Татяна Симеонова: Радио „Алма Матер“ бе инкубатор за журналисти

17.06.2018 /18:51 | Автор : Ясен Вакашински | Източник: Аз Буки/ СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Татяна Симеонова обожава проф. Веселин Димитров

Татяна Симеонова е директор на Университетското радио „Алма Матер“ и на музейната експозиция за история на радиото в България „Проф. д-р Веселин Димитров“. Тя е и първият женски глас, прозвучал в студиото на Университетското радио в 1993 г.

Да върнем лентата 25 години назад. През 1992 г. в „Радио 99“ се запознавате с Лъчезар Точев, който година по-късно е първият глас на Университетското радио „Алма Матер“ и негов първи директор. Няколко дни след това вие ставате първият женски глас в Университетското радио. Как започна всичко? 

Запознаването ни започна с леко спречкване. По онова време пишехме сценариите за предаванията си на пишещи машини. В „Радио 99“ разполагаше само 2 пишещи машини и във въпросния ден и двамата имахме предавания, като моето беше преди неговото.

Трябваше ми пишеща машина, но се оказа, че едната е при шефовете, а на другата работи Лъчезар Точев. Тогава се посдърпахме. След време за пореден път ме помоли да му направя материал за неговото предаване, тъй като вече учех задочно във Факултета по журналистика. С усмивка ми обясни, че ще ми преподава „Учебно радио“.

Така разбрах, че вече е станал хоноруван преподавател. Дори изпълни в известна степен заканата да си „отмъсти“, и го направи по много фин начин. По онова време в групата по радио имаше много студенти, тъй като тази медия се развиваше с много бързи темпове, нови радиостанции никнеха една след друга.

Лъчезар Точев предложи да направя пред всичките си колеги едно показно едночасово радиопредаване с учебна цел. Съгласих се, направих предаването, а след това Лъчезар Точев ме подложи на, меко казано, унищожителна критика. Е, тогава поне така си мислех. Сега, години по-късно, си давам сметка, че всъщност е бил прав в много от забележките.

А как започна съвместната ви работа в Университетското радио „Алма Матер“?  

След етапа в „Радио 99“ и срещите ни на ниво студент-преподавател за кратко пътищата ни се разделиха. Докато не дойде един прекрасен летен ден през 1993 г., когато се срещнахме случайно. На въпроса ми какво прави, усмихнат отговори, че прави радио. Попита ме дали искам и аз. Само това чаках. Тогава бях в един вестник и радиото ужасно ми липсваше. Така попаднах в екипа на току-що стартиралото Университетско радио „Алма Матер“.

Програмата му беше само от 2 часа, излъчваше се в кабелната мрежа на София. Бях първият женски глас, който се включи в тази програма. Тук искам да отбележа, че имахме огромна аудитория. В онези ранни години кабелната мрежа не само в София, но и в цялата страна, беше много добре развита и ужасно много хора слушаха радиоточките си вкъщи.

Дори и в Народното събрание слушаха Университетското радио. Професор Веселин Димитров така беше уредил нещата, че звучахме на 6-и канал, където излъчваше програма „Хоризонт“ на БНР, и когато прекъсвахме програмата им, слушателите оставаха на 6-и канал и слушаха младежката ни програма.

Така бързо набрахме скорост и скоро след това програмата ни стана от 2 на 4 часа. Това се отрази и на мен и година и нещо след старта на „Алма Матер“ отидох в предаването „Добър ден“ на програма „Христо Ботев“ на БНР. 

След няколко години радио „Алма Матер“ минава от кабелната мрежа в ефир. Но имаше и момент, в който радиото не излъчваше, тъй като нямаше екип… Така от 2001 г. реално всичко започва отначало. Отново директор е Лъчезар Точев, вие отново сте в екипа му – вече като програмен директор и новинар. Започвате нещо наистина различно от това, което е било радио „Алма Матер“ до този момент.  

Може да се каже и така. Когато се върнах в „Алма Матер“ на 2 юли 2001 г., радиото вече изграждаше новата си 24-часова програма. С Лъчезар Точев веднага започнахме да я надграждаме. Тук се включиха активно и студентите от 2-ри курс профил „Радио“ от Факултета по журналистика.

Лично за мен този процес беше голямо предизвикателство, защото дотогава не бях работила от тази страна на линията. Била съм репортер, водещ, завеждащ екип, но не бях отговаряла цялостно за едно радио. Предизвикателство беше и работата с млади хора – студенти, които още нямат изградени професионални навици. Но имахме амбицията да превърнем „Алма Матер“ в професионално и грамотно звучащо в ефир радио.

И бързо постигнахме тази цел.

До началото на 2002 г. тук имаше огромно звено репортери, които захранваха в голяма степен новинарските ни емисии със собствено отразени новини и събития. Казано накратко – в „Алма Матер“ вече се работеше така, както се работи в едно професионално радио.

Можем ли да определим радио „Алма Матер“ от тези години като школа за радиожурналисти? 

Да, школа или дори инкубатор! Репортерите, водещите, хората от целия екип се раздаваха на 100%. Възприемаха бързо и след това лесно се реализираха в други по-големи като обхват радиостанции, а и в телевизии. В „Алма Матер“ често създавахме и събития.

Спомням си откриването на първия радиомаратон „88 на екс“, когато сутринта на 8 декември 2001 г. включихме новоизбрания президент Георги Първанов. Искам тук да припомня на читателите, че вечерта на 7 декември пожар изпепели помещенията на Студентския дом, който се намира на пл. „Народно събрание“. И на другата сутрин новоизбраният президент в ефир обеща да дари първата си президентска заплата за възстановяването на Дома.

На следващата година направихме втори радиомаратон „И 50 на екс“ – по случай 50 години висше образование по журналистика в България. Тогава през студиото на „Алма Матер“ преминаха сякаш всички активни, действащи журналисти и хора, свързани с тази професия и с Факултета по журналистика.

Известно време след това апаратната на студиото беше наводнена заради ремонта на сградата на Факултета, но въпреки това не се отказахме и продължихме да работим. Продължихме да спазваме основните правила на тази професия – да бъдем честни, обективни, безпристрастни и преди всичко хора. Така както ни е учил нашият учител по радио проф. Веселин Димитров.

Ако беше жив, тази година на 19 май, проф. Димитров щеше да навърши 80. По този повод, а и във връзка с 20 години от създаването на музейната експозиция за историята на радиото в България, както и 130 години от създаването на СУ, музейната експозиция най-сетне получи неговото име…  

Да, от 19 май насам Музеят за история на радиото в България носи единственото подходящо име – името на Учителя, професор д-р Веселин Димитров.  

С разширения кът в Музея, свързан с делото му, както и с това, че името му вече е изписано върху паметната плоча на фасадата на Факултета по журналистика, смятам че все повече хора ще си спомнят за него. Така настоящите и бъдещите студенти в Журналистическия факултет ще научават за неговото дело – от двутомника „История на радиото в България“, за десетките му книги и трудове, посветени на радиото и радиопрограмирането, а също и за това, че той е създател на нашия рожденик – Университетското радио „Алма Матер“.

Свързани:   Мира Попова от „Алма Матер - Класик ФМ” : Отчаянието не е решение

Вестник „Аз-буки” представя в рубриката си „По гласа ги познавате” известни личности, свързани с Университетското радио „Алма Матер”, което тази година навършва 25 г., и със закръглящия 20 г. Музей за история на радиото. Предлагаме тук интервюто на „Аз-буки” с Мира Попова, водеща на предаването „Тези мънички минутки” за хората с увреждания по радио „Алма Матер - Класик ФМ”
Дата: 15.05.2018


 

Сподели в
 

Журналисти от местни и национални медии запалиха пред Общината в Казанлък свещичка в памет на загиващата журналистика в България.

20.09.2018/10:47

Българското национално радио (БНР) набира още 2 дни - до 17 септември - кандидати за участие в предварителен подбор за заемане на длъжността редактор в програма „Хоризонт“, редакция „Спорт“, съобщават от медията:

15.09.2018/18:52

Захари Миленков е създател и уредник на Музея за история на радиото в България „Професор доктор Веселин Димитров“ към Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖКМ) на СУ „Св. Климент Охридски“.

08.09.2018/12:26

В началото на август младежка кинолаборатория отваря врати в Дъждовница в партньорство между Арт движение КРЪГ и Студио „МедиуМ” от 134. столично СУ „Димчо Дебелянов” с изучаване на иврит.

01.08.2018/16:48

Програмата Media4Regions 2018 прави конкурс за кратка статия или видеоклип за млади журналисти, съобщават организаторите, които канят на посещение в Брюксел.

24.07.2018/18:52

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители, за които се приемат предложения до 15 октомври 2018 г.

18.09.2018 /21:09

Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.

12.09.2018 /16:56

 Мнения

Във връзка със задържането в РПУ Радомир на двамата журналисти от OCCRP – Димитър Стоянов от "Биволъ" и Атила Биру от Rise Romania – румънския партньор на "Биволъ", изразявам недоумението и категоричния си протест срещу ареста на представители на медии и нарушаването на правата на нашите колеги по време на изпълнение на служебните им задължения.

14.09.2018 /16:14 | Автор: Иван Върбанов | Източник: СБЖ

За читателите на сайта на СБЖ може би не е потребно да се припомня кой е Борис Ангелушев. И все пак... Роден през 1902-ра в Пловдив, учи в Художествената кадемия в Берлин, после отива в Прага, живее и в Цюрих, завръща се в родината си.

09.09.2018 /23:16 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки