Мира Попова от „Алма Матер - Класик ФМ” : Отчаянието не е решение

15.05.2018 /13:25 | Автор : Ясен Вакашински | Източник: Аз-буки Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мира Попова в радиостудиото

Вестник „Аз-буки” представя в рубриката си „По гласа ги познавате” известни личности, свързани с Университетското радио „Алма Матер”, което тази година навършва 25 г., и със закръглащия 20 г. Музей за история на радиото. Предлагаме тук интервюто на „Аз-буки” с Мира Попова, водеща на предаването „Тези мънички минутки” за хората с увреждания по радио „Алма Матер - Класик ФМ”

Мира Попова е родена в село Воден, Ямболско. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. До загубата на зрение работи в университетската библиотека, а след това е редактор в сп. „Зари“. В различни периоди е сътрудник на Българското национално радио. Публикува текстове по проблемите на хората с увреждания в столични периодични печат­ни издания. Автор и водещ е на радиопредаването „Тези мънички минути“, посветено на хората с увреждания. То стартира преди 25 години в ефира на радио „ФМ+“, но точно две години след това Мира и предаването стават част от програмата на Университетското радио „Алма Матер“, където се излъчва и до днес, всеки четвъртък от 17 часа.

- Какво е за теб 15 февруари 1993 година?

– Вълнуващо е да се връщам към тази дата... Между другото, за голяма моя изненада всичко тогава се случи много лесно и бързо. Свързах се по телефона с Петър Пунчев – собственика на радио „ФМ+“. Споделих му, че имам желание да правя предаване за хора в неравностойно положение, и за мое учудване той веднага се съгласи. Любопитен факт, е че „ФМ+“ стартира като първото законно частно радио в България на 15 октомври 1992 г. А мен ме пенсионираха в края на същия този месец. Не можех да си представя какво ще правя. Исках още да работя. Разбира се, продължавах да пиша по някоя и друга статия за списание „Зари“, но не ми бе достатъчно. Така през декември не се стърпях, обадих се и така започна тази  рубрика във „ФМ+“. С Петър Пунчев се разбрахме, че започвам на 15 февруари 1993 г. В началото това беше просто много кратка рубрика от няколко минути. Постепенно с времето тя нарасна до половин час. В самото начало рубриката дори нямаше и име. Водещите на блоковото предаване просто ме обявяваха като „Минутките на Мира“.

– И как се роди заглавието на твоето предаване?

– Спомням си, един ден разговаряхме с Ива Дойчинова и малко преди да дойде време да ме обяви в ефир, ѝ казвам, че Елисавета Багряна има много хубаво стихотворение  „Ultimum Vale“. Започнах да ѝ го рецитирам: „Аз ще живея с тези мънички минути, тъй дълго чакани и минали тъй скоро. Над тях ще тръпнат често мислите залутани, но нивга никому за тях не ще говоря…“. Предложих рубриката да се казва именно „Тези мънички минути“. Ива го хареса. Оказа се, че и Петър Пунчев го одобрява, и така рубриката бе наречена „Тези мънички минути“.

Известно време след това Радиото промени драстично програмата си. Заложиха повече на музиката и по-малко на говора – предаванията станаха предимно блокови, като водещият се включваше за кратко между песните. Така се наложи да потърся друга трибуна за „Тези мънички минути“. Получи се дори кратка пауза, в която бях сътрудник в предаването „Въпреки всичко“ по Българското национално радио. Там пак правех интервюта, предимно с хора в неравностойно положение.

Оказа се, че проф. Веселин Димитров, който беше дълбоко свързан с БНР и въобще с радиото в България, ме е чул. Явно е харесал нещата, които правя, и ме покани да се включа в програмата на новосъздаденото от него Университетско радио „Алма Матер“. По онова време той беше декан на Факултета по журналистика към Софийския университет. Разбира се, приех поканата му и така на 8 февруари 1995 г. в кабелната мрежа на София „Тези мънички минути“ стартираха отново като рубрика. За щастие, през 1998 г. Радиото получи ефирна честота в София, а скоро след това рубриката ми „Тези мънички минути“ порасна и стана едночасово самостоятелно предаване.

– Над 1000 предавания, над 1000 гости и теми… Колко големи са „Тези мънички минути“ 25 години по-късно?

– Колкото и да звучи невероятно, предаването според мен е ведро и оптимистично. Да, на всеки му е ясно, че да имаш някакво увреждане, да си в неравностойно положение, е сериозен проблем. Има трудности, има пречки, има предразсъдъци. Обаче исках да покажа на слушателите, че хората с увреждания са хора като всички останали. Те имат своите желания, имат семейства, могат да обичат и са обичани. Те искат да работят, да бъдат полезни, а не да седят отчаяни и да получават някаква скромна инвалидна пенсия.

Обикновено моите събеседници се занимават с интересни неща. Сред тях има поети, писатели, музиканти – истински творци. Такава е била и основната ми идея винаги през тези 25 години – да показвам хора с различни занимания, с различни мечти, за да разберат слушателите, че те са много силни и ведри, нищо че никак не им е лесно. Но това може да се преодолее, когато човек има мечти, прави нещо смислено и има кой да го забележи.

– Освен интересни събеседници и творци кои са другите герои на твоите предавания?

– През тези години са ми гостували и много представители на неправителствени организации, на държавни институции, депутати, министри – така показвам и тяхната гледна точка. за да се чуе какво се прави в различните институции, какви решения се вземат относно проблемите на хората с увреждания. И ето, така вече 25 години и над 1000 предавания, както казваш ти, нещата се случват.

Харесва ми, че денят, в който излъчваме „Тези мънички минути“, е четвъртък. Така имам и почивните дни, и първите работни дни на седмицата, за да се подготвя за новото предаване, да си подсигуря събеседници, съответно те да имат време да се подготвят за гостуването си. Предаването се излъчва на живо и това, че събеседниците ми често пъти имат сериозен физически проблем, не ги спира да идват в студиото и да споделят неща, които ги вълнуват. Да задават въпроси и да търсят отговори. Да използват своите мънички минути.

– Имаш специфичен глас. Случвало ли се е да те разпознаят навън само по гласа?

– Да. Последния път беше преди около две години. Пътувах с близък в трамвая и докато си говорихме, един човек ме попита: „Извинете, вие Мира Попова от радиото ли сте?“ – беше ме разпознал по гласа. Съвсем наскоро гостувах в предаване по програма „Христо Ботев“ на БНР и след това няколко души ми казаха, че веднага са познали, че съм гост в предаването.

Сподели в
 

Едва започнало, шоуто „Стани богат“ ще бъде свалено от ефира на Българската национална телевизия (БНТ). Последното му излъчване ще бъде на 13 юни. Според информация от държавната медия вечерното предаване, водено от актьора Михаил Билалов, чиито изяви предизвикаха разнопосочни коментари, което се излъчва от 19 ч., щяло да се върне в ефира от есента.

22.05.2018/19:09

В рамките на една календарна година в БКИ "Дом Витгенщайн" за втори път гостува легендарният български тенор Калуди Калудов.

22.05.2018/16:36

59 творби на четирима изтъкнати фотографи, свързани с темите свобода на мисълта, свобода на изразяването, борба с дискриминацията и борба с насилието над жени, ще бъдат изложени от 25 май до 6 юни 2018 г. на Моста на влюбените в София. Организатор е Бюрото на Европейския парламент в България.

22.05.2018/16:27

На 9 май БНТ освободи дългогодишния си главен продуцент Роберт Ковачев. Решението на новия Управителен съвет на телевизията, ръководена от Константин Каменаров, е било взето още на 24 април, но не е било сведено до знанието на Ковачев.

21.05.2018/10:33

Специалното издание на предаването на програма "Хоризонт" "Неделя 150" предизвика голям интерес сред аудиторията, която имаше възможност да присъства в студиото и да задава въпроси на събеседниците.

20.05.2018/13:46
?>

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Драги колеги, Съюзът на българските журналисти ви честити 24 май - Ден на българската просвета и култура и славянската писменост!

23.05.2018 /19:28

Отправеното му обвинение в държавна измяна може да се сравни само с драматичните гонения срещу хвърлените зад решетките турски или палестински журналисти, смята председателят на УС на СБЖ

17.05.2018 /12:15

По повод нападението над разследващия журналист Христо Гешов Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява своето възмущение и осъжда този акт на насилие.

15.05.2018 /14:37

 Мнения

Стотици, хиляди столичани утре ще се отправят за Борисовата година, за да отпразнуват 1 май, а заедно с това и Деня на вестник „Дума” и на левия печат.

30.04.2018 /18:12 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

Прославената членка на СЕМ заведе съдебен иск за обида срещу известния журналист и депутат. Искът й е за 23 000 лв. Тя се почувствала „обидена и огорчена” от изказвания на Симов от парламентарната трибуна и от негови публикации, в които той реагира на отправени от Жотева заплахи към друг журналист заради зададен й въпрос

23.02.2018 /18:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 32 гости

Бързи връзки