. Нещо повече, разпитвали са ви в българската ДАНС относно вашите източници на информация. Докъде стигна тази одисея?

 

Доникъде. В България никой не проведе пълно разследване за

оръжейните сделки с наше оръжие за САЩ и Саудитска Арабия,

което според дипломатическите ноти, които публикувах, не стига

нито до САЩ, нито до Саудитска Арабия. Стига до терористите в

Сирия. Разследването получи отзвук не в България, а в чуждите

медии и имаше резултат. Макар оръжейните доставки да

продължават и в момента, все повече хора по света знаят

истината кой и защо въоръжава ислямистите и има интерес

войната в Сирия да продължава.

 

Как се справяте с реакциите и извъртанията на разследваните и как посрещате заплахите, които ви отправят? И чувствате ли се свободна в работата си да кажете цялата истина?

 

Да, сигурно звучи като клише, но за разлика от други, които се

наричат свободни и независими, мога да го докажа с репортажите

си. Нека хората сами съдят кой е свободен и независим.

 

Какво е усещането у една млада журналистка да попадне в

гореща точка? Първото, което ви минава през ума, и първото, което си казвате в такъв един момент?

 

В началото ми беше трудно да владея емоциите си. Много е

тежко да виждаш лицето на войната в детското лице. Казвам си

обикновено в такива моменти: ще плача после. Много е тежко.

Има деца, пострадали от войната, чиито имена и лица няма да

забравя никога.

 

За кои неща от живота не бихте искали никога да правите

репортаж и да снимате?

 

Не искам да снимам модни ревюта. Веднъж на дежурство ми се

наложи и репортажът беше тотален провал. Не искам да снимам

фалшиви неща. Светът на модата и светското общество е

фалшив.

 

Имало ли е мигове в живота ви, когато да кажете: „Майната й на журналистиката! Не искам да я чуя, не искам да я виждам! Искам да се занимава с…”? Какво би било то, ако един ден захвърлите журналистиката в гардероба?

 

Не е имало такива моменти. Самата професия е изключително

хуманна и благородна. Един журналист може да направи много

повече от един политик. Говоря принципно. Журналистиката е

начин на живот, поне за мен.

 

Снимки Личен архив

 

Сподели в
 

Директорът на Институт „Конфуций“ в София проф. Гъ Джъцян получи 2 награди по повод приключване на мандата му и окончателното му отпътуване от България.

25.07.2018/19:26

Роденият през 1961 година в Берлин като син на германка и гамбиец Черно Жобатай е един от най-популярните водещи на телевизионни предавания в Германия по ZDF. Негова запазена марка са спортните кецове към официален костюм, с които води сутрешните предавания в продължение на години.

25.07.2018/19:11

За него журналисти и политици единодушно са на мнение,че познава журналистиката до най-малките и най-непопулярните й страни, като при това е обединяваща фигура и най-подходяща да е начело на Съюза на журналистите на Русия (СЖР). И може би поради това Владимир Соловьов беше единодушно избран в края на миналата година за председател на организацията.

18.07.2018/20:55

Тези дни стана известно,че две години след като беше уволнена от Националното радио като директор на програма „Хоризонт“, Лили Маринкова беше върната на работа по решение на Висшия касационен съд. Макар и по-голямата част от журналистическата гилдия да се зарадва на новината, се разбра, че след възстановяването й на поста е освободена заради… придобито право на пенсия.

12.07.2018/21:40

В дните, когато всички говорят за визитата на китайския премиер в България и участието му в срещата „16+1“, в СБЖ гостува наш колега от Поднебесната. Това е зам.-главният редактор на Българската редакция в Радио Китай за чужбина Дин Хао, който обаче се оказа,че носи и името… Павел.

05.07.2018/19:24

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

За всички интересуващи се колеги припомняме какви са възможностите за почивка на членовете на СБЖ в Международния дом на журналистите - Варна, и в Творческата база на СБЖ - Батак.

05.08.2018 /06:25

Председателят на УС на СБЖ изразява възмущение от призивите за „прочистване” на bTV от журналисти като водещия на предаването „120 минути”

25.07.2018 /22:20

Журналистическа дискусия за състоянието на българската журналистика, за защита на правата на журналистите и на свободното слово, клуб „Журналист“, СБЖ, София

13.07.2018 /12:33

 Мнения

Мнозина от колегите журналисти тези дни с превелика изненада откриват в електронната си поща нечакано писмо от непознат подател, който с настойчивостта на рекламен агент предлага „интересен проект” – „нов онлайн курс с последващи сериозни възможности” (запомнете това! – б.м.).

09.08.2018 /17:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

Странджанската драма е само следствие от дълго трупаното недоверие във властта и гняв от неравенства, злоупотреби, несправедливости. Още по-сигурен път към взрива е медийната кастрация, запушваща устата на обществото. Добре, че то все още намира сили да се оплези на „всесилните” и да викне СТИГА!

25.07.2018 /15:55 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки