Журналистът, хвърлил обувките си по Буш: Да не оставяме САЩ да смажат целия свят като Ирак

12.05.2018 /21:25 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мунтазар аз-Зайди по време на форума "Всички сме Венецуела" в Каракас през септември 2017 г. Снимка: Къдринка Къдринова

Иракският колега Мунтазар аз-Зайди, който сега се кандидатира за депутат в родината си, разговаря с отговорния редактор на сайта на СБЖ по време на участие в международен форум във Венецуела миналата есен

Изобщо не се учудих, когато научих, че Мунтазар аз-Зайди се е кандидатирал за депутат на сегашните избори в Ирак. Той е личност с огнен дух, непримирим и неуморен. Не само журналист, но и патриот на родината си - Ирак, а също и активист на международната солидарност между народите.

Запознах се с него през септември 2017-та по време на състоялия се във венецуелската столица Каракас форум Световен диалог за мир „Всички сме Венецуела”. Там се бяхме събрали над 200 участници от над 60 страни. Идеята бе да се докоснем пряко до венецуелската действителност и да изразим подкрепата си за народа на тази латиноамериканска страна, брутално атакуван с икономическа и медийна война, целяща смяна на законната власт - разбира се, заради алтернативния социален модел на развитие, така „опасен” за властта на транснационалния капитал и за глобалния диктат на САЩ.

Един от най-интересните чуждестранни участници във форума беше именно иракският журналист Мунтазар аз-Зайди, който сега отново влезе в световните новини с кандидатирането си за депутат. Около него в Каракас винаги имаше опашка от жадуващи за обща снимка.

38-годишният днес Мунтазар произведе „топ-новина” на 14 декември 2008 г. По онова време той е на 29 г. и е кореспондент в Багдад на базираната в Египет телевизия „Ал-Багдадия”.

Вече е привлякъл вниманието в колегията с репортажи за съдбата на вдовиците и сираците в иракската война. Попадал е и в премеждия. Година по-рано, през ноември 2007 г., преживява отвличане от неизвестни, за които предполага, че са били от „Ал Кайда”. Те го нападат в колата му, докато отива на работа, пребиват го до безсъзнание и завързват ръцете му за краката му с неговата вратовръзка. Държат го три дни на неизвестно място и го разпитват за работата му като журналист.

Междувременно „Репортери без граници” алармират за изчезването му и се вдига шум. Похитителите така и не поискват откуп и го освобождават на третия ден, като го оставят на улицата с вързани очи.

Мунтазар е бил също на два пъти арестуван и от американските окупационни части при различни проверки.

На 14 декември 2008 г. Мунтазар е сред акредитираните журналисти за отразяване  на съвместната пресконференция в Багдад на тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-младши и на ираския премиер Нури ал-Малики. Това е последното посещение на Буш в Ирак преди да сдаде поста на вече избрания за нов президент на САЩ Барак Обама.

Визитата се осъществява при обичайните драконовски мерки за сигурност. Пресконференцията е в здраво укрепената зона на американския контингент. Буш има от какво да се притеснява – дори и той явно разбира, че в разбития от започнатата от него война Ирак никой няма основание да му се радва. Няма как да е вярвал на собствените си приказки за пред медийните пропагандни рупори, че „иракчаните ще посрещат с цветя американските войници”.

След като си свършва експозето на пресконференцията и се оглежда за въпроси, Буш с любопитство се фокусира върху млад мъж, който се надига. Това е седналият на третия ред Мунтазар, който обаче не задава въпрос. А мята срещу Буш събутата си обувка, викайки: „Ето ти подарък от иракчаните! Прощална целувка за теб, куче!” После събува и втората си обувка и също я запраща срещу американския президент.

И в двата случая Буш демонстрира бърза реакция и успява да избегне попаденията с ловко сгушване зад катедрата. При втората обувка стоящият редом Ал-Малики самоотвержено протяга ръка в опит да предпази госта и да хване обувката, но не успява.

Междувременно Мунтазар вече е повален на земята от охраната и след това бързо го извеждат от залата. По-късно той ще каже, че е очаквал да го убият на място и е бил готов да приеме мъченическа смърт.

Всъщност го вкарват в ареста и му подготвят съд по обвинение в „нападение над държавен глава по време на официално посещение”. Но докато чака съда, преживява жестоки побоища, включително с камшици, мъчат го и с електрошокове, избиват му зъбите, счупват му носа и единия крак…

През март 2009 г. го осъждат на три години затвор, но след обжалване месец по-късно присъдата е намалена до една година. За добро поведение в затвора намаляват още срока на наказанието и в крайна сметка Мунтазар излиза на свобода на 11 септември 2009 г.

Той вече се е превърнал в герой в целия арабски свят, а и в още много други страни, като примерът му става заразителен – мнозина негови последователи започват да замерват с обувки  изложили се политици. С искания за освобождаването на иракския журналист се провеждат стотици демонстрации, още докато е в затвора. А в град Тикрит, откъдето е бил родом сваленият от американската интервенция през 2003 г. и по-късно обесен президент на Ирак Саддам Хюсеин, като паметник в чест на акцията на Мунтазар е издигната гигантска бронзова обувка. Случаят с мятането на обувките по Буш по-късно е увековечен в книги, филми, пиеси, картини и т.н.

Та ето този легендарен млад мъж се оказа участник в Световния диалог за мир „Всички сме Венецуела” в Каракас, където аз пък бях една от двамата български делегати. Трудно беше да го сваря свободен от почитатели и почитателки. Така че се опитах набързо да направя едно блиц-интервю с него, докато вървяхме от залата на заседанията в театъра „Тереса Кареньо” (където протичаше работата на нашия форум) към автобусите, които трябваше да откарат всички делегации на митинг против американските заплахи срещу Венецуела край президентския дворец „Мирафлорес”.

Първото, което го попитах, беше с какво се занимава сега. Мунтазар отговори:

„Продължавам да съм журналист, но сформирах и младежка партия, която се бори за правата на младежите в Ирак. А те са накърнени в много посоки – и социално, и заради войната.”

Нямаше как да пропусна епизода с мятането на обувките по Буш, затова попитах Мунтазар как му хрумна да направи точно това. Ето и отговора му:

„В Ирак бяхме окупирани от Съединените щати, които излъгаха целия свят за оръжията за масово унищожение, каквито нямахме. Само и само да ни нападнат. Резултатът – 1,5 милиона убити иракчани, над 5 милиона бежанци, още толкова деца сираци, останали бездомни… Да не говорим за разграбването на природните ресурси и за разцепването на страната… Джордж Буш също е лъжец. Нали той каза, че „иракчаните ще ни посрещнат с цветя”! Аз пък исках да му покажа, че иракчаните никога няма да посрещнат с цветя един окупатор, а с обувки по главата му! Когато реших да го замеря с обувките, си казах, че светът ще види това и ще се запита: защо ли го прави един журналист, значи там явно има много по-голям проблем? Да, така давах знак, че у нас няма свобода, няма демокрация. Исках светът да разбере, че иракчаните са избивани всеки ден от окупационните войски на САЩ. Това беше посланието ми.”

Попитах Мунтазар и какво го е довело във Венецуела на този форум и той отвърна:

„Подкрепяме народа на Венецуела. Не искаме и на него да му се случи същото, каквото и на нас, в Ирак. Ние изпитахме на собствен гръб как САЩ лъжат за свободата и демокрацията. Виждаме също какво правят те в Афганистан, Либия, Сирия, Йемен… Всички страни, към които САЩ протегнат ръцете си, се превръщат в опустошена земя, без сгради и хора. Сега на мушката е Венецуела. Трябва да се обединяваме, за да не им позволяваме да го правят пак и пак. Не бива да оставяме САЩ да смажат целия свят като Ирак”.


Свързани:

Журналистът Мунтазар аз-Зайди се завръща в политиката

Дата: 12.05.2018

Сподели в
 

На 24 септември по БНТ1 ще бъде излъчен документалният филм „Мокър от дъжд не се бои". Сценарист е Драгомир Драганов, режисьор Николай Василев, а оператор – Борислав Георгиев. Лентата е посветена на една тъжна годишнина - 35 години от пожара, изпепелил сградата на Софийския държавен цирк. Предпремиерата се състоя в Дома на киното, а във фоайето беше подредена фотоизложбата на фотожурналиста от вестник „Поглед" Иван Григоров, който единствен е запечатал в кадри спомена от опожаряването на едно от най-любимите места за млади и стари в София.

21.09.2018/12:26

Клуб „Журналист” на СБЖ събра на уникална среща 25 гостуващи у нас български възпитаници от 11 държави в Латинска Америка, които днес са в интелектуалния елит на страните си. Те изповядаха своята обич към втората си родина и благодарност за полученото образование. Споделиха удивителни лични истории - за любови и деца, родени тук, за цели научни школи отвъд океана, тръгнали от техните български учебници, за човешки истини, които ние сякаш сме забравили, а те още пазят. Накараха ни отново да открием онази България, която сами загубихме, а те още боготворят

09.09.2018/20:06

Не е за вярване, но все пак има телевизия, в която можеш спокойно да гледаш сутрешния блок и това се дължи както на качествените дискусии и плурализъм на гледни точки в студиото, така и на неговия водещ, който успява с майсторство да „жонглира“ с тях. Това е Златимир Йочев, който е част от екипа на Bulgaria ON AIR и който, без да е въоръжен с агресия или пък да показва, че има претенции да знае повече от гостите си, предлага да сме свидетели на спокойно и нормално общуване в студиото на „България сутрин“. Приятно и полезно като начало на нашия обичайно нелек ден.

06.09.2018/10:38

Длъжен съм най-напред да обясня откъде дойде това заглавие за моя стар приятел Илия Пехливанов, който през тези дълги и белязани с какви ли не събития и промени десетилетия, кое от кое по-историческо и трагично, продължава да изненадва с непреходната си и неутолима отдаденост на едно дело и на една тема, които, откъдето и да ги погледнеш, би трябвало да станат съдба на всички ни, ако искаме да ни запомнят, че и „ний сме дали нещо на светът”.

03.09.2018/10:57

В дните, когато Виетнам чества 73-ата годишнина от обявяването на своята независимост, припомняме живота на самоукия пълководец, влязъл в историята като „победителя на три империи” и като автор на забележителни трудове по военна стратегия

02.09.2018/13:35

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки