Начало
 
 

„Душевно разстроени герои” скубят журналистите

07.06.2018 /18:40 | Автор : Исак Гозес Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Исак Гозес. Снимка: e-vestnik

Вестникари и телевизионери гледат с носталгия по миналото и с тревога към бъдещето, пише в репортажа си за в. "Шоу" от Осмия конкурс за телевизионна журналистика „Свети Влас” колегата Исак Гозес

Във втория ден на юни курортът „Свети Влас“ е като лъв, който се готви за скок. Лятото е дошло. Битката за всеки турист и за всеки негов лев започва. Ресторантьори, хотелиери и собственици на магазинчетата, в които се продава всичко, лъскат витрините и подреждат за последен път стоката. Погледът е търговски, дързък, умерено алчен, оптимистичен. Температурата на въздуха е 31 градуса, на водата 24, на туристите 36,6, т.е. главните фактори за един добър сезон съществуват и се съчетават отлично.

За разлика от търговците обаче участниците в Осмия конкурс за телевизионна журналистика „Свети Влас“ погледнаха повече с носталгия към миналото („При Костов се работеше най-добре! Снимахме Филип Димитров и съименника му Венци как се бият в парламента и ги пуснахме по телевизията”) и песимистично на бъдещето. И не само защото поне петима от тях бяха подсъдими или вече осъдени, а защото в неравната им битка с властта, престъпността, правосъдието и световния империализъм противниците вече се радват, и то доста нагло, на видимо превъзходство.

Падналите в бой за свобода почти винаги и съвсем заслужено се тачат като герои. Падналите в бой за свободно слово обикновено стават безработни, а по- старателните - и клиенти на прокуратурата. За разлика от лирическия герой от стиховете на чествания в същия ден поет Христо Ботев за тях не жали ни звяр, ни природа, още по-малко колегията. Тя реагира най-често по два начина: или съчувства и мълчи, или тайничко се радва, че още един конкурент е отстрелян.

Кое направи толкова мрачна дискусията на пишещите, снимащи и говорещи братя? Защо думите им бяха натоварени с толкова тревога, когато на съседния плаж няколко весели дами, лишени от всякакво облекло, успешно доказваха, че не е необходим тоалет на „Версаче”, за да те погалят мъжките погледи.

Една от крилатите фрази на големия актьор Георги Русев от филма „Дами канят“ гласи: „Когато говориш с мене, ще мълчиш.” Днес спокойно бихме могли да перифразираме: Когато говорим за свободата на словото в България, най добре е да мълчим. 111-ото място, което достойно заемаме в тази класация, е достатъчен повод за това.

И все пак малки победи има. Депутатът Антон Тодоров например бе принуден да напусне Народното събрание, след като заплаши журналиста Виктор Николаев: „За такъв въпрос, аз ако бях шеф на Нова, уволнявам…“.

Свободата на словото не е привилегия на журналистите, а на крайния потребител, т.е, на зрителя, слушателя и читателя, подчертаха капацитетите. Заради него са всичките усилия...

Така е, но шамарите в това общуване се лепят на бузата на журналиста. Той е в центъра - бият го и отляво, и отдясно, и никой не му ръкопляска. Но... всичко е въпрос на избор, а не участ, подчертаха родните колеги на Хемингуей.

В това, че журналистът критикува властта, няма нищо лично, опитаха се да обяснят те, просто такава е мисията им. Не го ли правите, тогава по-добре ще е да се преквалифицирате в домоуправители, би ги посъветвал мъдрецът Остап Бендер.

На Бендер му е лесно, той е живял в Русия през миналия век. Днес в България е по-сложно. Само заради въпросите, които е задала, журналистка е била осъдена да плати 40 000 лева. Още по-зле. Нейна колежка е била изпратена на среща с прокурор и после със съдия след публикуване на официална информация на МВР.

Дори едно професионално извършено разследване да доказва с факти и документи категорично вината на престъпника, авторът никак не е защитен. Защото над главата му със страшна сила виси прочутият член от Наказателния кодекс, занимаващ се с обидата и клеветата. Ищецът наистина може да е откровен престъпник, но и той е човек, при това крехък и твърде чувствителен. И това му дава големи предимства пред родния съд. Изпаднал в дълбоко душевно безпокойство след статия или предаване, които описват подвизите му, той вече става жертва. А човекът, който осветява пред обществото престъпленията му - подсъдим. По този закон вече има доста дела срещу журналисти. Някои дори са приключили с решение за космически суми в полза на ищеца. Разследващата журналистка Катя Илиева разказа, че вече е с блокирана заплата, а майка й теглила 20 000 лева, за да плати сумата, на която е осъдена дъщеря й. При това не за неверни данни в написаното в нея, а заради душевното разстройство на героя й.

И докато велики бандити, общодържавно издирвани, спокойно се разхождат на свобода, районни инспектори старателно от сутрин до вечер следят поведението на журналистите, на които е наложена санкция подписка например.

Наобикалят ги и данъчните. Целта е да ги принудят да стигнат до извода, че няма никакъв смисъл от тяхната донкихотщина и цялата им тази, предварително загубена, борба за справедливост. Та в крайна сметка най-после да се откажат от мисията си, което ще е най-здравословно за тях. 

Парадоксите не свършват дотук. Свидетели сме как щедро рекламират услугите си застрахователните кампании. Но когато журналистка поискала да си направи застраховка за това, че работи във вредна и опасна среда, й отказали с думите: Не можем да ви застраховаме, защото като журналистка сте неблагонадеждна. В по-демократичните държави гилдията си създава фондове, с които подпомага заплашените си от съд колеги. В България, страната на индивидуалистите, открай време всеки трябва да се оправя сам. Това се отнася и за журналистите. Поне засега.

Големият писател Васил Цонев с псевдонима Дон Базилио, цитиран от доц. Георги Лозанов, казва: „Една жена, която не може да готви и пере, това не е жена. И един мъж, който спи с каскет, това не е каскет”. В журналистиката е същото. Онзи, който работи не по своята воля и съвест, а се подчинява на командите и натиска на властта, не е журналист.

В крайна сметка нека успокоим уважаемите читатели и зрители. В България и занапред журналисти ще има, защото настина има достатъчно смели и умни хора, които са подчинили живота си на тази професия. И не смятат да я сменят. Въпреки растящия брой на „душевно разстроените” им герои и съдебните искове, с които те ги преследват.

 

Сподели в
 

На всички Вас, драги приятели, и на Вашите близки, честитя от сърце най- светлия, най-българския празник – 24 май! Подчертавам, че честитя на всички, а не само на колегите журналисти и културни дейци.

25.05.2019/11:19

Кой свали Слави Трифонов от ефир? Самият той го направи. Или поне така твърди. Традиционният заподозрян - телевизията-майка Би Ти Ви, отношенията му с която няма как да са гладки (все пак за пари става дума), официално заяви, че не се отказва от шоуто и продължава да преговаря с фирмата му. И самият Трифонов го потвърди. А това веднага роди хипотезата, че със заплахата да слезе от ефир на 31 юли той си вдига цената. Особено на фона на упорития слух, че телевизията се продава и в такъв момент трудно ще се лиши от ключови програмни сегменти.

09.05.2019/12:35

Администрацията на Тръмп се опитва да криминализира дейности, които са в същността на разследващата журналистика

13.04.2019/09:22

Редките случаи, в които корпоративни издания разобличават потока от фалшиви новини за Венецуела, само подчертават силата и мащаба на самоналожената цензура, пише в The Intercept известният американски журналист, писател и юрист, нашумял още с публикуването на разкритията на Едуард Сноудън. Препечатваме неговата преведена на български и публикувана в „Барикада” статия.

12.03.2019/21:33

Голяма популярност във Фейсбук в последните дни придоби писмо на уругвайския журналист и преподавател по журналистикат в университета ОРТ в уругвайската столица Монтевидео - Леонардо Аребкорн, който е и местен кореспондент на информационната агенция Асошиейтед Прес. Предлагаме текста му поради силния обществен резонанс и значението на повдигнатите проблеми, съществуващи и у нас.

18.01.2019/09:19
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

В словото си по повод 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение в България председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова настоя за спешни действия, които да възпрат деградацията в свободата на словото у нас, да предпазят колегията от натиск и манипулации, да гарантират на обществото правото на обективна, качествена и независима журналистика

22.05.2019 /17:07

 Мнения

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Размисли за пренебрежителното отношение към вестник „Дума” и празника му, замислен от първия главен редактор Стефан Продев

02.05.2019 /20:43 | Автор: Константин Иванов | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки