Христо Гешов: Опасно е да се занимаваш с независима разследваща журналистика в България

18.05.2018 /14:31 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Гешов

Преди малко повече от седмица за пореден път се разчу, че български журналист е бил бит. Това се случи в Червен бряг и пострадалият колега е Христо Гешов, който е известен със своите разследващи материали, разкриващи корупция и нарушения на закона. СБЖ не закъсня и публикува декларация на УС на Съюза, в която защити правата и работата на журналиста.

От сайта на СБЖ потърсихме колегата от Червен бряг, за да разберем какво точно се е случило, за което той разказа в интервю пред нас.“Благодаря на СБЖ за подкрепата – каза в началото на разговора ни Христо Гешов.- За мен това е от огромно значение, защото по този начин се предотвратяват следващи стъпки на поръчителите на това, което ми се случи.“ Близките му са стресирани от случилото се с него. Той обаче го приема за нормално, защото в работата си е свикнал да получава различни заплахи, но досега не е бил изправян  пред подобен род изпитания. 

Самият Христо представя себе си като млад обикновен журналист, който иска справедливост и свобода на словото. Но определено е изненадан, че са му посегнали физически, за да се разправят с него като журналист.

Как се чувствате  след посегателството срещу вас, Христо? Като поредния, уви, случай в съвременния ни журналистически живот, или като изключение?

Физически вече се чувствам добре, но обиден от цялата тази ситуация, която се случи миналия четвъртък късно вечерта. Обиден от това, че вършейки си работата, съм нападнат за нещо, за което не съм излъгал. На фона на всички фалшиви новини, на фона на всички жълти медии, които тръбят пълни глупости, различни от действителността, а за моите публикации, подплатени с факти, доказателства, скрити камери, някак си няма справедливост. Онези хора, които лъжат, нито са съдени, нито са гонени, нито са бити, а пък такива като мен, които показват реалната действителност в живота, ни бият, гонят, съдят, пускат жалби срещу нас. Явно в държавата, в която живеем, трябва да пускаме само фалшиви новини, профили, сайтове, или да работим в жълти медии и да пишем клюки.

Това посегателство срещу вашата личност има ли нещо общо с това, че сте работили като PR в общината и чувствате ли се уязвим като неин бивш служител?

Предисторията е, че през 2015 г. бях поканен лично от настоящия кмет Данаил Вълов да правя предизборната му кампания. Приех тогава с една единствена цел, защото винаги съм показвал истината такава, каквато е, и независимо кой е на власт. Приех да правя тази кампания, а в последствие и да съм главен PR на община Червен бряг по простата причина, че исках наистина да се случи нещо различно в този град. Да дойдат млади хора, които да направят нещо. Мислех, че ще ми бъде даден такъв шанс. Това е предисторията. Две години съм работил в тази община. Първата година ми беше горе-долу лесно, но втората вече не, защото видях как се купуват общински съветници, как се купуват медии, как се купува доверие у хората. за да задържим един служител, и той да си мълчи, го обвързваме различни видове договори. Не говоря за договори само към общината, но ако имаш фирма, тя ще изпълни някоя обществена поръчка. Ако пък нямаш, а развиваш друга дейност, ти се предлага да работиш по европроекти. В момента, когато решиш да надигнеш глава и да кажеш, че тук се случват нередни неща, се появява един господин, който ти казва къде отиваш. За щастие през тези две години не успях да се забъркам в тези неща, а ми е предлагано да участвам в различни европроекти, различни форми на финансиране от тази община. Отказвал съм всички и смело мога да кажа, че съм имал граждански договор към тази община за 600 лв месечно възнаграждение, които чисти не съм получавал, но съм получавал редовно. Така че успях да се опазя.

Да разбираме ли, че сте чист към бившето си работно място и с нищо не сте уязвим?

Определено да. Всеки, който използва социалните мрежи и фейсбук, може да провери какво съм работил в тази община, защото при мен всичко е било прозрачно. Имало е моменти, когато съм работил и денем и нощем. Говоря когато е било зима ие имало снегопочистване. Упълномощен от кмета съм контролирал тази дейност. Така че като PR на тази община съм си вършил работата съвестно и съм бил коректен.  

Отправяни ли са заплахи към вашето  семейство или само към вас? И упражнявани ли са репресии спрямо него?

Неведнъж са разказвал, че на няколко пъти ми е напомняно къде работи майка ми. А тя работеше в общинска детска ясла като помощник готвач. Няколко месеца след това тя беше принудена да напусне работа. Това са инструментите на местната власт – махаме я от работа, дела, жалби в полицията, прокуратурата. И явно след като нищо не можа да ме спре, защото съм минал през всичките тези стъпки, следващата крачка беше побоят. В Червен бряг живея само с майка ми, а сестра ми работи в София в частна фирма. 

Вашата авторска рубрика е „На прицел“. Кой и какво привлича вниманието ви? А от кого и защо пък вие сте „На прицел“?

Вниманието ми се привлича когато получавам конкретен сигнал за злоупотреби или за някакви нередности, свързани с държавни или общински институции. Отскоро не съм „На прицел“ чак толкова. Като всяка една публична личност, влизайки във всяко публичното пространство, независимо дали ще е чрез национални медии, или интернет, фейсбук, съм обект на фалшиви новини. Писано е за мен, че съм вземал хиляди левове за участие в телевизионни формати на национални медии. Аз никога не съм се появявал в такива формати. Писано е, че съм любовник на известни личности, а аз нямам нищо общо с тях.

Всъщност това ваше предаване може ли да се каже, че е независимо и някой стои ли зад него?

В началото го стартирах като коректив и като идея да покаже, че в един малък град може да се развива независима журналистика. Направих го умишлено, защото медиите в конкретния град са „купувани“ от общината, защото те имат договори с общината и в тях реално не може да излезе нищо срещу кмета, срещу общинския съвет. В началото стартирах предаването си напълно на шега, да показвам нещата, които се случват. Впоследствие започнах да правя предаването заедно с колегата Спас Спасов, който прави сайта за независима разследваща журналистика „За истината“. Сега проектът стана по-мащабен, много по-професионален. Това е човекът, който стои зад мен и никога не съм крил това.

А как се финансирате? Нали знаете, че в медиите нищо не се прави без пари или пък с картата за градския транспорт, а трябват пари, и то много?

Към настоящия момент предаването ми се финансира от сайта „За истината“, зад който стои и вашия и мой колега Спас Спасов. Няма нищо задкулисно или на тъмно. Това предаване няма милиони левове бюджет. То се прави качествено и с нисък бюджет. Не ни финансират държавни институции или фирми, общински и други. И няма ида има.

Рискова професия ли е журналистиката в България? И вие как усещате това, след като преживяхте шока от физическата разправа с вас?

С абсолютно голяма сигурност казвам, че в България много рядко може да се случи независима журналистика и професията ни е опасна. Друго е да отидеш и да отразиш едни събития, а друго е да имаш договор за медиен мониторинг с конкретна държавна институция или общинска.

Христо, защо у нас бият журналистите, които разкриват истината? А знаете ли случай за пребит журналист - автор на фалшива новина или за слагачество пред властите, или пък за бездарие и тъпотия? И дали Паниковски нямаше предвид нашата мила родина, когато изрече безсмъртните си слова: „Тука бият!“

Започнах разговора ни с това, че не знам да има набит журналист от т. нар. жълти медии или за фалшиви новини. Няма или поне аз не знам. Няма и как да има по простата причина, че това са хора, които се крият зад шапката на някакви неизвестни фирми, или зад някакво неизвестно име, далечно от тяхното. Аз също мога да не се подписвам Христо Гешов, а например Иван или с някакво друго име, което да си измисля, за да не стигне никой до мен. В информационния век, в който живеем мога да използвам различни IP адреси, дори на държавни институции, и пак никой няма да стигне до мен. Само че моята идея е не да се крия, а да показвам реалното и истината. И това правя. Не се притеснявам и съм възпитан, че живея в демократична страна, в която независимо да изказваш мнението си като гражданин или като журналист, да задаваш въпроси. Нали това право ни дава демокрацията?

В България има ли кой да защити журналистите? И вашата поява и участие във форума на издателите какви очаквания ви носи?

Нямам никакви очаквания. Благодарен съм на всички национални и местни медии, които ме подкрепиха за това, което ми се случи. Надявам се и институциите, имайки предвид голямата медийна гласност, която се даде, да си свършат работата и да намерят не само виновния за нападението над мен. Дори да не го намерят, за мен е важно когато един журналист или обикновен гражданин, който е разкрил някаква злоупотреба, институциите да се задействат бързо. И когато парадираме, че е имало някакъв румънски модел в България, нека го приложим, защото тук към настоящия момент не съм видял такъв модел. От работата си като журналист съм показвал редица пъти, и съм пускал сигнали, и може би през последните месец-два институциите са се задействали. Въпреки цялата тази тромава система има някакво движение. И тук е моментът да вметна, че аз с журналистика не съм се занимавал само в това предаване. Работил съм със скрити камери за Нова телевизия две години и половина.

От колеги разбрах за тази ваша работа със разследващите предавания на тази телевизия…

Да. И направихме изключително добри предавания, в които разкрихме огромни злоупотреби. И ако ми зададете въпроса колко от всичките тези разследвания, които сме правили с колегите Марин Николов, Тина Ивайлова и редица други, има ли наказани, ще ви отговоря, че нито един. Говорим за наказани по закона, да понесат отговорност пред съдебната система. Нито един. Имаше случаи на уволнени държавни служители, но уволнението не е наказание. Ще напусне едната институция, а след една-две години ще отиде в друга. Това за мен не е румънски модел и не говорим за някакви показни арести на депутати, кметове или други, а ако има доказателства, че някой нещо е направил, а то има и се показват ежедневно в различни медии, подплатени с факти и доказателства или скрити камери. То това е моментът институциите да си свършат работата. Но проблемът не е само в арестуването,  а да бъдат осъдени. Това е румънският модел.

А защо обаче вашето име не се появява сред авторите на тези предавания?

Защото не беше удобно. Водил съм милион пъти разговори с Нова, че тези материали, които са ставали скандални, защото в тях сме разкрили злоупотреба, която аз съм доказал чрез моята скрита камера, В един момент моето име го няма никъде и това е по конкретни причини, защото всеки си пази хляба, а и колкото повече изпъкваш на преден план, в един момент някой все ще те забележи и засягаш нечий конкретен интерес. Не казвам нищо срещу колегите от Нова. работил съм с тях перфектно две години и половина.  

А вие бихте ли се съгласили някои от вашите предавания да бъдат качени на други медийни платформи като форма на подкрепа на вашата работа?

Не само съм съгласен, но и апелирам всички колеги, които по някакъв начин са изразили своята подкрепа към мен, да споделят тези предавания, които правя, и не само тези за Червен бряг, а и тези, които предстоят.

Журналистите в провинциалните или централните медии могат повече да разчитат на защита? Как реагират властите? Намесват ли се правозащитните органи?

Благодарен съм, че в Червен бряг в момента, когато ми се случи това, в РУ на полицията реагираха светкавично и доколкото съм запознат, тече някаква проверка. Колкото до това, дали се чувствам в безопасност, ако съм подкрепен само от регионални или национални медии, по-скоро бих се чувствал защитен когато институцията си е свършила работа. Медиите оказват огромен натиск и подкрепа, когато я изказват в публичното пространство, но има една стара българска поговорка: „Всяко чудо за три дни.“ След три дни всеки ще е забравил кой е Христо Гешов и второ, че той беше бит заради разкрити злоупотреби в Червен бряг, и утре, недай си боже, ще бъда пак бит. И тогава отново ще се припомня, че журналистите ги бият и нищо не се е променило.

В доклада на „Репортери без граница“ освен унизителното място за свобода на словото се отбелязва: „Може да се окаже опасно да бъдеш журналист в България“. Може – или вече Е?

Според мен Е. Опасно е да се занимаваш с разследваща журналистика в България. Говоря за независима разследваща журналистика. Не искам да давам примери за „разследваща“ журналистика от типа „от една политическа централа ти предлагат документи срещу друга политическа централа“. Ти отиваш и го отразяваш целенасочено към конкретния случай. Мен не ме интересува кой от коя партия е, когато е хванат в злоупотреби и те са доказани от медии или други, Той трябва да си понесе своята отговорност така, както и ние носим своята. Много често се случва журналистите, които са си свършили работата, да отидат да я защитват и в съда.

В края на разговора ни - мислите ли, че ако бъде изработен и приет закон за медиите у нас, нещата ще потръгнат на добре и подобни случаи като вашия ще имат своя правилен изход?

На фона на законите, които се променят, допълват,честно казано съм скептично настроен.

 

Снимки Личен архив

 

Сподели в
 

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

10.10.2018/15:40

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

09.10.2018/09:33

Ирина Вакуловска е известен журналист. Била е водеща на предавания в тв каналите РТР, СТС, НТВ и радиоводеща. за своята работа тя е лауреат в категорията „Авторски програми“на престижната награда „ТЕФИ“, която наричат „Оскар“ на руската журналистика.

05.10.2018/15:55

Преди време в разговор със сина на големия руски поет Константин Симонов – журналиста Алексей Симонов, той ми каза, че свобода на словото има само за тези, които са готови да се борят за нея. Това ми дойде на ум, когато се срещнах с топ перото на българската журналистика Велислава Дърева, за която можем да кажем, без да се замислим, че е точно онзи журналист, за когото свободата на словото е верую не само в работата, но и в живота. Та с кого друг можеш откровено да си говориш дали е свободно днес журналистическото слово у нас или не!

01.10.2018/15:00

Мишел Хунцикер и Силви Майс са две прекрасно изглеждащи дами, които немскоезичните телевизионни канали направиха много популярни и богати. Общото между тях е, те не са германки, но говорят перфектен немски. През последните дни в Германия излезе от печат автобиографичната книга на Мишел Хунцикер „Един външно перфектен живот“, а Силви Майс за пореден път даде „топ-интервю“ на водещо списание, в което пак разказа за възходите и паденията в живота си.

30.09.2018/14:07

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки