Елица Кънчева: Винаги се чувствам като пратеник на зрителя

22.05.2018 /08:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Елица Кънчева по време на едно от директните включвания в ефир

Неотдавна фондацията „Васа Ганчева“ връчи своята едноименна награда на репортерката от предаването на БНТ „Денят започва с култура“ Елица Кънчева. Присъстващите на церемонията посрещнаха тази номинация с голяма радост и не скриха своето задоволство, че младата журналистка заслужено е получила отличието. В навечерието на 24 май – Деня на българската просвета и култура си помислих, че тя е най-подходящ колега, когото да поканя да гостува на сайта на СБЖ.

Хем млад, хем талантлив, хем има и какво да сподели. Когато попитах Елица как би се представила, тя ми отвърна със своята широка и сърдечна усмивка: Едно щастливо момиче!

И това съм сигурна, че е така, защото тя е сред тези, които в живота си са получили шанса да учат и работят нещо, което обичат. Посветила се на журналистиката, на младата репортерка от „Денят започва с култура“ от километри й личи, че работата за нея е удоволствие.

Талантливата красавица е направила първите си професионални крачки в телевизията майка, но преди няколко лета решава, че трябва да напусне сградата на „Сан Стефано“ и с еднопосочен билет отпрашва за Париж, където записва магистратура по програмата „Еразъм“. Натрупаният опит в БНТ обаче се оказва полезен за нея,защото малко преди да се дипломира я канят да работи във Френската национална телевизия. Елица е от малцината млади и талантливи хора, които обаче не затварят вратата към България и след време се завръща в София и започва работа отново в БНТ, като репортер в сутрешното предаване за култура.

За чаровната репортерка обаче е валидна и поговорката, че крушката не пада по-далеч от дървото и това е така,защото е отраснала в семейство на телевизионери, дали дълги години от таланта и опита си на телевизията майка. Ели е дъщеря на любимката на българските зрители Лили Вучкова, чието предаване „Милион и едно желания“ събираше стотици малки и по-големи зрители пред малкия екран. Бащата също е сред респектиращите служители в сградата на „Сан Стефано“.

Младата журналистка е позната за сайта на СБЖ и от това, че миналия ноември заедно с колегата си от bTV Светослав Иванов бяха водещи на церемонията по връчването на годишните награди на Съюза. Двамата направиха вечерта незабравима несамо за тези, които бяха наградени, но и за всички дошли на празника, със своето непринудено и сърдечно отношение.

Ако за някои телевизионни зрители „Денят започва с култура“, твоят как започва, Елица?

С подготовка за пряко включване… имаше период, в който започваше с йога

Нашият разговор с теб го посветихме на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Какво място има у теб самата този свят празник? Надявам се не го свързваш само с това,че работиш в телевизионно предаване за култура.

Когато бях във Франция, осъзнах, че нещото, с което нашата култура наистина впечатлява, е нашата писменост. От целия ми списък с „гордости“  във всеки разговор или спор оцеляваше кирилицата. Много се радвам, че въпреки технологизацията на писмеността, кирилицата намира своето място в интернет и хората не я претопяват в чужди знаци и букви.

Какво е личното ти мнение за днешната „българска просвета и култура“, като я сравняваш с миналото? Кое е новото в нея и кое й липсва? Има ли днешни постижения, с които можем да се гордеем?

Не ми харесва днешният език. Свикваме все повече с опростяването и обедняването на речника и на изразните средства в говоримия език. Театърът и киното използват все повече нецензурен език, защото това било символ на „свободата на словото“. Липсват ми хубавите текстове на песни, смислени, поетични, които ти разказват история. Журналистите тиражират правоговорни и правописни грешки. Казвам го, не защото е абсолютната истина и защото съм пряк свидетел какво е било преди, а защото ми се иска на днешния празник да си обещаем (ако желаем) да се стремим да си пазим, ценим и използваме красивия български език. Постижения за мен са разнообразието, което е все по-голямо,новите течения, които навлизат, новаторските и даже щури проекти на млади артисти. Повод за гордост според мен най-вече са класическите музиканти и певци. Те са известни навсякъде по света и във всички най-големи оркестри и зали те свирят и пеят. И обират овации ! А тук май ги аплодираме по-слабо…

Като млад човек какво би казала на твои връстници, които си нямат представа от голямата българска култура? И може ли тя да се пребори с масовата култура, неудържимо налагана от съвременните средства за общуване?

Вината не е тяхна. И да, разбира се, че може да се пребори. Но има два основни фактора, за да се случи това: възпитание и обществена пропаганда. Първото няма да го коментирам. Само ще кажа, че вкусът до голяма степен се определя от семейната среда. Вторият фактор е по-генерално променимият. То е въпрос именно на налагане, както казахте, от страна на медиите обаче.Това, което се търси в съвременните средства за общуване, е проявление на наложения вкус от обикновените средства за общуване. Иначе казано, представете си, ако масово медиите излъчваха джаз, рок или класика… Може би повече щяха да се харесват и да се търсят. Във всяка епоха има едно наложено „модерно“, което малко или много се определя от средата. Това, което просто най-много се представя.

Започнала си кариерата си като журналист в БНТ, но какво те накара да си вземеш еднопосочен билет за Париж?

Два пъти съм тръгвала натам с еднопосочен билет. Два пъти съм се връщала с такъв.И двата пъти причината да замина беше за образование. А колкото до билетите за връщане, все заминавах поне за погодина… Аз съм зодия везни, никога не мога да реша за толкова напред във времето на коя дата и дали изобщо ще се връщам. И двата пъти удължавах двойно от очакваното престоя си, така че явно съм права с еднопосочните билети.

На малцина шансът им поднася да започнат да се трудят в една от най-големите медии в дадена страна, в твоя случай във Френската национална телевизия. Всъщност звездата ти изгря в Париж. Как се случи, или школата на БНТ си каза думата?

Наистина е рядкост чужденец да влезе там ! Разбира се, че стажът от БНТ ми помогна, но аз във Френската държавна телевизия (France 3) бях програмен редактор, което няма много общо с журналистиката. Но това беше безкрайно ценен опит именно защото ме научи как работи френската система, как се изготвя програма, кои са важните сегменти. Това дава пълна представа за телевизията като цялост. Как ме взеха има и друго обяснение, което се корени в социалната политика на Франция. Там през последната година на висшето образование те задължават да си намериш стаж по специалността. Съответно и предприятията имат задължения да взимат стажанти. Така в края на обучителния период всеки излиза с някакъв професионален опит. Това е много ценно, но първо никой не ти гарантира къде ще те вземат на стаж, а камо ли дали ще те назначат на работа после. В повечето случаи е не, защото тези бройки са отделени за стажанти, които периодично се сменят. Имах късмета обаче да ме харесат и да ме вземат на работа.

Как се работи във Френската национална телевизия? По какво се различава от работата в българска телевизия? Имат ли журналистите там така мечтаната от нас свобода и независимост?

Имат я, да, но при тях свободата е много отдавна тачено понятие.Тук още не можем да я определим. Често пъти давам един пример по какво се различава – по това, че тук всеки върши работата на петима, а там всеки си върши неговата работа. Така че се работи по-лесно, но и по-отговорно. А тук все не знаем кой ни е виновен и кой е трябвало да свърши работата.

Защо реши да се върнеш в България? Защо не остана, както много млади хора, да се реализираш, работиш и живееш там? Кое те притегли обратно към София?

Да се върнеш не е форма на падение. И се надявам все по-често българите, живеещи тук, не само да плачат за децата на България, а те като се върнат, само да ги питат : „Защо се върна ?!“. Един французин би попитал връщащия се французин „Защо замина ?“. Правим се на родолюбци по празници, но съветваме децата си да бягат. Ние сме народ, който „ силно люби и мрази“ едно и също нещо. Странна работа...

Върнах се, защото тук са основните ми притегателни сили – хора и работа, които обичам. Тук се чувствам полезна и значима Това не означава, че във Франция ми е било лошо. Напротив – имах работа, среда, жилище, по-висока заплата! Да живееш в Париж не е зле ! Но нещата в живота не са така лесно съизмерими.

Ти си дете на телевизионери. Майка ти Лили Вучкова беше любимка на зрителите, баща ти Любен Кънчев също е дал част от живота си на телевизията майка. Ти успя ли да се откъснеш от тяхната дебела „орехова“ сянка и сама да поемеш пътя си? Имала ли си случай да чуеш след себе си: „Тя е дъщеря на Лили Вучкова!“

В началото много се пазех да не ме свързват с тях, за да успея да си изградя собствен образ. Никога не казвам чия дъщеря съм без да ме питат, но и никога не крия, когато го направят. Още има колеги, които не знаят, но не е и нужно да познават родословното ми дърво, за да работим заедно. Иначе, когато знаят вече, ми казват, че им приличам, това само ме радва.

Родителите ти за теб какво бяха и какво най-важно научи от тях –за живота и професията?

За професията – ти си върши работата както трябва всеки ден, то ще ти се отплати, когато трябва.  За живота – прави на хората добро и не търси замяна

Твоите репортажи в „Денят…“ се запомнят,защото си имат своя характерен почерк и той като че ли е в лъчезарната ти усмивка, лекотата, с която питаш или пък разказваш за някой, без да използваш напомпани фрази, за да изглеждаш „пò така“. И все пак, как се подготвяш преди да заработи камерата?

Задължително се подготвям с необходимата информация и след това си мисля кое от нея би било любопитно на зрителя и кое той би искал да попита. Винаги се чувствам като пратеник на зрителя.

Имаш ли репортажи, за които не искаш да си спомняш, и такива, които ще си обичаш винаги? Например аз си спомням този, който беше в памет на Валери Петров и 24-часовото четене на неговите произведения. „Денят…“ се включи със стихотворението „Хвърчащите хора“. Тази порода хора допада ли ти и би ли се причислила към нея?

Благодаря, че ми го припомняш, едно любимо стихотворение. Аз определено се чувствам от „рода на хвърчащите хора“. Като репортаж не съм имала нещо толкова кризисно, че да не искам да си го спомням. Тези, които си обичам най-много, са портретните. Когато човекът разказва за себе си. Това е най-пълноценното съдържание.

Неотдавна беше удостоена с наградата „Васа Ганчева“. Какво ти донесе тя като усещане и като важно за теб?

Най-вече си казах, че съм на прав път. Добих малко повече увереност. Сега трябва да защитавам името й, защото аз вярвам, че наградите, наречени на някого, имат за цел да разпространяват неговата мисия.

И накрая: кои стихове от незабравимия химн „Върви, народе…“  си спомняш най-често?

Честно казано, не си ги спомням често. Но припомняйки си ги днес, мога да цитирам последните две строфи като надежда винаги да е така:

Бъдете преблагословени,

О вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков !

 

Снимки Авторката и личен архив

Сподели в
 

По повод 110-годишнина от обявяването на Независимостта на България в Държавната агенция на архивите бе представена книгата на доктора на историческите науки и дипломат проф. Петър Куцаров „Независимостта на България и Русия“. Това е втората част от поредицата му „България в руските секретни архиви“. Първата беше посветена на Съединението.

10.10.2018/15:40

В заглавията на много от книгите му присъства думата „война“. Автор е на книги, в които разкрива жестокото й лице по време на събитията в Северна и Южна Корея, Виетнам, Лаос, Камбоджа. Пет са книгите му за войните в Азия през ХХ век. Сред тях са „Мълчаливата война“, „Войната в Южен Виетнам, както я видях“, „Студената война в Германия“… Такъв бе и животът на талантливия австралийски журналист Уилфред Бърчет - преминал в сложни и опасни времена.

09.10.2018/09:33

Ирина Вакуловска е известен журналист. Била е водеща на предавания в тв каналите РТР, СТС, НТВ и радиоводеща. за своята работа тя е лауреат в категорията „Авторски програми“на престижната награда „ТЕФИ“, която наричат „Оскар“ на руската журналистика.

05.10.2018/15:55

Преди време в разговор със сина на големия руски поет Константин Симонов – журналиста Алексей Симонов, той ми каза, че свобода на словото има само за тези, които са готови да се борят за нея. Това ми дойде на ум, когато се срещнах с топ перото на българската журналистика Велислава Дърева, за която можем да кажем, без да се замислим, че е точно онзи журналист, за когото свободата на словото е верую не само в работата, но и в живота. Та с кого друг можеш откровено да си говориш дали е свободно днес журналистическото слово у нас или не!

01.10.2018/15:00

Мишел Хунцикер и Силви Майс са две прекрасно изглеждащи дами, които немскоезичните телевизионни канали направиха много популярни и богати. Общото между тях е, те не са германки, но говорят перфектен немски. През последните дни в Германия излезе от печат автобиографичната книга на Мишел Хунцикер „Един външно перфектен живот“, а Силви Майс за пореден път даде „топ-интервю“ на водещо списание, в което пак разказа за възходите и паденията в живота си.

30.09.2018/14:07

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки