Начало
 
 

„Душевно разстроени герои” скубят журналистите

07.06.2018 /18:40 | Автор : Исак Гозес Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Исак Гозес. Снимка: e-vestnik

Вестникари и телевизионери гледат с носталгия по миналото и с тревога към бъдещето, пише в репортажа си за в. "Шоу" от Осмия конкурс за телевизионна журналистика „Свети Влас” колегата Исак Гозес

Във втория ден на юни курортът „Свети Влас“ е като лъв, който се готви за скок. Лятото е дошло. Битката за всеки турист и за всеки негов лев започва. Ресторантьори, хотелиери и собственици на магазинчетата, в които се продава всичко, лъскат витрините и подреждат за последен път стоката. Погледът е търговски, дързък, умерено алчен, оптимистичен. Температурата на въздуха е 31 градуса, на водата 24, на туристите 36,6, т.е. главните фактори за един добър сезон съществуват и се съчетават отлично.

За разлика от търговците обаче участниците в Осмия конкурс за телевизионна журналистика „Свети Влас“ погледнаха повече с носталгия към миналото („При Костов се работеше най-добре! Снимахме Филип Димитров и съименника му Венци как се бият в парламента и ги пуснахме по телевизията”) и песимистично на бъдещето. И не само защото поне петима от тях бяха подсъдими или вече осъдени, а защото в неравната им битка с властта, престъпността, правосъдието и световния империализъм противниците вече се радват, и то доста нагло, на видимо превъзходство.

Падналите в бой за свобода почти винаги и съвсем заслужено се тачат като герои. Падналите в бой за свободно слово обикновено стават безработни, а по- старателните - и клиенти на прокуратурата. За разлика от лирическия герой от стиховете на чествания в същия ден поет Христо Ботев за тях не жали ни звяр, ни природа, още по-малко колегията. Тя реагира най-често по два начина: или съчувства и мълчи, или тайничко се радва, че още един конкурент е отстрелян.

Кое направи толкова мрачна дискусията на пишещите, снимащи и говорещи братя? Защо думите им бяха натоварени с толкова тревога, когато на съседния плаж няколко весели дами, лишени от всякакво облекло, успешно доказваха, че не е необходим тоалет на „Версаче”, за да те погалят мъжките погледи.

Една от крилатите фрази на големия актьор Георги Русев от филма „Дами канят“ гласи: „Когато говориш с мене, ще мълчиш.” Днес спокойно бихме могли да перифразираме: Когато говорим за свободата на словото в България, най добре е да мълчим. 111-ото място, което достойно заемаме в тази класация, е достатъчен повод за това.

И все пак малки победи има. Депутатът Антон Тодоров например бе принуден да напусне Народното събрание, след като заплаши журналиста Виктор Николаев: „За такъв въпрос, аз ако бях шеф на Нова, уволнявам…“.

Свободата на словото не е привилегия на журналистите, а на крайния потребител, т.е, на зрителя, слушателя и читателя, подчертаха капацитетите. Заради него са всичките усилия...

Така е, но шамарите в това общуване се лепят на бузата на журналиста. Той е в центъра - бият го и отляво, и отдясно, и никой не му ръкопляска. Но... всичко е въпрос на избор, а не участ, подчертаха родните колеги на Хемингуей.

В това, че журналистът критикува властта, няма нищо лично, опитаха се да обяснят те, просто такава е мисията им. Не го ли правите, тогава по-добре ще е да се преквалифицирате в домоуправители, би ги посъветвал мъдрецът Остап Бендер.

На Бендер му е лесно, той е живял в Русия през миналия век. Днес в България е по-сложно. Само заради въпросите, които е задала, журналистка е била осъдена да плати 40 000 лева. Още по-зле. Нейна колежка е била изпратена на среща с прокурор и после със съдия след публикуване на официална информация на МВР.

Дори едно професионално извършено разследване да доказва с факти и документи категорично вината на престъпника, авторът никак не е защитен. Защото над главата му със страшна сила виси прочутият член от Наказателния кодекс, занимаващ се с обидата и клеветата. Ищецът наистина може да е откровен престъпник, но и той е човек, при това крехък и твърде чувствителен. И това му дава големи предимства пред родния съд. Изпаднал в дълбоко душевно безпокойство след статия или предаване, които описват подвизите му, той вече става жертва. А човекът, който осветява пред обществото престъпленията му - подсъдим. По този закон вече има доста дела срещу журналисти. Някои дори са приключили с решение за космически суми в полза на ищеца. Разследващата журналистка Катя Илиева разказа, че вече е с блокирана заплата, а майка й теглила 20 000 лева, за да плати сумата, на която е осъдена дъщеря й. При това не за неверни данни в написаното в нея, а заради душевното разстройство на героя й.

И докато велики бандити, общодържавно издирвани, спокойно се разхождат на свобода, районни инспектори старателно от сутрин до вечер следят поведението на журналистите, на които е наложена санкция подписка например.

Наобикалят ги и данъчните. Целта е да ги принудят да стигнат до извода, че няма никакъв смисъл от тяхната донкихотщина и цялата им тази, предварително загубена, борба за справедливост. Та в крайна сметка най-после да се откажат от мисията си, което ще е най-здравословно за тях. 

Парадоксите не свършват дотук. Свидетели сме как щедро рекламират услугите си застрахователните кампании. Но когато журналистка поискала да си направи застраховка за това, че работи във вредна и опасна среда, й отказали с думите: Не можем да ви застраховаме, защото като журналистка сте неблагонадеждна. В по-демократичните държави гилдията си създава фондове, с които подпомага заплашените си от съд колеги. В България, страната на индивидуалистите, открай време всеки трябва да се оправя сам. Това се отнася и за журналистите. Поне засега.

Големият писател Васил Цонев с псевдонима Дон Базилио, цитиран от доц. Георги Лозанов, казва: „Една жена, която не може да готви и пере, това не е жена. И един мъж, който спи с каскет, това не е каскет”. В журналистиката е същото. Онзи, който работи не по своята воля и съвест, а се подчинява на командите и натиска на властта, не е журналист.

В крайна сметка нека успокоим уважаемите читатели и зрители. В България и занапред журналисти ще има, защото настина има достатъчно смели и умни хора, които са подчинили живота си на тази професия. И не смятат да я сменят. Въпреки растящия брой на „душевно разстроените” им герои и съдебните искове, с които те ги преследват.

 

Сподели в
 

Може ли политиката да се обяснява в гръб и един "народ", който иска оставки, да бъде заменен с друг "народ", който не иска оставки? Може. А може ли всичко това да се показва в централните емисии на националните медии? И това е възможно. За целта са необходими няколко условия.

01.10.2020/09:54

За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля, пише авторът в коментара си в e-vestnik.bg.

29.09.2020/12:13

Започналото тази седмица изслушване за екстрадиране е последното действие от англо-американската кампания за загробване на основателя на WikiLeaks. Това не е справедлив процес, а чисто отмъщение, заяви Джон Пилджър пред сградата на съда, където в понеделник започнаха заседанията. Препечатваме публикацията от сайта "Барикада", превел статията на Пилджър в Consortium News.

09.09.2020/18:29

С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната, пише в коментара си в "Клуб Z" авторът Илия Вълков. Инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии.

04.09.2020/20:05

Авторката Дея Йорданова анализира в своя публикация в сайта "Гласове" ролята на медиите в изграждането на "неподражаемата кариера на Бойко Борисов".

20.07.2020/20:59

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Добре е, че тревожната ситуация у нас с журналистиката, медиите и свободата на словото бе откроена и на европейско ниво. Но тази картина няма да се промени само от констатации, макар и прозвучали от ЕС. Промяната е наше дело - на цялото българско общество с неговото будно гражданско съзнание и на журналистите, които държат да отстоят своята независимост, а не желаят да бъдат третирани като мисирки

01.10.2020 /17:17

Очакваме Вашите предложения до 20 октомври 2020 г., можете да номинирате и журналисти от други дружества, пише в писмо до председателите на журналистическите дружества председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

30.09.2020 /15:25

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 33 гости

Бързи връзки